ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 284
гр. Смолян , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500246 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ,във вр. с чл.413ал.2 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна частна жалба вх.№1597
от 07.07.2021година,депозирана от „ГОРА-2“ООД,представлявано от Б. Л.-
турски гражданин,роден на 24.08.1944година,ЕГН *********, притежаващ
разрешение за постоянно пребиваване №*********. издадено на 26.1 1.2018г.,
с постоянен адрес: обл.Пл., гр.Пл., ул.”П. К.''№ **, в качеството си на
управител на „ГОРА-2”ООД, ЕИК115066669,чрез пълномощника адв.Ед. С.
против Разпореждане №396 от 30.06.2021г. на Районен съд - Девин,
постановено по ч.гр.д. №235/2021 г. по описа на РС-Девин, с което е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
от „ГОРА-2"ООД с ЕИК115066669 против „СЕНАТОР ТРАНС“ЕООД с ЕИК
********* - длъжник и В. Р. ИВ. с ЕГН:********** - солидарен длъжник, в
частта за законна лихва в размер на 1568.73лв., за периода от 01.07.2017г. до
28.06.2021 г.
Изложени са пространни оплаквания за неправилност на атакувания
съдебен акт, от които се прави извод за незаконосъобразност. Според частния
жалбоподател съдът неправилно е тълкувал задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по гълк.д.
№4/2013г. на ОСГТК ,т.4.а.,съгласно коятое прието, че смисъла на чл.417 от
ТПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни
вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на
главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в
1
документа (уговорена неустойка или лихва) ,а размерът да е определен в
самия документ или определяем по посочен в него начин (например като
процент),каквито вземания се основават на посочените в чл.417, т.2 и т.З от
ГПК документи.Твърди също,че в настоящата хипотеза е приложено
споразумение от 27.12.2016., с нотариална заверка на подписите, в чл.4 от
което изрично е посочено , че длъжникът ако не изплати на кредитора
посочената сума в срока по спогодбата, той неустойка в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден, до окончателното изплащане на сумата”, в
заявлението освен главницата в р-р на 3870.75лв. претендира и законната
лихва на главницата в р-р на 1568,73лв. за периода от 01.07.2017г. до
28.06.2021 г. - представляваща неустойката за обезщетение на вредите от
неизпълнение на поетото задължение.
Направено е искане окръжният съд да го отмени и разпореди издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата от 1568.73 лв.
представляваща неустойка в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден за периода от 01.07.2017г. до 28.06.2021 г.
На основание 413ал.2 ГПК препис от частната жалба не се връчва на
насрещната страна.
Смолянският окръжен съд, след като взе в предвид оплакванията в
частната жалба,обсъди доказателствата по делото и съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна
имаща интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
От фактическа страна при разглеждане на заявлението от районен съд е
установено, че на 29.06.2021 г. дружество ,.ГОРА-2"ООД - гр.Девин, ЕИК
********* като заявител/кредитор е сезирало районен съд Девин със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу
длъжника „СЕНАТОР ТРАНС“ ЕООД и В. Р. ИВ. - солидарен длъжник, въз
основа на споразумение от 27.12.2016г., с нотариална заверка на подписите,
по силата на което кредиторът е предоставил на длъжника краткосрочен
заем – сума в размер на 3870,75лв.,срещу задължение дружеството и
управителя в лично качество като солидарен длъжник в срок до 30.06.2017г.
да върнат сумата.
В чл.4 от споразумението страните са договорили в случай, че
длъжникът не изплати на кредитора посочената сума в срока по спогодбата,
последният дължи неустойка в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден, до окончателното изплащане на сумата, претендирана със заявлението в
р-р на 1568.73лв. за периода от 01.07.2017г. до 28.06.2021 г.
2
С Разпореждане №396 от 30.06.2021 г. PC-Девин отхвърля заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ТПК от „ГОРА-2”ООД , в
частта за законна лихва в р-р на 1568,73лв. върху главницата от 3870.75лв. за
периода от 01.07.2017г. до 28.06.2021 г., по съображения, че с оглед характера
на производството не е допустимо присъждане на закъснителни лихви.
Атакуваното разпореждане е законосъобразно постановено и следва да
бъде потвърдено.
В настоящата хипотеза въпреки, че в заявлението до заповедния съд
се твърди от страна на молителя, че се претендира договорна лихва в
действителност става въпрос именно за лихва за забава по чл. 86 ЗЗД за
периода до подаване на заявлението(обстоятелство установено от
съдържанието на уговорката в чл.4 от процесното споразумение, в което се
препраща към законната лихва като обезщетение за забава) законосъобразно е
прието от проверявания съд, че издаването заповед за изпълнение по чл.417
ГПК за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане
(настъпване на основанието за връщане на предоставената парична сума) до
подаване на заявлението по така сезиралото съда заявление е недопустимо.
В своята задължителна практика обективирана в т. 4 а от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/13 ОСГТК на ВКС приема, че не
може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва за
периода от датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението.
Независимо,че в настоящия случай в заявлението до заповедния съд се
твърди от страна на молителя „Гора-2“ООД, че се претендира неустойка,т.е
договорна лихва, в действителност се касае за лихва за забава по чл. 86 ЗЗД
за периода до подаване на заявлението, което обстоятелство се извежда от
съдържанието на т. 4 от процесното споразумение,противно на
поддържаното с жалбата, тъй като същото препраща към законната лихва
като обезщетение за забава.
Нещо повече в съдебната практика обективирана в Р №
176/10.02.2016 година по т. д. № 2621/14 на второ т. о. се приема, че в този
случай е недопустимо и съдебното решение, с което съдът се произнася по
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с предмет законната лихва за периода от
датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението.
Следователно предвид гореизложеното е недопустимо издаването от
заповедния съд на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за
законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане -
настъпване на основанието за връщане на паричната помощ до подаване на
заявлението.
Поради съвпадане изводите на настоящия състав с изложените от
районен съд, ще следва атакуваното разпореждане да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното съдът, в настоящия си състав
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №396 от
30.06.2021година,постановено по ч.гр.д.№235/2021година по описа на
девински районен съд,като правилно и законосъобразно постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4