РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Исперих, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100764 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс
(СК).
Постъпила е искова молба вх.№ 2239/26.10.2021г. от МЮЖГ. ДЖ. П.,
ЕГН-********** от с.Лъвино, обл.Разградска, действащ чрез упълномощен
адв.Св.Д., АК-Разград, съдебен адрес: гр.Исперих, обл.Разградска,
ул.”Ахинора” № 3, против ЕВ. Х. П., роден на **********г., гражданин на
Гърция, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати
гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен без
произнасяне по въпроса за вината. Претендира родителските права по
отношение на роденото от брака малолетно дете Миа П., ЕГН-**********, на
4г., да бъдат предоставени за упражняване на майката, тъй като такова е
фактическото положение в момента и при нея да бъде определено
местоживеене на детето; на бащата-ответник да бъде определен режим на
лични отношения с детето, съобразно трайната практика на съда, както и да
бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер, определен
по справедливост, платима чрез майката, като законен представител на
детето, считано от датата на подаване на исковата молба до възникване на
предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. Не обсъжда въпроса за промяна на
фамилното име. Ищцата твърди, че бракът е първи за двете страни.
Поддържали нормални отношения със съпруга си, но имали голяма
възрастова разлика помежду си - от 14 години, която започнала да се усеща с
течение на времето. Започнали да се отчуждават, разделяли се и се събирали
отново. По това време живеели в Белгия, като ищцата поискала да се прибере
в България, а ответникът – в Гърция. Бременността с детето я мотивирала да
1
остане, но след раждането на детето, отношения между съпрузите съвсем
охладнели. Ищцата решила да се прибере с детето в България при майка си,
за което ответникът подписал необходимите документи. Така се разделили.
Понастоящем майка и детето се установили трайно тук в България, ищцата
отворила фризьорски салон, а детето посещава детска градина. Справяла се
отлично с грижите за детето си, осигурявала всичко необходимо за неговото
отглеждане. С ответника не се търсели, не са се чували, нито са се виждали,
дори не знаела къде е. Взела е сериозно решение за прекратяване на брака.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК,
ответникът ЕВ. Х. П., роден на **********г., гражданин на Гърция, без
регистриран в страната постоянен и настоящ адрес, призован по реда на чл.48,
ал.1 от ГПК чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”,
не се явява пред съда за получаване на съдебните книжа. Назначеният му по
реда на чл.48, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК особен представител – адв.В.К., АК-
гр.Разград, представя писмен отговор вх.№ 718/16.03.2022г., като счита
предявените искове за допустими. В съдебно заседание, въз основа на
събраните доказателства ангажира становище по същество, като приема, че са
налице основанията на закона за прекратяване на брака между страните при
доказано дълбоко и непоправимо разстройство, предвид продължителната им
фактическа раздяла. Не оспорва ищцовите претенции, свързани с
родителските права спрямо роденото от брака дете, режима на личните
отношения с него и дължимата му издръжка.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото
Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили
граждански брак с Акт № 114/06.09.2009г. на Община-Исперих. Същото
удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното
име на съпруга си П. вместо предбрачно си фамилно име Ахмед.
От този брак страните имат родено едно дете – малолетната Миа П.,
ЕГН-**********, на 4г. (представено Удостоверение за раждане на детето,
издадено от Община-Исперих).
Разпитаната по делото свидетелка Г.К.Р. от с.Средоселци, обл.Разградска
– близка на ищцата Мюжгян, твърди, че двете се познават от две години.
През този период свидетелката не е виждала съпруга й, не е идвал при нея, не
се е обаждал, не е изпращал парични средства за издръжка на детето. Знае, че
съпрузите са разделени, но не и причините за това. Дава показания, че детето
на страните живее при майката, която работи и прави всичко по силите си за
нуждите на детето. Мюжгян и дъщеричката й били силно привързани
помежду си, докато ответникът не се интересувал от тях и бил в неизвестност
за семейството си.
Социалният доклад от 26.05.2022г. на Дирекция “Социално
подпомагане”-гр.Исперих, изготвен по реда на чл.21, ал.1, т.15 във вр. с
чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, констатира, че след фактическата
раздяла на страните, отглеждането на детето Миа е поето изцяло от майката
(ищцата), която се е установила в дома на родителите си в с.Лъвино,
Установява, че майката притежава нужния родителски капацитет, има добра
социална среда, както и възможности и желание за отглеждане на детето си.
Притежава добри родителски качества и умения, и се справя с грижите за
детето Миа. Работи като фризьор, с месечен доход около 1000.00 лева.
Според Доклада майката към момента и занапред ще съумява да задоволява
нуждите на детето си, като получава пълна морална и материална подкрепа от
2
страна на своите роднини и близки. Детето посещава и Детска градина.
В настоящото съдебно производство страните не са заявили претенции за
разноски, поради което съдът прецени, че не следва обсъждането им.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за
прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49,
ал.1 от СК, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Съпрузите са в постоянна и продължителна фактическа раздяла, през който
период страните не са се търсили, не са се интересували един от друг и не са
проявявали никаква близост помежду си. Никой от съпрузите не е направил
постъпки с цел запазване на семейството.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че
необратимо са се разрушили доверието между съпрузите, отношенията на
взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността, грижа и подкрепа
между тях. Двамата съпрузи не са съумели да хармонизират отношенията си
и да заздравят брака си. Понастоящем няма взаимност в отношенията и
чувствата им, каквато обичайно и нормално свързва брачните партньори, не
консумират пълноценно брака си. При тези обстоятелства, съдът прецени, че
няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл
следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само формално,
лишен от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в тази
връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.
Съгласно чл.322, ал.2 от ГПК, заедно с иска за развод задължително се
разглеждат и исковете за местоживеенето на децата, родени от брака,
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.
В настоящото производство ищцата не е изразила становище относно
фамилното си име, което ще носи след прекратяването на брака и занапред.
Разпоредбата на чл.53 от новия СК предвижда възможност за възстановяване
на фамилното име отпреди брака, от което следва правилото, че при липса на
искане за това, съпрузите запазват брачното си фамилно име.
Между страните няма спор относно ползване на семейно жилище.
Относно местоживеенето и родителските права спрямо роденото от брака
ненавършило пълнолетие дете Миа, съдът прецени, че следва да бъдат
предоставени на майката. По делото не са установени рискови фактори при
оставане на детето при майката и данни за неблагоприятно влияние от нейна
страна при отглеждането и възпитанието му. Майката е родителят, който
преимуществено полага грижи и издържа детето, особено през последните
две години на фактическа раздяла с ответника. Същата никога не е прекъсвала
връзката с детето, като го подкрепя емоционално и материално, съобразно
нуждите му, осигурява постоянен надзор спрямо детето – лично и чрез своите
близки, с които съжителства.
Майката единствена предявява пред съда претенции за упражняване на
родителските права спрямо детето Миа, като е доказала годността и
способността си като родител да носи отговорностите и всички тежести за
неговото отглеждане, възпитание и осигуряване на нормални условия на
живот. Бащата от своя страна, не е предявил такива претенции, като трайно се
е дезинтересирал от детето, не поддържа лични контакти с него и не го
подпомага материално.
При горните обстоятелства, съдът намира за целесъобразно и в най-
3
добър интерес на детето Миа, да бъде определено местоживеене при неговата
майка и на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права
спрямо детето.
На бащата, като родител се следва законното право на лични отношения с
детето, като следва да му бъде определен подходящ режим за това. Предвид
пребиваването на бащата в чужбина и липсата на яснота относно трудова
ангажираност, възможности за пътуване и др., съдът прецени, че следва да
бъде определен стандартен режим, съобразно трайната съдебна практика,
който подлежи на промяна при установени нови обстоятелства, а именно -
право на бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, от 10.00 часа в събота до 16.00 часа, в неделя, с право на
преспиване, както и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен
отпуск на майката.
Като родители на ненавършило пълнолетие дете, страните му дължат
издръжка. За удовлетворяване на ежемесечните потребности на детето Миа,
съобразено с възрастта й, нуждите й от храна, облекло и други обичайни
нужди, както и съобразено с възможностите на родителите, съдът приема за
необходима и нормална сума за отглеждане при обикновени условия в размер
на 250.00 лева, от която ответникът (бащата) следва да поеме по-голямата
тежест от 180.00 лева, а майката останалите, предвид обстоятелството, че тя
поема непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето. За
направата на този извод съдът се ръководи от разпоредбите на чл.142 и чл.143
от СК. Приема, че е във възможностите на бащата да заплаща тази издръжка,
като съобрази, че същият е в трудоспособна възраст и е във възможностите
му да реализира доход поне в размер на минималната работна заплата за
страната (понастоящем, считано от 01.04.2022г. – 710.00 лева, съгласно ПМС
№ 37/24.03.2022г.). Издръжката на детето е в нормативно установените
размери на дължима издръжка за ненавършилите пълнолетие деца и е около
минималния размер (1/4 от минималната работна заплата за страната, т.е.
177.50 лева – чл.142, ал.2 от СК). Издръжката следва да се заплаща на детето
чрез майката, като негова законна представителка, занапред, считано от
поискването й, а именно от датата на завеждане на исковата молба в съда –
26.10.2021г. до възникването на законови предпоставки за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
При горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК,
разноските по делото следва да останат за страните така, както са ги
направили, като и двамата съпрузи следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 лева, или по 25.00 лева всеки един от
тях поотделно - дължима окончателна ДТ по производството, съгласно чл.6,
т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК. Ответникът дължи и ДТ в размер на 259.20 (двеста петдесет и девет
лева и 20 ст) лева върху присъдения размер на издръжката за детето,
представляващи 4 % върху сборът на платежите за три години (чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във
вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК).
4
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 от СК, сключения с Акт №
114/06.09.2009г. на Община-Исперих, ГРАЖДАНСКИ БРАК между МЮЖГ.
ДЖ. П., ЕГН-********** от с.Лъвино, обл.Разградска, ул.”Странджа” № 17 и
ЕВ. Х. П., роден на **********г., гражданин на Гърция, без регистриран
постоянен и настоящ адрес в РБългария, с неизвестен адрес в чужбина,
поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.326 от ГПК, че след прекратяването
на брака и занапред ищцата МЮЖГ. ДЖ. П., ЕГН-********** ще запази
БРАЧНОТО си фамилно име П..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на роденото от брака между страните
ненавършило пълнолетие дете Миа П., ЕГН-**********, при неговата майка
- МЮЖГ. ДЖ. П., ЕГН-********** и на нея ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на детето.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата ЕВ. Х. П., роден на **********г., гражданин на
Гърция, режим на лични отношения с детето Миа П., ЕГН-**********,
както следва – право на бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 16.00 часа, в неделя, с
право на преспиване, както и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката..
ОСЪЖДА бащата ЕВ. Х. П., роден на **********г., гражданин на
Гърция, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Миа П., ЕГН-**********,,
ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева,
платима чрез майката МЮЖГ. ДЖ. П., ЕГН-**********, като законен
представител на детето, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 26.10.2021г. до възникването на законови предпоставки за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за дължимата издръжка на детето.
ОСЪЖДА МЮЖГ. ДЖ. П., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РС-Исперих сумата от 50.00 (петдесет) лева - дължима окончателна ДТ
по производството.
ОСЪЖДА ЕВ. Х. П., роден на **********г., гражданин на Гърция, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 (петдесет) лева -
дължима окончателна ДТ по производството и отделно сумата от 259.20
(двеста петдесет и девет лева и 20 ст) лева, дължима ДТ върху присъдения
размер на издръжката за детето.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5