Р е ш е н и е
№ 274/25.5.2017г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на втори май, две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 952, по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК.
Делото е образувано по искова молба на С.В.Б. ***, с посочен
съдебен адресат – адв. В.С., подадена против ГДИН гр. София и Министерството на
правосъдието на Република България.
В исковата
молба се твърди, че на 01.02.2012 г. ищецът е бил задържан в ареста в гр.
Пазарджик и е бил там в продължение на два месеца. След това бил преместен в
Затвора гр. Пазарджик, където е бил до 04.04.2014 г.
Прави подробно
изложение относно лошите условия, в които е бил.
Ищецът твърди,
че се е разболял от белодробно заболяване и са го лекували в продължение на
четири месеца в затвора, но не са му казали точната диагноза. Вследствие на
това са му били причинени неимуществени вреди – възмущение и огорчение, битови
неудобства, внушаване на чувство за малозначителност и малоценност.
Смята че тези
вреди трябва да бъдат обезщетени от двамата ответници, като ГДИН му плати
10 000 лева, ведно със законната лихва от 01.02.2012 г. до крайното
изплащане, а за нарушенията в ареста – съдът да осъди Министерство на правосъдието
и ГДИН да му заплатят солидарно 10 000 лева, ведно със законовите лихви от
01.02.2012 г. до крайното изплащане.
Претендират се и разноски
по производството.
Ответниците – ГДИН гр. София и Министерство на
правосъдието, в писмен отговор по жалбата оспорват предявения иск, чрез
процесуалния си представител юрк. Ч., който намира иска за неоснователен и
недоказан, поради което моли съда да отхвърли същия и да осъди ищеца да заплати
на ГДИН София юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на иска.
Счита че не е доказано да е осъществен фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ.
На първо място, счита че не е доказано да е налице противозаконно действие или
бездействие на затворническата администрация. Видно от приложените по делото
справки, ако е налице разминаване между необходимата площ от 4 кв. м. за
задържано лице, то разминаването е незначително. Примерно от справката –
помещенията в ареста са 11 кв. м., като ищецът е бил настанен с още две лица.
Единственото несъответствие е досежно липсата на санитарен възел в арестното
помещение. Видно от показанията на свид. Б., при необходимост и искане от
страна на задържаното лице, същото е било извеждано за ползване на санитарен
възел и течаща вода. Прокурорът счита че в хода на съдебното производство не е
доказано ищецът да е претърпял неимуществени вреди. В показанията си свид. Б.
не посочи каквито и да било вреди, претърпени от ищеца. По отношение на
изготвената съдебномедицинска експертиза, видно от заключението й, заболяването
на ищеца може да се дължи на престоя му в затворено помещение, но този риск от
заболяването може да бъде причинен от всякаква среда, при контакт с множество
лица и донякъде от престоя в затворено помещение. Същият риск може да бъде и
при пребиваване в училища, молове и други затворени помещения. Ето защо, намира
че не е налице причинна връзка между заболяването и престоя на ищеца в ареста и
в затвора в гр. Пазарджик. Тъй като счита, че не е доказано противозаконно
действие или бездействие на затворническата администрация, не са доказани
причинени вреди, както и причинна връзка между вредите и евентуално извършени
противозаконни действия или бездействия. Предлага искът да бъде отхвърлен, като
недоказан.
Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав, след като взе предвид наведените в
исковата молба доводи, изразеното становище на ответника и на прокурора, и се
запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира следното:
Съгласно справка вх. № 821/24.02.2017 г. на началника
на Затвора гр. Пазарджик, ищецът С.В.Б. е бил задържан в ОСИН, Сектор „Арести“
гр. Пазарджик, по ДП № 308/2012 г., по чл. 196, ал. 1 от НК, на 05.03.2012 г.
Преведен в Затвора гр. Пазарджик на 19.04.2012 г. За този период задържаният е
бил в следните килии: килия № 4 – 9 кв. м. от 05.03.2012 г. до 20.03.2012 г.;
килия № 8 – 11 кв. м. от 20.03.2012 г. до 02.04.2012 г.; килия № 10 – 11 кв. м.
от 02.04.2012 г. до 19.04.2012 г. В килия № 4 същият е пребивавал с още един
задържан, в килия № 8 – с още двама задържани, и в килия № 10 е пребивавал с
още двама задържани. Посочените килии не разполагат със санитарен възел, няма и
течаща вода в тях.
Съгласно приложения към справка изх. № 678/23.02.2017
г. на началника на Затвора гр. Пазарджик, през периода 19.04.2012 г. – 14.04.2014
г. жалбоподателят е бил в спални помещения №№ 309, 206, 500, 808 и 801. В
четири от посочените помещения е имало санитарен възел с течаща вода. Броят на
настанените лишени от свобода във всяка една от килиите е под посочения
капацитет, като в приложението е посочена и площта на всяко едно от спалните
помещения, без тази на санитарния възел, там където такъв е бил изграден.
По делото е разпитана свидетелката – Е. С. – инспектор
„Социални дейности и възпитателна работа“ в гр. Пазарджик, която е дала показания
в следния смисъл:
Хигиената се поддържа с установения вътрешен ред, т.е.
основно от лишените от свобода, настанени в спалните помещения. Във всяко едно
спално помещение има лишен от свобода, който е определен за отговорник на
помещението. Отделно има и отговорник на отделението, който пък отговаря за
хигиената в коридорите на съответните отделения в затвора. Ежедневно се
почиства, при необходимост и по няколко пъти през деня, ако се наложи. Общо
взето лишените от свобода сами имат ангажимента да поддържат добра хигиена в
спалните помещения, в които са настанени. Най-малко веднъж месечно им се дават
почистващи препарати, при необходимост се отпускат и допълнителни количества,
но общо взето веднъж месечно е задължително и това е съобразено с финансовото
състояние на затвора и определения за целта бюджет за поддръжка на хигиенното
състояние на корпуса на затвора. Разбира се бюджетът е съобразен със
стандартите на годишна бюджетна издръжка на 1 лишен от свобода в затвора.
Твърди, че до декември 2016 г. има договори с лицензирана фирма за
осъществяване на дейност „Дезинфекция, дезинсекция и дератизация“. Доколкото й
е известно един път в годината цялостно дезинфекция, дезинсекция и дератизация
се прави на целия затвор, а в отделни звена в затвора, като затворническа
столова това се върши постоянно. Ежемесечно фирмата, която е определена за
извършване на този вид дейност, посещава затвора, правят съответните обработки
на площите. При възникнала необходимост е възможно и да се направи допълнителна
обработка на площи. Условията са почти еднакви навсякъде. Отоплението е
организирано с локална парова централа, захранвана с два котела, с природен газ
се отоплява затворът, като свидетелката счита, че в това отношение условията са
перфектни и може би по-добро не може да се желае. Относно храната свидетелката
твърди, че същата се приготвя при спазване на съответните разпоредби на
Министерство на здравеопазването и Министерство на правосъдието и отговаря на
изискванията за калориен състав и количество. Лишените от свобода се хранят три
пъти на ден, което обстоятелство е нормативно регламентирано.
Свидетелят Б. твърди, че е бил с ищеца и в ареста, и в
затвора, и в стационара на едно място. В ареста килиите са под нивото на
земята, няма прозорци, няма тоалетна. Тоалетната е в коридора и трябва да
чукаш, ако са заети, ти казват след малко и това малко е с часове. Използват се
кофи за ходене по нужда. Няма условия за раздвижване. Има книги и вестници в
затвора. Няма библиотека. На свиждане близките им носят. Твърди, че в ареста са
били по двама, по трима, има килии и четирима човека са били вътре на площ 4 на
3 метра. Има хлебарки, дървеници и мишки. Това е за ареста. В затвора условията
са същите – и там хлебарки, дървеници. Работа не дават въобще. В затвора има
условия за раздвижване. Имат час и 15-20 минути каре – престой на открито на 24
часа. Свидетелят дава показания, че в спалните помещения в затвора има
санитарен възел, а в ареста няма такъв. В килиите е много студено, прозорците
постоянно имат цепки, няма маджун, няма нищо. С локално парно се отоплява
затвора, обаче го пускали за много малко – сутрин за малко, на обяд за малко.
Има мухъл и влага. Чист въздух няма, прозорците са мънички. Гризачи и дървеници
има. Храната е под всякакви критерии. Обядът от време на време е хубав,
закуската и вечерята не стават за нищо. Вътре в затвора имало санитарен възел, а в ареста не.
По делото е допуснато изслушването на
съдебномедицинска експертиза. Вещото лице
е дало заключение, че ищецът е заболял от остро белодробно заболяване
при престоя си в затвора. Острото белодробно заболяване е „пневмония“, приета
по клинични данни. Според данни от медицинската служба е протекло в нормалния
времеви срок 15-20 дни и последващ възстановителен период от 1-2 месеца, за
което време ищецът е оставен в стационара. Причините за възникване на
посоченото заболяване са същите, както и за възникване на пневмония, придобита
в обществото. В заключение вещото лице е посочило, че риск за заболяване
съществува в цялото общество, като при групи от хора, обитаващи затворени
помещения, е по-голям, независимо дали това е затворено помещение с повече
субекти – училища, детски градини и болници.
След преценка на събраните по делото доказателства и
съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:
Исковата молба е допустима. Ищецът е аргументирал
твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица в затвора и в ареста в гр. Пазарджик, което с оглед
разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК се установява при разглеждане на спора по
същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За
основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни
действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са
последвали вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение
на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова
действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и
настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по
посочения ред.
В проведеното исково производство не бяха установени
незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора и
ареста, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на
ищеца. Видно от показанията на свидетелите и представените писмени
доказателства, в помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“, има санитарен възел и течаща вода. Такъв липсва в помещенията на
ареста, но администрацията е създала организация при нужда да се ползва чрез
сигнализация общ санитарен възел с тоалетна и течаща вода. Площта, с която е
разполагал ищецът по време на изтърпяване на наказанието, съвсем малко не
отговаря на изискванията за 4 кв. м. площ и то в отделни периоди.
Въпреки недостатъчната жилищна площ, съдът намира, че
в конкретния случай следва да се прецени дали несъответствието с
препоръчителната жилищна площ е довела до това, ищецът да е преживял страдание,
което да е преминало прага на нечовешкото или унизително отношение по смисъла
на чл. 3 от ЕСПЧ. Следва да се вземат предвид и всички други фактори, които
причиняват такова отношение. Установи се, че затворническата администрация е
създала организация за почистване на помещенията, като поддържането на
хигиената е задължение на самите лишени от свобода. Осигуряван е достъп, в
случай на нужда, до тоалетна с течаща вода и в ареста. От събраните по делото доказателства
не може да се направи извод, че са налице действия или бездействия от страна на
конкретната затворническа администрация, с които лишените от свобода да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Видно от заключението на вещото лице, ищецът е
прекарал остро белодробно заболяване, като се е възстановил за един кратък
период от време, като му е била предоставена възможност да прекара значителна
част от това време в стационара, при по-добри условия и режим на възстановяване.
Рискът от заболяването съществува в цялото общество и при различни групи хора,
и не би могло да се каже, че същото е настъпило вследствие на незаконосъобразни
действия или бездействия на затворническата администрация, целящи унижаване на
човешкото му достойнство.
Следователно в проведеното исково производство не е
налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация и
администрацията на Ареста гр. Пазарджик, изразяващо се в неосигуряване на
санитарно-хигиенни условия през исковия период.
По отношение на причинната връзка:
Доколкото в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено
незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е
безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.
При определяне на фактическия състав на отговорността,
при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира
отговорността на ГДИН.
Мотивиран от
всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде оставен без
уважение, като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на
претендираните вреди.
По изложените съображения искът следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на делото, съдът намира, че ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ГДИН София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева, тъй като страната е била представлявана от юрисконсулт и е
направено и такова искане в писмения отговор по жалбата.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
четвърто от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на С.В.Б. ***, подадени против
ГДИН гр. София и Министерството на правосъдието на Република България с цена по
10 000 лева всеки един.
ОСЪЖДА С.В.Б. ***, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 15834 от 18.12.2018 г. по адм. дело № 7744/ 2017 г. на ВАС- Трето отделение:
ОТМЕНЯ
Решение № 274/ 25.05.2017 г. постановено по административно дело № 952/ 2016 г.
по описа на АС Пазарджик в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН иска на С. В. Б., подаден
против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престоя в Ареста Пазарджик и
Затвора Пазарджик за периода от 01. 02. 2012 г. до 04.04. 2014 г. до размера от
700 лв, както и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ да заплати на С. В. Б.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престоя в Ареста
Пазарджик и Затвора Пазарджик за периода от 01.02.2012 г. до 04.04.2014 г. в
размер на 700 лв, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на
05.12. 2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.