№ 189
гр. Плевен, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430103148 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Н. Г. Г. против
З. Г. Г., в която се твърди, че ищеца и ответницата са бивши съпрузи, бракът
между които е бил прекратен с развод по взаимно съгласие и утвърдено
споразумение между тях, по силата на което родителските права по
отношение на родените от брака деца *** и *** били предоставени за
упражняване на майката, а на бащата определен режим на лични контакти и
присъдена в негова тежест издръжка. Твърди се, че на 13.10.2020 г. детето ***
само потърсило своя баща в офиса му и пожелало да живее с него, съпругата
му *** Г. и двете й деца в дома им в ***. Сочи се, че ответницата не
възразила и предала вещите на детето, като от тогава до датата на завеждане
на исковата молба то живеело при баща си, чувствало се добре, комфортно и
спокойно. Твърди се, че от момента, в който заживяло при бащата детето
повишило успеха си и се справяло много добре в училище, приемало дома на
баща си за свой, разбирало се с децата на съпругата му и не желаело да живее
е майка си.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
1
решение, с което да се измени режима на упражняване на родителски права
по отношение на детето *** *** Г., като занапред бащата да ги упражнява, то
да живее при този родител, а на ответницата да бъде определен режим на
лични контакти и да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 170 лв.
месечно.
Ответницата З. Г. Г. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, с който оспорва исковата претенция. Навежда обстоятелства, на които
основава възраженията си по иска и твърденията си, че в интерес на детето
*** е майката да упражнява родителските права и то да живее при нея.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е между страните, че са родители на децата *** *** Г. - роден
на 26.11.2008г. и *** ***а Г. с ЕГН **********, които са родени по време на
брака им.
Не се спори също така и видно от приложеното копие на Решение от
08.11.2018г. по гр.д.№*** по описа на ***, че бракът между родителите е бил
прекратен с развод по взаимно съгласие, като родителските права по
отношение на децата са били предоставени за упражняване на майката, а на
бащата определен режим на лични контакти, както и постановено да заплаща
месечна издръжка за всяко от децата.
Спорен между страните е въпросът : настъпили ли са изменения на
обстоятелствата, при които са постановени мерките относно упражняването
на родителските права, личните отношения и издръжката на детето ***,
обуславяща промяна на тези мерки.
За изясняване на спорния въпрос, страните са ангажирали писмени и
гласни доказателства, както и е изслушано заключението по допусната
съдебно-психологическа експертиза.
От приложената служебна бележка *** се установява, че детето *** Г.
през учебната 2020/2021г. е бил ученик в шести клас в соченото училище.
Видно е от постъпилата служебна бележка, издадена от същото
училище с изх.№715/20.07.2021г., че средния успех на детето *** за учебната
2020/2021г. се изчислява на 4.38, като е имал за годината 40 извинени
отсъствия и 1 неизвинено отсъствие.
2
От постъпилите справки от *** от 20.07.2021г. се установява, че за
ищеца Н.Г. няма регистриран трудов договор към същия момент, а данните за
осигурителния му доход за периода от м.януари 2021г. до м.май 2021г. сочат
на реализиран средномесечен брутен доход в размер на около 1 832лв.
Установява се още, че за ответницата З.Г. има регистриран трудов договор с
*** от 04.05.2020г., като средномесечното й трудово възнаграждение за
периода от м.януари до м.май 2021г. възлиза на 2 561лв. брутно.
Видно е и от представеното от ответницата удостоверение с изх.№505
от 17.08.2021г., изд. от ***, че за периода от м.август 2020г. до м.юли 2021г.
реализирания средномесечен брутен доход е бил в размер на 2 315лв.
От представения препис на жалба, изходяща от ответницата и заведена
в *** се установява, че същата е била подадена с оплакване, че детето ***
след пребиваване при бащата не било върнато на майката, както и че този
родител не плащал издръжка.
От представените от *** преписки по сигнали на ответницата З.Г. се
установява, че през м.юни 2021г. са били провеждани срещи от социален
работник с двете деца и родителите, изготвени са били социална оценка и
доклад за извършената работа, както и е било издадено направление за
ползване на социални услуги от детето *** Г. и родителите му.
От изготвения за нуждите на настоящото производство писмен
социален доклад е видно, че при проведеното социално проучване всеки от
родителите е изложил вижданията си по спора, които са наведени и в хода на
делото. Видно е, че детето *** е споделило желанието си да живее при своя
баща, заявявайки, че когато било при майка си тя го обиждала с лоши думи и
му казвала, че е същия като баща си, като това отношение не му харесвало.
Установява се още от социалния доклад, че и двамата родители разполагат с
необходимите социално-битови условия за отглеждане на децата си, както и
декларират достатъчни за издръжката им реализирани трудови доходи.
В о.с.з. на 14.09.2021г. са събрани допуснатите по искане на страните
гласни доказателства.
Свидетелката *** Г. – съпруга на ищеца Н.Г., излага в показанията си,
че семейството им живеело в къща в ***, като с тях били и двете й деца от
предишен брак – момче и момиче. Твърди, че на 13.10.2021г. детето ***
отишло разплакано в офиса на баща си, където той работел със св.Г. и
3
казало, че се скарали с майка си и сестра си и молело баща му да го вземе при
себе си. Казало също, че майка му го обиждала и тормозела. Свидетелката
твърди, че от тогава *** живеел с тях, като майка му не го била търсела и
детето не поддържало връзка с този родител. Излага, че в дните, когато бил
присъствено на училище идвал при тях в офиса след учебния процес или
ходел в дома на майката и бабата на св.Г., а понякога го карали и в дома им в
***. Излага също, че в периода на онлайн обучението били осигурили всички
необходими условия за провеждането му. Твърди, че комуникирали редовно с
учителите на *** и се интересували от мнението им, както и били ангажирали
частни учители по английски език и математика, а успеха му се бил подобрил.
Твърди също, че в дома им в *** имало обзаведени две детски стаи –
поотделно за момичетата и за момчетата на двамата съпрузи. Твърди, че
ответницата спряла да пуска детето *** да ходи при баща си и ограничавала
контактите им. Обвинявала била детето ***, че се били къпали в басейна
голи, което той отричал.
Свидетелката *** – също сочена от ищеца, излага в показанията си, че
го познавала повече от 20 години и била съсед на дома му в ***. Твърди, че
гостувала често при тях, като децата й били на подобна възраст и играели
заедно с техните. Твърди също, че впечатленията й били за нормални,
приятелски отношения в семейството на ищеца. Сочи, че децата имали
самостоятелни стаи за момичетата и момчетата, а *** бил винаги добре
облечен и обгрижван от семейството на ищеца.
Свидетелката *** – майка на ответницата З.Г., излага в показанията си,
че дъщеря й била много грижовна майка и понеже налагала и ограничения,
това водело до сблъсъци. Твърди, че след развода на родителите му детето
*** се било променило, неглижирало подготовката на учебния материал, а от
лятото на 2020г. променил и отношението към майка си, като започнал да се
държи по-грубо към нея, а това се случило след едномесечно гостуване в
дома на бащата заедно със сестра си. Твърди още, че по време на този
престой, детето *** идвало в дома на баба си – ***, но криейки това от баща
си и дори от сестра си, като казвал, че му било забранено да ходи там.
Свидетелката твърди също, че детето *** й било споделило за нещо, което се
било случило в дома на баща й и от което се притеснявала и плачела – казала,
че големия батко бил лягал върху нея, а тя била само по бельо, искал и тя да
4
легне върху него. Казвала била също, че гледали секс по телевизията, че
батковците я събличали и се къпали голи в басейна. *** излага, че заради този
проблем с детето ***, то ходило на срещи с психолог и се поуспокоило, като
преди това имало моменти, когато казвало, че искало да сложи край на
живота си. *** излага също, че след този случай детето *** не било ходило
при баща си, като искала да се вижда с него и брат си, но в отсъствие на
децата на настоящата му съпруга. От тогава и детето *** не се било виждало
с майка си. Свидетелката сочи, че тя правила опити да се свърже с *** по
телефон, но той не се обаждал. Писала му била и в социалните мрежи, като
той не отговарял. *** твърди още, че в дома на майката били осигурени
подходящи условия за децата – имали самостоятелна стая с необходимото
обзавеждане и този родител се грижел за задоволяване на всичките им
потребности.
В о.с.з. на 10.01.2022г.е изслушано заключението по допусната съдебно-
психологическа експертиза. От същото се установяват следните
обстоятелства: Установява се, че извършените от вещото лице изследвания са
показали ясни индикации за силно влошена комуникация между детето *** и
майката, дори до степен на липсваща такава. Детето обяснило нежеланието си
да вижда майка си като „лично мнение“, произтичащо от собствената му
мисъл, че тя се е държала строго и обидно с него по повод ситуация и
поведение, които са предизвикали у родителя сериозна тревога. Вещото лице
е посочило, че подобно „лично мнение“ често се програмира и подкрепя от
отчуждаващия родител, като в случая имало ясни индикации, че в тази роля
бил бащата. Отбелязано е също, че поддържаната дистанция между *** и
майката била резултат от страха на детето да не разочарова или разгневи
бащата, който в момента полага грижи за него, страхувало се да не бъде
отхвърлено от него. Видно е от експертното заключение, че непълноценна,
силно редуцирана, до степен на липсваща е и комуникацията между бащата и
***. Според заключението на вещото лице, процеса на отчуждение между ***
и майката навлиза в умерена степен (втора от три) и бащата активно
съдейства за това с поведението си. Експертът е установил и наличие на
нарушена комуникация и със сестрата ***, както и с разширеното семейство
– родителите на майката, които преди участвали активно в отглеждането на
децата и с които *** имал силни чувства на привързаност.
Вещото лице е посочило в заключението си, че ефектите от
5
родителското отчуждение могат да продължат цял живот и да допринесат за
понижено самочувствие, депресивно разстройство, несигурни стилове на
привързаност в зряла възраст. От съществено значение за изграждането на
силна, доверена и ефективна връзка с децата е практикуването на позитивно
родителство, включващо уважително отношение и положителни
взаимоотношения между вече разделените родители, които от своя страна
трябва да предоставят високо ниво на емоционален комфорт на децата и да
отговарят за действията на хората, които допускат да участват активно в
живота и възпитанието им. Посочено е също така, че активното,
последователно, осъзнато, високоотговорно, равнопоставено участие на
двамата родители във възпитанието на децата в този момент е от решаващо
значение за физическото, интелектуално, морално и емоционално пълноценно
формиране личността на двете деца. Всичко друго би отключило
възможности и носи риск за психо-емоционални и поведенчески проблеми в
недалечно бъдеще при двете деца.
Видно е от експертното заключение, че след преместването на детето
*** при бащата естествената свързаност със сестра му, която е съществувала
преди това, е силно ощетена и деформирана. С раздялата им значително се
увеличава възможността за емоционален, психологически и поведенчески
дисбаланс и нестабилност и при двамата. Посочено е също в заключението,
че възрастта и на двете деца предполага динамика в изграждане на
емоционално значими и пълноценни социални контакти, които могат да бъдат
негативно повлияни от емоционалната травма, нанесена от разделянето им.
При това са възможни емоционално-поведенчески проблеми и трайно
влошаване на академичните постижения като протестна реакция на децата,
между които естествената емоционална свързаност е разрушена. Дадена е
препоръка с експертното заключение, че е важно разделените родители да се
справят с чувствата си, без да намесват децата като свой съюзник, т.к.
неуспехът им в тази насока ще е на висока емоционална цена, платена от
двете им деца.
Посочено е в заключението на вещото лице, че в отношенията между
*** и бащата съществува доверие, като привързаността помежду им се
поддържа и от относително либералния родителски стил на бащата, който в
момента се конкурира с взискателността и критичността на родителския стил
на майката. Отбелязано е, че в тийниейджърска възраст олекотяването на
6
изискванията и разширяване на територията на свободния избор са
мотивиращи привързаността към този родител, който ги предлага, а в случая
това е бащата.
Видно е от експертното заключение, че настъпилото отчуждение в
отношенията между *** и майката, на етапа, на който вече е, може да бъде
преодоляно само с професионална психологическа помощ.
Дадено е заключение от вещото лице, че и двамата родители
притежават родителски капацитет, който позволява и осигурява
удовлетворяване на базисните потребности на детето ***. Различията са
констатирани в предпочитания родителски стил. При това и двамата
родители са надеждни, въпреки посочените разлики. Експертът е заключил,
че по отношение емоционалното здраве на децата, което е в криза, породена
от конфликтността в комуникацията между родителите, пренесла се и върху
общуването с децата, по-голяма чувствителност проявява майката. Същата
пренебрегва собствените си майчински чувства към сина си, поставени на
сериозно изпитание от липсата на комуникация с него, за да му осигури
спокойствие и време за осъзнаване на ситуацията. В същото време бащата е
по-склонен и практически подкрепя сближаването на *** с новото му
семейство, подмяната на естествената привързаност с родната му майка с тази
с новата му съпруга, а привързаността със сестра му *** с тази с доведените
брат и сестра.
Вещото лице е дало заключение, че и двамата родители са надеждни, но
по различен начин. И двамата са емоционално устойчиви и умеят да
контролират емоциите си в публичното пространство. При това бащата е
податлив на спонтанно изразяване на несъгласие с неприемлива теза и е
упорит в преследване на целите си, трудно приемайки чужда гледна точка и
използвайки понякога агресивни вербални модели на комуникация, за да
наложи свое решение, пренебрегвайки желанията и чувствата на децата. В
същото време майката проявява по-голяма склонност за компромис, за да
преодолее остра фаза на конфликт. Чувствителна е към емоционалните
състояния на децата си, емпатична и подкрепяща, а от друга страна -
спонтанна, понякога вербално агресивна в коментарите си по отношение на
поведението на децата, особено когато ситуацията представлява риск за
физическото или емоционално им здраве или пренебрегване на вече обсъдени
7
и приети правила.
Обсъдените експертни заключения се възприемат изцяло от съда като
обективни, компетентни и неоспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се, че с влязлото в сила решение по гр.д.№*** по описа на
***, с което е бил прекратен брака между страните, родителските права по
отношение на двете им деца – *** и *** са били предоставени на майката.
Предявеният в настоящото производство иск е с правно основание
чл.59, ал.9 от СК – за изменение мерките относно упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете на страните – ***.
Съгласно сочената разпоредба, постановените по-рано мерки могат да
се изменят при промяна на обстоятелствата.
Поради това, съдът, въз основа на обсъдените доказателства изследва
настъпила ли е такава промяна и обуславя ли тя исканото изменение на
постановените мерки.
С оглед събраните в настоящото производство доказателства и при
съобразяване заключението по изслушаната съдебно-психологическа
експертиза, съдът приема, че и двамата родители притежават родителски
капацитет, който позволява и осигурява удовлетворяване на базисните
потребности на детето ***. Установи се от експертното заключение, че и
двамата са надеждни да осъществяват родителските функции, въпреки
констатираните разлики в подхода им към детето.
Въз основа на обсъдените доказателства, като промяна на
обстоятелствата, при които са постановени по-рано мерките относно
упражняването на родителските права по отношение на детето ***, следва да
се приеме факта на преместването му в дома на бащата от повече от година
време преди приключване на съдебното дирене в настоящото производство и
изразяваното към момента нежелание от негова страна да се върне в дома на
майката.
Вярно е, че изразяваното от детето желание, при кой родител иска да
живее не е задължително за разглеждащия спора орган и съдът споделя това
разбиране. В случая обаче се касае за дете, навършило 13-годишна възраст,
8
което в отношенията с майката е в състояние на силно влошена до липсваща
комуникация, в резултат на прекъсната такава за период от около една
година. Несъмнено причина за това е и поведението на бащата, който
очевидно не е положил усилия за преодоляване започналото отчуждение на
момчето от майката, а напротив, налице са индикации, че е заел ролята на
отчуждаващия родител, както стана ясно от експертното заключение.
В същото време майката, която разполага с изпълнителен титул,
позволяващ й да упражнява родителските права по отношение на сина си, не е
успяла с подхода на принудителното изпълнение да реши възникналите
проблеми в комуникацията с малолетния *** и да предотврати настъпилото
начало на процес на родителско отчуждение, за какъвто сочи експертното
заключение. При всичко това не може да се очаква, че запазването на
правните последици на съдебното решение, с което родителските права са
вече предоставени на майката, ще разреши проблемите в комуникацията
между този родител и момчето и ще възстанови нарушената връзка между
тях. Очевидно е, че изпълнителната сила на съдебното решение не е успяла в
случая да предотврати навлизането на процеса на отчуждение между детето
*** и майката в умерената му степен, каквато се установи от експертното
заключение. Поради това не може да се очаква, че запазването на сегашното
правно положение ще осигури преодоляването на този започнал процес на
отчуждение.
Несъмнено е, че сближаването отново на момчето с майката следва да
стане със съдействието и на двамата родители. Липсата на такова съдействие
в необходимата степен от страна на бащата обаче, съдът счита, че може да
бъде преодоляно със създаването на възможност за майката да прекарва
достатъчно време със сина си, което да бъде използвано за възстановяване в
предишното състояние на отношенията между майка и син. Съдът обаче
счита, че не може да се приеме за адекватно на ситуацията запазването на
съществуващото правно положение, което не е дало резултат повече от една
година.
Поради горното, съдът приема, че в случая е налице промяна в
обстоятелствата, при които са постановени мерките относно упражняването
на родителските права по отношение на детето *** с решението за развода
между страните – променено фактическо положение, което повече от година
9
не е могло да бъде преодоляно с принудата на влязлото в сила съдебно
решение.
Ето защо, съдът счита, че следва да се постанови изменение на мерките
относно упражняването на родителските права по отношение на детето ***,
които са били постановени при развода между страните с решение от
08.11.2018г. С оглед установеното от експертното заключение, че бащата
разполага с необходимия родителски капацитет, съдът счита, че
упражняването на родителските права от този родител няма да постави в риск
малолетното дете. При създалата се ситуация, съдът намира, че
предоставянето на родителските права на бащата и поставяне на правното
положение в съответствие с фактическото, едновременно с определяне на
един широк режим на лични контакти на майката с детето, ще създаде
необходимите предпоставки за възстановяване на връзката на малолетния ***
с майка му, което е от изключителна важност за правилното му физическо и
психическо развитие.
На майката следва да се определи режим на лични контакти с детето
***, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18ч. в петък до
18ч. в неделя с преспиване на детето при майката; всяка сряда от втората и
четвърта седмица на месеца майката също следва да има право да взема
детето при себе си след приключване на учебния процес за деня, с преспиване
на детето при до следващия ден до началото на учебните занятия в четвъртък;
също и тридесет дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата. Следва да се постанови също така, че
през нечетните години майката ще може да взема детето по време на следните
официални празници: Трети март, Георгьовден, Деня на съединението и
Коледните празници (Бъдни вечер и Рождество Христово), като взема детето
в 18 ч. в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 18 ч. в деня
преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа, когато да връща
детето до 18 ч. на 28 декември. През четните години майката да взема детето
по време на следните официални празници: Великден (от Велики петък до
понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му),
Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година,
като взема детето в 18 ч., в деня, в който ги разпускат от училище и го връща
до 18 ч. в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година,
когато да взема детето в 18 ч. на 28 декември и го връща до 18 ч. на 2 януари.
10
Следва да се определи и издръжката, която майката да заплаща на
детето ***. С оглед възрастта му, ежедневните разходи и тези, които се
правят за извънкласните му занимания, както и с оглед възможностите на
майката, съдът намира, че претенцията на бащата за заплащане на издръжка в
размер на 170лв. месечно е изцяло основателна и доказана. Тази издръжка
обаче може да бъде присъдена единствено от датата на влизане в сила на
настоящото решение, т.к. до тогава в отношенията между страните се прилага
влязлото в сила решение по гр.д.№*** по описа на ПлРС.
Съдът намира за неоснователно искането на ищеца за присъждане в
негова полза на сторените деловодни разноски и като такова следва да се
остави без уважение. Съдебната практика, изразена например в Определение
№ 385 от 25.08.2015 г. по ч.гр.д.№3423/2015г. на ВКС, І г.о., приема, че по
делата с характер на производство по спорна съдебна администрация, каквото
е настоящото, не намира приложение правилото на чл.78 от ГПК. За разлика
от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо
спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските
права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за
исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-
добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете,
ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора.
Ответницата следва да заплати в полза на ПлРС държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 244,80лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9 от СК, постановените с решение от
08.11.2018г. г. по гр. дело *** по описа на ПлРС мерки относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на
малолетното дете *** *** Г., КАКТО СЛЕДВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
11
детето *** *** Г. с ЕГН ********** на бащата Н. Г. Г. с ЕГН **********;
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между майката З. Г. Г.
с ЕГН ********** и детето *** *** Г. с ЕГН **********: майката има право
да взема детето *** всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък
до 18.00 ч. в неделя с преспиване на детето при майката; всяка сряда от
втората и четвърта седмица на месеца майката също има право да взема
детето при себе си след приключване на учебния процес за деня в сряда с
преспиване на детето при нея до началото на учебните занятия в четвъртък,
когато го води на училище; майката има право също да го взема и за тридесет
дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата; През нечетните години майката има право да взема при
себе си детето *** по време на следните официални празници: Трети март,
Георгьовден, Деня на съединението и Коледните празници (Бъдни вечер и
Рождество Христово), като взема детето в 18.00 ч. в деня, в който ги
разпускат от училище и го връща до 18.00 ч. в деня преди детето да тръгне на
училище, с изключение на Коледа, когато да връща детето до 18.00 ч. на 28
декември;. През четните години майката има право да взема детето *** по
време на следните официални празници: Великден (от Велики петък до
понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му),
Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година,
като взема детето в 18.00 ч. в деня, в който ги разпускат от училище и го
връща до 18.00 ч. в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова
година, когато да взема детето в 18.00 ч. на 28 декември и го връща до 18.00
ч. на 2 януари.
ОСЪЖДА З. Г. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното
дете *** *** Г. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
Н. Г. Г. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 170лв., считано от
влизане на настоящото решение в сила, платима до 5-то число на месеца, за
който се отнася до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Н. Г. Г. за осъждане на
ответницата З. Г. Г. да му заплати направените по делото разноски, като
неоснователно.
ОСЪЖДА З. Г. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
12
сумата от 244,80лв., представляваща държавна такса върху присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13