Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 29.01.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Красимира
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 12 407 по описа
на 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, съединени с приет
за съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
В.С.С./конституиран в хода на производството на мястото на Министерство на
правосъдието с оглед § 82 ал.2 от ПЗР към ЗИДЗСВ/ твърди, че на 08.05.2009 г.,
след проведена открита процедура по реда на ЗОП е подписан договор с рег. №
93-0080/08.05.2009 г. с „К.А.5.” АД, като изпълнител, с предмет „Изготвяне на
инвестиционен проект на фази идеен проект и работен проект за изграждане на
корпус № 2 на съдебната палата в г. Велико Търново и количествено-стойностни
сметки на същия”. Твърди се, че страните уговорили крайна цена за изпълнение на
договора в размер на 247 000 лв., платима по начина, уговорен в договора
като на 22.05.2009 г. възложителят заплатил сумата от 74 100 лв. /30% от
крайната цена/ като аванс, предвид уговореното в чл. 5 ал.1 от договора. Твърди
се, че срокът за изпълнение на договора е 2 месеца, считано от датата на
неговото сключване. Твърди се, че изпълнителят представил с протокол идеен
проект в два варианта на 30.06.2009 г. Изложени са твърдения, че възложителят
свикал Експертен технически съвет за разглеждане на представените варианти като
същите били върнати на изпълнителя за преработка, тъй като не съставлявали
годен идеен проект, съобразно изискванията на Наредба 4/2001 г. Твърди се, че
МП изискало и допълнително становище от арх. Ц.В., на която било възложено с
договор и която изработила техническото задание за изготвяне на идеен и работен
проект. Твърди се, че до 08.07.2009 г. ответникът не представил идеен проект и
на 09.09.2009 г. била проведена среща между представители на двете страни, на
която страните се съгласили да продължат изпълнението на договора. Твърди се,
че до 22.10.2010 г. на възложителя не бил предаден инвестиционен проект във
фази идеен и работен проект. На същата дата бил съставен констативен протокол
от упълномощено лице на възложителя, съгласно който изпълнителят изпаднал в забава.
Твърди се, че съгласно чл. 25 ал.1 от договора, при пълно неизпълнение на
задълженията или при системно неизпълнение на част от тях за повече от 30
календарни дни, считано от датата на сключване на договора възложителят има
право да развали договора. Твърди се, че при забава изработването на идейния
или работния проект страните се съгласили изпълнителят да дължи неустойка в
размер на 5% от стойността по чл. 5 ал.1 от договора, но не повече от 10% от
стойността на същата. Твърди се, че с оглед констатираната забава на
възложителя се следва неустойка в размер на 24 700 лв. за забавата от
08.07.2009 г. – 18.01.2011 г. Твърди се, че с нотариална покана на възложителя,
получена от изпълнителя, договорът между тях бил развален. При тези фактически
твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и ищецът е сезирал съдът с
искане да осъди ответника да му заплати сумата от 74 160 лв. – платената
авансова вноска като заплатена на отпаднало основание, сумата от 12 360
лв. – неустойка за забавено изпълнение, считано от 08.07.2009 г. – 18.01.2011
г. и сумата от 16 292, 93 лв. – обезщетение за забава върху
невъзстановената авансова вноска за периода от 18.01.2011 г. до 08.03.2013 г.,
съобразно протоколно определение от 01.07.2014 г. на СРС, 67 състав /стр. 310 в
делото на СРС, 67 състав/. Претендират се и сторените в производството съдебни
разноски.
Ответникът „К.А.5.” АД, редовно
уведомен, е заявил становище по исковете в срока по чл. 131 от ГПК. В отговора
са заявени възражения досежно неоснователността на ищцовите претенции.
В рамките на настоящото
производство е приет за съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание
чл. 92 от ЗЗД за сумата от 6 180 лв., представляваща договорна неустойка по
чл. 22 от договора с оглед нарушаване на задълженията на чл. 8 т.1,2 и 4 от
страна на възложителя.
В срока за отговор, ответникът по
насрещния иск, е заявил такъв, в който се сочат съображения за неговата
неоснователност.
По делото като трето лице на
ищеца по първоначалния иск по чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и като ответник по
насрещния иск е конституиран ЕТ „А.В 95 – Ц.В.”, редовно уведомено.
Исковете по първоначалната искова
молба се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. В., който оспорва
заявеният насрещен иск.
Ответникът по първоначалните
искове респ. ищец по насрещния иск се представлява от адв. А..
Третото лице на страната на ищеца
по първоначалния иск по чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и по насрещния такъв не
изпраща процесуален представител.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства
с оглед разпоредбата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съгласно приетият
доклад по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор
93-00-80/08.05.2009 г., от който се установява, че Министерство на
правосъдието, като възложител, и „К.А.5.” АД, като изпълнител, са постигнали
съгласие изпълнителят да изготви инвестиционен проект на фази идеен проект и
работен проект за изграждане на Корпус № 2 на съдебната палата в гр. Велико
Търново и количествено-стойностни сметки към същия /чл. 1.1 от договора/ като
предметът на договора се изпълнява съгласно техническо задание, представено на
изпълнителя след подписване на договора /чл. 1.2 от договора/. Постигнато е
съгласие срокът за изготвяне на идейния проект да е два месеца, считано от
датата на подписване на договора /чл. 2.1 от договора/, а срокът за изготвяне
на работния проект да е два месеца, считано от датата на подписване на протокол
за приемане на идейния проект /чл. 2.2 от договора/ като одобряването и
приемането от възложителя на идейния и работния проекти се удостоверява с
протокол от Експертен технически съвет, назначен от възложителя / чл. 3.1 от
договора/. Страните са постигнали съгласие крайната цена по договора да е в
размер на 247 200 лв. с ДДС / чл. 4 от договора/, платима, съгласно чл.
5.1 от договора на два пъти – 30% авансово при подписване на договора и
представяне на фактура от изпълнителя и 70% - в десет дневен срок от датата на
подписване на протоколите по чл. 3.1 от договора за фаза идеен проект респ.
фаза работен проект. В договора страните са уговорили насрещните си права и
задължения респ. отговорността при неизпълнение или забавено такова.
По делото е представена фактура **********/12.05.2009
г. от доставчик „К.А.5.” АД и получател МП за сумата от 74 160 лв. с ДДС с
основание – „авансово плащане по договор”.
Представена е извадка от CEBRA, от която се установява, че
сумата по фактурата е платена на 22.05.2009 г.
По делото е представен двустранен
предавателно-приемателен протокол от 30.06.2009 г., от който се установява, че
МП е предало на „К.А.5.” АД ***– Велико Търново с нанесени подземни проводи,
удостоверение за идентичност на имот, писмо от Община – Велико Търново, а съответно „К.А.5.” АД е предало на МП два
варианта на идеен проект, част „Архитектурна” на функционално разпределение на
площите по етажи, разработен по предложения от проектанта ПУП за имота.
По делото е представен протокол
от 23.07.2009 г. на МП, на заседание на постоянния експертен технически съвет ,
от който се установява, че същият не е приел идеен проект, част „Архитектурна”
– вариант първи. Обсъден е вариант втори и са дадени забележки към него,
посочени в т. 2.1 – 2.16 и същият е върнат за преработка на изпълнителя.
Представено е становище на МП –
ГД „Охрана” с рег. № 4679/23.07.2009 г., от което се установява, че изготвените
два варианта на проекта не са съобразени с Наредба № 4/10.01.2008 г. на МП за
правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство,
реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт.
Представен е и протокол от
09.09.2009 г., от който се установява, че МП и „К.А.5.” АД са постигнали
съгласие изпълнението по договора да продължи по договорените фази като
изплащането на останалата част по договора да се извърши след приключването му
с бюджета за 2010 г.
По делото е представена
нотариална покана рег. № 308, том IБ № 32 от 11.01.2011 г. на нотариус № 040 – И.Н., връчена
на 12.01.2011 г. на Т.К.К.– управител на „К.А.5.” АД. От съдържанието на
поканата се установява, че МП е отправил до адресата „К.А.5.” АД изявление за
разваляне на договор с рег. № 93-00-80/08.05.2009 г. поради пълно неизпълнение
на поетите от страна на изпълнителя задължения и е отправено искане за връщане
на авансово платената сума от 74 160 лв. Отправено е искане за заплащане
на сумата от 24 720 лв. – неустойка за забава и сумата от 11 316, 07
лв. – лихва за забава върху авансово платената сума за периода 08.07.2009 –
08.12.2010 г.
Представен е и констативен
протокол от 22.10.2010 г. на МП, съгласно съдържанието, на който е
констатирано, че в договорения срок 08.07.2009 г. и до момента на съставяне на
протокола изпълнителят не е представил идейни проекти, работни проекти и
количествено-стойностни сметки към тях, съобразно чл. 2 т.1 и т.2 от договора,
а възложителят е изпълнил всички задължения по договора.
По делото е представен и договор
с рег. № 93-00-267, сключен между МП, като възложител, и ЕТ „А.-В-95 – Ц.В.”,
като изпълнител, с предмет – изпълнителят да изработи техническо задание за
изготвяне на идеен и работен проект за изграждане на Корпус № 2 към Съдебната
палата – гр. Велико Търново.
По делото са представени молби,
изходящи от „К.А.5.” АД с представени входящи регистърни номера в МП с оглед
тяхното депозиране, в които е посочено, че даденото петно за застрояване не
отговаря на подадената от възложителя програма и нуждите на съдебния колегиум
на гр. Велико Търново /молба 11-00-156/29.05.2009/, за преработка на
технико-икономическото задание, неговата актуализация въз основа на
представения вариант 2 и подаване за одобрение на обемно решение, с което да се
кандидатства за нова виза за проектиране /молба рег. № 93-00-80/22.10.2009 г./,
за издаване на необходимите пълномощни, които да служат пред общинските и
държавни власти, Електроразпределение и ВиК – Велико Търново / молба рег. №
93-00-80/09 – 21.12.2009 г./, за незабавна среща с упълномощен представител на
МП, който да прегледа информация и документи /рег. № 93-00-80/09- 03.06.2010
г./.
Представена е част
„Архитектурна”, фаза – идеен проект за обект „Съдебна палата – корпус № 2, УПИ II, кв. 49 – Велико Търново” от
изпълнител „К.А.5.” ООД.
Представено е техническо задание
за изготвяне на идеен и работен проект за обект: „Съдебна палата – корпус № 2
–гр. Велико Търново, коригиран вариант по протокол от заседание № 1 на ЕС на МП
от 07.02.2008 г. и допълнение от
23.03.2008 г. с изпълнител ЕТ „А.–В-95 – Ц.В.” гр. Велико Търново.
По делото е изслушано и прието
заключение на ССчЕ, изготвена от вещото лице В.С.С., която е обосновала извод,
че общият размер на неустойката, уговорена в чл. 19 ал.1 и ал.2 от договора
възлиза на 12 360 лв.
По делото е изслушано и прието
заключение на СТЕ, изготвено от арх. А.А.С.. В заключението си вещото лице е
посочило, че вариант 1 на идеен проект не е приет от експертния технически
съвет, поради несъобразяване с устройствените параметри на действащия ПУП.
Вещото лице е посочило, че вариант 2 е съобразен с параметрите на действащия
план за застрояване като е не е отхвърлен от техническия съвет, а е върнат за
преработка, поради забележки относно функционалното разпределение на
помещенията по етажи. Вещото лице е посочило, че съобразно „Методиката за
определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги
от 2008 г.” и съобразявайки двата идейни проекта себестойността на
проектантските услуги възлиза на приблизителна цена от 72 240 лв. Вещото
лице е посочило, че вариант 2 след преработка на идейния проект, така че да
бъдат удовлетворени изискванията на техническото задание относно функционалното
разпределение по етажи, вариантът би могъл да служи като основа за изготвяне на
работен проект за бъдещата сграда.
Изслушана по делото е и повторна
СТЕ, изготвена от вещото лице арх. Г.П.Г.. В заключението си вещото лице е
констатирало, че в текстовата част на техническото задание от 23.03.2008 г. и
графичното му приложение има констатирани значителни несъответствия между
описателно изложената програма спрямо реалната функционална сложност и квадратурни
нужди за осъществяването й, водещи до почти 50% недостиг на РЗП. Посочено е от
вещото лице, че предвидената с техническото задание застройка изпълва почти
целия процесен УПИ и допустимата плътност силно е нараснала от действаща 77% е
станала, предвидена над 95%. Вещото лице е посочило, че след приемане без
забележки на техническото задание МП е следвало да процедира за съответно
изменение и в действащия ПУП-ПЗ преди пристъпване към самото идейно проектиране
на сградата и издаването на нова адекватна виза за проектиране. Посочено е, че
не е възможно да бъде проектирана сградата по приложение № 1 към техническото
задание ако се следва одобрения ПУП и
визата за проектиране от 03.08.2007 г. Посочено е, че не е възможно да се
извърши проектиране на надземна и подземна връзка между предвижданата сграда и
съществуващата през улица „Цанко Церковски” без това да бъде указано и
разрешено във визата за проектиране. Посочено е, че не е възможно спазвайки по
визата плътност на застрояване от 77% да бъде проектиран първи надземен етаж с
площ от 1000 кв.м., както е указано в техническото задание. Вещото лице е
посочило, че има недопустимо увеличение на плътността на застрояване, която
става 84%, което е със 7% повече от допустимото. Вещото лице е обосновало
извод, че не е възможно да се изпълни цялостно предвидената програма по
заданието за проектиране ако се спазват параметрите на визата за проектиране.
Посочено в заключението е, че оценката на извършената от изпълнителя работа
възлиза общо на 90 187 лв.
По делото е допусната и изслушана
и тройна СТЕ, изготвена от вещите лица арх. И.Я.Я., арх. М.П.Б. и арх. Б.В. Б.
– Н.. В заключението си вещите лица са посочили, че не е възможно да се
изработи проект, удовлетворяващ едновременно нормативните изисквания и тези,
заложени в техническото задание. Посочено е, че общата цена за изработването на
предадените от изпълнителя материали възлиза на сумата от 106 908 лв.
Вещите лица са обосновали извод, че изискванията към проекта, заложени в
техническото задание драстично надвишават застроителните възможности на УПИ II като са констатирали
противоречие между текстовата част на заданието и неговата графична съставка.
Обоснован е извод, че като цяло техническото задание е в отклонение от
застроителните възможности на терена. Вещите лица са обективирали извод, че
представените от ответника части на проекти по част „Архитектура”, становище по
част „Конструктивна”, геодезическо заснемане и геоложки доклад представляват
последователно изясняване на проблемите, заложени в техническото задание и
представените проектни разработки биха могли да бъдат класифицирани като идеен
проект във варианти, при съобразяване с коментарите в констативно- аналитичната
част. Посочено е че, представените разработки могат да бъдат използвани и при
съставянето на ново техническо задание за проектиране на нова сграда на съда
във Велико Търново. Вещите лица са посочили, че едновременното изпълнение на
условията, посочени в протокола на ЕТС към МС в т. 4 е невъзможно като логична
би била препоръка да се преработи заданието или да се предприемат действия за
изменение на плана за застрояване с цел промяна на устройствените показатели.
Посочено е, че е невъзможно да се проектира сграда, съобразно заданието за проектиране
при съобразяване с подробния план.
При тези ангажирани от страните
доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
По първоначалните искове:
Не е спорен по делото фактът, че
по силата на договор от 08.05.2009 г. Министерство на правосъдието и ответникът
по делото са били в облигационна връзка по повод на същия, който разкрива
характерните белези на договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, по
който МП се е явил възложител, а ответникът по първоначалните искове – изпълнител.
С оглед нормата на §82 ал.1 от ЗИДЗСВ /ДВ бр. 28/2016 г./ възложителят е бил
заместен от Висшият съдебен съвет, конституиран като ответник с оглед ал. 2 на
цитирания по-горе параграф. В исковата молба се твърди, че възложителят е
изправна страна по сключения договор, а по отношение на изпълнителя са наведени
твърдения за пълно неизпълнение на договора, обусловило едностранното му
разваляне от възложителя респ. реституция на даденото по него с оглед нормата
на чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД като дадено на отпаднало основание. Ответникът
е противопоставил възражение, че възложителят е неизправна страна по него като
не му е осигурил необходимото съдействие, а представения проект към договора
/техническото задание/ е бил негоден с оглед изискванията на ЗУТ като платената
авансова цена по договора, процесна по иска, е възнаграждение за извършената
работа с оглед нормата на чл. 267 ал.2 от ЗЗД.
Сключеният договор обвързва
страните във валидна облигационна връзка. За да се претендира връщане на
даденото на отпаднало основание по арг. на чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД ищецът
следва да установи надлежно упражнено право на разваляне на договора, което е
самостоятелно правно средство, принадлежащо на титуляра на едно право, породено
от двустранен договор, чието насрещно задължение другата страна не изпълнява. Потестативното право на
извънсъдебно разваляне на договора, уредено в нормата на чл. 87 ал.1 от ЗЗД
принадлежи на изправната страна по него / в този смисъл решение 433/08.11.2011
г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 1137/2010 г./, а при неизправност на двете
страни, в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията, при липса на
взаимната им обусловеност и при липса на готовност за изпълнение на
задълженията и в хода на процеса по двустранен договор, всяка от тях може да
развали договора едностранно / решение 151/09.12.2014 г. на Първо ТО на ВКС по
търг. дело 1970/2013 г./.
С оглед заявените твърдения на
страните по делото и ангажираните доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че изпълнителят е констатирал /5 дни след подписване на договора-
молбата от 14.05.2009 г./, че предвидената РЗП по техническото задание не
отговаря на възможната по закон. Аналогични съображения са изложени и в
последващите молби до възложителя. Тази невъзможност е констатирана и от вещите
лица по изслушаните по делото три СТЕ /първоначална, повторна и тройна/, които
единодушно обосновават извод, че техническото задание е в отклонение от
застроителните възможности на терена, при което е налице недопустимо увеличение
на плътността на застрояване като са констатирали противоречие между текстовата
част на заданието и неговата графична съставка. Недостигът на площи с около 40%
от предвидените в техническото задание за проектиране е признато от самия
възложител и е обективирано в представения протокол от 20.10.2009 г. /стр. 253
в делото на СРС, 67 състав/. При тази констатирана негодност на техническото
задание обаче по делото няма данни изпълнителят да се е възползвал от
възможността по чл. 260 ал.1 изр. 2 от ЗЗД да се откаже от договора. Възможност
предвидена и в чл. 35 ал.1 т. 3 респ. чл. 36 от договора. Напротив налице е
изпълнение на част от предмета на договора респ. потвърждение от страна на
изпълнителя, че изпълнението на договора ще продължи по договорените фази,
обективирано в протокола от 09.09.2009 г. /стр. 23 в делото на СРС/ респ.
активност от страна на изпълнителя по повод изпълнение на договора, което се
установява и от представените от страна на същия три протокола от 05.11.2009
г., 06.11.2009 г., 20.10.2009 г.
Твърдението за липса на
съдействие от страна на възложителя, заявено от ответника – изпълнител e частично основателно. Видно от представения по делото двустранен
предавателно-приемателен протокол от 30.06.2009 г. се установява, че
изпълнителят е представил на възложителя два варианта на идеен проект, което е
изпълнение в срока на действие на договора по чл. 2/1 от същия, установяващ
двумесечен такъв за изпълнение и пряко опровергава твърденията на ответника за
неоказано съдействие. От представената по делото разменена кореспонденция между
страните настоящият съдебен състав отново не може да обоснове извод за
неоказано съдействие на възложителя. Проектите са разгледани от ЕТС, с оглед
постигнатата уговорка в чл. 3/1 от договора и с протокол от заседание,
проведено на 23.07.2009 г., на което е присъствал представител на изпълнителя, възложителят
не е приел идеен проект – вариант 1, респ. отправил е забележки към
представения идеен проект – вариант 2 като е върнал същия за преработване /т. 3
от протокола/. С оглед, на което настоящият съдебен състав намира, че същият се
е възползвал от правото си, уредено в чл. 265 ал.1 пр. 1 от ЗЗД. В самия
протокол не се сочи предоставения срок за преработването на проекта, но с оглед
съдържанието на протокол от 20.10.2009 г./стр. 253 в делото на СРС, представен
от ответника/ настоящият съдебен състав приема, че това е 31.12.2009 г. Видно
от представеното по делото уведомително писмо от 27.01.2010 г. /стр. 203/
ответникът изпълнител е представил архитектурна част – фаза идеен проект на
възложителя – 3 варианта. Няма данни обаче възложителят да е инициирал тяхното
разглеждане, приемане и одобряване по начина и реда, посочен в чл. 3/1 от
договора – с протокол на ЕТС, а вместо това с писмо от 05.02.2010 г. /стр. 204
в делото на СРС/ същият е предоставил нов срок за изпълнение /до 19.02.2010 г./
по отношение на изпълнена част от договора, а 8 месеца по-късно без да
разгледа, приеме и одобри преработените проекти с едностранен констативен
протокол от 22.10.2010 г. възложителят е констатирал, че в договорения срок и
до момента на съставяне на протокола изпълнителят не е представил идейни
проекти респ. работни проекти. С оглед липсата на заявено възражение по повод
преработените идейни проекти в рамките
на значителен период от време, считано от тяхното представяне на възложителя по
арг. на чл. 264 ал.3 от ЗЗД настоящият съдебен състав намира, че възложителят е
приел преработеният проект.
В писмените си бележки ищецът по
първоначалните искове заявява възражение за недобросъвестност по смисъла на чл.
12 от ЗЗД от страна на изпълнителя, който е следвало да установи невъзможността
за изпълнение на поръчката по зададените параметри предвид представената му
техническа документация. Такава недобросъвестност при ангажираните от страните
доказателства настоящият съдебен състав не може да обоснове. Видно от чл. 1
ал.2 от договора, същият се изпълнява, съобразно техническо задание, което се
предоставя на изпълнителя след сключване на договора. Липсват данни по делото
техническото задание да е предоставено на изпълнителя преди сключване на
договора, за да се презюмира някаква евентуална недобросъвестност, такава не
може да се изведе и по тълкувателен път с оглед ангажираните по делото
доказателства.
Възраженията на ищеца, че
договорът е сключен след проведена процедура по реда на ЗОП и същият не може да
бъде изменян вкл. чрез ново техническо задание настоящият съдебен състав
споделя. Недопустимо е изменение на параметрите на сключен по реда на ЗОП
договор, несъответстващо на параметрите на обществената поръчка в изпълнението,
на която е сключен /в този смисъл решение 82/19.07.2011 г. по търг. дело
658/2010 г. на Първо ТО на ВКС/.
При тези ангажирани от страните
доказателства настоящият съдебен състав намира, че ищецът е неизправна страна
по договора като същият не е оказал необходимото съдействие на изпълнителя да
прегледа и одобри по реда на чл. 3/1 от договора преработените идейни проекти,
поради което е поставил в невъзможност изпълнителят да продължи да изпълнява
договора с оглед уговорката между страните, че срокът за изготвяне на работния
проект е 2 месеца, считано от датата на подписване на протокола за приемане на
идейния проект по чл. 3/1 от договора по арг. на чл. 2/2 от договора. Поради
което в патримониума му не е възникнало потестативно право по чл. 87 ал.1 от ЗЗД
да развали договора и искът на това основание следва да се отхвърли.
Само за пълнота на мотивите дори
да се приеме, че е възникнало такова потестативно право с оглед заявеното
възражение по чл. 267 ал.2 от ЗЗД от ответника и като съобрази константната съдебна
практика /напр. решение 196/05.03.2010 г. по гр.д. 747/2009 г. на Трето ГО на
ВКС/ за случаите на едностранно разваляне на договора при вече започнало и
обективирано частично изпълнение като основание за плащане на възнаграждение
следва да се имат предвид значението на изричното приемане на изработената
част, причината, довела до незавършване на изработката и ползата на възложителя
от вече реализираното настоящият съдебен състав намира възражението за
основателно. Съображенията за това са следните: Налице е частично изпълнение на
договора, което е било неточно респ. изпълнителят е преработил идейните проекти
с оглед заявените възражения на възложителят като същият не е заявил възражение
по повод преработеното и към настоящия момент, предвид което настоящият съдебен
състав намира, че тази част от изработеното е приета с оглед нормата на чл. 264
ал.3 от ЗЗД. Причината, довела до
незавършване на изработката е непредприети активни действия от страна на
възложителя да осъществи процедурата по изричното одобряване и приемане на
изработеното по начина, уговорен в чл. 3/1 от договора. Заключенията на вещите
лица и по трите експертизи, изслушани по делото са идентични и са в смисъл, че
възложителят може да се ползва от изработеното. Стойността на заплатеното като
авансова сума възнаграждение е по-ниска или относима към стойността на
извършената работа.
Предвид което настоящият съдебен състав
намира заявеният иск по чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД за неоснователен. С оглед
неоснователността на този иск и акцесорният характер на претенцията по чл. 86
от ЗЗД то и този иск е неоснователен.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като
обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне
основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договора е наличие на валидно договорно задължение, виновно
неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Безспорно по делото е, че е
налице валиден договор, в който е уговорена клауза за неустойка при забавено
изпълнение от страна на изпълнителя. Не е налице, според настоящият съдебен
състав, виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, по изложените вече
съображения, поради което и този иск като неоснователен следва да се отхвърли.
По насрещния иск:
Фактическият състав на нормата на чл. 92 ал.1 от ЗЗД е установен
по-горе в мотивите. Налице е валиден договор между страните. Налице е неустоечна
клауза, визирана в нормата на чл. 22 от договора, съгласно която при
неизпълнение на други задължения по договора от едната страна, извън посочените
в чл. 19 и чл. 20 от договора неизправната страна дължи неустойка в размер на
2,5% от цената по чл. 4 от договора. С оглед словесната конфигурация на уговорката
право на неустойка има всяка една от страните по договора, стига същата да е
изправна. Основание за ангажиране на отговорността за неустойка е неизпълнение
на задължение, вън от посочените изрично случаи в чл. 19 и чл. 20. В т. 8 от
договора възложителят е поел задължение да съдейства на изпълнителя. Като
съдействие следва да се приеме и обстоятелството своевременно да приеме, одобри
или възрази по отношение предмета на изработката, каквото същият не е
предприел, а това е и предпоставка за началния момент, от който тече срокът за
изпълнение на договора за изработване на работния проект, част от предмета на
договора за изработка. С оглед, на което е налице и тази предпоставка. Размерът
на неустойката е фиксиран като процент от цената на договора – 2,5%. Цената е
посочена в чл. 4 – 247 200 лв. с ДДС, а 2,5% от същата възлиза на сумата
от 6 180 лв. С оглед на което насрещният иск следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора и с оглед
изричната претенция на ответника по
първоначалните искове респ. ищец по насрещните се следват разноски. В списъка
по чл. 80 от ГПК е заявено искане за заплащане на 3300 лв. – адвокатско
възнаграждение. Същото е посочено като глобален размер, а не разбито поединично
с оглед заявените 4 иска. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че
адвокатското възнаграждение е определено по равно за всеки един от исковете. С
оглед на горното на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника по
първоначалните искове се следват разноски в размер на 2475 лв. – адвокатско
възнаграждение и сумата от 1000 лв. – депозит за вещи лица т.е. общо 3 475
лв., а на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на същия като ищец по насрещния иск се
следват сумите от 825 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата от 247, 20 лв. –
внесена ДТ т.е. общо 1072, 20 лв.
С оглед
гореизложеното съдът :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.С.С., БУЛСТАТ *********,
с адрес: гр. София, ул. „*********/конституиран на основание §82 ал.2 от ПЗР
към ЗИДЗСВ на мястото на МП/ искове срещу „К.А.5.” АД, ЕИК*********, със
съдебен адрес:*** – адв. М.А. с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 74 160 лв. – платена на отпаднало основание
авансова вноска по договор рег. № 93-00-80/08.05.2009 г., с правно основание
чл. 92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 12 360 лв. – неустойка за забавено
изпълнение, считано от 08.07.2009 г. – 18.01.2011 г. и с правно основание чл.
86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 16 292, 93 лв. – обезщетение за забава върху
невъзстановената авансова вноска за периода от 18.01.2011 г. до 08.03.2013 г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА В.С.С.,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „*********/конституиран на основание
§82 ал.2 от ПЗР към ЗИДЗСВ на мястото на МП/ да заплати на „К.А.5.” АД, ЕИК*********,
със съдебен адрес:*** – адв. М.А. на основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 22
от договор рег. № 93-00-80/08.05.2009 г. сумата от 6 180 лв. – договорна
неустойка.
ОСЪЖДА В.С.С.,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „*********/конституиран на основание
§82 ал.2 от ПЗР към ЗИДЗСВ на мястото на МП/ да заплати на „К.А.5.” АД, ЕИК*********,
със съдебен адрес:*** – адв. М.А. на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК сумата от
3475 лв. – разноски по първоначалните искове, както и на основание чл. 78 ал.1
от ГПК сумата от 1072, 20 лв. – разноски по насрещния иск.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участие на трето лице на страната на ищеца по първоначалния иск
по чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и ответник по насрещния иск с правно основание чл.
92 ал.1 от ЗЗД - ЕТ „А.В 95 – Ц.В.”.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ: