Р Е Ш Е Н И Е №3
гр. Габрово, 03.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
деветнадесети януари ................. през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г.
КОСЕВ
при
секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА........... и в
присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№ 259 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
Жалбоподателят „************“ЕООД гр. Дряново, представляван от Управител Г.Т.С.
е обжалвал Заповед №458/19.08.2020г. на Кмет на община Дряново, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж, находящ се на ул. „************“№*** в гр. Дряново, представляващ- Разширение на сграда с
идентификатор *********** по КК на гр. Дряново с площ 25,
50кв.м., Преустройство, Надстройка и основен ремонт на покривната конструкция
на сграда с идентификатор ********** по КК на гр. Дряново и Масивна ограда, подробно описани
в Заповедта.
В жалбата се твърди, че Заповедта била незаконосъобразна,
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила по ЗУТ и ДОПК,
както и материалния закон. Според жалбоподателя изложеното в оспорения
административен акт не отговаряло на действителността, тъй като процесните
сгради не представлявали незаконен строеж.
Въз основа на изложените в жалбата доводи, доразвити в
съдебно заседание управителя и представляващ Дружеството Г.С. претендира отмяна
на постановената Заповед на Кмет на община Дряново като незаконосъобразна.
Процесуалният представител на Кмет на Община Дряново
оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Така депозираната жалба е процесуално допустима, подадена
в законния срок, от надлежно легитимирана страна.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за неоснователна.
От събраните по делото писмени доказателства- НА№*********** т. II
н.д.№143/2010г. на нотариус с рег.№*** район на действие РС Дряново, се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят „***********“ЕООД гр. Дряново,
представляван от Управител Г.Т.С. е собственик на ПИ *********** и на 15/100 ид. части от ПИ ************** по КК и КР на гр. Дряново. По повод подаден сигнал №22
00- 460/15.05.2019г. от Б. М.и жалба №22 00- 463/16.05.2019г. от М. А. била извършена проверка от служители на Община Дряново в
процесния имот, собственост на Дружеството. Резултатът от проверката бил
обективиран в Констативен акт №3/06.04.2020г. По време на извършената проверка
от общинската администрация било установено, че е направено преустройство на
двете сгради находящи се в имота и е изградена масивна ограда между ПИ с
идентификатор ************* и ПИ с идентификатор ************** по КК на гр. Дряново. Извършеното
строителство било квалифицирано като незаконен строеж по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ и представлява:
1. Разширение на сграда с идентификатор *********** по КК на гр. Дряново с площ от 25,
50кв.м.
2. Преустройство, надстройка и основен ремонт на
покривната конструкция на сграда с идентификатор ************ по КК на гр. Дряново
3. Масивна ограда между имоти ПИ с идентификатор ************ и ПИ с идентификатор ************* по КК на гр. Дряново.
Съставеният Констативен акт №3/06.04.2020г. бил връчен на
собственика на имота- на представляващ Дружеството, като от него било подадено
Възражение №58 00- 104/07.08.2020г., в което били изложени подробни мотиви,
които не били вйзприети от административния орган.
Постановена е Заповед №458/19.08.2020г. от Кмет на Община
Дряново с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, находящ се в гр.
Дряново ул. „************“№**и представляващ: 1. Разширение на сграда с идентификатор ************* по КК на гр. Дряново с площ от 25,
50кв.м.
2. Преустройство, надстройка и основен ремонт на
покривната конструкция на сграда с идентификатор *********** по КК на гр. Дряново
3. Масивна ограда между имоти ПИ с идентификатор ************** и ПИ с идентификатор ************** по КК на гр. Дряново.
По делото е
допусната и приета СТЕ, в която вещото лице е изложило мотиви в заключението си
досежно законността на процесните строежи.
Не се оспорва факта, че собственик и изградил
установените като незаконни строежи е „*************“ЕООД гр. Дряново.
Първият констатиран строеж е описан като „Разширение на
сграда с идентификатор *********** по КК на гр. Дряново с площ от 25, 50кв.м“. Същият се
ползва с предназначение- за производствена дейност на фирмата и е квалифициран
като строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б.“г“ от ЗУТ и чл.
11 от Наредба №11 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. За посоченият
строеж не са представените изискуемите съглазно чл. 140 от ЗУТ Скица- виза за
проектиране, съгласно чл. 142, чл. 144 и чл. 145, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ одобрен
проект, съгласно чл. 148 от ЗУТ Разрешение за строеж, съгласно чл. 157, ал. 2 и
чл. 158, ал. 1 от ЗУТ Протокол за откриване на строителна линия и ниво,
съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗУТ Заповедна книга, като осъществения строеж не е
съгласуван с контролните органи. Така изложените в констативния акт и
впоследствие в Заповедта на Кмет на Община Дряново констатации се потвърждават
и от вещото лице, което е отразило в заключението си, че при извършената
проверка, включително и в Община Дряново не с установени посочените и изискуеми
съгласно ЗУТ строителни книжа, които да обосноват законност на построеното.
Налага се извода, че осъществения строеж, представляващ „Разширение на сграда с
идентификатор ************ по КК на гр. Дряново с площ от 25,
50кв.м.“ е изграден в разрез за правилата за изграждането му по ЗУТ, при което
правилно е квалифициран в оспорената Заповед като незаконен.
Вторият посочен в Заповедта строеж представлява
„Преустройство, надстройка и основен ремонт на покривната конструкция на сграда
с идентификатор ********** по КК на гр.
Дряново“. Същият се ползва с предназначение- за производствена дейност на
фирмата и е квалифициран като строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1,
т. 5, б.“г“ от ЗУТ и чл. 11 от Наредба №11 от 30.07.2003г. за номенклатурата на
видовете строежи. Сградата с идентификатор *********** по КК на гр. Дряново е преустроена и
към момента част от нея е на два етажа, като първия се ползва за производствена
дейност, а на втория са офисите на фирмата. За сградата е издадено Разрешение
за строеж №13/11.06.2014г. като в същото е посочено че е за „Надстройка на
съществуваща техническа работилница и основен ремонт на покривната контрукция“.
При проверката от административния орган са представени изискуемите съглазно
чл. 140 от ЗУТ Скица- виза за проектиране, съгласно чл. 142, чл. 144 и чл. 145,
ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ одобрен проект, съгласно чл. 148 от ЗУТ Разрешение за
строеж, съгласно чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 1 от ЗУТ. липсват изискващите се
Протокол за откриване на строителна линия и ниво, съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗУТ, Заповедна книга и Протокол за откриване на строителна площадка съгласно
чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 1 от ЗУТ, като осъществения строеж е съгласуван с
контролните органи. За да приемат, че така описания имот е незаконен
контролните органи са се мотивирали с факта, че след като липсват съставени
актове и Протоколи по време на строителството, то на осн. чл. 153, ал. 2, т. 1
и т. 2 от ЗУТ издаденото Разрешение за строеж №13/11.06.2014г. е загубило
своето правно действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ Разрешението за строеж
губи правно действие, когато:
1. в продължение на три години от влизането му в
сила не е започнало строителството;
2. в продължение на 5 години от започване на
строителството не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите;
Законодателят е предвидил две хипотези, при които
издадено вече и влязло в сила Разрешение за строеж губи своето правно действие.
При посочената разпоредба на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ е предвидено изключение от
общото правило за стабилитет като акт на влязло в сила Разрешение за строеж,
като тези две предвидени възможности са свързани с изтичане на посочените в
горецитираната разпоредба срокове. При първата хипотеза е предвидено, че след
влизане в сила на издадено Разрешение за строеж и изтичане на тригодишен срок
през който не е започнато строителство, то издаденото Разрешение за строеж губи
своето правно действие. Началото на този срок е влизаве в сила на РС, а
започването на строителството се поставя освен с извършените фактически
строителни дейности с издаване на редица изискуеми по ЗУТ документи, в т.ч.
Протокол за откриване на строителна линия и ниво, съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗУТ, Заповедна книга и Протокол за откриване на строителна площадка съгласно
чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 1 от ЗУТ. Няма друг начин по който да се
констатира дали въпросния строеж, за който е издадено Разрешителното за строеж
е започнал, а и останалите доказателстави доказателствени средства са
непротивопоставими на писмените доказателства, изисквани от законодателя по
ЗУТ, а именно Протокол за откриване на строителна линия и ниво, Заповедна книга
и Протокол за откриване на строителна площадка. За удостоверяване степента за
завършеност на въпросния строеж свидетелстват Протоколи, премемани в хода на
строителството и свидетелстващи за нивото на завършеност на строежа. Такива не
са налични поради което правилно административният орган е приел, че липсват
категорични данни към кой момент процесния сроеж е бил завършен и дали
завършването е в предвидения в чл. 153, ал. 3 от ЗУТ 5 годишен срок от започване
на строителството.
Правилно в процесната Заповед административният орган е
стигнал до извода, че осъществения строеж, представляващ „Преустройство,
надстройка и основен ремонт на покривната конструкция на сграда с идентификатор
*********** по КК на гр. Дряново“, с
предназначение- за производствена дейност на фирмата, като строеж от пета
категория е изграден в разрез за правилата за изграждането му по ЗУТ, при което
правилно е квалифициран в оспорената Заповед като незаконен.
По отношение на третия посочен в Заповедта „строеж“,
представляващ „Масивна ограда между имоти ПИ с идентификатор ************ и ПИ с идентификатор *********** по КК на гр. Дряново“ вещото лице е
посочило в заключението си, че е изпълнена на границата между посочените два
съседни парцела от плътна бетонова част с височина 1, 30м. върху която е
мотирана ограда от рендосани дървени дъски с височина 1, 10м. За този вид
ограда се изисква издаване на Разрешение за строеж съгласно чл. 148 от ЗУТ.
Както посочва вещото лице с оглед вида на установената ограда, същата не попада
в изключението на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ отнасящо се за леки
прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките
на поземления имот. Не следва да
се кредитира с доверие и тезата на пр. представител на Дружеството
жалбоподател, че в случая става въпрос не за ограда, а за подпорна стена.
Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУТ Разрешение за строеж не се изисква за подпорни
стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато
не са елемент на транспортни обекти. В случая липсват данни че процесния строеж представлява
подпорна стена, а и параметрите му съобразно заключението на вещото лице
надхвърлят тези с цитираната законова разпоредба уреждаща изключение от
правилото на чл. 148 от ЗУТ. Не са представени и останалите изискуеми
строителни книжа в т.ч. Одобрен проект/Конструктивно становище съгласно чл.
147, ал. 2 от ЗУТ, Разрешение за строеж, Протокол за откриване на строителна
площадка, Протокол за откриване на строителна линия. Правилно процесния
„строеж“, представляващ „Масивна ограда между имоти ПИ с идентификатор
23947.501.9718 и ПИ с идентификатор ************ по КК на гр. Дряново е квалифициран като незаконен
предвид посочените нередности при изграждането му.
Липсват данни посочените три строежа да имат
характеристиките и следователно да могат да се определят като търпими строежи
предвид данните като период евентуално за тяхното изграждане. Същите са
осъществени след 2001г., което изключва възможността да бъдат определени като
търпими строежи.
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че е налице
строеж, представляващ : 1. Разширение на сграда с идентификатор *********** по КК на гр. Дряново с площ от 25,
50кв.м.
2. Преустройство, надстройка и основен ремонт на
покривната конструкция на сграда с идентификатор *********** по КК на гр. Дряново
3. Масивна ограда между имоти ПИ с идентификатор ************** и ПИ с идентификатор ************* по КК на гр. Дряново, който подлежи на
премахване. В този смисъл неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че в
случая не е налице нов строеж, а като такъв е преценена старите сглради и
изградена подпорна стена. Наличието на нов строеж се установява както от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и от извършения оглед
на място от служителите на Община Дряново. Безспорно е установено, че за този
строеж липсват издадени строителни книжа и документи каквото е изискването на
ЗУТ.
Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав
счита жалбата на „**************“ЕООД Дряново
за неоснователна, като не споделя изложените в нея доводи за отмяна на
постановения административен акт.
При преценка на оспорения административен акт на Кмет на
Община Дряново съдът не установи пороци, водещи до неговата отмяна. Цитираният
административен акт е правилен, законосъобразен и мотивиран. Постановен в
предписаната от закона форма, от компетентен административен орган в кръга на
правомощията му. Не са налице твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения
при постановяването му. При провеждане на административното производство са
спазени всички указани в ЗУТ изисквания.
При преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за
отмяна на постановената Заповед №458/19.08.2020г. на Кмет на Община Дряново.
Съдът не приема изложените от жалбоподателя доводи за отмяна на постановения
административен акт, поради което същият като правилен и законосъобразен следва
да бъде оставен в сила по изложените по- горе съображения.
Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав на
АС Габрово счита, че жалбата на „************“ЕООД гр. Дряново следва да бъде оставена без уважение.
Заповед №458/19.08.2020г. на Кмет на Община Дряново е правилна и
законосъобразна, поради което и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът отхвърля
оспорването на „************“ЕООД Дряново
против Заповед №458/19.08.2020г. на Кмет на Община Дряново, като неоснователно
и недоказано.
В съдебно заседание
по делото процесуалният представител на ответника поддържа искане за присъждане
на разноски по делото за възнаграждение за адвокат. Въпросът за реда за
присъждане на разноски не е уреден в чл. 143 АПК, поради което и на основание
чл. 144 от същия кодекс следва да бъдат приложени разпоредбите на ГПК, а
конкретният случай попада в хипотезата на чл. 78 от ГПК, а именно когато делото
е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да
заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски, включително
адвокатско възнаграждение, ако държавното учреждение или общината са били
защитавани от юрисконсулт.
Молителят е посочил
конкретен размер на възнаграждението, като е представил и данни за извършено
плащане от страна на ответния административен орган в размер на 1740 лева. В
случая липсва своевременно заявено възражение за прекомерност на осн. чл. 78,
ал. 5 ГПК на претендираното като разноски възнаграждение за адвокат от страна
на жалбоподателя и неговия пр. представител по делото поради което искането за
присъждане на разноски следва да бъде уважено в пълно заявения размер. По тези
съображения молбата за присъждане на разноски, в полза на Кмет на Община
Дряново - ответник по делото, следва да се уважи в посочения по-горе размер.
Предвид изхода на делото „*************“ЕООД
гр. Дряново следва да заплати на Кмет на Община Дряново направените разноски,
представляващи възнаграждение за
адвокат, осъществил пр. представителство и защита по Адм. дело №259/2020 г. по
описа на Административен съд Габрово в размер на 1740.00 (хиляда седемстотин и
четиридесет) лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ на „**************“ЕООД гр. Дряново против Заповед №458/19.08.2020г. на Кмет на Община
Дряново, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА „***************ЕООД гр. Дряново
ЕИК200639320 да заплати на Кмет на Община Дряново направените разноски,
представляващи възнаграждение за адвокат по Адм. дело №259/2020г. по описа на
Административен съд Габрово в размер на 1740.00 (хиляда седемстотин и
четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда
на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :