РЕШЕНИЕ
№ 3244
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г.СТ. Г.Административно наказателно дело №
20231110205390 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Г.
при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия
Г.НД №5390 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №122/20.03.2023 г. на началник ГПУ-
София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с което на А. ”Б. АД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.
С депозираната пред съда жалба А. ”Б. АД иска отмяна на
постановлението.
Жалбоподателят А. ”Б.” АД, редовно призован, не се представлява.
Административно-наказващият орган, редовно призован, изпраща
представител в съдебно заседание, който пледира за потвърждаване на
постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 06.02.2023 г. около 15:00 ч. в гр.София, на ГКПП - А. при извършване
на гранична проверка на влизане в страната на пътници, пристигнали с полет
**** от А. за С. се установило, че А. ”Б.” АД е извършила услугата по
превозване на******** род. на ******* г., гражданство ******, която
притежавала стар образец небиометричен паспорт №*******, изд. на
02.10.2013 г., и превозвачът я е превозил до Р. Б* без валидна виза или
разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи - билет и
бордна карта.
Съставен е акт на жалбоподателя.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели Р., Б. и Д., както и от писмените доказателства по
делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
2
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 вр чл.8, ал.1
от ЗЧРБ и чл.6, ал.1, т.б от Регламент (ЕС)2016/399, защото превозвачът А*
”Б*” АД е превозил пътника *****до Р. България без валидна виза или
разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи - билет и
бордна карта.
По чл.51 от ЗЧРБ се наказва превозвач, който не изпълни задълженията си
по чл.20 с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. за всяко
превозвано лице.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материално-правна норма е посочена точно, нарушението е
словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Размерът на имуществената санкция е съобразен с характера на
нарушението и с предвиденото в закона наказание за съответното нарушение.
В случая е наложена минималната по размер имуществена санкция,
поради което е недопустимо да се намалява размера на наказанието.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди А* ”Б*” АД да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Министерство на вътрешните работи.
По тези мотиви съдът
3
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №122/20.03.2023 г. на началник ГПУ-София към
РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА А*”Б*” АД, ЕИК********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Министерство на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4