Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 08.02.2021 г.
гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 414 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ЛЕТИНА“ ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.****, против Решение № 407/ 10.08.2020г, постановено по
АНД № 1335/ 2020г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 24-002706/ 27.05.2020г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Стара Загора. В жалбата се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в
противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1
от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН. Касаторът поддържа, че неправилно и
необосновано съдът е приел, че задължението по чл.128, т.2 от КТ представлява
такова от публичен характер, т. е административно задължение, и съотв. че
неизпълнението му съставлява административно нарушение, като основание за
налагане на административна санкция. Неизпълнението на чл.245 ал.1 от КТ е
въздигнато в административно нарушение в чл. 414 ал.1 от КТ, а не визираните в
чл.124 и чл.128 от КТ задължения към работника или служителя, предмет на
трудовия договор. Ако се приеме обратното, то тогава работодателят ще отговаря
два пъти за едно и също, но на различни правни основания, което е недопустимо с
оглед обекта на защита. Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. Претендира разноски
пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна и иска въззивното съдебно решение да бъде оставено в
сила, поради установено административно нарушение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора дава заключение, че решението на РС Стара Загора е правилно и
законосъобразно, и предлага да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е
НП № 24-002706/ 27.05.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Стара Загора, с което на „Летина“ ООД в качеството му на работодател,
на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, е наложена имуществена
санкция в размер 1 500лв., за нарушение на чл. 128, т.2 от КТ.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
10.03.2020г. на обект – кафе-сладкарница „А.“, находящ се в гр.****, и на
20.03.2020г. по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара
Загора, е установено, че „Летина” ООД, гр. Стара Загора, в качеството си на
работодател, не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа в уговорените срокове - според трудовия договор – до 25то число на
следващия месец за предходния, в нарушение от 26.08.2019г, за извършената
работа през месец юли 2019г. на Ж.Г.Ж. – сервитьор, в размер на 482.83лв. Като
доказателства се представят ведомости за заплати за месец юли и трудов договор
между дружеството и работника.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление по съображения за неговата формална и материална
законосъобразност. Приел е, че нарушението, за което е повдигнато
административно нарушение е доказано по безспорен начин.
Решението на Старозагорския районен съд е
постановено при неправилно приложение на закона.
Спорът по делото е изцяло правен и се
състои в това дали под общата административно-наказателна разпоредба на чл. 414
ал.1 от КТ може да бъде подведено неизпълнението на чл.128 от КТ. Правилото на чл.128, т.2 от КТ за заплащане в установените срокове на
уговореното трудово възнаграждение, е основно задължение на работодателя по
трудовото правоотношение и то е елемент от задължителното съдържание на
трудовия договор. Задължението по чл.128
т.2 от КТ не е диспозитивно правило за поведение между страните по трудовия
договор, но характера му на императивно определено от закона основно съдържание
на правоотношението, не го въздига в такова от публичен характер. Императивни
норми регулират и другите граждански договори, но тяхното неспазване е
основание за приложение на предвидените от законите санкции, разбирани като
неблагоприятни последици за неизправната страна – възникване на право на иск за
изправната страна, съответно имуществена или договорна отговорност за
неизправната. Спазването на задълженията по равнопоставените граждански
правоотношения не е скрепено с административно наказание по аргумент и от
определението за административно нарушение по чл.6 ал.1 от ЗАНН. Ето защо за
неизпълнение на чл.128 от КТ последицата не е прилагане на санкцията по чл.414
ал.1 от КТ, а възниква право на иск за изправния работник, чрез който да се
възстанови установеното от закона, но нарушено правно положение. Само задължението, регламентирано в
разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ /предвиждаща гарантирано изплащане на
трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово
възнаграждение, но не по малко от минималната работна заплата за страната, при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя/, представлява
задължение от публичен ред и установява чрез императивна правна норма
държавната намеса в регулирането на трудовите правоотношения.
Следователно няма допуснато административно нарушение по
см. на чл.6 от ЗАНН по повдигнатото на „Летина” ООД, гр. Стара Загора
административно наказателно обвинение, обосновано от правна страна с
неизпълнено от работодателя задължение по чл.128, т.2 от КТ. Неправилното
приложение на материалния закон от наказващия орган при определяне
съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, е абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление.
С оглед на изложените съображения обжалваното съдебно решение, като постановено
в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Вместо
него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени Наказателно
постановление № 24-002706/
27.05.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара
Загора, като незаконосъобразно.
Независимо
от изхода на делото, не може да бъде уважено искането на касационния
жалбоподател за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. На
репариране подлежат само действително направени разноски, а в случая липсват
доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
осъщественото от адвокат процесуално представителство пред двете съдебни
инстанции. По делото е налично само пълномощно от 29.05.2020г., представено
пред въззивния съд, с което управителят на „ЛЕТИНА“ ООД е упълномощил адв.Т.С.
да изготви и подаде жалба против няколко наказателни постановления, издадени от
Началника на ДИТ Стара Загора, сред които и процесното, и да осъществи
процесуално представителство пред съд. Не е представен обаче сключения между
адвоката и клиента договор за правна помощ, от който да се установи било ли е
договорено между страните възнаграждение за предоставената правна помощ и в
какъв размер, както и доказателства за неговото реално заплащане. Липсата на
представени доказателства за действително направени разноски от жалбоподателя
за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
първоинстанционния съд и пред настоящата касационна инстанция, води до извод,
че не са налице предпоставките по чл. 143, ал.1 от АПК, приложим на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г./ за ангажиране отговорността на
ответника по жалбата за направените от жалбоподателя разноски в двете съдебни
инстанции.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с
чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 407/ 10.08.2020г., постановено по
АНД № 1335/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-002706 от
27.05.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара
Загора, с което на „ЛЕТИНА“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Любен Каравелов“ № 78, ЕИК *********, на основание чл. 414, ал.1
от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер 1 500лв., за
нарушение на чл. 128, т.2 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЛЕТИНА“ ООД за присъждане
на направените пред двете съдебни инстанции разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.