Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 25.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9201 по описа на съда за 2015 г.,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от М.Л.С. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.12.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 07.12.2013 г. управлявал специализиран автомобил „Фолксваген Транспортер“ с ДК № ********. Движил се по ул. „Опълченска“
от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Сливница“. В района на № 66 водачът на
движещия се в насрещната лента за движение л.а. „Ситроен Ксара“ с рег. № ********В.Й.П.
предприел маневра обратен завой на неопределено за целта място и отнел
предимството на с.а. „Фолксваген Транспортер“, след
което последвал удар.
В
резултат на произшествието С. получил тежки увреждания, изразяващи се в
контузия на гърдите и корема и остър панкреатит.
Постъпил по спешност за лечение в болнично заведение, където му направили
вливания. Изпитвал силни болки в областта на гръдния кош при дишане и движение,
както и остри болки в корема.
Вина за
настъпване на процесното ПТП имал водачът на л.а. „Ситроен Ксара“
В.П.. С ответното дружество бил сключен валиден договор „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Ситроен Ксара“, поради което
ответникът следвало да понесе отговорността за претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000
лева.
Ответникът
оспорва иска, като твърди, че пострадалият бил изписан от лечебното заведение
без данни за травматгични увреди на гредния кош, корема и крайниците. Всички негови органи били
в норма. Липсвали данни за свободна течност в корема и малкия таз. Оспорва
претенцията като завишена.
Третото
лице помагач на страната на ответника В.Й.П. не изразява становище по
предявените от ищеца искове.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С
определение от 13.05.2016 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 07.12.2013 г. за управлявания от В.Й.П. лек
автомобил е бил налице валиден договор за задължителна отговорност „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.
По
делото е приет констативен протокол № К-1136 от 07.12.2013 г., който не е
оспорен от страните в производството и според който спрямо водача В.Й.П. е
взето административно отношение.
От приетата
по делото административно-наказателна преписка се установява, че на В.П. е
съставен акт за установяване на административно нарушение и на 13.01.2014 г. е
издадено наказателно постановление за това, че при наличие на маркировка М2
извършва завой наляво, като не пропуска насрещно движещия се автомобил и за
това, че е управлявал превозното средство след употреба на алкохол – 1.01‰.
Наказателното постановление е влязло в сила на 10.03.2014 г.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и показанията на св. В., който е
бил пътник в специализирания автомобил, по делото е допусната и приета съдебна
авто-техническа експертиза, която е описала механизма на ПТП. Поради липса на огледен протокол вещото лице не е могло да определи
скоростта на специализирания автомобил, управляван от ищеца. Към момента, в
който л.а. „Ситроен Ксара“ е започнал да навлиза в лентата на специализирания
автомобил, последният е бил на 18.06 м преди мястото на удара. Опасната зона за
спиране е била 34.28 м. При сравняване на отстоянието
на линейката от 18.06 м. с опасната зона за спиране от 34.28 м при скорост от
50 км/ч вещото лице е установило, че при навлизане на л.а. „Ситроен“ в опасната
зона на линейката ударът е бил непредотвратим. Същият извод се налагал и при
скорост на специализирания автомобил от 70 км/ч., каквато са налице данни да е
възможната най-висока скорост на това МПС. Евентуална причинна връЗ.а между скоростта на линейката и произшествието би
била налице при скорост от 94 км/ч или по-висока. Водачът на л.а. „Ситроен
Ксара“ извършвал маневра завиване наляво, вероятно с цел обратен завой, при
което пресякъл средната двойна непрекъсната разделителна линия и с това свое
поведение станал причина за настъпване на произшествието.
Въз
основа на медицинската документация е изготвена съдебно-медицинска експертиза, според
която вследствие процесното ПТП на 07.12.2013 г. М.С. получил увреждания,
изразяващи се в травма на корема и гръдния кош и остър панкреатит.
Последното увреждане е получено в резултат на коремната травма. В продължение
на три дни в болничното заведение е провеждане лечение, като на С. са били извършвани
вливания. Към 19.01.2017 г. пълното възстановяване е било финализирано,
без остатъчни явления. От прегледа на 19.02.2017 г. са установени допълнителни
диагнози – чернодробна стеатоза, жлъчно-каменна
болест, хроничен гастрит, всички настъпили в периода след 07.12.2013 г. и без
причинна връЗ.а с травмите от пътния инцидент.
Ангажирани
са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.Т., сестра на ищеца. РаЗ.азва, че непосредствено след
инцидента посетила брат си в болницата, който имал силни болки в гърдите. След
изписването имал нужда от грижите й в продължение на месец. Изпитвал и
трудности да се обслужва сам. Изпитвал гадене и повръщане. Тъй като се налагало
да спазва диета, Тодорова му готвела отбрани храни. До момента все още имал
оплаквания, не можел да вдига тежко и телесното му тегло спаднало. Възстановил
се за около шест месеца.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен на 21.06.2013 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Ситроен Ксара“ с ДК № ********и З. „Л.и.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно в
процеса с определение от 06.01.2016 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен
начин, че В.Й.П. е управлявал МПС в нарушение на установените в ЗДвП правила за
движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП: предприел
маневра завой наляво на непозволено за целта място – при наличие на маркировка
М2 (двойна непрекъсната разделителна линия), отнел предимство на насрещно
движещия се специализиран автомобил – линейка и управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта 1.01‰. В резултат на противоправното поведение на водача на
л.а. „Ситроен Ксара“ ищецът в настоящото производство М.С. е претърпял външна
травма на гръдния кош и корема и остър панкреатит.
Механизмът на ПТП е описан от вещото лице в приетата по делото съдебна авто-техническа
експертиза. Установено е, че причините за настъпване на произшествието лежат
изцяло в поведението на В.П..
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че получените от ищеца
травми, чието обезщетение се претендира в настоящото производство са причинени
именно от процесното ПТП. С. е търпял болнично лечение в продължение на три
дни, като вследствие коремната травма е получил остър панкреатит.
В продължение на месец след изписването е изпитвал затруднения при извършване
на ежедневните си дейности по хигиенно-битово обслужване и спокойно
придвижване. Налагало се е да спазва определен хранителен режим. Изпитвал е
безпокойство и прекъсване на съня, като периодът на пълното му възстановяване е
продължил за около шест месеца.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 59 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, характера и вида на проведеното лечение, настъпилото
пълно възстановяване, съдът намира, че 20 000 лева е справедлив размер на
обезщетението. За определянето му в посочения съдът съобрази лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, конкретните икономически условия
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 07.12.2013 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от
което са произтекли вредите.
Ответникът не доказа да е заплатил на ищеца исковата
сума, поради което искът е основателен за горепосочения размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. Съгласно чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение за вреди, пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. Поради това законната лихва върху обезщетението
следва да бъде начислена от датата на увреждането.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищеца се следват
разноски съразмерно на уважената част от иска – 480 лева.
На
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 25,
ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на
360 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на З. „Л.и.“ АД се дължат
120 лева.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния представител
адв. С.К. Николова се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 304 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
З. „Л.и.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на М.Л.С., ЕГН **********, с адрес гр. Н.И., кв. „*****“, ул. „******“ № 1 сумата
от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на
07.12.2013 г., ведно със законната лихва от 07.12.2013 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от
ЗАдв. З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адв. С.К. *** сумата от 1 304 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Л.и.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Л.С., ЕГН **********,
с адрес гр. Н.И., кв. „****“, ул. „****“ № * сумата от 480 лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Л.С., ЕГН **********,
с адрес гр. Н.И., кв. „****“, ул. „****“ № * да заплати на ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 120 лева разноски за
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника ЗК „Л.и.“ АД – В.Й.П., ЕГН **********, с адрес
гр. С.,***.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: