Решение по дело №262/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 10
Дата: 16 януари 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20197120700262
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 16.01.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  262 по описа на КАС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 14, ал.7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.  Образувано е по жалба от „Пирин Турс 2002“ ЕООД, ***, ЕИК ****, против отказ на кмета на община Кърджали, обективиран в писмо изх.№***/ *** г., да предостави под наем общински терен за разполагане на маси за консумация на открито. Жалбоподателят счита, че горното писмо има характер на изричен отказ за издаване на административен акт, като с последното обосновава и правото си да го оспори пред настоящия съд. По същество намира отказа за незаконосъобразен, като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, противоречащ на материалния закон, както и на неговата цел. Твърди, че дружеството е наемател на търговски обект, въведен в експлоатация като игрална зала с кафе-клуб, не е заявило намерение за организиране на хазартни игри на площта, посочена в заявлението, поради което липсват пречки за предоставянето й под наем по реда на общинската Наредба за реда за придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество. Прави искане за отмяна на оспорения отказ, както и да се задължи административният орган да издаде заповед за отдаване под наем на общинския терен, прилежащ към търговския обект. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Счита, че са налице предпоставките на чл.40 от общинската Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и дружеството, като наемател на обект, има право да ползва прилежащия към него общински терен, без търг или конкурс. Твърди, че не са налице отрицателните предпоставки, с които е мотивиран оспореният отказ. Счита, че в случая кметът на общината действа в условията на обвързана компетентност, и при наличие на съответните предпоставки е длъжен да упражни правомощието си и да предостави под наем, прилежащия към обекта терен. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Кмет на община Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че предоставянето под наем на общински терени на собствениците и наемателите на регистрираните търговски обекти, представлява правна възможност, а не задължение.

Заинтересованата страна – „***“ ЕООД, ***, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че процесният терен с площ 70 кв.м., находящ се ***, е предоставен на дружеството по силата на договор за наем, който е бил действащ към момента на подаване на заявлението от „Пирин Турс 2002“ ЕООД. Твърди също, че последният терен не е прилежаща част към определен търговски обект, а представлява тротоар. Счита, че жалбата съдържа и невъзможен петитум в частта, касаеща искането да бъде задължен кметът на общината да издаде заповед за отдаване под наем на общинския терен, прилежащ към търговския обект. Претендира деловодни разноски.  

          Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Със заявление  вх. №***/*** г. дружеството-жалбоподател, чрез пълномощника си Ф. П., е поискало от кмета на община Кърджали, да му бъде разрешено ползването на терен за разполагане на маси за консумация на открито - целогодишно, пред игрална зала „***“, находяща се в ***. Към заявлението е  приложен и договор от 20.12.2018 г., за наем на недвижим имот, представляващ търговски обект – кафе “***“, находящ се *** на масивна сграда с идентификатор ***, представляваща ***,  който имот ще бъде използван за организиране на хазартни игри с игрални автомати и кафе-бар.

По повод заявление вх.№***/*** г., подадено от А. Ч.-управител на  „***“ ЕООД ** придружено с НА №***/*** г., е сключен договор №***/*** г., по силата на който, Община Кърджали е предоставила на последното дружество, считано от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г.,  общински терен - тротоарна площ от 70 кв.м., към кафе-аперитив „***“, за разполагане на маси за консумация на открито, съгласно приложена скица.

На 13.06.2019 г. „Пирин Турс 2002“ ЕООД, *** е депозирало жалба вх.№***, до кмета на община Кърджали, в която посочило, че заявеното от дружеството искане за предоставяне под наем на общински терен, не е удовлетворено, като площта е завзета, без правно основание, от предходен наемател на обекта, който отказвал да го освободи. В тази връзка е отправено искане за изземване от „***“ ЕООД, ***, на прилежащата към търговския обект площ и отдаването й под наем на жалбоподателя. 

По повод горната жалба, с писмо изх.№***/ *** г., предмет на настоящия спор, кметът на община Кърджали е уведомил жалбоподателя, че предвид дейността, която се осъществява в обекта и съобразно разпоредбата на чл.4, ал.4 от Закона за хазарта, Община Кърджали не може да предостави общинския терен под наем.

С Определение №15437/13.11.2019 г. постановено по адм.д.№12583/2019 г. по описа на ВАС, е отменено Определение №138/21.08.2019 г. по адм. д. №262/2019 по описа на АС-Кърджали и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В първото определение е прието, че оспореният отказ съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.

При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, при наличен правен интерес - съгласно приетото в Определение №15437/13.11.2019 г. по адм.д.№12583/2019 г. по описа на ВАС. Предвид липсата на данни за датата на съобщаване на процесния отказ, съдът приема, че е спазен и срокът за оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на делото е изричен отказ на кмета на община Кърджали да  предостави под наем общински терен за разполагане на маси за консумация на открито.

Правната възможност за отдаване под наем на общински недвижими имоти или части от тях /терени, тротоари и др. свободни площи/ за целогодишно или лятно сезонно ползване на собствениците или наемателите, пред регистрираните от тях обекти, е уредена в чл.40, ал.2-4 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Кърджали /***/. Съгласно горните разпоредби, кметът на общината може да отдава под наем без търг или конкурс общински недвижими имоти или части от тях /терени, тротоари и др. свободни площи/ за лятно сезонно ползване на собствениците или наемателите, пред регистрираните от тях обекти, за периода от месец април до месец октомври, включително или целогодишно, по утвърдена схема от главния архитект на общината, като размерът на месечния наем се определя съгласно чл.41, ал.3 от наредбата /чл.40, ал.2/. Предвидено е договорите по ал.2 да се сключват въз основа на подадено заявление до кмета на общината, към което се прилагат копие от документ за собственост или договор за наем на обекта /чл.40, ал.3/, като заявленията по ал.3 се подават в срок от 15 февруари до 1 март на съответната година   за лятно сезонно ползване, а за целогодишно ползване  до 20 декември на предходната година /чл.40, ал.4/.

Следва да се отбележи, че с горните разпоредби на общинската наредба по чл.8, ал.2 ЗОС, е уредена специална процедура, по силата на която, на кмета на общината е предоставена възможност, а не безусловно задължение да отдаде под наем, без търг или конкурс, общински недвижими имоти или части от тях на определени лица - собственици или наематели на регистрирани обекти. По аргумент от посочените разпоредби, кметът на общината действа в условията на оперативна самостоятелност, след като извърши преценка за наличие на предпоставките на чл.40, ал.2-4 от наредбата, както и наличните свободни площи. В конкретния случай, видно и от представения по делото договор №***/*** г., общински терен - тротоарна площ от 70 кв.м., е предоставен под наем на заинтересованата страна „***“ ЕООД, считано от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г., въз основа на представен НА №***/*** г. за собственост върху търговски обект, находящ се в ***, ***, т.е. при спазване на изискванията на чл.40, ал.2-4 от общинската наредба.

 На следващо място, видно и от разпоредбата на чл.40, ал.3 от наредбата, договорите за отдаване под наем на общински недвижими имоти, за лятно сезонно ползване на собствениците или наемателите, пред регистрираните от тях обекти, се сключват въз основа на подадено заявление до кмета на общината, без да е предвидено издаването на заповед или решение за отдаване под наем. Т.е, процедурата не предвижда издаване на административен акт по подаденото от дружеството заявление, нито задължение за сключване на договор за наем на общинския терен, находящ се пред този търговски обект, като подаденото заявление има характер на предложение за сключване на договор за отдаване под наем. По тази причина неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспореното писмо има характер на отказ да се издаде административен акт, който  е незаконосъобразен. Наличието на незаконосъобразен акт означава административният орган да е задължен, по силата на нормативен акт, да издаде административен акт, а в случая такова задължение не е уредено, като приложимите норми, както беше казано и по-горе, не предвиждат безусловно задължение за кмета на общината да сключи договор за отдаване под наем с всеки един заявител, притежаващ търговски обект.

По изложените съображения, подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал.3 от АПК и при липса на възражение по чл.78, ал.5 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на заинтересованата страна деловодни разноски в размер на 1 000 лв., договорени и заплатени, видно от представен договор за правна защита и съдействие №***/ *** г.

Водим  от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Пирин Турс 2002“ ЕООД, ***, ЕИК ****, против отказ на кмета на община Кърджали, обективиран в писмо изх.№***/ *** г., да предостави под наем общински терен за разполагане на маси за консумация на открито, като неоснователна. 

ОСЪЖДА  „Пирин Турс 2002“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, ***,  да заплати на „Ова 22“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, разноски по делото, в размер на 1000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                        С Ъ Д И Я :