Р Е Ш Е Н И Е
№………….…/05.04.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шести март през две хиляди и и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2046 по описа за 2018 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на И.А.И., ЕГН ********** против Р.Ж.П., ЕГН **********
за осъждане да заплати на ищеца сумата от 9170,49
лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяващи се в
направени разходи за лечение, медикаменти, пътни и хотелски услуги по повод
предприето лечение, вследствие причинени телесни увреждания от
нанесен му от ответника побой на
29.07.2014 г., както и сумата от 10 000 лева, представляващо обезщетение
за неимуществени вреди- болки, страдания, психически
стрес, вследствие причинени му телесни увреждания от нанесен побой на
29.07.2014 г., при твърдения за ексцес, ведно с мораторно обезщетение върху главницата
в размер на 590,07 лева за периода
от датата на влошаване на здравословното състояние на ищеца 15.07.2017г. до 11.02.2018г., и ведно
със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба се
твърди, че в резултат на нанесен му на 29.07.2014 г.
побой от ответника на ищеца са били причинени телесни увреждания –
кръвонасядания в областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо, на
долната челюст, дясната половинка на брадата, счупване на носните кости,
травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в областта на темето и областта на
лявото рамо, контузия на лява раменна става и контузия на пояса, както и
счупване на първи поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението
на снагата. За извършеното деяние ответникът е бил признат за виновен с влязла
в сила присъда №14 от 27.11.2015 г. по НОХД №85/2015 г. на Сливенския военен
съд.
Получените
увреждания наложили ищецът да предприеме лечение, като и да направи разходи за
медикаменти, вкл. за поставяне на импланти. За провеждане на лечението се
наложило ищецът да направи разходи за пътуване и настаняване.
Твърди
се, че с влязло в сила Решение по гр.д. № 1117/2016 г. на ВОС на ищеца е присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди болки, страдания, психически
стрес, вследствие причинени му телесни увреждания. Твърди се, че след
приключване на съдебното дирене по делото през м юли 2017г. е настъпило
влошаване във здравословното му положение,
изразяващи се в трайно затруднение на движението на краката,
затруднения при навеждането и изправянето на тялото, затруднено
вертикализиране, неврологично коренчев
дефицит, силни болки в поясно- кръстната област и слабините, мускулна слабост,
разстройство на личността и поведението. Установена е
болест на Чандлър в дясната тазобедрена става, асептична идиопатична
остаеонекроза на главата и дясната тазобедрена става. Сочи се, че след преглед
през м. април ищецът е насочен за ново оперативно лечение. В резултат на
настъпилите увреждания г-н И. е освидетелстван с експертно решение от 18.04.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина“
ЕАД, гр.Варна, като му е определена трайна неработоспособност от 92 %.
Като
твърди причинна връзка между претърпените вреди и противоправното деяние на
ответника, се претендира осъждането му за претендираните обезщетения.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
адв. Николова поддържа исковата молба, като уточнява, че след влизане в сила на
решението по гр.д. № 1117/2016 г. на ВОС е настъпило
съществено влошаване на емоционалното състояние на ищеца.
Ответникът претендира
отхвърляне на иска. Позовава се липса на причинна връзка между претърпените
вреди и поведението на ответника. Оспорва след датата на приключване на
съдебното дирене по гр.д. № 1117/2016 г. на ВОС
да е настъпило влошаване в здравословното състояниена ищеца и в този
смисъл оспорва да е налице ексцес на вредите. Сочи, че част от заболяванията/
конкретно остеопороза/ страната е имала преди инцидента. Оспорва посочените
медикаменти, за които са направени разходи да са използвани за лечението на
страната. Възразява за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, поради
неполагане на подходящи и достатъчни усилия за възстановяване на лицето.
Евентуално възразява относно размера на претендираното обезщетение.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа възраженията. Страната е
ангажирала подробни писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от
фактическа страна следното:
По делото е
прието за безспорно, че на 29.07.2014г. ответникът в резултат на побой е
нанесъл телесни увреждания на ищеца, изразяващи се в кръвонасядания в областта
на челото, областта на двете скули, дясното рамо, на долната челюст, дясната
половинка на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и ивицесто
кръвонасядане в областта на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява
раменна става и контузия на пояса, както и счупване на първи поясен прешлен,
довело до трайно затрудняване на движението на снагата.
Безспорно е още по делото, че с
решение по гр.д. № 1117/2016 г. на
ВОС ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди
от деянието в размер на 20 000 лева.
Видно от приложеното към настоящото дело гр.д. № 1117/2016 г. на
ВОС засението, в което е приключило съдебното дирене пред
въззивната инстанция е проведено на 21.06.2017г.
Видно
от приложената по делото епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Анна-гр.Варна“ АД
ищецът И.А.И. е приет за лечение на 12.09.2017г. с диагноза увреждане на
междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия.
Видно
от приложената по делото етапна епикриза от 03.10.2017г., издадена от
МЦ-Медикал Лайф ЕООД на ищеца е поставена диагноза-други видове стенокардии,
последици от други неуточнени мозъчносъдови болести, хипертонично сърце без
сърдечна недостатъчност. Предписа ни са му следните медикаменти: бизогамма,
туинста, розувистат, аспирин протект, тертензиф.
Видно
от приложения по делото амбулаторен лист № 000593/04.10.2017г. ищецът е
диагностициран със заболяване мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
цербралн.
Видно
от приложения по делото амбулаторен лист № 000170/05.10.2017г. ищецът е
диагностициран с увреждане на междупрешлените дискове. Установени са болка,
оток и ограничени движения в лумбалния отдел на гр. стълб.
По
делото са приложени още амбулаторни листи от 04.10.2017г./л. 43/, от
10.10.2017г./л.44/, от 11.10.2017г./л. 45/, от 25.10.2017г./л.47/, с които се
констатирана болезненост на лумбалните прешлени, артрозни промени, вкл. и
нарушена походка.
Видно
от приложената по делото епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Анна-гр.София“ АД /л.
48/ ищецът И.А.И. е приет за оперативно лечение на 04.12.2017г. с диагноза
фрактура на копресива корпорис вертебре.
Видно
то приложената на л. 58 от делото фактура №**********/05.12.2017г., издадена от
УМБАЛ „Св. Анна-гр.София“ АД ищецът е заплатил сумата от 8200 лева с ДДС за
медицинско изделие.
На
л. 23-24 и л.49-56 са представени доказателства за сторени разходи за лекарства
и консумативи.
Видно
от приложен на л. 56 от делото фискален бон са заплатени разходи за настанява
на 4.12.2017г. в размер на 90 лева.
Приложен
е още билет за пътуване на стойност 1,60 лева.
От
заключението на първоначалната
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.Д. се
установява, че след приключване на
воденото между същите страни гр.д. № 1117/2016 г. на ВОС не
се установява влошаване в състоянието на ищеца в сравнение с констатираното
тогава. Установените заболявания- ацептична и идиопатична остеонекроза на
главата на дясната бедрена кост не са в причинна връзка с травматичните
увреждания, получени от ищеца през 2014г.
Констатира се, че направените разходи за лекарства, с изключение на
Розувестан, Тайлол хот, Туинста, Корега партс, Валтензин, Бронхексин, Росукард,
Бизогама, Зинат и Сопрал са във връзка с травмата на гръбначния стълб. Те са
адекватни и съобразени с правилата на добрата медицинска практика. В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че оплакванията във връзка с получената травма
от 2014г. се ограничават до извършената операция. Сочи, че проблемите с
придвижването са във връзка с некрозата на бедрената кост, която не е във
връзка с травмата. Вещото лице уточнява, че необходимостта от лечение е съобразена в предходното дело.
От
заключението на повторната комплексна
съдебно-медицинска експертиза се установява, че при ищеца е налице умерено
влошаване на здравето в клиничната изява на съществуващите преди 2016 г.
соматични /телесни/ заболявания: хипертонична болест, дислипидемия и
радикулопатия. Същевременно няма данни за усложняване на състоянието му във
връзка с травмата от 29.7.14 г. Установената дясностранна коксартроза и
асептичната некроза на дясна ТБС/болест на Чандлър/ не
е свързана с травмата от месец юли 2014г. За останалите соматични заболявания вещите
лица приемат, че те следват естествения си ход на влошаване при недостатъчното
сериозно отношение към здравето от страна на пациента - лошо контролирано
артериално налягане, както и продължаващо тютюнопушене. Експертите са дали
отговор, че, разходите, с изключение на тези за Розувистат, Тайлол хот,
Туинста, Корега партс, Валтензин, Бромхексин, Росукард, Бизогама, Зинат и
Сопрал, са във връзка с болките в областта на гръбначния стълб. Експертите
уточняват, че предприетото оперативно лечение е адекватно и във връзка със
стабилизиране на гръбначния стълб. Оплакванията, които ищецът има след
операцията се дължат на други две ставни заболявания- артроза и ацептична
некроза. Последните нямат връзка с инцидента от 2014г
От
заключението на първоначалната
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т.А. се
установява, че предвидпоставената при
освидетелстването в края на 2016г. /11.11.2016г./ диагноза Депресивен епизод -
лек F32.0 МКБ 10, понастоящем е налице промяна в психичното състояние на ищеца в
насока задълбочване на депресивната симптоматика и установяване на трайна тревожна
компонента. Състоянието отговаря на критериите за диагноза по МКВ 10 F32.1 Депресивен епизод - умерено тежък тревожно-депресивен синдром, с
протрахиран ход. При освидетелстването в края на 2016г. /11.11.2016г./ е
поставена диагноза Депресивен епизод - лек F32.0 МКБ 10. Симптомите не са преодолени и след прекараните физически
неблагополучия и инвалидизация са се задълбочили. Състоянието към момента
отговаря на критериите за диагноза по МКВ 10 F32.1 Депресивен епизод - умерено тежък, тревожно-депресивен синдром, с
протрахиран ход В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че промяната в психологичното състояние се дължи на инвалидизацията. Влошаването е започнало след
установяване на необходимостта от операция на гръбначния стълб. Това е довело
до промяна в настроенията, притеснение, тревожност относно бъдещото физическо
състояние, и дали ще може сам да се обслужва. Самата
операция също се е оказала фактор на стрес, както и ограниченията
в движенията, промените в тазобедрената става.
От
заключението на повторната
съдебно-психиатрична и психологична
експертиза се установява, че след месец декември 2016 психичното състояние на г-н И. се
влошава в смисъл на задълбочаващата се тревожност и соматизация на
оплакванията, характеризира се със свръхценните мисли за неизлечимост и безперспективност,както
и виновносите изживявания,свързани и произтичащи от инвалидизацията. Вещите
лица в съдебно заседание дават становище за пряка причинна връзка между
влошаване на психическото състояние на ищеца и инцидента от 2014г. Актуалното
състояние на ищеца се дължи на неосъществилите се очаквания и надежди, които
той е възлагал на оперативната интервенция.
Oт приложеното гр.д. № 1117/2016г.
се установява, вкл. изготвената и приета по това дело съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в хода на производството се е установило счупване на тялото на 1 поясен
прешлен, вкл. значително снишаване на предния размер на прешлена. В тази връзка
е установена необходимост от провеждане на оперативно лечение за стабилизация
на гръбначен стълб. При провеждане на експертизата ищецът е съобщил засилваща
се болка при продължително натоварване и продължително стоене прав.
Констатирано е, че лечението на травмата не е приключило и същото ще прoдължи и за в бъдеще. Констатирано е, че счупването на първи поясен прешлен обуславя
затруднения в предвижванията, затруднения в извършване на ежедневни нужди за
един продължителен период от време.
По делото са изслушани гласни доказателства чрез разпита на по двама
свидетели при режим на водене на всяка от страните. Свидетелят Иванка Иванова- съпруга на ищеца
споделя, че след инцидента през 2014 г. И. работел, носел добри доходи вкъщи.
През лятото на 2017г. здравословното състояние на ищеца се влошило. Започнали
болките в кръста, не можел да се наведе, нито да се изправи. Имал нужда от
съдействие за изпълнение на елементарни действия. Наложило се да извърши
операция, за което взел средства в заем. По-рано не могъл да направи операция,
тъй като семейството нямало средства. След операцията се забелязало известно
подобрение, но продължавал да има нужда от нейното съдействие в ежедневието си.
Болките в кръста и краката продължили. Изнася, че от лятото на миналата година
ищецът не е добре психически – става през нощта, притеснява се, след като
разбрал, че няма да може да работи много се отчаял. Не излизал навън, защото не
може да седи прави, нито седнал дълго време. Свидетелят излага, че през 2013 г.
И. получил микроинсулт. На въпроси на адв. Бастрев свидетелката отговаря, че
само тя пазарува вкъщи, а съпругът й не носи тежки покупки.
Свидетелката Йорданка Добрева,
съсед на ищеца изнася, че от лятото на миналата година положението на И. се
влошило- не можел да стъпва на единия си крак, влачел го, трудно ставал. Без
чужда помощ не можел да става, жена му го обслужвала. Понякога се обаждал през
седмицата свидетелката да отида да му
помогне да стане. Повече от година не работел.
След лятото на 2017г., поради влошаване на състоянието му решил да се
оперира, но и след това продължил да ползва помощни средства, оплаквал се от
болки в кръста. След операцията И. бил психически сринат, отчаян, че няма да
може да работи. След операцията не можел да пазарува, да извършва дребни
ремонтни дейности. Сочи, че И. не може да стои продължително време седнал и
прав. Навън излизал само с кола .Свидетелят изнася, че И. пуши. Тя самата го е
виждала да пуши, седнал на стол на терасата.
Свидетелят Теменужка Пеева-
майка на ответника споделя, че И. е имал здравословни проблеми и преди
инцидента,
вкл. се е оплаквал от болки в кръста преди 10 години.
След инцидента според свидетелката
ищецът ходи сам на пазар, като ползва кола, сваля торби от багажника, вкл. туби
с минерална вода от по 10 литра. Миналата година го е виждала да носи торби с
цимент, да прави ремонти през есента на 2017 г.
Споделя, че ищецът излиза всеки ден с колата. Изнася още, че И. пуши в колата и
на балкона. Сочи се от пролетта на 2017 г.И. ползва бастун.
Свидетелката М. Габровкса-фактически съжител на ответника има преки
впечатления от състоянието на ищеца от около една година, от когато живее заедно
с Р.П.. Изнася, че от по-малко от година И. се привижва с помощни средства, преди това ходел нормално. Свидетелката споделя, че през пролетта и
лятото на 2018г. е виждала И. да пренася кашони, да внася стълба в колата си,
да подмазва вън с мистерията, да пренася
кофата с цимент, да носи бутилки с минерална вода, да пренася работни куфари, да
прави ремонт на апартамента си. Виждала е И. да пуши на терасата, облегнат на
перваза. След операцията И. носел помощни средства, но излизал с колата.
Горната фактическа
установеност обуслява следните правни изводи:
В разглеждания по делото случай със сила на пресъдено нещо по гр.д.№
1117/2016г. по описа на ВРС е установено между страните, че в резултат на
нанесени на ищеца от ответника телесни увреждания, първият е претърпял
неумуществени вреди, за което по същото делото му е присъдено обезщетение.
Спорните по делото въпроси могат да се обобщят по следния начини: 1/ налице ли е след приключване на съдебното дирене по гр.д. № 1117/2016 г. на
ВОС новото състояние на
ищеца, свързано с появата на ново
страдание и/или съществено утежняване
на старите страдания; 2/ отклонява ли се новото състояние съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение; 3/ причинно-следствена
връзка между новото състояние и нанесените увреждания.
По отношение претенцията на имуществени вреди спорният въпрос се състои в
това направените разходи за лечение и лекарства относими ли са към лечение,
проведено във връзка с травмата от деликта. Или претенцията за репариране на
претърпените от деликта вреди, доколко такива не са заявявани до сега, няма
връзка с ексцеса. По този иск не подлежи на изследване прогнозата за
здравословното състояние на ищеца, взета предвид по гр.д. № 1117/2016 г. на
ВОС, съответно отклонявали се тази прогноза от актуалния
здравен статус на лицето.
По исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението /ексцес/, нему се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. При ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания,
което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят
към вече обезщетените. При определяне размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди от ексцес на състоянието съдът преценява дали самото то е
предизвикало нови емоционални, психически, психологически терзания на
личността, болки и страдания върху целостта на организма и здравето на
увредения или е увеличило интензитета на болка и страдание от старото
състояние.
В случая, от заключенията на двете съдебно –медицински експертизи,
кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени се установява, че не е
налице отклонение на актуалното здравословно състояние на ищеца в сравнение с прогнозата,
взета предвид при разглеждане на гр.д. № 1117/2016 г. на ВОС.
Травмата на гръбначния стълб и неoбходимостта от
оперативно лечение е констатирана от вещото лице и коментирана от съда в
постановеното по горното дело решение. По същото делото е отчетно,
че травмата предизвиква затруднения в придвижването и при извършване на
ежедневни житейски нужди за един продължителен период от време, без да е дадена
прогноза за възможността от цялостно излекуване. Тоест, увреждането на
гръбначния стълб, интензивността на болките и страданията от тази травма е
съобразена от съда, разгледал първоначалната претенция за неимуществени вреди.
Диагностицираните по-късно, след 2017г. увреждания - дясностранна коксартроза и
асептичната некроза на дясна ТБС/болест на Чандлър/ ,
на която основно ищецът базира оплакванията си според вещите лица не е в пряка
причнинно-следствена връзка с процесния деликт. Установи се от заключенията по
двете експертизи, че тези състояния имат различна от травматичната причина и не
са свързани с уврежданията от м. юли 2014г. Именно те са причината за
затрудненото придвижване. Дори да се приеме, че след влизане в сила на
решението на ВОС, здравословното състояние на ищеца е претърпяло регрес с оглед
на претърпяното оперативно лечение, следва да се има предвид, че тази
медицинска намеса не е била навременна. От изслушаните медицински заключения и
обясненията на вещите лица в съдебно заседание стана ясно, че г-н И. е имал
предписание да предприеме операция още пред октомври 2016г., а е сторил това
повече от една година по-късно в края на 2017г. Причината за късната медицинска
намеса в случая съдът намира, че е изцяло без значение. Самоувреждането по
правило не е противоправно, но страната не може да черпи аргументи от това си
поведение.
За
разлика от липса на съществено изменение в прогнозата за физическото здраве на
ищеца, взета предвид по гр.д. № 1117/2016 г. на ВОС
(разбира се само досежно увреждането на поясен прешлен), новото емоционалното
състояние на ищеца бележи значително влошаване. В случая съгласно заключенията
на двете експертиза, чиито становища се припокриват, влошаването е започнало
след установяване на необходимостта от операция на гръбначния стълб. И двете
експертизи акцентират върху соматизиране на оплакванията. Тук следва да се
държи сметка за следните обстоятелства- емоционалното състояние е пряко повлияно
от здравословните проблеми на И., които не му позволяват да работи, да бъде
пълноценен.Тези пък здравословни проблеми в една част (дясностранна коксартроза
и асептичната некроза на дясна ТБС )нямат връзка със процесния деликт, а друга
част (счупване на поясен прешлен) са вече съобразени в предходното дело. Нови
вреди могат да се обсъждат само във връзка с оперативната намеса. Вярно е, че
необходимостта от такава намеса е констатирана още в предходното производство,
но към онзи момент операцията не е била осъществена. Тоест емоционалните
страдания вследствие неоправданите очаквания от операцията не са могли да се
съобразят от съда по гр.д. № 1117/2016 г. на ВОС.
Тези вреди следва да се репарират в настоящото производство. Същественото
влошаване се установява както от експертните заключения, така и
от показанията на разпитаните по делото свидетели, водени от ищеца.
Свидетелите, водени от ответника обяснимо не са изнесли факти от емоционалната
сфера на пострадалия.
При присъждане на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се държи сметка, че с случая не могат обосновано
да се разграничат болките, които ищецът търпи в резултат деликта от
страданията, свързани с увреждания, които нямат връзка със събитието. Следва да
се съобразява също, че ищецът късно е предприел операцията, продължава да пуши,
с което определено затруднява физическото си състояние, а оттам и емоционалното
си такова. Имайки предвид изложеното по- горе, съдът определя по правила на чл.
52 от ЗЗД като справедливо обезщетение в размер на 4000 лева. За разликата до
10 000 лева претенцията следва да се отхвърли.
С
оглед уважаване на главница иск, на ищеца се следва и законна лихва за периода
от 15.07.2017г. до 11.02.2018г. в размер на 235,57 лева. За разликата
над 235,57 лева до 590,70 лева исковата претенция подлежи на отхвърляне.
По
претенцията за имуществени вреди:
Ищецът
претендира имуществени вреди, изразяващи се в разходи за операция, лекарствени
средства и медицински консумативи.
По делото е
представена фактура от 05.12.2017г./л.58/ за извършен разход в размера на 8200
лева за извършване
на хирургична операция. Съгласно събраните по делото доказателства чрез
допуснатите медицински експертизи въпросния разход е бил наложителен и е
направен с оглед лечение на травмата на поясен прешлен, който пък е резултат от
процесния деликт. Кое лице фактически е заплатило сумата е без значение, още
повече сумата за операцията е взета в заем.
Разходите за
настаняване в размера на 90,00 лева за и за транспорт в размер на 1,50 лева са
направени с оглед проведената операция в гр. София. За тези обстоятелства са
изслушани показанията на свидетеля Иванка Иванова, които
показания не се опровергават от други данни по делото.
По делото са
представени неоспорени от страните писмени доказателства – описаните по-горе
фактури и фискални бонове, от които се установи, че ищецът е направил разходи
за лекарствени средства и за медицински консумативи
От приетите по
делото заключения на СМЕ от и повторна СМЕ, които съдът кредитира напълно, се
установява, че разходите за лекарства, с изключение
на Розувестан, Тайлол хот, Туинста, Корега партс, Валтензин, Бронхексин,
Росукард, Бизогама, Зинат и Сопрал са във връзка с травмата на гръбначния
стълб. Те са адекватни и съобразени с правилата на добрата медицинска практика,
поради което подлежат на уважаване. Не следва да се присъждат
разходите за лекарствени средства, чиито вид не е посочен изрично в разходните
документи, доколкото вещите лице, съответно и съда не могат да преценят
адекватността на разхода
Ето защо на ищеца се следват сумите както
следва: сумите от 2,90 лева по касов
бон от 25.08.2014г.; 15,95 лева по касов бон от 04.08.2014г.; 9,32 лева по касов бон от 30.07.2014г.;
17,52 лева по касов бон от
15.01.2015г.; 21,27 лева по касов
бон от 14.11.2014г.(всички на л. 29); сумите от 30,00 лева по касов бон от 30.07.2014г.; 12,83 лева по касов бон от 15.10.2014г.; 10, 22 лева по касов бон от 14.12.2014г.; 17,52 лева по касов бон от 14.12.2014г. (всички на л. 30); сумите
от 26,06 лева по касов бон от
24.06.2015г.; 12,18 лева по касов
бон от 29.07.2015г.; 25,57 лева по
касов бон от 21.01.2015г.; 5,00 лева
по касов бон от 02.07.2015г.; 5,40 лева
по касов бон от 09.06.2015г.; 4,31 лева
по касов бон от 12.02.2015г.(всички на л. 49); сумите от 2,90 лева по касов бон от 17.03.2016г.; 2,90 лева по касов бон от 22.03.2016г.;2,90 лева по касов бон от 22.03.2016г.(всички на л. 50); сумите от 16,00 лева по касов бон от
08.03.2016г.; 2 лева по касов бон от
22.03.2016г.; 12,85 лева по касов
бон от 05.09.2015г.; 2,90 лева по
касов бон от 05.04.2016г.; 2,90 лева по
касов бон от 29.03.2016г.; 12,85 лева по
касов бон от 11.07.2017г.(всички на л.51); сумите
от 34,80 лева по разписка от
18.09.2017г.; 2,90 лева по касов бон
от 29.03.2016г.; 14,10 лева по касов
бон от 30.09.2017г.; 2,00 лева по
касов бон от 29.03.2016г .(всички на л. 52) сумите
от 14,10 лева по касов бон от
14.06.2017г.; 2,90 лева по касов бон
от 03.10.2017г.; 6,98 лева по касов
бон от 05.10.2017г.; 65,79 лева по
касов бон от 20.09.2017г.; 17,39 лева по
касов бон от 04.10.2017г.(всички на л. 53);
сумите от 7,75 лева по касов бон
от 16.11.2017г.; 3,00 лева по касов
бон от 05.10.2017г.; 2,90 лева по
касов бон от 31.08.2017г.; 2,90 лева по
касов бон от 04.10.2017г.; 29,95 лева по
касов бон от 11.10.2017г.; 4,96 лева по
касов бон от 05.10.2017г(всички на л. 54) сумите
от 2,90 лева по касов бон от
14.11.2017г.; 3,00 лева по касов бон
от 06.10.2017г.;2,90 лева по касов
бон от 05.10.2017г.; 2,90 лева по
касов бон от 05.10.2017г.; 10,65 лева по
касов бон от 08.12.2017г.(всички на л. 55), сумата от 34,35 лева по касов бон
от 12.12.2017г./ на л. 56).
В
заключение на ищеца се следва обезщетение за имуществени вреди, - 8200 лева за
операция, 90,00 лева за настаняване, 1,5 лева за транспорт, 535,56 лева- разходи за медикаменти и
консумативи или общо 8827,06 лева. За разликата над 8827,06 лева до 9170,49 лева
исковата претенция следва да се отхвърли.
По
разноските:
На
всяка от страните се следват разноски съобразно уважената и отхвърлената част
от претенциите. И двете страни са релевирали по реда на чл. 75, ал.5 от ГПК
възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
насрещната страна. Ищецът е заплатил сумата от 2000 лева за адв.възнаграждение,
а ответникът - 3000 лева. Съдът, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседание и
процесуалната активност на представителите, намира, че за справедливо и
съответстващо на сложността на производството следва де се приеме
възнаграждение в размер на 2000 лева. До този размер следва да се редуцира
заплатеното от ответника възнаграждение, съответно да не се намаля заплатеното
от ищеца.
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. При уважен материален интерес от 13062,69 лева и общо и признати
разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца се присъждат 1322,09 лева, на
осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.
На ответника съобразно
отхвърлената част от исковете (6697,87 лева) се следва сумата от 1001,54 лева
за разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи, на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.
На осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащане на дължимата
за разглеждане на делото държавна такса (563,08 лева) и направените разноски от
бюджета на съда разноски(946,62 лева) съобразно уважената част от иска, вносими
по сметка на Варненски районен съд.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Ж.П., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.А.И., ЕГН ********** ***
сумата от 4 000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди- болки,
страдания, психически стрес, вследствие причинени му телесни увреждания от
нанесен побой на 29.07.2014 г., при ексцес, ведно с мораторно обезщетение върху главницата
в размер на 235,57
лева за периода от датата на влошаване на здравословното състояние на ищеца 15.07.2017г. до 11.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба-12.02.2018г. до окончателното изплащане на
задълженията, на осн.чл 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за сумата
над 4000 лева до претендираните 10 000 лева и за мораторна лихва над 235,57 лева до 590,07 лева.
ОСЪЖДА Р.Ж.П., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.А.И., ЕГН ********** ***
сумата от 8827,06 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба, изразяващи се в направени разходи за лечение,
медикаменти, пътни и хотелски услуги по повод предприето лечение, вследствие
причинени телесни увреждания от нанесен му от ответника побой на 29.07.2014 г.,ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата
молба 12.02.2018г. до
окончателното изплащане на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8827,06 лева до
претендираните 9170,49 лева.
ОСЪЖДА Р.Ж.П., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.А.И., ЕГН ********** ***
сумата 1322,09 лева представляваща разходи за съдебно- деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ж.П.,
ЕГН ********** ***001,54 лева, представляваща разходи за съдебно- деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Ж.П., ЕГН ********** *** в полза на РАЙОНЕН ВАРНА, сумата от 563,08 левалева представляваща държавна такса върху
уважената част от исковете, и сумата от 946,62 лева- заплати от бюджета на съда разноски съобразно уважената част
от исковете осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: