РЕШЕНИЕ
№ 1233
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110214579 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е НП №2098/29.09.2021г. издадено от председателя на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл.60,
ал. 2, пр. 1 ЗЗНН на дружеството- жалбоподател „А.“ ЕООД, ЕИК:***г. е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
В жалбата се излагат твърдения, че е допуснато нарушение, тъй като не е съставен
АУАН в продължение на три месеца от откриването на нарушителя. Също така се посочва,
че в АУАН и НП не е посочена коя точка от чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН се визира. Излагат се
твърдения, че не е посочено кои са задължените лица по съставения АУАН, а също така че
не е съразмерно наложеното наказание. На последно място се посочва, че не е отчетена
липсата на субективния елемент на нарушението, а именно вината на дружеството-
жалбоподател.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от управителя на дружеството и
от адв. К.. Адвокат К. моли за уважаване на подадената жалба, като излага съображения, че
на първо място, не е посочено правното основание за извършеното нарушение, като намира,
че единственото посочването на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН не е достатъчно. Отделно от това,
посочва, че списъкът на задължените лица е публикуван на 14.05.2021г. , когато е
установено и нарушението на 79 лица. Позовава се на обстоятелството, че списъкът на
продуктите не се намира на общодостъпно място, така че да бъде известен на задължените
1
лица. Управителя на дружеството А. С. излага съображения, че той не е знаел за
съществуването на задължението си. Моли за присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна ДАДРВВЗ се представлява от гл. юрк. Г. Д. Същата излага пред
настоящия съдебен състав доводи, че правната квалификация е посочена правилно, тъй като
в чл. 4, ал. 2 ЗЗНН са изброени всички видове продукти, които подлежат на деклариране ,
както са посочени и в самия образец на справката. Също така намира, че задължените лица в
тази връзка са били упоменати в общо разпореждане, което било публикувано на интернет
страницата на агенцията. Моли за потвърждение на наказателното постановление и
присъждане на юринсконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
В Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ постъпила информация,
от Агенция „Митници“, в която било посочено, че дружеството жалбоподател е
осъществило внос на нефтопродукти. Във връзка с постъпила информация била извършена
проверка от ДА ДРВЗ за уточняване на количеството на тези продукти въз основа на Заповед
№РД-10-61/07.04.2021г. На база на извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 538/08.04.2021г., видно от който дружеството- жалбоподател е осъществило
внос на смазочни масла, други масла, в т.ч. базови масла. Констативен протокол №
538/08.04.2021г. бил подписан от А. С. в качеството му на управител на „A.“ ЕООД.
На основание Заповед № РД-10-126/14.05.2021г. на Председателя на ДА ДРВВЗ е извършена
проверка за изпълнение на задължението по чл.4, ал.2 от ЗЗНН за предоставяне до 15
февруари 2021 г. на посочената в разпоредбата информация от всички български и/или
чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните
клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на
страната дейности по внос/вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по
приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива. Проверката била
извършена по документи в Централно управление на ДА ДРВВЗ от служители,
упълномощени със Заповеди №№ РД-10-114/22.04.2020г. и РД-10- 102/14.04.2021г.,
издадени от председателя на ДА ДРВВЗ.
В хода на проверката и след направена справка в автоматизираната информационна система
(АИС) на деловодството на Централно управление на ДА ДРВВЗ било установено, че „A.“
ЕООД в качеството си на българско юридическо лице, което е осъществило внос на
енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки
горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти
по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива и не е подало в централно управление на ДА ДРВВЗ в
предвидения в разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЗНН срок до 15.02.2021 г. справка-декларация,
както и до момента на извършване на проверката. За резултатите от проверката бил изготвен
Констативен протокол № 1590/14.05.2021г.
2
Въз основа на резултатите от проверката на управителя на „A.“ ЕООД с писмо с изх.№
2098/21.05.2021г. била изпратена покана да се яви в срок до 27 май 2021г. сградата на ДА
ДРВВЗ за съставяне на АУАН. Писмото било получено от Д.. Й. - продавач консултант на
26.05.2021г. На 27.05.2021г. - в рамките на срока, указан в поканата, в ДА ДРВВЗ се е явил
А. Н. С. в качеството му на управител на „A.“ ЕООД. В негово присъствие и в присъствието
на двама свидетели свидетлката Т. съставила на дружеството- жалбоподател АУАН №
2098/27.05.2021г., който бил разписан от управителя на дружеството.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН постъпило възражение, в
което дружеството- жалбоподател е изложило съображения, че не е знаело за задължнието
му да подаде инкриминираната декларация. Моли за отмяна на съставения срещу него
АУАН.
АНО приел подаденото възражения за неоснователно и на база на съставения АУАН издал
процесното наказателно постановление НП №2098/29.09.2021г. издадено от председателя
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на основание чл.
8, ал. 2, т. 15 и чл.60, ал. 2, пр. 1 ЗЗНН на дружеството- жалбоподател „A.“ ЕООД, ЕИК:***.
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 / две
хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени материали:
гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля, разпитан в хода на
съдебното М.Т. (актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на
чл. 283 от НПК заверени копия на: извадка от Търговския регистър; констативен протокол
№538/08.04.2021г. ; Заповед на директора на ТД на ДР № РД-10-61 от 07.04.2021г.; извадка
от системата на ДР ДРВВЗ; Заповед №РД-10-114/22.04.2020г. на председателя на ДА
ДРВВЗ; заповед №РД-10-102/14.04.2021г. на председателя на ДРВВЗ; Заповед №РД-10-
126/14.05.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ; констативен протокол №1590/14.05.2021г.;
решение №786 от 11.11.2021г.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията свидетелката Т. и прецени,
че показанията и са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в
тях актосъставителката излага своите преки и непосредствени възприятия относно
извършването на проверката, констатираното неизпълнение и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същата се явяват източник на пряка доказателствена
информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали
по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от
съда гласни доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до
еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени
по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
3
категорични доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с
атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество -
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са
приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради
което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение
е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП
съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и
точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които
те са били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Съдът намира, че актът
и обжалваното наказателно постановление са издадени от лица, които има компетентност за
това. Съгласно чл. 74, ал.1 от ЗЗНН установяването на нарушенията, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на
Закона за административните нарушения и наказания. Ал.2 на този член от своя страна
предвижда, че актовете за установяване на административните нарушения се съставят от
служителите по чл. 55, ал. 4 и 5, а наказателните постановления се издават от председателя
или заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни
запаси", съответно от директора на Агенция "Митници" или оправомощено от него лице. В
случая АУАН е издаден от М.Т., която заема длъжността „държавен експерт в отдел Горива
и масла“ към ГД ДРВВЗЗ при ДА ДРВВЗ. Същата е надлежно оправомощена да издава
АУАН със заповед №РД-10-126/14.05.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ. От своя страна
председателят на ДА ДРВВЗ – С. П. има право да издава НП по силата на длъжността, която
заема – председател на агенцията, която длъжност изрично е посочена в чл.74, ал.2 от ЗЗНН
като такава, даваща право на заемащия я да издава наказателни постановление без
допълнително оправомощаване.
Правната квалификация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на дружеството- жалбоподател, че не е
посочена прецизно правната норма под която следва да се определи нарушението.
Настоящата съдебна инстанция намира, че посочените отделни точки в разпоредбата на чл.
4, ал. 2 от ЗЗНН представляват необходимото съдържание на инкриминираната справка
декларация, а не отделни задължения за конкретното лице.
Съдът намира за неоснователно и възражението за изтекъл давностен срок по реда на чл. 34,
4
ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложеният по делото констативен протокол, нарушението е било
установено на 14.05.2021г. при извършената проверка, за която е съставен Констативен
протокол №1590/14.05.2021г., а актът за установяване на административно нарушение е бил
съставен на 27.05.2021г., т.е. 14 дни след откриването на нарушителя и установяване на
нарушението.
Нарушението е било извършено на 16.02.2021г., от който момент тече едногодишния срок
по чл. 34 от ЗАНН, а от 14.05.2021г. – дата на установяване на нарушителя, тече и
тримесечния срок.
В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че актът за установяване на
административно нарушение е издаден в сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 2, от ЗЗНН въвежда императивно задължение „Всички български
и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и
техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията
на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни
продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива,
както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2,
ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен резерв и
военновременни запаси" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за
предходната календарна година“, за чието нарушаване е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Определението
за задължено лице е дадено в § 1, т.11 ДР на ЗЗНН. Съгласно посочената разпоредба:
"Задължено лице" е икономически оператор, който по силата на чл. 22, ал.2 - 5 или чл. 23,
ал.2 и 3 е длъжен да създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя
сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото
количество запаси за извънредни ситуации на Република България. Т.10 на § 1 от ДР на
ЗЗНН от своя страна определя понятието "икономически оператор" като лице, което е
задължено да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти
за изпълнение на изискванията на друга държава - членка на Европейския съюз.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото е безспорно установено, че
дружеството- жалбоподател е извършвало внос на енергийни продукти, а и относно това
обстоятелство не се спори между страните. На следващо място, съдът намира, че е
установено по безспорен начин, че дружеството- жалбоподател не е подало изискуемата по
закон справка декларация в посочения срок. В тази връзка съдът намира, че твърдяното
нарушение от обективна страна е безспорно доказано.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна (безвиновна)
изобщо не следва да бъде обсъждан въпроса за субективната страна на деянието.
По отношение на наложената санкция в нормата на чл. 60, ал. 2 законодателят, не е
предвидил възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране на
санкцията в цитираната норма – в абсолютен размер, като същата в случая е правилно
5
приложена.
В конкретния случай, съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята същност, не
разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този вид и е с
типичната за вида си обществена опасност.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от представителите на двете страни искане за
присъждане на разноски, съдът намира за основателна претенцията на процесуалния
представител на ДА ДРЗЗВ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
наказващия орган. След изменението на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. законът
допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално
представителство на наказващия орган съгласно ал. 5. По делото като представител на ДА
ДРЗЗВ в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил
обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена
въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. В случая производството не е с
особена правна или фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради
което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Що се касае до искането за присъждане на разноски от страна на представителя на
дружеството-жалбоподател, с оглед обстоятелството, че съдът намери НП за
законосъобразно и правилно, искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №2098/29.09.2021г. издадено от председателя на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15
и чл.60, ал. 2, пр. 1 ЗЗНН на „A.“ ЕООД, ЕИК:***. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.
4, ал. 2 от ЗЗНН.
ОСЪЖДА „A.“ ЕООД, ЕИК:*** , да ЗАПЛАТИ на Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“ сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „A.“ ЕООД, ЕИК:*** за
присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
6
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7