Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр.Враца, 05.06.2019 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, първи граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря Цветелина Банинска, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1014 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по постъпила искова молба от И.В.М., като майка и законен представител на малолетните деца И.Т.В. и В. Т.В., против Т.В.Т. за увеличаване размера на присъдената издръжка от 75,00 лв. за всяко от децата на 160 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, считано от подаване на исковата молба до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване. Предявен е иск с правно основание чл.150 СК за изменение размера на присъдената издръжка.

В исковата молба се навеждат твърдения, че със съдебния акт по гр.д. № 3223/2012г. на ВрРС ответникът бил осъден да заплаща издържка в размер от 75 лева на всяко от децата. Бракът между тях бил прекратен и на нея било възложено упражняването на родителските права над децата с решение по гр.д. №3788/2012г. на РС-Враца.  От момента на определяне на издръжката били изминали повече от шест години. Бил увеличен размерът на минималната работна заплата за страната. Децата пораснали и нуждите им се увеличили, поради което се увеличили и разходите за храна, дрехи и закупуване на училищни пособия.  Децата били записани за редовни ученици през учебната 2018/2019г. и посещавали редовно учебните заниятия. Излага, че й е отпусната пенсия поради неработоспособност, която обаче не е достатъчна за покриване на нуждите на децата, като сочи, че ответникът работи по трудово правоотношение и получава доходи. Намира, че е налице изменение на обстоятелствата и присъдената издържка следва да бъде изменена като нейният размер бъде увличен от 75 на 160 лева за всяко от децата. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е изложил, че не оспорва обостятелството, че нуждите на децата са нараснали, но неговите възможности да заплаща издържка не се били увеличили. Нямал други доходи освен трудовото си възнаграждение. Освен това имал задължение да помага в издръжката на своята майка, която живеела с него. Също така имал задължения към две банкови институции. Бил предявил и иск за промяна на режима на упражняване на родителските права, като е поискал от съда да възложи на него упражняването на родителските права по отношение на детето В.. 

Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение № 1070/03.05.2019 г. като безспорни между страните са отделени фактите, че ответникът е баща на децата  И.Т.В. и В. Т.В., както и че с решение на съда по гр.д. № 3223/2012 г. по описа на РС-Враца е определена първоначалната месечна издръжка за всяко от децата до  размер от 75,00 лв. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото Решение № 836/22.11.2012г. по гр.д. №3223/2012г. по описа на РС-Враца  и удостоверение за раждане, въз основа на акт за раждане №0463/03.08.2006г. и удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане № 0581/23.09.2008г.

От представеното решение № 244/22.03.2013г. по гр.д. №3788/2012г. на РС-Враца се установява, че упражняването на родителските права над двете деца е възложено на ищцата.

От представено удостоверение изх. №1021-06-453/11.03.2019г. на ТП на НОИ-Враца се установява, че ищцата получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване със срок 01.05.2020г. в размер на 217,98 лева месечно.

От удостоверение изх.№101/10.04.2019г. на ДП „НКЖИ“ УДВГД София се установява, че отвентикът заема длъжност Стрелочник-прелезопаз. Видно от удостоверението за последните 12 месеца за периода от м. март 2018г. до м. февруари 2019г. ответникът е получавал среден нетен доход от 752 лева месечно. Също така се установява, че за първите два месеца на 2019г. нетното възнаграждение на ответника възлиза на 898,90 лева за м. януари  и 854,97 лева за м. февруари.

Представено е писмо от РС-Враца, от което се установява, че ответникът не е заплащал доброволно определената му към този момент издръжка за децата в общ размер от 150 лева, а е наложен запор на трудовото му възнаграждение и същата се е събирала принудително, за което са му удържани и такси.

Представено е удостоверение №318/10.05.2019г. от Начално училище „Свети Софроний Врачански“ – Враца, от което се установява че детето В. Т.В. е записано в четвърти клас за учебната 2018/2019г. и посещава редовно учебните занятия. Приложен е и препис от ученическа книжка, от която се установява, че детето има много добър и отличен успех по преподаваните му предмети.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Враца, в който е изложено, че основни грижи за детето полага майката с помощта на бабата по майчина линия. Осигурено е жилище с добри битови и хигиенни условия. Децата имат добър емоционален тонус. Контакти с бащата осъществява само детето В..

По делото са събрани гласни доказателства като са изслушани свидетелите Бойкова и В.. Свидетелят Бойкова е баба по майчина линия на децата, живее заедно с тях и активно помага в тяхното отглеждане, включително финансово. Посочила е че дъщеря й има доход единствено от получаваната пенсия. Изложила е, че все по-трудно се справят с издържката на децата с оглед тяхното израстване и необходимостта им от учебни пособия, дрехи, екскурзии и извънкласни форми на обучение, като се стараят да не ги ограничават от нищо. Бащата не взимал децата при себе си съобразно определеният от съда режим, а вземал само В. по време на ваканциите, като и тогава не давал допълнителни средства за издръжката на децата. Посочила е, че знае че ответникът също има кредити.

Свидетелят В. е посочила, че за децата се грижат ищцата и нейната майка, като се затрудняват с финансовата им издръжка. Посочила е че В. е казал, че баща му няма да му даде пари за извънкласно занимание, организирано за неговите връстници.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени, доколкото към настоящия момент има влязло в сила решение, с което упражняването на родителските права над двете родени от брака деца е възложено на ищцата, като ответникът е бил осъден да заплаща издържка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени е иск за изменение на присъдена издръжка, поради настъпила промяна в обстоятелствата, с правна квалификация чл.150 СК, вр. чл.143 СК..

По делото е установено, че страните се намират в родствена връзка дъщеря и син – баща, т.е. те са материалноправно легитимирани да търсят издръжка, респективно да отговарят по иска за издръжка.

С Решение 836/22.11.2012г. по гр.д. №3223/2012г. по описа на РС-Враца, ответникът е осъден да заплаща на децата си И.Т.В. и В. Т.В. месечна издръжка в размер на 75,00 лв. за всеки от тях.

От този момент до датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело е изминал период от шест години и половина. Към настоящият момент Биляна е навършила 12 години, а Петър е навършил 10 години, при което несъмнено нуждите им от издръжка са нарастнали. Безспорно е, че с израстване на децата, те се нуждаят както от повече средства за храна, облекло и ежедневни нужди, така и за задоволяване на образователни потребности - учебници и помагала.

В рамките на периода след присъждане на издръжката е налице и промяна в икономическите условия в страната, която също следва да бъде отчетена. Категоричен показател в тази насока е размерът на минималната работна заплата в страната, с който законодателят е обвързал и минималния размер на издръжката за едно дете. Към настоящия момент минималната работна заплата в страната е 560,00 лева, а към м. 11.2012г.  / моментът, в който е била определена издръжката на децата/, е бил в размер на 290,00 лв. Увеличението е от 270 лв., което представлява съществена промяна в икономическите условия и е в почти двоен размер.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице”. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 СК размерът на дължимата издръжка се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи. Съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Другият критерий са възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение към други лица.

За да определи размер на издръжката, съдът съобрази разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща минималния размер на издръжката на едно дете /1/4 от минималната работна заплата за страната – понастоящем 140,00 лв., нуждите на лицето търсещо издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът намира, че за отглеждането и възпитанието на всяко от децата са необходими месечно 300 лева, от които от бащата да се поеме 160 лева, а останалите 140 лева – от майката. При определяне размера на издръжката и разпределението й между родителите на децата, съдът е взел предвид, че майката полага непосредствените грижи за децата с помощта на своята майка, както и че нейният единствен доход е получаваната пенсия от 217,98 лева, като с оглед основанието на което е отпусната същата – «инвалидност поради общо заболяване», то работоспособността на ищцата е ограничена. От друга страна ответникът получава месечен нетен доход от средно 752 лева за последната една година, а за месеците от 2019г., включени в удостоверението, получаваният от него доход е в размер на  898,90 лева за м. януари  и 854,97 лева за м. февруари. Като се вземе предвид, че при минимална работна заплата от 560 лева минималната издръжка за всяко от децата е в размер на 140 лева, то с оглед обстоятелството, че получаваното от ответника трудово възнаграждение надхвърля минималната заплата с поне 300 лева месечно, то за същият не би следвало да представлява трудност да заплаща на децата си издръжка в размер надвишаващ минималния с 20 лева. Също така като се вземе предвид и че настоящият размер на заплащаната от него издръжка е двойно по-малък от минималната издръжка.

Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва порастването на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване на неговите текущи нужди. Както бе посочено и по-горе, към настоящия момент И.е навършила 12 години, а В. е навършил 10 години и за времето след определяне на издръжката през 2012 г. потребностите им неминуемо са се увеличили, като за задоволяването им са необходими парични средства, които са в по-висок  размер от определената по гр.д.№ 3223/2012 г. издръжка от 75,00 лева. Децата са ученици в четвърти и шести клас и за тяхното обучение и възпитание, храна, облекло, обувки, учебници и учебни пособия, извънкласни занимания са необходими значителни парични средства, които надвишават необходимите до момента. Децата във финансово отношение има нужди, сравними с нуждите на техните връстници. Тези обстоятелства налагат извода, че от момента на увеличаването на издръжката е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаните деца по смисъла на т. 19 от Постановление № 5 от 16.11. 1970 г. на Пленума на Върховния съд. Не се установи децата да имат някакви хронични заболявания свързани с трайни разходи.

По отношение възможностите на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер, по делото се събраха доказателства относно получаваното от него трудово възнаграждение, което както бе изложено надхвърля минималната работна заплата за страната за последните месеци с 300 лева. По делото не са събрани доказателства същият да има особени нужди, свързани с личната му издръжка, които да налагат неизбежност на конкретни разходи с регулярен характер - за медикаменти, квартирни, парични задължения с периодична изискуемост. Наведени са доводи, че ответникът има задължение да издържа и към своята майка, както и че има задължения към банкови институции, които останаха недоказани. Въпреки това съдът счита, че следва да ги обсъди. С оглед безусловното задължение за родителят да осигурява издръжка на непълнолетните си деца, то ответникът съобразно закона е длъжен да заплаща издържка за всяко от децата поне в минимален размер, който към настоящия момент е 140 лева, като също така при поемане на парични задължения следва да съобразява това свое задължение. Поетите от ответника доброволно парични задължения не следва да бъдат пречка за изпълнение на предвиденото в закона задължение за издръжка на непълнолетните му деца.  Наличието на кредитни задължения на ответника е правноирилевантен факт при определяне на размера на дължимата издръжка. Задължението за издръжка към децата следва да бъде приоритетно поставено спрямо други облигационни задължения, както и другите задължения, които той доброволно е поел. Второто наведено възражение от ответника за наличие на задължение за издръжка на неговата майка, съдът също намира за неоснователно. Съобразно изричната разпоредба на чл. 141 СК, в която е определен редът на лицата, които имат право на издръжка, задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред: деца и съпруг, и едва на следващо място родители. С оглед поставеното в закона приоритетно задължение за осигуряване на издържка на децата, то ответникът трябва да задоволи първо техните нужди, като обстоятелството, че има и друго лице, на което дължи издръжка, но то е от следващ ред, не е основание за определяне на издръжка в по-нисък размер от необходимия им.

Следва да се отбележи, че с оглед представеното от ответника съобщение във връзка с образувано изпълнително дело за събиране на присъдената издръжка, то същият с недобросъвестното си поведение и незаплащане на задълженията си доброволно е довел сам до ограничаване в по-голяма степен на финансовото си състояние, като са му начислени и такси за принудително събиране на сумите.

Следва да се има предвид, че при изменение на обстоятелствата или при данни за реализирани доходи в по-висок размер от ответника, въпросът за възможностите му може да бъде преразгледан по инициатива на страните.

Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че иска за увеличение размера на присъдената издръжка се явява основателен в пълния предявен размер от 160 лева от 19.03.2019г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, по отношение на всяко от децата.

Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

По разноските:

Въз основа на сбора от тригодишните платежи върху присъдената сума за увеличение, съдът определя дължимата държавна такса в размер на 244,80 лв., която ответника следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Враца.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцата И.М. в производството разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение по гр. дело № 3223/2012 г. по описа на Районен съд – гр.Враца издръжка на детето И.Т.В., ЕГН **********, и В. Т.В., ЕГН **********, КАТО УВЕЛИЧАВА дължимата от Т.В.Т., ЕГН ********** издръжка от 75,00 лева на 160,00 лева за всяко от децата, считано от датата на предявяване на иска – 19.03.2019 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, поради което:

ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН ********** да заплаща на всяко от децата И.Т.В., ЕГН **********, и В. Т.В., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител И.В.М., ЕГН **********, издръжка в размер на 160,00 лева /сто и шестдесет лева/ месечно, считано от датата на предявяване на иска – 19.03.2019 г., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Т.В.Т., ЕГН **********   да заплати държавна такса в размер на 244,80 лева /двеста четиредесет и четири лева и 80 ст./ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т.В.Т., ЕГН **********  да заплати на И.В.М., ЕГН **********,  сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 05.06.2019г., която е посочена от съда в открито съдебно заседание на 22.05.2019г. съгласно чл.315, ал.2 ГПК, за което страните са били призовани редовно, а в частта му, в която е постановено предварително изпълнение, в която част има характер на определение – с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен срок от 05.06.2019г. на основание чл.315, ал.2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: