РЕШЕНИЕ
№ 861
гр. Пловдив , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330104234 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. К.,
ЕГН ********** срещу „ЛъкиТранс -70“ ЕООД, ЕИК ********.
Предявен е иск да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено
със Заповед № ******г. на управителя на срещу „ЛъкиТранс -70“ ЕООД, с която му е
наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ,
считано от ******и като такова да се отмени. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, възникнало въз основа на тр.
договор от ******съгласно който заемал длъжността „******* по безсрочно ТПО с ОМВ
610 лева.
Със Заповед № ******** ТПО на ищеца било прекратено, считано от 22.02.2021г.,
като на ищеца било наложено дисц. наказание „уволнение“. Заповедта била връчена на
ищеца февруари 2021 година по пощата.
От заповедта било видно, че работникът не се е явил на работа в течение на
повече от два последователни работни дни за периода 09.09.2019г. – 19.02.2021г.
Ищецът излага доводи за незаконосъобразност на уволнителната заповед поради
1
липса на мотиви.
Ето защо се твърди уволнението да е незаконосъобразно извършен и се моли да се
отмени, като се претендират разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника от когото в законоустановения
срок е депозирал и писмен отговор.
С отговора се взема становище за неоснователност на иска.
Признава се, че между страните е съществувало ТПО и че последно ищецът е
заемал посочената в ИМ длъжност, от която е уволнен дисциплинарно.
Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено, да е спазена процедурата
по изискване на обяснения от служителя преди налагане на наказанието, същото да е
наложено с мотивирана писмена заповед в преклузивния срок за налагане на наказанието,
заповедта да е издадена от оправомощено лице и наложеното на ищеца най-тежко дисц.
наказание да съответства на тежестта на констатираните нарушения. Твърди се от формална
страна всички изисквания за законосъобразно провеждане на дисц. процедура са спазени и
възраженията на ищеца в тази връзка са неоснователни.
Предвид дотук изложеното се твърди уволнението на ищеца да е законосъобразно
извършено, поради което се моли искът да се отхвърли. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил
по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е да
установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от
компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че
заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в
заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено
виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били
изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които
същото е наложено, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194
от КТ срокове.
В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото
писмени доказателства, трудов договор и оспорената заповед за прекр. на ТПО се
2
установява, че ищецът е започнал работа по ТПО с ответника, като с процесната заповед
ТПО с ищеца е прекратено поради наложено дисц. уволнение за извършени нарушения на
трудовата дисциплина – неявяване на работа в периода 09.09.2019г. – 19.032.2021г. Чл.
194,ал.1 съдържа два срока – 2 месечен срок от откриване на нарушението и 1 годишен от
извършването му. Тези срокове са преклузивни и за тях съдът следи служебно за спазването
им, като пропускането им погасява правото на работодателя да наложи дисциплинарно
наказание. Освен това нормите на чл. 194 и 195 КТ са императивни и съдът следи служебно
за прилагането им / р. № 1506 по гр.д. № 408/99г. ІІІ г.о./ като с изтичането на срока в
правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на
наказание. Поради това не може да се преценява по същество извършено ли е нарушението,
след като то вече не съществува в правния мир като правно релевантен факт / Р№ 168-04-ІІІ
г.о. по гр.д. № 961/03г., Р. 591-04-ІІІ г.о. по гр.д. № 1570/02г./. Съотношението между двата
срока е следното:
- ако е изтекъл 2 месечният срок от откриване на нарушението, не може да се
приложи 1 годишния срок.
- ако е изтекъл 1 годишния срок от извършването, той поглъща 2 месечния срок
от откриване на нарушението.
Откриване на дисциплинарното нарушение означава узнаване от субекта на
дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването
му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го
квалифицират като нарушение. Откриването означава узнаването на факта на извършването
му и на основните признаци на нарушението от дисциплинарнонаказващия орган, а не от
непосредствения ръководител /р. 34-05-ІІІ г.о по гр.д. № 3027/05г., р. 123-05-ІІІ г.о. по гр. д.
№ 3428/02г./. Броенето на срока в конкретния случай следва да се счита от месец септември
2019г., когато самият работодател е представил отчетна форма на ИТ Пловдив за
самоотлъчката на ищеца, видно от приложеното от ищеца писмо от ДИТ до Н.К. /лист 7/.
Ето защо се налага извода, че заповедта за налагане на наказанието е издадена
след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението, с оглед на което
заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна.
На осн. чл.78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъди адв. възнаграждение в размер на
650 лева, колкото е минималният размер на адв. възнаграждение за предявения иск и с
оглед на възражението за прекомерност на заявеното адв. възнаграждение от 1250 лева.
На осн. член 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса от 80
лева.
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Н. Д. К., ЕГН **********, извършено със Заповед
№ 001/22.02.2021 г. на управителя на срещу „ЛъкиТранс -70“ ЕООД, с която му е наложено
дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от
22.02.2021 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ
ОСЪЖДА „ЛъкиТранс -70“ ЕООД, ******** да заплати на Н. Д. К., ЕГН
**********, сумата от 650 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЛъкиТранс -70“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на ПРС държавна
такса от 80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4