№ 43 / 11.7.2017 г.
МОТИВИ по НОХД
№ 1050/17г. по описа на
РС – МОНТАНА
Подсъдимият
С.И.С. е обвинен в това, че на 02.09.2016 година в гр.Монтана от МПС-лек
автомобил марка ,,Фолксваген“, модел ,,Канди“ с ДК М 56 45 ВМ, паркиран на ул.“Индустриална“ № 42,
макар и непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи - 1 бр.
дамска чанта, 1 бр. лична карта, 1 бр. СУМПС, контролен талон, пълномощно на
фирма ,,А. 90“ ЕООД-Монтана, 1 бр. портмоне от изкуствена кожа, 1 бр. портмоне
от естествена кожа, сумата от 1 000 лева и сумата от 600 евро, всичко на обща
стойност 2 274.50 лева, от владението на А.И.Г. xxx, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, като пледира за налагане на конкретно по вид и размер
наказание.
Подс.С. се
признава за виновен, заявявайки, че съжалява за извършеното. При условията на чл.371, т.2 НПК подс.С. призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, а преди това даде съгласие да не се разпитват
всички свидетели и вещите лица съгласно чл.371, т.1 от НПК.
Защитникът на подсъдимия, назначен съгласно чл.372,
ал.2 вр. с чл.94, ал.1, т.1 от НК, изрази съгласие по смисъла на чл.371, т.1 НПК относно всички свидетели и вещите лица. Пледира се за приложение на чл.58а,
ал.4 вр. с чл.55 НК при определяне на наказанието.
Производството се разви при условията и реда на
чл.370, ал.1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Св.А.И.Г. работи във
фирма ,,А. 90“ ЕООД гр.Монтана като Началник цех. Сграда на фирмата се намира в
промишлената зона на гр.Монтана, на ул.“Индустриална“ № 42. На 02.09.2016г. св.Г.
отишла на работа следобяд около 13:30 часа. Малко по-късно около 15:30 часа
същата имала служебна работа в града, след което се прибрала със служебния
автомобил на фирмата - „Фолксваген Канди“ с ДК М 56 45 ВМ. Паркирала последния на паркинга на
фирмата, но не го заключила. Оставила дамската си чанта на една от седалките в
автомобила. Около 17:00 часа същия ден, когато приключила работа св.Г. започнала
да търси дамската си чанта. Тъй като не я намерила в офиса си излязла и отишла
да я потърси в служебния автомобил, който управлявала, но и там не я намерила.
След като се прибрала у дома си и там търсила чантата, но не я открила. Веднага
след това подала жалба в РУ МВР - Монтана за извършената кражба на дамската й
чанта. Последната била в сребрист цвят, кожена, като в нея св.Г. държала две
портмонета /едното от естествена, а другото от изкуствена кожа/, както и
документи - лична карта, СУМПС, талон към СУМПС, пълномощно от фирма ,,А. 90“ ЕООД
- Монтана. В портмонето от изкуствена кожа била оставила сумата от 600 лева, на
банкноти с номинал от по 50 лева, както и сумата от 600 евро - банкноти с
номинал от по 200 евро /3 броя/. В портмонето от изкуствена кожа била оставила
сумата от 400 лева. Св.Г. е посочила още, че докато била на работа въпросния
ден видяла едно момче /подс.С./ от ромски произход, което тя познавала по физиономия,
тъй като почти всеки ден на него и на още едно момче, което ходи заедно с него
му давала пари, за да си купят храна. След проведени оперативно - издирвателни
мероприятия от органите на МВР - Монтана бил установен автора на деянието -
подс.С.И.С. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx. Същият на 02.09.2016г. около 16:00 часа
отишъл в двора на фирма ,,А. 90“ ЕООД в гр.Монтана, находящ се в промишлената
зона на гр.Монтана, с намерение да срещне дъщерята на собственика на фирмата - А.,
която давала на него и неговия приятел Е. К. често пари за храна. Когато отишъл
във фирмата видял А. и поискал на същата 10 лева, но тя била ядосана за нещо и
му казала да изчака в двора навън. Подс.С. излязъл в двора и чакал около 15 минути.
Тъй като А. не дошла подс.С. се опитал да влезе в офиса на фирмата, но там било
заключено. След това излязъл пак навън. Видял в двора джипа на собственика на
фирмата А. и се опитал да влезе в него, но вратите били заключени. Тогава
забелязал в двора и автомобила, който управлявала А. – „Фолксваген Канди”, отишъл
до него и видял, че вратите са отключени, а на задната седалка имало дамска чанта.
Взел чантата и отишъл до мост, находящ се до сградата на пожарната в града. Там
отворил чантата и видял две портмонета. В едното имало пари - сумата от 400
лева, а в другото български пари - 600 лева и 600 евро. В чантата имало и
СУМПС, както и други документи на св.Г.. Подс.С. изхвърлил чантата и
документите във водата, а парите взел със себе си. След няколко дни си купил
кон за сумата от 950 лева и върнал сумата от 800 лева на човек, на когото
дължал парите. За останалите пари си купил дрехи, храна и други неща. Споделил
на своя приятел св.Е. К., че е откраднал парите от дъщерята на А. и му казал да
не ходи във фирмата повече. Дал му сумата от 20 лева, за да се почерпи.
С Протокол за доброволно
предаване /л.16 от ДП/ подс.С. предал на органите на РУ МВР - Монтана сумата от
20 лева, като заявил, че това са част от парите, които е откраднал от лицето А.Г.
преди няколко дни. С разписка /л.19 от ДП/ сумата от 20 лева е върната на
собственичката А.Г. xxx.
От изготвената по
делото съдебно - психиатрична и психологична експертиза /л.24 - л.31 от ДП/ е
видно, че лицето С.И.С. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx не се води на психиатричен учет в
ОП при МБАЛ – АД - Монтана, същият е разбирал, свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си по време на извършване на деянието,
интелекта е в границите на много ниска норма по Рейвън. В личностовата
структура емоционална неустойчивост, податливост на влияние, незрялост на
личностните механизми за самоконтрол и саморегулация на поведението. Интелект и
личностова структура - съответни на възрастта и социално-житейския опит на
лицето. Психически годен е да възприема фактите, които имат значение за делото
и да дава достоверни обяснения за тях.
По ДП е изготвена и
съдебно - оценъчна експертиза /л.34-35 от ДП/, от заключението на която е
видно, че стойността на отнетите движими вещи и пари - предмет на престъплението
възлиза на сумата от 2274.50 лева към момента на инкриминираното деяние.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът
намира, че обвинението за деяние по чл.194, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК е
доказано по несъмнен начин независимо, че подс.С. изяви съгласие по смисъла на
чл.371, т.1 от НПК и съгласно чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът съобразявайки
принципите визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.16 от НПК постанови
осъдителна присъда, а не защото подс.С. направи самопризнание при условията на
чл.371, т.2 от НПК. Съдът одобри съгласието направено при условията на чл.371,
т.1 от НПК защото действията по разследването в хода на досъдебното
производство, са извършени при условията и реда на НПК.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимия С.И.С. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.194, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК :
- на 02.09.2016г. в гр.Монтана от МПС - лек автомобил марка
,,Фолксваген“, модел ,,Канди“ с ДК М 56
45 ВМ, паркиран на ул.“Индустриална“ № 42, макар и непълнолетен, но можещ да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта, 1 бр. лична карта, 1 бр. СУМПС,
контролен талон, пълномощно на фирма ,,А. 90“ ЕООД - Монтана, 1 бр. портмоне от
изкуствена кожа, 1 бр. портмоне от естествена кожа, сумата от 1000 лева и
сумата от 600 евро, всичко на обща стойност 2274.50 лева, от владението на А.И.Г.
xxx, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.С. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Макар и
непълнолетен, подс.С. е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл
да ръководи постъпките си.
Причините за извършване на деянието са семейното и социалното
положение на подс.С. – дете в многодетно семейство, в което няма подходяща
семейна среда, неправилното му отношение към чуждата собственост.
За извършеното от подс.С. престъпление визирано по -
горе съдът го
призна за ВИНОВЕН и му
определи съответно наказание – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, намалено
с една трета съгласно по чл.58а,
ал.1 от НК до ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като на основание чл.69,
ал.1 вр. с чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в
сила на настоящата присъда.
При определяне видът и размерът на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата
индивидуализация спрямо подс.С., като го определи при условията на чл.54, ал.1
и ал.2 от НК, намалявайки го с една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК.
Наказанието бе определено при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК – при следните смекчаващи отговорността обстоятелства –
осъзнаване на вината, тежко социално положение – непълнолетния подс.С. е дете
от многодетно семейство, младата и неуравновесена възраст на непълнолетния подс.С.,
без да има здрава семейна среда и при отегчаващите такива – висока степен на
обществена опасност на подсъдимия и на деянието му, имайки предвид тежестта на деянието и
настъпилия общ престъпен резултат, чиито последици не са възстановени. Съдът
намери, че не са налице условията на чл.55 НК, респ. липсват многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл.58а,
ал.4 от НК не извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба. Изложените
доводи от защитата и обвинението бяха съобразени от съда определяйки наказанието
при условията на чл.54 НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. При определяне вида и размерът на наложеното наказание, съдът
намира, че е съобразено с целите по
чл.60 НК, и че е съответно по смисъла на
чл.35, ал.3 от НК.
Съдът отложи изпълнението на наказанието на основание
чл.69, ал.1 вр. с чл.66, ал.1 от НК спрямо подс.С. защото са налице условията
за това – подс.С. е неосъждан към момента на процесното деяние, наложеното
наказание лишаване от свобода е по – малко от три години и не на последно място
с оглед личността на подс.С. и степента
обществена опасност, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за
поправяне на подс.С. понастоящем не е наложително наложеното наказание да се изтърпява ефективно – макар и
регистриран в ДПС и известен заради деянията си на органите на МВР с наложени
възпитателни мерки по ЗБППМН, видно от приложената справка – характеристика на
л.75 от ДП. При условията на чл.67, ал.4 от НК
отлагайки наказанието спрямо подс.С. xxx да полага възпитателни грижи спрямо
непълнолетния подс.С., съдът намира, че целите по чл.60 НК има го – голяма
вероятност да се постигнат към настоящия момент. Размерът на изпитателния срок
бе съобразен с разпоредбите на чл.66, ал.1 НК, респ. чл.69, ал.1 НК като съдът
съобрази характеристичните данни по ДП за подсъдимия / справката характеристика
– л.75 от ДП/.
Съдът не приложи чл.61 НК спрямо подс.С. защото не са
налице кумулативните условия на посочената разпоредба. Не се приложи и
разпоредбата на чл.64, ал.1 НК спрямо подс.С., тъй като наложеното наказание
лишаване от свобода макар и да е по–малко от една година, изпълнението му бе
отложено по чл.69 вр. с чл.66 от НК.
На основание чл.67, ал.4 НК да се уведоми МКБППМН при Община Монтана,
която следва да организира полагането на възпитателни грижи спрямо
непълнолетния подсъдим С.И.С., по отношение
на който съдът отложи съгласно чл.69, ал.1 вр. с чл.66, ал.1 НК изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода.
При условията на чл.189, ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия С.И.С. да заплати по сметка на ОД
МВР Монтана сумата 270 /двеста и седемдесет/ лева деловодни разноски за вещи
лица.
ОСЪЖДА подсъдимия С.И.С. да заплати по сметка н РС -
Монтана сумата 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: