Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Елин Пелин, 10.04.2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на дванадесети февруари две
хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО Г.
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията Г. АНД № 33 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на И.Г.И., ЕГН
**********,***, срещу наказателно постановление № 18-0262-000779/ 28.12.2018 г.
на началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което са наложени административни
наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. ЗДвП; както и са му отнети 12
контролни точки по Наредба Iз-2539 на
МВР за нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му.
В съдебното заседание жалбоподателят лично
и чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа жалбата и моли за отмяна
на наказателното постановление. Твърди се, че фактическа обстановка е неизяснена,
като са налице противоречия и неясноти. Твърди се, че нарушението не е
доказано, а административнонаказващият орган не е изследвал фактите в пълнота и
в цялост.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
От показанията на свидетелите Л.Г.Ш. и
Н. Л. Н. се установява, че около 19.00 ч. на 05.12.2018 г. жалбоподателят И.Г.И.
е управлявал товарен автомобил М. С. с рег. номер . в с. Горна Малина.
Автомобилът се движил бавно и изглеждал претоварен, затова свидетелите Л.Г.Ш. и
Н. Лазаров Н. подали звуков и светлинен сигнал, за да го спрат. Жалбоподателят И.Г.И.,
който бил сам в автомобила, отбил в улица в дясно и спрял. Свидетелите Л.Г.Ш. и
Н. Лазаров Н. се легитимирали като служители на Регионална дирекция по горите (РДГ)
София и поискали И.Г.И. да отвори багажното отделение на автомобила. Автомобилът
бил натоварен с дървесина, за която свидетелите Л.Г.Ш. и Н. Лазаров Н. поискали
превозен билет и документ за произхода на дървесината, но жалбоподателят нямал
такива. Жалбоподателят И.Г.И. не се държал стабилно и лъхал на алкохол, затова
свидетелите Ш. и Н. се обадил на 112. След това дежурният от РУ Елин Пелин им
казал, че не може да изпрати екип, а трябва да придружат жалбоподателя до РУ
Елин Пелин. Л.Г.Ш., Н. Лазаров Н. и жалбоподателя И.Г.И. отишли в РУ Елин
Пелин.
В РУ Елин Пелин свидетелите Н. Лазаров
Н. и Л.Д.Ш. дали писмени сведения. На 05.12.2018 г. свидетелят Л.Г.Ш. съставил
срещу жалбоподателя И.Г.И. два АУАН с номера
745 и 746, а в последствие са издадени наказателни постановления №
745/12.12.2018 г. и № 746/ 12.12.2018 г. на директора на Регионална дирекция по
горите София. С квитанция към приходен касов ордер № 121218 на РДГ глобите били
платени.
Свидетелите А.Г.Й. и В.А.С. били нощна
смяна за времето от 20.30 до 08.00 ч. Когато дошли на работа им казали, че
служители на РДГ са установили лице, което превозвало дървен материал. Свидетелят
А.Г.Й. видял служителите на РДГ свидетелите Л.Г.Ш. и Н. Лазаров Н. и им снел
сведения. Свидетелите А.Г.Й. забелязал, че жалбоподателят лъха на алкохол. След
връщане на дрегера от дневната смяна свидетелят А.Г.Й. поискал да изпробва
жалбоподателя за алкохол, но последният отказал да даде проба.
Видно е от талон за медицинско
изследване № 0020731, че същият е съставен от В.А.С. и е връчен на
жалбоподателя в 22.05 ч. на 05.12.2018
г., като последният отказва да му бъде извършена проверка с алкотест Дрегер
7510 ф.номер 0175, жалбоподателят може да се яви в ФСМП Елин Пелин до 60 мин.
от връчване на талона, а талонът му е връчен в 22.30 ч. на 05.12.2018 г., като
жалбоподателят И.Г.И. се е подписал на съответните места.
Срещу жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 847/ 05.12.2018 г. с бланков
номер 046402 серия АА, от А.Г.Й., младши автоконтрольор в РУ Елин Пелин за
това, че на 05.12.2018 г. около 19.00 ч. в с. Горна Малина, улица „Първа“ с
посока на движение изходния път за с. Белопопци управлява товарен автомобил М.
С… 311 ЦДИ с рег. номер ….., собственост на „…..“ ООД, като е във видимо
нетрезво състояние и отказва да даде качествена проба за алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 ф.номер 0175 и е издаден талон за медицинско изследване №
0020731, с което е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП. АУАН е подписан от
актосъставителя А.Г.Й., свидетелите при установяване на нарушението Л.Г.Ш. и Н.
Л. Н., както и от жалбоподателя И.Г.И., като последният получил препис от акта
и написал „Не съм пил алкохол“. Върху АУАН е отбелязано, че лицето не се е
явило за кръвна проба, проведен разговор с алкохолна лаборатория в 13.30 ч. на
11.12.2018 г. на посочен телефонен номер. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят не е направил възражения.
Въз основа на АУАН на жалбоподателя е
съставено наказателно постановление № 18-0262-000779/ 28.12.2018 г. на
началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. ЗДвП; както и
са му отнети 12 контролни точки по
Наредба Iз-2539 на МВР за нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвПза това, че на
05.12.2018 г. около 19.00 ч. в с. Горна Малина, улица „Първа“ с посока на
движение изходния път за с. Белопопци управлява товарен автомобил М. С. 311 ЦДИ
с рег. номер .., собственост на „…..“ ООД, като е във видимо нетрезво състояние
и отказва да даде качествена проба за алкохол с техническо средство Дрегер 7510
ф.номер 0175 и е издаден талон за медицинско изследване № 0020731, с което
нарушил: отказва проверка с техническо средство за установяване на употреба на
алкохол в кръвта и не е изпълни предпис. за изследване с доказ. анализатор и за
мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим. лаб. изследване за
установяв. на конц. на алк. в кръвта му.
Представена е заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя
и наказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от събраните
гласни доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите Л.Г.Ш.,
Н. Л. Н., А.Г.Й. и В.А.С., възприемайки ги като обективни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
В показанията си свидетеля Л.Г.Ш.
сочи, че работи като горски инспектор в Регионална дирекция по горите, като с.
Горна Малина видели претоварен бус, който бил управляван от жалбоподателя. След
спирането му установили, че бусът е натоварен с дървесина. Свидетелят Л.Г.Ш. е
категоричен, че жалбоподателят е бил сам в автомобила, като в тази част
показанията му противоречат на показанията на свидетелите С.И.Т. и К.В.П.,
чиито показания съдът намира за неправдоподобни на основанията посочени по
долу.
След това дежурният от РУ Елин Пелин им казал, че не може да
изпрати екип, свидетелите Л.Г.Ш., Н. Л. Н. и жалбоподателя И.Г.И. отишли в РУ
Елин Пелин. Показанията на свидетеля Л.Г.Ш. кореспондират изцяло с тези на
свидетеля Н. Л. Н.. След анализ на показанията на свидетеля Л.Г.Ш. и
съпоставяне с останалите доказателства съдът намира, че показанията му са
последователни, непротиворечиви и правдоподобни, поради което следва изцяло да
се кредитират, като освен това установяват обстоятелства, които същите са
възприели при изпълнение на служебните си задължения. Служебното качество не е
предпоставка за изначална заинтересованост от изхода на делото, а
обстоятелството, че определено лице е включено в системата на държавния апарат,
сочи, че притежава нравствени и морални качества.
В показанията си свидетеля Н. Л. Н.
сочи, че работи като главен специалист горска инспекция в Регионална дирекция
по горите, като с. Горна Малина видели претоварен бус, който бил управляван от
жалбоподателя. След спирането му установили, че бусът е натоварен с дървесина.
Свидетелят Н. Л. Н. е категоричен, че жалбоподателят е бил сам в автомобила,
като в тази част показанията му противоречат на показанията на свидетелите С.И.Т.
и К.В.П., чиито показания съдът намира за неправдоподобни на основанията
посочени по долу. След това дежурният от РУ Елин Пелин им казал, че не може да
изпрати екип, свидетелите Л.Г.Ш., Н. Л. Н. и жалбоподателя И.Г.И. отишли в РУ
Елин Пелин. Показанията на свидетеля Н. Л. Н. кореспондират изцяло с тези на
свидетеля Л.Г.Ш.. След анализ на показанията на свидетеля и съпоставяне с
останалите доказателства съдът намира, че показанията му са последователни,
непротиворечиви и правдоподобни, поради което следва изцяло да се кредитират,
като освен това установяват обстоятелства, които същите са възприели при
изпълнение на служебните си задължения, което както беше посочено не е
предпоставка за заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят С.И.Т. твърди, че на
процесната дата той, И. и С. били с бял бус …, а с жълт бус М… С…. бил К..
Последният бил спрян в Горна Малина от служители на горското, след това И.
отишъл да каже, че дървата са негови, а водачът на жълтият бус М.. С… К. си
тръгнал. При проведената очна ставка по реда на чл. 143, ал. 4 вр. ал. 1 НПК
между свидетелите С.И.Т. и Л.Г.Ш., последният е категоричен, че бусът М.. С… е
бил управляван от жалбоподателя, не имало друг с него и с заедно с
жалбоподателя са отишли в РУ Елин Пелин. При проведената очна ставка по реда на
чл. 143, ал. 4 вр. ал. 1 НПК между свидетелите С.И.Т. и Н. Л. Н., последният
също е категоричен, че не е видял никакъв бял бус и жалбоподателят е била сам,
след което са отишли в РУ Елин Пелин. Неправдоподобни и изключително нелогични
са показанията на свидетеля С.И.Т., че служителите на РДГ ще спрат автомобил,
натоварен с дърва и ще оставят водачът му К. да си тръгне, а ще заведат жалбоподателя
в РУ Елин Пелин и там ще му напишат АУАН. Противоречиви са показанията на свидетеля
С.И.Т., че са разтоварили дървата в Горна Малина и натоварили буса с кофраж,
тъй като когато е спрян бусът е бил пълен с дърва, а не с кофраж. Неправдопобно
е и твърдението, че бусът Фиат бил спрян на 20-30 метра от тях, но не е бил
видян от свидетелите С.И.Т. и Л.Г.Ш.. Свидетелят С.И.Т. твърди, че била дошла и
полиция, за каквато по делото няма данни да е била на мястото. Съдът не дава
вяра на показанията на свидетеля С.И.Т., тъй като те са неправдоподобни,
нелогични и са в противоречие с показанията на свидетелите Л.Г.Ш. и Н. Л. Н..
Свидетелят К.В.П. твърди, че на
процесната дата той управлявал жълт бус М. С., когато в Горна Малина бил спрян
от служители на горското. Последните го попитали негови ли са дървата. Той им казал,
че не са негови, като тогава дошъл И., а свидетелят К.В.П. си тръгнал. При
проведената очна ставка по реда на чл. 143, ал. 4 вр. ал. 1 НПК между свидетелите
К.В.П. и Л.Г.Ш., последният е категоричен, че бусът Мерцедес Спринтер е бил
управляван от жалбоподателя, като на него са съставили АУАН за превоз на дърва.
При проведената очна ставка по реда на чл. 143, ал. 4 вр. ал. 1 НПК между свидетелите
К.В.П. и Н. Л. Н., последният сочи, че свидетелят К.В.П. не бил там.
Изключително нелогични са показанията на свидетеля К.В.П., че служителите на
РДГ ще спрат автомобил, натоварен с дърва и ще оставят водачът му К. да си
тръгне, а ще заведат жалбоподателя в РУ Елин Пелин и там ще му напишат АУАН.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля К.В.П., тъй като те са
неправдоподобни, нелогични и са в противоречие с показанията на свидетелите Л.Г.Ш.
и Н. Лазаров Н..
В показанията си свидетеля А.Г.Й.
сочи, че тогава бил нощна смяна за времето от 20.30 до 08.00 ч. След като дошъл
на работа свидетелят А.Г.Й. видял служителите на РДГ свидетелите Л.Г.Ш. и Н. Л.
Н. и им снел сведения. Последните потвърдили, че установили, че жалбоподателят превозва
дървен материал. Жалбоподателят лъхал на алкохол. След връщане на дрегера от
дневната смяна свидетелят А.Г.Й. поискал да изпробва жалбоподателя за алкохол,
но последният отказал да даде проба. Затова свидетелят А.Г.Й. съставил на
жалбоподателя АУАН, а колегата му В.А.С. издал талон за медицинско изследване.
След анализ на показанията на свидетеля А.Г.Й. и съпоставяне с останалите
доказателства съдът намира, че показанията му са последователни, обективни и
правдоподобни, както и кореспондират писмените доказателства по делото, поради
което следва изцяло да се кредитират.
В показанията си свидетеля В.А.С.
сочи, че заедно с А.Г.Й. били нощна смяна, а когато отишли на работа дежурният
им казал, че служители на РДГ са установили, че жалбоподателят превозва дърва.
Изчакали дневната смяна да донесе дрегер, за да изпробват водача за алкохол.
След анализ на показанията на свидетеля В.А.С. и съпоставяне с останалите
доказателства съдът намира, че показанията му са последователни, обективни и
правдоподобни, както и кореспондират писмените доказателства по делото, поради
което следва изцяло да се кредитират.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 31.01.2019 г. и е обжалвано на същата
дата.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е
съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на
деянията е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената
част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената
част на наказателното постановление.
По силата на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДП водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.
По делото безспорно е установено чрез
събраните доказателства, че жалбоподателят е бил водач на процесния автомобил,
а впоследствие в РУ Елин Пелин е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не се е явил да даде
кръв за изследване. Ирелевантно е
възражението на жалбодателя в АУАН, че „не е пил алкохол“. Деянието, за което
се налага административното наказание е отказа за необходимото съдействие от
страна на водача, за да бъде той изпробван с годно техническо средства така, че
да се установи дали управлява след употреба на алкохол и какво е съдържанието
на алкохол в кръвта му. Именно това поведение-отказ да бъде изследвано
обстоятелството дали водача управлява след употреба на алкохол е
административно нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и правилно,
обосновано и законосъобразно поведението на жалбодателя е квалифицирано като
такова и е ангажира административнонаказателната му отговорност.
Неоснователни са доводите на адв. Г.
за неизяснена фактическа обстановка, противоречия и неясноти. Показания на
свидетелите Л.Г.Ш., Н. Л. Н., А.Г.Й. и В.А.С. са последователни и категорични
относно релевантните по делото факти. Противоречия са налице между показанията
на посочените свидетели и водени от жалбоподателя свидетели С.И.Т. и К.В.П., но
съдът намира, че няма основания да кредитира последните по горепосочените
съображения.
Предвид на изложеното съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено в частта, в която на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
По отношение на отнемането на
контролни точки на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. на министъра на
вътрешните работи:
Съдът намира жалбата за недопустима в
тази част, тъй като отнемането на контролни точки не е административно
наказание. По съществото си отнемането на контролни точки съставлява вид
регистрационен режим за отчитане на нарушенията, извършени от водачите на
моторни превозни средства. Отнемането на точки се обуславя от влизането в сила
на наказателното постановление, с което е наложено съответното административно
наказание. По изложените съображения, съдът следва да постанови прекратяване на
производството в частта му, в която се обжалва отнемането на контролни точки.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 18-0262-000779/ 28.12.2018 г. на началника на група към ОДМВР София, РУ Елин
Пелин, В ЧАСТТА, в която на И.Г.И., ЕГН **********,***, са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. ЗДвП
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
частта по отнемането на контролни точки на основание Наредба Iз-2539 от
17.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: