№ 24800
гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110106649 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 136981/24.04.2024 г. от ищеца Д. В. Т., с
ЕГН: ********** чрез процесуалния му представител – адв. П. А.. Със
същата се иска постановеното по делото Решение № 6229/08.04.2024 г. да
бъде изменено в частта за разноските, като предвид пълното уважаване на
исковите претенции бъде присъден пълният размер на претендираното
адвокатско възнаграждение от 1040 лева – доколкото с решението съдът бил
присъдил единствено сумата от 590 лева – за процесуално представителство,
но не и сумата от 450 лева – за изготвяне на исковата молба. Поддържа се, че
сумата от 450 лева била заплатена от ищеца още при сключване на договора
като същата присъствала и в списъка по чл. 80 от ГПК. Молителят посочва,
че действително в бланката на договора за правна защита и съдействие сумата
не била отразена като платена, но поддържа, че това било несъществен
технически пропуск.
С тези аргументи се иска уважаване на молбата.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, като е връчен чрез
залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК – на 31.05.2024 г.
От ответника не е постъпило писмено становище / Решение №
6229/08.04.2024 г. е поставено при условията на неприсъствено такова/.
Молбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от същата.
Молбата е такава за изменение на решението в частта за разноските,
доколкото с решението си съдът е присъдил разноски на ищеца, но в различен
от претендирания размер. Доколкото по делото преди приключване на
устните състезания е приложен списък с разноски, то молбата на ищеца е
допустима / л. 72 и л. 73 от делото/.
Разгледана по същество молбата по чл. 248 от ГПК се явява
1
неоснователна.
В случая действително исковите претенции са уважени изцяло –
доколкото решението по делото е постановено при условията на
неприсъствено такова. Ищецът претендира разноски за адвокат от 1040 лева –
съгласно списък по чл. 80 от ГПК. От тези разноски обаче ищецът представя
доказателства за действително заплащане единствено на сумата от 590 лева –
която и съдът е присъдил. С решението си по делото съдът изрично е посочил,
че в договора за правна защита и съдействие /ДПЗС/ сумата от 450 лева не е
отбелязана като платена.
По поставения от ищеца въпрос е налице формирана задължителна
съдебна практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същото
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат – чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма
е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени,
така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите,
очертани в чл. 78 от ГПК се извежда, че само заплатените от страната
разноски подлежат на възмездяване – така например чл. 78, ал. 1 ГПК
регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира
в хипотеза на уважен неин иск, чл.78, ал.3 ГПК урежда възможност и за
ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от
него разноски, а чл.78, ал.5 ГПК урежда процесуалната възможност за
намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при
които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на
страните за поемането им.
По въпроса за доказването на разноските в исковото производство ВКС
приема, че само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето
защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането
да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава,
както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да
бъде документално установено със съответните бланкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
Поради това и съдът намира, че в настоящия случай ищецът не доказва
пълно заплащане на сумата от 1040 лева – доказва се единствено заплащането
на сумата от 590 лева /със съответно платежно нареждане/. Това е така,
доколкото в случая ищецът се позовава на доказателство за плащане на
сумата от 450 лева единствено на ДПЗС. В същия обаче сумата от 450 лева не
2
е отбелязана като заплатена. Дори това да се дължи на „технически пропуск“
в случая практиката на ВКС е задължителна и е в смисъл, че страната не
може да докаже реално извършването на разхода.
Всичко гореизложено води до извод за неоснователност на молбата по
чл. 248 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 136981/24.04.2024 г. от
ищеца Д. В. Т., с ЕГН: ********** чрез процесуалния му представител – адв.
П. А., с правно основание по чл. 248 от ГПК – за изменение на постановеното
по делото Решение № 6229/08.04.2024 г. по гр.д. № 6649/2023 г. на СРС в
частта за разноските като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС по реда на
обжалване на решението по делото.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3