Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 22.02.2021 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 2273/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от К.В.Р.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-1085-002966/29.09.2020 г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба му били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

          За административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява законен или упълномощен представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Нарушителят, редовно призован, не се явява.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 22.08.2020 г., около 01.20 ч. свид. С.И. и Д.В.– младши автокнтрольори в Сектор „Пътна полиция“ - гр. Русе, изпълнявали служебните си задължения, като обхождали с патрулен автомобил по ул.“Муткурова“ в гр.Русе. Около 01.25 ч., на кръстовището с ул. “Сливница“ те видели да се движи лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № Р 9493 КК и го спрели за проверка. В хода на извършената проверка, въз основа на представените документи, полицейските служители установили, че водач на автомобила е жалб.К.Р., а в автомобила пътуват момиче и мъже. В хода на проверката полицейските служители се усъмнили, че Р. е под въздействие на алкохол или наркотични вещества, поради което му била извършена алкохолна проба с техническо средство, което отчело наличие на алкохол в издишваните от жалбоподателката пари в размер на 1.49 на хиляда. Жалбоподателят потвърдил, че е употребил алкохол – бира. След това полицаите му обяснили, че следва да бъде изпробван с техническо средство за наличие и на наркотични вещества в организма, като му съставили Талон за изследване № 0038788. В присъствието на полицейските служители жалб. К.Р. категорично отказал да даде проба за изследване. Това обстоятелство било отразено в талона за изследване, след което със същият талон свид.С.И. дал предписание на Р. за медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване в спешно приемно отделение на УМБАЛ-Русе до 02.30 ч. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 01.50 ч. След това, свид.И., след като приел, че жалб. К.Р. е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му съставил АУАН. След като се запознал със съдържанието му, жалб. Р. саморъчно отразил в акта, че няма възражения. Жалбоподателя бил отведен от полицейските служители в приемно отделение в УМБАЛ-Русе, където след като ми било извършено медицинско изследване, отказал да даде проби от кръв и урина за изследване за алкохол и наркотични вещества.

 Въз основа на акта за установяване на административното нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн. същата разпоредба, на К.Р. били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства, за това, че жалб. К.Р. е осъществил от субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съобразно цитираната правна норма, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, респ. медицинско изследване, което следва да му се издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по  чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението.

В конкретният случай безспорно се установява, че жалб.Р. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а в последствие отказал да даде проба и за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В тази насока, Съдът кредитира показанията на свидетеля С.И., който удостоверява в показанията си заявеният от жалб.Р., в негово присъствие, отказ от извършване на тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. Този свидетел лично и непосредствено възприел факта на нарушението, в изпълнение на служебните си задължения, а показанията му са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Установява се по несъмнен начин и факта, че жалб. Р. отказал да даде биологични проби и за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, което обстоятелство било надлежно удостоверено от съставеният от лекар в УМБАЛ-Русе и подписан от жалб. Р. протокол за медицинско изследване. Този отказ се потвърждава и от свид. И., който лично съпровождал жалб.Р. по време на медицинският преглед в приемното отделение на здравното заведение.

От изложеното дотук става ясно, че жалб. К.Р. осъществил и двете форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като отказал да се подложи на проверка с техническо средство и не дал биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Поради това Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Наложените с наказателното постановление наказания били правилно определени по вид и размер и съответни на допуснатото нарушение.

С оглед изложеното, Съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Поради това и на основание чл. 63, ал.1  от ЗАНН, Съдът :

                                            

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-002966/29.09.2020 г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба на К.В.Р. ***, ЕГН **********, били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

 

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                                   Районен съдия :