Решение по дело №619/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 955
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 17 септември 2020 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20201100900619
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.07.2020 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди  двадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ


  
 
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. 619/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК. СГС е сезиран жалба от „Х.“ ЕАД срещу отказ N 20200323091908/24.03.2020 г. на длъжностното лице по регистрация към АВ, постановен по заявление за вписване на преобразуване на „Х.“ ЕАД в „Е..Т“ ЕООД. Според жалбоподателя отказът е незаконосъобразен, защото преобразуването не води до правна промяна в приемащото дружество „Е..Т“ ЕООД и не е заявена за вписване такава промяна, а неговият устав е променен в частта, посочваща съдружниците. Поддържа се, че в резултат на преобразуването се променя едноличният собственик на капитала, който е орган на управление на едноличното дружество, а в закона не е предвидена забрана вливащото се дружество да е собственик на капитала на приемащото дружество – чл.262у ал.2, т.2 ТЗ. Освен това след преобразуването приемащото дружество няма да остане без собственик на капитала, защото съдружниците във вливащото се дружество ще станат собственици на капитала на приемащото дружество. Сочи се, че Г.М.С.е едноличен собственик на вливащото се дружество „Х.“ ЕАД, а след преобразуването ще стане едноличен собственик на приемащото дружество „Е..Т“ ЕООД. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваният отказ и да се допусне вписване на заявеното преобразуване.

   Според съда жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, поради което следва да се разгледа по същество.

    Със заявление N 20200323091908/24.03.2020 г. е заявено да се впише в ТР по партидата на „Х.“ ЕАД преобразуване чрез вливане в „Е..Т“ ЕООД.

    Към заявлението е представен договор за преобразуване чрез вливане от 25.10.2019 г. с нот.заверка на подписите, от който се установява, че между „Х.“ ЕАД и „Е..Т“ ЕООД е постигнато съгласие „Х.“ ЕАД да се влее в „Е..Т“ ЕООД.

    Представен е протокол от 25.10.2019 г., с който Г.М.С.в качеството на едноличен собственик на „Х.“ ЕАД е приел решение дружеството да се влее в „Е..Т“ ЕООД.

    Представен е протокол от 25.10.2019 г., с който Х.“ ЕАД в качеството на едноличен собственик на „Е..Т“ ЕООД е приел решение в дружеството да се влее „Х.“ ЕАД.

     По заявлението за вписване на преобразуване чрез вливане е постановен обжалваният отказ – прието е от длъжностното лице, че не е допустимо едноличният собственик на капитала да се влее в притежаваното от него дружество. Освен това в този случай се прекратява едноличният собственик на капитала, поради което приемащото дружество ще остане без собственик.

 

   При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

   Предмет на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е жалба срещу отказ на длъжностното лице да впише преобразуване на търговски дружества чрез вливане.

 

    Според съда обжалваният отказ е законосъобразен. Това е така, защото е заявено за вписване преобразуване на дружества по начин, който е несъвместим с нормите на чл.262 и чл.147 ТЗ.

    В случая „Х.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Е..Т“ ЕООД, поради което преобразуване чрез вливане между тези две дружество предполага вливането на „Е..Т“ ЕООД /“дъщерно“/ в „Х.“ ЕАД, който е едноличен собственик на неговия капитал /дружество „майка/. Именно такава хипотеза изрично е уредена в нормата на чл.263т, ал.3, изр.2-ро ТЗ. Тази норма урежда хипотезата, при която еднолично търговско дружество /“дъщерно“/  се влива в едноличния собственик на неговия капитал /в дружество „майка“/. Този начин на преобразуване не само е изрично регламентиран и позволен от закона, но се явява и най-естественият и логичен подход при преобразуване – едноличният собственик на капитала да приеме и да „погълне“ притежаваното от него еднолично /“дъщерно“/ дружество.

     В подобен смисъл е и нормата на чл.265р ТЗ, която урежда хипотеза на трансгранично преобразуване -  приемащото дружество е едноличен собственик на капитала на всички преобразуващи се дружества. И в този случай е допустимо вливане на „дъщерното“ дружество в дружеството „майка“, което е едноличен собственик на капитала на вливащото дружество, но не е уредена обратната хипотеза, при която дружеството „майка“ се влива в своето „дъщерно“ дружество.

     Допустимо и позволено от закона е „дъщерното“ дружество да се влее в дружеството „майка“, което е едноличен собственик на капитала на вливащото се дружество - чл.263т, ал.3, изр.2-ро ТЗ, но не съществува правна логика дружеството „майка“ да се влее в своето „дъщерно“ дружество, на което е едноличен собственик на капитала.

 

     В действителност не е предвидена в закона изрична забрана едноличният собственик на капитала да се влее в притежаваното от него еднолично дружество, но това не е основание да се приеме, че този начин на преобразуване е позволен и допустим. Вливането на „Х.“ ЕАД в „Е..Т“ ЕООД ще доведе до прекратяване на „Х.“ ЕАД без ликвидация, а в този случай „Е..Т“ ЕООД се явява на основание чл.262 ал.1 ТЗ универсален правоприемник на вливащото се дружество, което е било негов едноличен собственик и се прекратява след вливането.

    По силата на универсалното правоприемство, при което приемащото дружество „Е..Т“ ЕООД придобива цялото имущество на вливащото се дружество „Х.“ ЕАД, приемащото дружество „Е..Т“ ЕООД ще придобие собствеността върху своя капитал. Това е така, защото преди преобразуването „Х.“ ЕАД е едноличен собственик на „Е..Т“ ЕООД, а след преобразуването едноличният собственик „Х.“ ЕАД  се прекратява и цялото негово имущество, включително и собствеността върху притежавания капитал на „Е..Т“ ЕООД, ще се придобие от приемащото дружество „Е..Т“ ЕООД.

    В имуществото на „Х.“ ЕАД  се включва и собствеността върху капитала на „Е..Т“ ЕООД, поради което след преобразуването „Е..Т“ ЕООД в качеството на универсален правоприемник на „Х.“ ЕАД  ще придобие собствеността върху своя капитал, защото преди преобразуването „Х.“ ЕАД е притежавал  собствеността върху капитала на „Е..Т“ ЕООД.

    Правна конструкция, при която капиталът на едно еднолично търговско дружество се притежава от самото търговско дружество, е непозволена от закона.

 

     В жалбата се поддържа, че по силата на чл.263и ал.2, изр.2-ро ТЗ съдружниците и акционерите в преобразуващите се дружества стават съдружници или акционери в приемащото дружество, поради което Г.М.С.ще стане едноличен собственик на капитала на приемащото „Е..Т“ ЕООД. Тази теза не се споделя от съда, защото нормата на чл.263и ал.2, изр.2-ро ТЗ намира приложение, когато едноличният собственик на капитала на приемащото дружество запазва своята правосубектност, не се прекратява и продължава да съществува, както и продължава да да притежава дял от капитала на приемащото дружество, в което ще стане съдружник заедно с едноличния собственик на вливащото се дружество. В случая обаче „Х.“ ЕАД, който е собственик на капитала на приемащото дружество, се прекратява и имуществото му, включително и собствеността върху капитала на „Е..Т“ ЕООД, се придобива от приемащо дружество - негов универсален правоприемник.

     Важно е да се отбележи, че Г.М.С.е едноличен собственик на „Х.“ ЕАД, но е отделен правен субект от него и не е универсален правоприемник на „Х.“ ЕАД. Вливащото се дружество „Х.“ ЕАД ще се прекрати без ликвидация, но неговото имущество, включително и собствеността върху капитала на „Е..Т“ ЕООД, ще се придобие от приемащото дружество „Е..Т“ ЕООД, а не от Г.М.С.. Универсален правоприемник на вливащото се дружество „Х.“ ЕАД е приемащото дружество „Е..Т“ ЕООД – чл.262 ал.1 ТЗ, а не едноличният собственик на „Х.“ ЕАД - Г.М.С..

   Собствеността върху капитала на „Е..Т“ ЕООД е част от имуществото на „ХОГВ“ и няма никакво основание тази част от имуществото на „ХОГВ“ да  се придобие не от универсалния му правоприемник по чл.262 ал.1 ТЗ, а от Г.М.С.. Г.М.С.е едноличен собственик на „Х.“ ЕАД и би могъл да придобие дял от капитала на приемащото дружество „Е..Т“ ЕООД, но ако „Х.“ ЕАД не бе едноличен собственик на приемащото дружество „Е..Т“.

     Според съда неслучайно в ТЗ не е уредена хипотезата, при която вливащото се дружество е едноличен собственик на приемащото дружество, защото при такова вливане настъпва универсално правоприемство между двете дружества, при което приемащото дружество ще стане едноличен собственик на своя капитал, а това е в разрез с нормата на чл.147 ал.1 ТЗ.

     На следващо място – със заявлението се иска вписване и на прехвърляне на дялове, при което „Х.“ ЕАД е прехвърлител, а Г.М.С.е правоприемник. При преобразуване чрез вливане имуществото на вливащото дружество, включително и собствеността върху дружествени дялове от друго дружество, се придобива не едноличния собственик на вливащото се дружество, а от универсалния правоприемник по чл.262 ал.1 ТЗ – от приемащото дружество.

 

    Като краен извод –  „Х.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Е..Т“ ЕООД, а при преобразуване чрез вливане на „Х.“ ЕАД в приемащото дружество „Е..Т“ ЕООД ще настъпи прекратяване на вливащото се дружество и универсално правоприемство по чл.262 ал.1 ТЗ, при което цялото имущество на вливащото се дружество „Х.“ ЕАД, включително и собствеността върху капитала на „Е..Т“ ЕООД, ще  се придобие изцяло от приемащото дружество „Е..Т“ ЕООД, което така ще стане едноличен собственик на своя капитал, а това е недопустимо. Г.М.С.преди преобразуването е едноличен собственик на капитала на „Х.“ ЕАД, но не е негов правоприемник, поради което няма да придобие имуществото му, включително и собствеността върху капитала на „Е..Т“ ЕООД. Г.М.С.не е правоприемник на „Х.“ ЕАД, поради което и няма да стане едноличен собственик на „Е..Т“ ЕООД. Собствеността върху капитала на „Е..Т“ ЕООД, която се притежава от „Х.“ ЕАД, ще се придобие след вливането на основание чл.262 ал.1 ТЗ от универсалния правоприемник на „ХОГВ“ - „Е..Т“ ЕООД, а това е в разрез с нормата на чл.147 ал.1 ТЗ.

   С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Х.“ ЕАД срещу отказ N 20200323091908/24.03.2020 г. на длъжностното лице по регистрация към АВ, постановен по заявление за вписване на преобразуване на „Х.“ ЕАД чрез вливане в „Е..Т“ ЕООД.

 

     Решението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

                                                                                                 

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: