№ 38783
гр. С., 03.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110117633 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на (ФИРМА) ЕИК
..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН
**********, чрез пълномощника й адв. А.М. К., със съдебен адрес в (АДРЕС).
Процесуалният представител на заявителя иска да бъде издадена заповед за изпълнение
против А. ЦВ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в (АДРЕС) и с настоящ адрес в
(АДРЕС), за сумата от 2 253,75 лв. (две хиляди двеста петдесет и три лева и седемдесет и
пет стотинки), от която а) 1 000 лв. (хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва
върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.04.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането и б) 1 253,75 лв. (хиляда двеста петдесет и три лева и седемдесет и
пет стотинки) – лихва за забава за периода от 17.08.2007 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 01.04.2022 г., както и за направените от заявителя разноски за
заплащане на държавна такса в размер на 45,08 лв. (четиридесет и пет лева и осем стотинки)
и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева).
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за издаване на револвиращата международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 32РКО – А – 5040, сключен
на 17.08.2007 г. между (ФИРМА) и А. ЦВ. Д.. С договор от 19.12.2019 г. заемодателят
(ФИРМА) е цедирал вземането си на (ФИРМА), а с договор за цесия от 11.12.2020 г.
вземането е придобито от дружеството – заявител.
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощни и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
1
В този смисъл искането на (ФИРМА) – С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 от ГПК – според справките за постоянен и настоящ адрес, настоящият адрес на
длъжника, който има качеството „потребител“, е в гр. С., т.е. на територията на съдебния
район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и
пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. А.К.. Видно от твърденията в
заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън
страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА) – С.
против А.Д.. Основателността на заявлението обуславя и уважаването на искането за
присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „(ФИРМА)” ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН ********** за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против А. ЦВ. Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес в (АДРЕС) и с настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от 2 253,75 лв. (две
хиляди двеста петдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), дължима по договор за
издаване на револвиращата международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 32РКО – А – 5040, сключен на 17.08.2007 г. между
(ФИРМА) и А. ЦВ. Д. и договори за цесия от 19.12.2019 г. и от 11.12.2020 г., от която а)
1 000 лв. (хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
постъпване на заявлението в съда – 01.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането
и б) 1 253,75 лв. (хиляда двеста петдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) – лихва за
забава за периода от 17.08.2007 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2022
г., както и за сумата от 225,08 лв. (двеста двадесет и пет лева и осем стотинки) – направени
от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
2
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3