Решение по дело №524/2021 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ
към Решение № 79 от 22.12.2021г., постановено по НАХД № 524 по описа за 2021г.
на Районен съд – Харманли.

РП-Хасково, ТО-Харманли е внесла постановление по реда на чл. 375 и следващите
от НПК, с което предлага М. АНТ. М. да бъде освободен от наказателна отговорност като
му бъде наложено административно наказание по чл. 78а от НК за извършеното от него
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, а именно в периода от м. февруари 2020г. до ***г. в
частен дом на ул. *** в гр. Харманли, област Хасково, като пълнолетно лице, без да е
сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол – Г.М.С. – родена на ***г.,
ненавършило 16-годишна възраст.
В съдебно заседание РП-Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, се
представляват от прокурор П.Петров, който пледира за признаване на обвиняемия за
виновен, освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание в минимален размер.
Обвиняемият М. АНТ. М. се явява в съдебна зала, като се признава за виновен. В
хода на съдебното следствие завява, че не се налага събиране на допълнителни
доказателства относно случилото и ще се ползва изцяло и само от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Признава изцяло описаната в прокурорското
постановление фактическа обстановка. Моли за налагане на наказание в минимален размер.
Съдът като съобрази събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал на основание чл. 378, ал. 2 от НПК намери за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият М. АНТ. М. е роден на ***г. в гр. Харманли, ***, български гражданин,
с основно образование, неженен, неосъждан, работещ като общ работни, с адрес гр.
Харманли, ул. ***, ЕГН **********.
Видно от приложената по делото справка за съдимост , издадена от Районен съд –
Харманли обвиняемият М. АНТ. М. не е осъждан. Не са налице данни да е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
От изготвената в хода на досъдебното производство характеристична справка се установява,
че за обвиняемия няма заведени заявителски материали, както и че няма каквато и да е
форма на криминални прояви. Според отбелязаното в попълнената от обвиняемия
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, обвиняемият към
датата на попълването й – 15.11.2021г. работи на трудов договор с месечно възнаграждение
1500 лева и притежава лека автомобил марка „Опел“, модел „Астра“.
Съгласно удостоверение за раждане дубликат, издадено от община Харманли, въз
основан на акт за раждане № 302 от 28.02.2005г. на община Плевен свидетелката Г.М.С. е
родена на ***г., като родителите й са – свидетелите Л.С.А. и М.Г.С.. Свидетелката Г.С.
живеела заедно с родителите си в гр. Свиленград. През месец май 2019г. свидетелката Г.С.
се запознала с обвиняемия М.М.. Около две седмици след това започнали да се срещат и
станали „гаджета“. Тогава свидетелката била навършила 14 години.
Свидетелката С. и обвиняемият М. много се харесвали и тъй като вече били от три
месеца заедно решили, че искат да направят сватба според своите обичаи. Съгласни с
тяхното решение били и родителите на обвиняемия свидетелите А.А. М. и С.С.С., поради
което официално поискали свидетелката Г.С. за булка от нейните родители. Свидетелите
Л.А. и М.С. дали своето съгласие и на 12.09.2019г. била направена сватба в гр. Свиленград
между свидетелката Г.С. и обвиняемия М.М.. След сватбата двамата били интимни за първи
път.
След сватбата свидетелката Г.С. останала да живее при родителите си в гр.
Свиленград, докато завърши 7-ми клас. През месец февруари 2020г. се преместила да живее
1

в дома на обвиняемия М.М. в гр. Харманли на ул. ***. След тази дата обвиняемия М.М. и
свидетелката Г.С. започнали да живеят като съпрузи и доброволно да осъществяват полови
контакти.
За това съжителство бил получен сигнал от ДСП-Харманли, като била започната
проверка от свидетеля Т.Р. – социален работник, видно от доклад на ДСП-Харманли.
На ***1г. непълнолетната Г.С. родила син А. М. М., като съгласно удостоверение за
раждане № **********, издадено на 20.05.2021г. от община Хасково, въз основа на акт за
раждане № 0378 от 20.05.2021г. на община Хасково за баща бил вписан обвиняемия М.М..
Съгласно писмо с изх. № ОХ009-209-(1) от 23.07.2021г. на община Харманли
обвиняемият М. АНТ. М. е със семейно положение – неженен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на
събраните в хода на досъдебното производство – писмени доказателства и доказателствени
средства – доклад на ДСП-Харманли, удостоверение за раждане № **********, издадено на
20.05.2021г. от община Хасково, въз основа на акт за раждане № 0378 от 20.05.2021г. на
община Хасково, писмо с изх. № ОХ009-209-(1) от 23.07.2021г. на община Харманли,
удостоверение за раждане дубликат, издадено от община Харманли, въз основан на акт за
раждане № 302 от 28.02.2005г. на община Плевен, удостоверение за раждане дубликат,
издадено от община Харманли, въз основан на акт за раждане № 0203 от 03..2000г. на
община Харманли, справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, гласните доказателства и доказателствени
средства – показанията на свидетелите Г.М.С., А.А. М., С.С.С., М.Г.С., Л.С.А. и Т.К.Р. и
обясненията на обвиняемия М.М..
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което съдът
му дава вяра изцяло. Същевременно съдът не констатира съществени противоречия между
показанията на разпитаните свидетели и между гласните и писмени доказателства по
делото.
Фактическите констатация относно време, място, начин на извършване на деянието и
неговото авторство, съдът извежда от събраните в хода на досъдебното производство
показания, като показанията на всички свидетелите са последователни и непротиворечиви.
Съдът даде вяра и възприе писмените доказателства по делото, които отговарят на
останалите събрани по делото доказателства.
Събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствен възможен извод
относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и авторството
му.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът приема, че с оглед на така установената фактическа обстановка, с деянието си
обвиняемият М. АНТ. М. е реализирал обективните и субективни признаци на
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК може да бъде лице от мъжки пол,
което е пълнолетно и вменяемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК, не е наказателноотговорно
лицето, което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост
или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира
свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. По делото няма
данни, които да водят до поставяне по съмнение вменяемостта на обвиняемия М..
Същевременно безспорно се установява, че през инкриминирания период месец февруари
2020г. до ***г. обвиняемият М. е навършил 18-годишна възраст – роден е на ***г.
От обективна страна, за да бъде извършено престъплението по чл. 191, ал.1 от НК е
необходимо обвиняемият да е заживял на съпружески начала с лице от женски пол
ненавършило 16-годишна възраст, без да е сключил брак.
2

Деянието по чл.191, ал. 1 от НК по своята същност спада към категорията на
продължените престъпления – не се осъществява чрез еднократно действие от страна на
дееца, а представлява поддържане от него на едно трайно престъпно състояние.
Престъплението по чл.191, ал.1 от НК е формално престъпление, на просто извършване,
предвид липсата на необходимост от настъпване на престъпен резултат за довършването му.
От доказателствената съвкупност по безспорен начин се установява, че от месец
февруари 2020г. и до сега обвиняемият М. и свидетелката Г.С. живеят заедно на съпружеска
начала, като съжителството им е доброволно. През инкриминирания период двамата са
живели в едно домакинство и са поддържали съпружески взаимоотношения.
За да бъде съставомерно това деяние, е необходимо лицето от женски пол да не е
навършило 16-годишна възраст. Видно от приетото по делото удостоверение за раждане на
лицето Г.М.С. е родена на ***г., което означава, че на ***г. е навършила 14 години, а на
***г. е била на 16 години. В периода от месец февруари 2020г. до 22.02.2021г. обвиняемият
М.М. е живял на съпружески, без да е сключил брак, с лице от женски пол ненавършило 16
години – свидетелката Г.М.С. – родена на ***г.
Съдът призна обвиняемият М.М. за невинен и го оправда за това да е извършил
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК на ***г., тъй като тогава свидетелката Г.М.С. е била
навършила 16-годишна възраст и деянието не е било съставомерно.
За останалия инкриминиран период обаче са налице всички обективни признаци от
състава на престъплението.
Съгласно писмо с изх. № ОХ009-209-(1) от 23.07.2021г. на община Харманли
обвиняемият М. АНТ. М. не е сключил граждански брак със свидетелката Г.С.. Следва да се
отбележи, че изискването деецът да не е сключил брак е било свързано с разпоредбата на чл.
191, ал. 4 от НК, която с ДВ бр. 16 от 2019г. е отменена. Същата е предвиждала, че деецът по
ал. 1 на чл. 191 от НК не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до
привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.
От субективна страна обвиняемият М. е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. М.М. е имал
представа за възрастта на свидетелката Г.С. и искал да заживеят съпружески, това се
извежда от обективните факти, а именно от целия събран доказателствен материал
включително обясненията на обвиняемия.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия М.М. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
Предвиденото от закона наказание за извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от
НК е лишаване от свобода до две години, или пробация, както и обществено порицание.
Обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не е налице някоя от
пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК. Поради това съдът освободи М.М. от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК и му наложи на административно наказание
„Глоба“.
При индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични
данни, както и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина. Съдът не
констатира наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне размера на
административното наказание съдът взе предвид и материалното състояние на обвиняемия.
Макар в подписаната декларация да е посочил, че работи на трудов договор с месечно
възнаграждение 1500,00 лева, в съдебно заседание обвиняемият М. заявява, че получава
заплата около 800 лева месечно. Същевременно заедно със свидетелката Г.С. сами
отглеждат детето си, без да получават финансова подкрепа от роднините си. Обвиняемият
М. е единственият, който реализира доходи в семейството им, тъй като свидетелката С. се
3

грижи за роденото им през 2021г. дете.
Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства и наличието на множество
смекчаващи такива, обществената опасност на деянието и дееца намери, че
административното наказание следва да бъде определено в минимален размер от 1000 лева.
Така определеното наказание би постигнало целите по чл. 36 от НК.
В хода на наказателното производство не са сторени разноски, които на основание чл.
189, ал. 3 от НК да бъдат възложени в тежест на обвиняемия.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	79
Дата:	22 декември 2021 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия:	Мария Димчева Иванова-Георгиева

Дело:	20215630200524
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 ноември 2021 г.

Решение по дело №524/2021 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите