Р
Е Ш Е Н И Е
№1196
Бургас, 27/07/2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети
състав, в открито заседание на петнадесети юли, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Галина Радикова ЧЛЕНОВЕ: 1.Златина Бъчварова
2.Атанаска
Атанасова
Секретар
С.А.
Прокурор Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия
Златина Бъчварова
касационно административнонаказателно дело номер 1429
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба на „Би Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.102, партер,
представлявано от Б.Н.Я., против решение № 15 от 26.04.2021 г., постановено по административнонаказателно
дело № 80/2021 г. по описа на Районен съд
Царево, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ №
02-0003262/29.01.2021 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“/Д „ИТ“/
Бургас, с което за нарушение по чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева.
Касаторът, редовно уведомен, не се
представлява. В жалбата твърди, че решението е неправилно, тъй като е
постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила; в противоречие с
материалния закон и е необосновано. Иска да се отмени, както и потвърденото с
него наказателно постановление.
Ответникът, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна.
Иска да се остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната жалба, подадена в срока
по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, при следните съображения:
С
решение 15 от 26.04.2021 г., постановено по административнонаказателно дело №
80/2021 г. Районен съд Царево е потвърдил наказателно постановление/НП/ №
02-0003262/29.01.2021 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за
нарушение по чл.303, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.414, ал.1 КТ,
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00/хиляда
и петстотин/ лева.
За да
постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и издаване
на НП са спазени императивните норми на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, а нарушението е безспорно установено и доказано.
Санкцията
е наложена на „Би Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК/Булстат ********* за това, че в
качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, на 20.08.2020 г., в обект - хотел „Ориос“, находящ се в гр.Приморско, ул.Лотос,
№ 9 е приело на работа непълнолетното лице К.И.Д. като сервитьор без необходимото разрешение за
това от дирекция „Инспекция по труда“ Бургас. Същата е установена да полага
труд в обекта - да извършва дейности
като сервитьор, като собственоръчно е декларирала в справка по чл.402, ал.1,
т.3 КТ, че работи като сервитьор с
работно време от 07.00 ч. до 15.00 ч. и трудово възнаграждение 650.00 лева. В
АУАН и НП, като нарушена е посочена нормата на чл. 303, ал. 3 КТ, според която лицата от 16 до 18 години се приемат на
работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
Касаторът
оспорва фактическите констатации в АУАН и НП, че непълнолетното лице е работило
като сервитьор и извода на районния съд за безспорно извършено нарушение. Излага
доводи за маловажност.
Решение е
валидно, допустимо и правилно.
Съдът
намира касационната жалба за неоснователна.
От
събраните по делото доказателства се установява безспорно, че К.Д. е
изпълнявала функциите на сервитьор. В декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ е
посочила, че е работила като сервитьор, със съответно работно време и трудово
възнаграждение. Липсват доказателства, които да обосноват извод, че към датата
на проверката непълнолетното лице се е намирало в обекта на друго основание,
различно от полагането на труд. Касаторът не ангажира доказателства, които да
опровергаят констатациите на контролните органи.
К.Д. е
била установена от инспектори от Д „ИТ“ Бургас да извършва дейност като
сервитьор в хотела, а именно да поднася напитки на посетителите в хотела,
използващи ресторанта на хотелската част, както и от студената витрина, на
принципа на блок маса, видно от показанията на актосъставителя.
Твърденията
за осъществен селективен подход при преценката на доказателствата от страна на
районния съд не кореспондират с доказателствата по делото. Съдът е изложил
подробни мотиви защо не кредитира като годно писмено доказателство
представеното копие на изявление на Динева, представено от работодателя „Би Ай
Ес Ко“ ЕООД, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.
При
правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до
правилни изводи, съответни на приложимия материален закон.
Като е
допуснало К.Д. да полага труд в стопанисвания от него обект, без необходимото
разрешение за това от инспекцията по труда, „Би Ай Ес Ко“ ЕООД е нарушило, в
качеството си на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, императивното
изискване на чл. 303, ал. 3 КТ. Нарушението е детайлно описано и правилно
квалифицирано от административнонаказващия орган под точната санкционна
разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ, като на дружеството работодател е наложена
имуществена санкция в минимално установения от закона размер.
Административнонаказващият
орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление,
които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят
материалната законосъобразност на оспорения акт. Правилни са изводите на съда,
че при съставянето на АУАН и при
издаването на наказателното постановление са спазени правилата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и е постановил решението си при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Неоснователни
са доводите на касатора за маловажност на административното нарушение. Изложените
в тази връзка мотиви от районния съд се споделят от тази инстанция. Не са
налице кумулативно предвидените в специалния закон предпоставки за прилагане на
привилегирования състав на чл.415в, ал.1 КТ, а именно нарушението да е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от
същото да не са произтекли вредни последици за работници и служителите. В тълк.решение
№ 3/10.05.2011 г. по тълк.дело №7/2010 г. на ВАС изрично се сочи, че
специалният състав на „маловажно“ административно нарушение по чл.415в КТ,
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН.
Като е достигнал до същите изводи,
районният съд е постановил правилно решение, което, поради липса на касационни
основания за отмяна, следва да се остави в сила.
При този резултат и предвид
направеното искане в полза на администрацията се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00/осемдесет/ лева, определено съобразно чл. 63,
ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ, бр.5/2006 г./.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
15 от 26.04.2021 г., постановено по постановено по административнонаказателно
дело № 80/2021 г. по описа на Районен съд Царево.
ОСЪЖДА „Би Ай
Ес Ко“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к. „Лазур“, бл.102, партер, представлявано от Б.Н.Я., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, разноски в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: