№ 1229
гр. Варна, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500473 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №5211/27.01.2022г., подадена
от „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу разпореждане
№427/06.01.2022г., постановено по ЧГД №17886/2021г. на ВРС, с което е отхвърлено
заявление вх. № 51420/15.12.2021 г. от жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника ДЖ. У. Ч., ЛНЧ:**********.
Твърди се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е
налице отрицателната предпоставка по смисъла на чл.411, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение. Сочи се, че длъжникът има регистриран настоящ адрес в страната
и има непрекъснати здравно-осигурителни права. По изложените съображения
жалбоподателят моли съда да постанови определение, с което да отмени разпореждането и
постанови издаването на заповед за изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и същата е редовна, тъй
като изхожда от легитимирано лице, чрез пълномощник с надлежна представителна власт.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено
заявление от „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ
1
по чл. 417 ГПК за вземания срещу длъжника ДЖ. У. Ч., ЛНЧ:**********, за следните суми:
сумата от 1972,92 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта № CCIR-
302-00260-2019 от 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението –15.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 169,57 лева, представляваща договорна лихва за периода от
16.10.2020г. до 14.12.2021г.
Видно от служебно изготвената справка длъжникът не е регистриран с постоянен
и настоящ адрес в НБД „Население“, липсват данни и за действащ трудов договор. В
отговор на запитване от ОД на МВР – Варна е предоставена информация, че ДЖ. У. Ч.,
роден на 30.04.1969г., гражданство Великобритания, ЛНЧ:********** има статут на
продължително пребиваващ в Република България до 19.12.2023г. и деклариран настоящ
адрес в гр.Варна, ул.“Доспат“ №20, ет.1, ап.5.
При така установените факти, съдът съобразява следното:
Заявлението по чл.410, ал.2 от ГПК следва да отговаря на законовите изисквания
за редовност по смисъла на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. След като
заявлението не отговаря на изискванията за редовност, съдът се произнася с разпореждане
за отхвърлянето му, след като даде възможност за отстраняване на нередовностите.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен
в изрично предвидените хипотези, една от които по т.4 визира случая, когато длъжникът
няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България. Видно от
представената справка от НБД „Население“ и писмо от ОД на МВР – Варна, длъжникът е
със статут на продължително пребиваващ в Република България и има регистриран настоящ,
но не и постоянен адрес на територията на страната. Съгласно чл.23, ал.1 от ЗЧРБ се
предвиждат четири вида пребиваване на чужденци в РБългария: краткосрочно,
продължително, дългосрочно и постоянно, а съгласно чл.3, ал.2 от ЗГР в регистъра на
населението в общината по постоянен адрес се вписват само чужденците, получили
разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
В настоящия случай длъжникът не е дългосрочно или постоянно пребиваващ,
поради което и липсва отразяване в НБД „Население“. Предоставеният от ОД на МВР адрес
като настоящ е адресът, на който ще пребивава чужденецът и който се посочва при
влизането му в РБългария. Изложената в жалбата съдебна практика е неотносима към
случая, тъй като предпоставя наличие на регистрация на постоянен адрес, при което не се
извършва проверка за обичайно местопребиваване. Твърдението в жалбата, че постоянен и
настоящ адрес в случая съвпадат, не може да бъде възприето предвид различното значение и
функция, които чл.93 от ЗГР придава на двете понятия.
Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.4 е императивна, поради което липсата на
регистрация за постоянен адрес представлява пречка за издаване на заповед за изпълнение,
независимо от наличието на настоящ адрес. Именно поради липсата на регистриран
2
постоянен адрес се извършва преценка дали лицето има обичайно местопребиваване на
територията на РБългария, като при положително установяване на това обстоятелство се
дължи издаване на заповед за изпълнение.
По смисъла на чл.48, ал. 7 от КМЧП под обичайно местопребиваване на
физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее,
без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на
лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В случая липсват
такива данни за трайни връзки, доколкото посочването на адрес, на който ще пребивава, е
задължително условие при влизане на чужденец на територията на страната и не изразява
намерение за установяване. Също така от опитите за връчване на този адрес се установява,
че лицето е било бивш наемател, което също не сочи към създаване на трайни връзки. От
служебно изготвената от ВРС справка за трудови договори е видно, че длъжникът е имал
регистриран трудов договор, прекратен на 01.09.2021г. Наличието на осигурителни права е
индикация в твърдяната насока, но доколкото справката касае периода до м.11.2021г. с изкл.
на м.09 и м.10, а и не се подкрепя от останалите представени доказателства, не е в състояние
да обуслови извод за обичайно местопребиваване на територията на РБългария.
Въз основа на горното, настоящият състав споделя извода на заповедния съд за
наличие на отрицателната предпоставка по смисъла на чл.411, ал.1, т.4 от ГПК, поради което
първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №427/06.01.2022г., постановено по ЧГД
№17886/2021г. на Районен съд – Варна, на основание чл.413, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3