Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /17.02.2020
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на десети февруари две
хиляди и двадесета година публично
съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от
съдията Татарева гр.д. № 558/2019 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр с чл. 9 ЗПК ичл. 86 ЗЗД
Предявен е от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. клон България срещу М. Г В. кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за приемане за
установено, че М.В. дължи на ищеца сумата в размер на **8,86 лв. - главница по договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CREX-12616990, сключен на 21.01.2016 г. 134,17 лв. - възнаградителна лихва по
договора за периода от 01.02.2018 г. до 06.07.2018 г., 34,72 лв. - законна лихва за забава за периода от
06.07.2018г. до 11.01.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д №97/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, в евентуалност са
предявени осъдителни искове за посочените вземания.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2016 г. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Париж чрез “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България и М.В. бил сключен договор кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX-12616990, по силата на който освен
посочения усвоен кредит е дадено съгласие от ответника да бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard,,
която е активирана на 12.10.2016 г. от ответника с № CARD- 13310048, с
максимален кредитен лимит в размер 1500.00лв., който кредитополучателят е
усвоил посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ,
плащания, чрез терминални устройства (POS) идр., осъществени, чрез издадената
му кредитна карта. В исковата молба се твърди, че в процесния договор усвоената
сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период
съгласно определения годишен лихвен процент. В исковата молба се твърди, че
съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Навеждат се твърдения, че
ответникът е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.02.2018, когато е направено последното плащане по нея. Предвид изложеното
моли за уважаване на исковите претенции.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в
законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с три обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 09.07.2019
г., а исковата молба е подадена на 23.07.2019 г. от процесуално легитимирана
страна- заявител в заповедното производство.
По делото е представен и приет като доказателство договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и използване на кредитна карта CREX-12616990 от 21.01.2016 г. сключен между М.Г.В. и „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД
и приложение към него, ведно с месечно извлечение и покана за заплащане на
сумите дължимо по договора.
По делото са представени доказателства- вносна бележка от *****г. за сумата
от 400 лв. в полза на ищеца, като за задължено лице е посочена М.Г. и вносна
бележка от ******г. за сумата от 400 лв. в полза на ищеца, като за задължено
лице е посочена М.Г..
По делото е допусната и приета съдебно счетоводна експертиза от
заключението на която се установява, че общия размер на усвоената от ответника
сума е 1005,60 лв., като до дата на подаване на заявлението предвид направените
плащания от ответника е била дължима сума в общ размер на 840 лв., от които **8,86
лв. – главница, 110,17 лв. – лихва, 24,00 лв.
такса за обслужване, 34,73 лв. – обезщетение за забава. В своето
заключение вещото лице е посочило, че след подаване на заявлението, на *****г.
от страна на ответницата е постъпила сума
в размер на 400 лв., след което е останала дължима главница в размер на
427,76 лв. В съдебно заседание вещото лице посочва, че съобразно представени
доказателства за извършено плащане на ******г., то задължението по процесния
договор за кредит е в размер на 27,76 лв.- главница. Ценено съобразно
разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице,
доколкото с него е даден обоснован отговор на всички поставени въпроси.
След получаване на доказателства от ответника за
извършено плащане на ******г. същите са изпратени до ищцовата страна, като в молба
подадена от ищеца, изрично е посочено, че на основание чл. 175 ГПК изрично
признават факта, че от ответника е заплатена сумата в размер на 400 лв. по
процесния договор. Това изявление на страната представлява признание на
неизгоден за нея факт по смисъла на чл. 175 ГПК. Съгласно съдебната практика, изявлението на страната по делото, когато то
съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на
признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до
съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за
тяхната истинност, така и в Решение
№ 475 от 8.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на III гр. о., ВКС. Такъв е и настоящият случай – фактическите твърдения на двете страни съвпадат, като
същите се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, поради което
съдът следва да ги вземе предвид при постановяване на решението.
Решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните
състезания. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го
пораждат или защото го погасяват. Преценката на съда за основателността на иска
следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което
може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването
на иска, както го задължава разпоредбата начл. 235, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай от представените по делото
писмени доказателства, както и изявленията на страните по спора и приетата без
възражение на страните съдебно-счетоводна експертиза се установява че към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ответникът е
погасил частично сумите претендирани от ищеца, който факт на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК следва да се вземе предвид при постановяване на решението, като
същият дължи заплащане единствено на сумата в размер на 27,76 лв. – главница,
до която сума следва да бъде уважен предявеният главен иск, а в останалата част
да се отхвърли като неоснователен, каквито се явяват и исковете за установяване
наличието на вземането за възнаградителна лихва в размер на 134,17 лв. и обезщетение за забава в размер на 34,73 лв.
За пълнота на
изложението следва да се добави, че съобразно задължителните разяснения дадени
с т. 13 по Тълкувателно дело № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013
г. на ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване,
при отхвърляне на иска предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК.
Ето защо не следва да се постановява диспозитив за обезсилване на издадената
заповед относно главницата.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от иска (в размер на 27,76 лв. от предявения размер от
827,76 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 2,51 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв., като съобразно уважената част от иска (в размер
27,76 лв. от предявения размер от 827,76 лв.) в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 7,54 лв., от
които 3,35 – юрисконсултско възнаграждение, 4,19 – държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 7 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на М.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, че
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Младост 4, бизнес парк, сграда 14 е носител на парично вземане в
размер на сумата от 27,76 лв. – главница по договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CREX-12616990 от 21.01.2016 г., ведно със законната лихва от дата на подаване
на исковата молба- 01.02.2019 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) до окончателното
изплащане на същата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 97/2019 г. по описа на Районен съд- Панагюрище, която сума може да бъде платена по банкова сметка ***: ***, БНП Париба С.А.-клон софия като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 27,76 лв. до
предявения размер от **8,86лв., както и иска за 134,17 лв. -
възнаградителна лихва по договора за периода от 01.02.2018 г. до 06.07.2018 г.
и за 34,72 лв. - законна лихва за забава за периода от
06.07.2018г. до 11.01.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, М.Г.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4сума в размер на 3,35 лв.-
представляваща разноски напрвавени в заповедното производство, както и сума в размер на 7,54 лв. - представляваща разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на
сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: