№ 1003
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100501110 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №
35494/30.04.2024г. от Е. В. К. ЕГН ********** от гр. *****, чрез адв. Й. Ч.,
против Решение № 1376/22.04.2024г. по гр. д. № 11789/2023г. на 10-ти състав
на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска му против Прокуратурата на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с правно осн. чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да бъде осъдена да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, стрес,
невъзможност да извършва трудова дейност, в резултат на воденото срещу
него ДП № 359/2015г. по описа на ОД на МВР – Варна, съответно НОХД №
4954/2020г. по описа на ВРС и ВНОХД № 807/2022г. по описа на ВОС,
приключили с оправдателна присъда за разликата над присъдените 5 550.00лв.
до претендираните 20 000.00лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от датата на увредата – 22.12.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
Счита решението на ВРС в обжалваната част за неправилно и
необосновано, при съобразяване критериите за справедливост, визирани в чл.
52 ЗЗД. Съдът е следвало да съобрази продължителността на досъдебното
производство от 5 години и след това съдебното производство от още близо 2
години, да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е настъпило, колко, с каква продължителност и
интензитет са действията по разследване с негово участие, възрастта му,
общественото и социалното му положение. Моли се първоинстанционното
1
решение в обжалваната част да бъде отменено и исковата му претенция да
бъде уважена в пълен размер. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК писмен отговор от Прокуратурата на Република
България не е постъпил.
Подадена е и въззивна жалба № 34379/25.04.2024г. и допълнителна
въззивна жалба вх. № 36531/07.05.2024г. от Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2, чрез прокурор З.З. и
прокурор Е.К. против Решение № 1376/221.04.2024г. по гр. д. № 11789/2023г.
на 10-ти състав на ВРС, в частта, в която ПРБ е осъдена да заплати на Е. В.
К., ЕГН ********** от гр. *****, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата
от 5 550.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, стрес, невъзможност
да извършва трудова дейност, в резултат на воденото срещу Е. В. К. ДП №
359/2015г. по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД № 4954/2020г. по описа на
ВРС и ВНОХД № 807/2022г. по описа на ВОС, приключили с оправдателна
присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увредата, т. е. от влизане в сила на оправдателната присъда – 22.12.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
Счита, че първоинстанционното решение в обжалваната част е
необосновано предвид събраните по делото доказателства. Присъденият
размер от 5550.00лв. е прекомерно завишен. Ако съдът приеме, че искът е
доказан по основанието си, моли размерът на обезщетението да бъде намален.
Писмен отговор от Е. В. К. не е постъпил.
Съдът прецени следното:
С исковата молба, освен иск за неимуществени вреди, първоначално са
били предявени искове от ищеца в лично качество и в качеството му на
управител на „Вилием 76“ ООД за имуществени вреди под формата на реална
загуба с цена на иска 120 859,55лв. и под формата на пропусната полза с цена
на иска 150 000лв. срещу ПРБ и МВР на РБ.
С влязло в сила Определение № 2341/16.06.2023г., постановено по гр.
д. № 1068/2023г. по описа на ВОС, предявените от „Вилием 76“ ООД искове за
имуществени вреди, съдът е приел за недопустими и е прекратил
производството по тях.
С влязло в сила Определение № 2314/23.02.2024г., постановено по гр.
д. № 11789/2023г. по описа на ВРС е прекратено производството в частта по
отношение на предявения иск за неимуществени вреди срещу МВР.
Така производството пред първоинстанционният съд се е ограничило
до предявения от ищеца Евтим В. К. срещу ПРБ иск за претърпени
неимуществени вреди в размер на 20 000лв., в резултат на воденото срещу
него ДП № 359/2015г. по описа на ОД на МВР – Варна, съответно НОХД №
4954/2020г. по описа на ВРС и ВНОХД № 807/2022г. по описа на ВОС,
приключили с оправдателна присъда.
2
В исковата молба и уточнителните такива, ищецът излага, че на
19.06.2013г. регистрирал фирма „Вилием 76“ ООД. На 12.12.2014г. същият
сключил договор със „Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД за наем на
търговски обект с № 72, представляващ терен за изграждане на павилиони,
където е изградил четири павилиона и започнал да извършва търговска
дейност, като предлагал за продажба дрехи, обувки, чанти и шапки. На
21.08.2015г. била осъществена специализирана полицейска операция, в която
участвали множество служители на икономическа полиция, разследващи
полицаи, в това число и полицейски служители. Било образувано ДП №
359/2015г. по описа на ОД МВР – Варна. В изготвените протоколи за
изземване на стоките не се записвали иззетите вещи. Още в същия ден ищецът
бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1
НК. На 09.10.2019г. отново бил привлечен в качеството на обвиняем. В края на
2020г. ВРП внесла обвинителен акт и било образувано НОХД № 4954/2020г.
по описа на ВРС. С присъдата на първоинстанционния съд, ищецът бил
признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение. Оправдателната
присъда била обжалвана с протест на ПРБ, която била потвърдена от ВОС.
Ищецът сочи, че поради изложеното, претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, притеснения, стрес, невъзможност да
извършва трудова дейност с фирмата, на която е управител и всичко това е с
оглед на незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от Прокуратурата на
Република България, в който се излага становище за неоснователност на иска.
Оспорва се претенцията за претърпените неимуществени вреди като се
посочва, че същата не е съобразена с икономическия стандарт в Република
България и съдебната практика по аналогични дела. Моли се за отхвърляне на
иска.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От материалите на приобщеното ДП № 359/2015г. по описа на ОД на
МВР гр. Варна и НОХД № 4954/2020г. по описа на ВРС се установява, че на
02.08.2016г. Е. В. К. му е повдигнато обвинение за извършено престъпление
на 21.08.2015г. по чл. 172б, ал. 1 НК, с предприемане на първите действия по
разследване-оглед на местопроизшествие и доброволно предаване на вещи.
На 02.08.2016г. е издадено постановление за привличане на К. като обвиняем
и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 20.02.2019г.
отново му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 172б, ал.
1 НК и отново му е взета същата мярка за неотклонение, която е отменена на
21.11.2019г. Обвинителният акт срещу К. е първоначално внесен в съда на
24.07.2020г., като производството е прекратено и върнато на Районната
прокуратура за отстраняване на констатирани пороци. На 15.05.2020г.
досъдебното производство е изпратено с мнение за внасяне в съд. На
14.12.2020г. е внесен обвинителен акт по ДП № 359 по описа на ОД на МВР
Варна срещу Е. К. като по него е образувано НОХД № 4954/2020г. по описа на
3
ВРС. С присъда от 09.05.2022г. по посоченото наказателно дело от общ
характер, подсъдимият К. е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение за извършено на 21.08.2015г. престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК.
Оправдателната присъда е протестирана от ВРП с искане за нейната отмяна и
постановяване на нова осъдителна такава. Делото е изпратено на ВОС, където
е образувано ВНОХД № 807/2022г., приключило с влязло в сила Решение №
268/22.12.2022г., с което е потвърдена присъдата на ВРС.
За установяване на твърдените неимуществени вреди ищецът е
ангажирал гласни доказателства по делото посредством разпита на
свидетелите Е.Е.Г. – дъщеря на ищеца и Н.Ж.Д..
Свидетелката Г. сочи, че баща и се занимавал с продажбата на дрехи,
̀
когато през лятото на 2015г. го обвинили в извършване на престъпление, което
променило целия му живот, тъй като той бил точен, коректен и сериозен
човек. След тези събития, случили се точно преди рождения ден на майка и,
̀
той престанал да работи, защото нямал с какво да се занимава. Наложило и се
̀
да започне работа, тъй като финансите не стигали. Майка и не била добре,
̀
брат и бил малък, а баща и се чувствал ужасно. Споделял, че целият му живот
̀̀
бил съсипан и бил депресиран като не искал да говори с никого, нито да се
вижда с близки. Затворил се в себе си. След загубата на работата и липсата на
средства се наложило да замине с майка и и брат и за Германия, където да
̀̀
работи. Баща и коренно се променил и не бил същият човек. Излага, че
̀
постоянно го викали на разпити, въпреки че тя не следяла много нещата, с
които се занимавал адвоката на баща и. Заявява, че по време на акцията, при
̀
изземването на дрехите от пазара на Дружба, където работел – продавал
дрехи, баща й не бил там. Не знае дали са го викали в съда, но знае, че имало
дело срещу него. Сочи, че според нея седем години по-късно е приключило
делото като се оказало, че баща и бил прав. Баща и заминал за Германия през
̀̀
2019-2020г. като взел майка и, брат и и баба и по майчина линия. Не знае дали
̀̀̀
е посещавал лекари, но може да е ходил на психолог, предвид лошото му
състояние. Излага съмнения, че може майка и да го е накарала, но лично не
̀
знае дали е ходил на лекар.
Свидетелят Д. излага, че е работил заедно с ищеца, тъй като е държал
съседен магазин. Не е присъствал на акцията, но Е. му споделил, как са му
отнели цялата стока. След това бил принуден да прекрати дейността си, което
се отразило лошо на него и семейството му. Познавал го като бодър, свеж,
коректен, любезен човек, а след това се затворил в себе си, спрял да
комуникира с околните. В комплекса се заговорило за случая като едва ли не
Е. се оказал престъпник и повече колеги започнали да говорят. Изпаднал в
депресия, емоционален психически срив, не искал да говори по темата.
Отбягвал комуникация с колеги и отказвал помощ. В продължение на пет –
шест години, нямал възможност да възстанови бизнеса си и му се наложило да
емигрира и в момента е в чужбина със съпругата си и едно от децата.
Причината за напускането на страната е, че му взели цялата стока и той е
нямало как да работи, защото независимо че е оправдан, стоката не му била
4
върната. Твърди, че не виждал човекът, който бил Е. преди, чисто на
емоционално и психическо ниво. Заявява, че около 2020-2021г. заминал за
чужбина. В комплекса, където били магазините им, започнали и свършвали
деня си заедно. В периода 2015-2020г. се виждали един път в месеца или са се
чували веднъж седмично. Не знае дали Е. е ползвал специализирана
медицинска помощ.
По делото не ангажирани доказателства чрез назначаване на експертиза,
която да изследва, какво е емоционалното и психическо състояние на ищеца
вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата за действия
на органите на следствието и прокуратурата в хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било незаконно обвинено в
извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано или образуваното
наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
За успешното провеждане на осъдителния иск в тежест на ищеца е
докаже, че по отношение на него е повдигнато обвинение за извършено
престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда, както и
обстоятелството, че от действията на длъжностните лица на ответника за него
са произлезли конкретни вреди, техния вид и размер. Това дава основание на
законодателят да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответните органи.
Настоящия състав намира, че са налице всички предвидени в ЗОДОВ
предпоставки за ангажиране отговорността на ПРБ спрямо ищеца.
Повдигнати са обвинения за извършено престъпление, по чл. 172б, ал. 1 НК от
Е. В. К., като впоследствие той е изцяло оправдан с влязла в сила на
22.12.2022г. присъда. Съдът приема, че незаконно повдигнатото обвинение от
длъжностните лица на ответника са рефлектирали по неблагоприятен начин
върху личната, неимуществена сфера на въззиваемия, поради което следва да
се приеме, че същият е претърпял действителни вреди- пряк и непосредствен
резултат от повдигнато му обвинение, по което е оправдан. Това се
потвърждава и от ангажираните по делото гласни доказателства, които съдът
кредитира като обективно дадени при условията на чл. 172 ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът приема предявения иск за установен
по основанието си, а възраженията на ПРБ в тази връзка за неоснователни.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди. В
утвърдената съдебна практика се приема, че справедливото обезщетяване,
5
каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът
да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на
пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно. Определената сума
пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Следва да се има
предвид също конкретната личност на пострадалия, съдебното му минало,
тежестта на обвинението, продължителността на разследването, отражението,
което незаконното обвинение е дало в последвалото протичане на живота му.
Образуването на наказателно производство, респективно привличането
на едно лице като обвиняем и предаването му на съд неминуемо причиняват
негативни психически изживявания на лицето, изразяващи се в обичайните
такива – душевен дискомфорт, обусловен от притеснението от бъдещото
развитие на производството, евентуалното признаването на лицето за виновен
в извършване на престъплението с налагане на съответното наказание. Тези
вреди се презумират като обичайни и типични за лице, срещу което е
предприето наказателно преследване за тежко престъпление, каквото е
настоящото, след като наказанието, което е предвидено, в разпоредбата на чл.
172б, ал. 1 НК е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет
хиляди лева.
Конкретният размер на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди се определя въз основа на посочените по-горе критерии, определящи
интензитета на тези вреди с оглед отражението им в емоционалното състояние
на пострадалия и социалния му статус.
Съдът съобразява продължителността на воденото срещу ищеца Е. К.
наказателно производство– над шест години и наложената му най-лека мярка
за неотклонение „подписка“ за период над три години, предвиденото
наказание за престъплението, в което е обвинен, вида на доказаните
неблагоприятни последици върху личния му живот – невъзможност да работи
работата която започнал и с което се е препитавал, като се наложило да замине
в чужбина, изпитвал чувство на подтиснатост, затворил се в себе си, нямал
желание да общува с хора и да се вижда с близки. Продължителността на
воденото наказателно производство не е беЕ.Е.Г.ачение за преценката на съда
при определяне на размера на обезщетение, защото не е беЕ.Е.Г.ачение колко
дълго лицето е търпяло вреди, противно на приетото от ВРС. Действително
продължителността е от значение и за определяне на обезщетението по чл. 2б
от ЗОДОВ, в случай на заведен такъв иск, какъвто настоящият не е, но видно
преценката е необходима и при воденето на иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ. Следва да се отчете обаче липсата на доказателства, въз основа на
които да се направи извод, че наказателното преследване срещу ищеца е
станало достояние на широк кръг хора и това се е отразило негативно на
отношенията им към ищеца, че е отключил заболяването депресия, доколкото
депресията е заболяване, а такова не е било установено от специалист при
ползването на специалните му знания. По изложените съображения, съдът
счита, че обезщетение в размер на 12 000.00лв. ще репарира справедливо
претърпените от Е. К. неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
6
считано от датата на увредата – 22.12.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Решението на първоинстанционният съд, с което е уважен иска до
размера на 5550.00лв. следва да бъде потвърдено. Иискът за неимуществени
вреди за разликата над 5 550,00лв. до сумата от 12 000,00лв. следва да бъде
отменено и искът уважен и в тази част, ведно със законната лихва, считано от
22.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението. За разликата над
12000.00лв. до претендирания размер от 20000.00лв., ведно със законната
лихва, считано от 22.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението
първоинстанционното решение също следва да бъде потвърдено. Следва да
бъде потвърдено и в частта на присъдените с първоинстанционното решение в
полза на К. разноски в размер на 610.50лв.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, заплатеното
възнаграждение за един адвокат, следва да бъде възложено в тежест на
ответната страна по спора, съразмерно на уважената част от исковете.
Сторените пред ВРС разноски следва да бъдат преизчислени. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е прието за основателно от
първоинстанционния съд до минимума съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е посочил в
размер на 2200.00лв. Според уважената част на иска, за първата инстанция
ПРБ следва да бъде осъдена да заплати разноски на Е. В. К. до размера на
сумата в общ размер от 1 320,00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. След като вече е
осъден с първоинстанционното решение да заплати 610.50лв., то следва
допълнително да бъде осъдена ПРБ да му плати разноски за първата
инстанция в размер на още 709.50лв.
За въззивната инстанция ПРБ следва да заплати на Е. В. К. сумата от
810.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Неоснователно е възражението на ПРБ за
прекомерност, предвид действителната фактическа и правна сложност на
делото и това ,че размерът на заплатеното възнаграждение от 1 350,00лв. е по-
нисък от определения от съда в размер на 2 200,00лв., изчислен съгласно чл.
7, ал. 2, т. 3 Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила,
като необжалвано.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1376/22.04.2024г., постановено по гр. д.
№ 11789/2023г. на ВРС-X състав, в частта, в която Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да
заплати на Е. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** сумата от 5 550,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
7
изразяващи се в болки, страдание, стрес, невъзможност да извършва трудова
дейност, в резултат на воденото срещу него ДП № 359/2015г. по описа на ОД
на МВР – Варна, НОХД № 4954/2020г. по описа на ВРС и ВНОХД №
807/2022г. по описа на ВОС, приключили с оправдателна присъда, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – 22.12.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и в частта, в която Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да
заплати на Е. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** разноски за първата
инстанция в размер на 610.50лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ Решение № 1376/22.04.2024г., постановено по гр. д. №
11789/2023г. на ВРС-X състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от Е.
В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** против Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за горницата над 5 550,00лв. до 12 000,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдание, стрес, невъзможност да извършва трудова
дейност, в резултат на воденото срещу него ДП № 359/2015г. по описа на ОД
на МВР – Варна, НОХД № 4954/2020г. по описа на ВРС и ВНОХД №
807/2022г. по описа на ВОС, приключили с оправдателна присъда, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Е. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***** разликата над 5 550,00лв. до 12 000,00лв., или допълнително
сумата от 6 450,00лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, стрес, невъзможност
да извършва трудова дейност, в резултат на воденото срещу него ДП №
359/2015г. по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД № 4954/2020г. по описа на
ВРС и ВНОХД № 807/2022г. по описа на ВОС, приключили с оправдателна
присъда, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от 22.12.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1376/22.04.2024г., постановено по гр. д.
№ 11789/2023г. на ВРС-X състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от
Е. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** срещу Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 иск за разликата
над присъдените 12 000,00лв. до претендираните 20 000,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдание, стрес, невъзможност да извършва трудова
дейност, в резултат на воденото срещу него ДП № 359/2015г. по описа на ОД
на МВР – Варна, НОХД № 4954/2020г. по описа на ВРС и ВНОХД №
807/2022г. по описа на ВОС, приключили с оправдателна присъда, на осн. чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
8
В останалата си част решението на ВРС е влязло в сила, като
необжалвано.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Е. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
разноски за първата инстанция в размер на още 709.50лв и разноски за
въззивната инстанция в размер на 810.00лв., или общо за двете
инстанции 1519.50лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9