Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на двадесет и четвърти август две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря Й. Петрова, като разгледа
т.д. № 575/2021 г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на длъжника „А.В.“ ЕООД
(в ликвидация), който твърди, че в резултат от въвеждане на извънредното
положение през март 2020 г. преустановил търговската си дейност, свързана с
експлоатиране на търговски обекти в търговски центрове в гр. Варна и в гр.
Бургас. Договорите за наем и трудовите договори били прекратени и молителят
спрял плащанията към своите кредитори, считано от 01.03.2021 г. Поддържа, че
към настоящия момент не разполага с източник на доходи, с които да погасява
своите парични задължения, и е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, а
евентуално – на свръхзадълженост. Ето защо моли съда да открие спрямо него
производство по несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособността има три елемента - търговецът
не
е в състояние да изпълни изискуемо задължение от посочения в закона вид
(1), като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) (2) и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението (3). Който и от тези елементи
да не се докаже, не е налице неплатежоспособност.
Установява се, че молителят е еднолично търговско
дружество, което съгласно вписания предмет на дейност е осъществявало дейност в
областта на търговията. На 20.06.2020 г. едноличният собственик на капитала е
взел решение за прекратяване на дейността на дружеството и за откриване на
производство по ликвидация. В определения срок за приключване на ликвидацията -
поради невъзможност да бъдат удовлетворени кредиторите на дружеството - е
подадена молба по чл. 625 ТЗ, по която е образувано настоящото дело.
На 12.08.2020 г. е издадено постановление за налагане
на обезпечителни мерки за обезпечаване на публичноправните задължения на молителя
в размер от 30 567,66 лв., в резултат от което са запорирани вземанията на
молителя по банкови сметки. Според заключението на СИЕ към настоящия момент са
налице задължения в общ размер от 1 055 586,71 лв. – публичноправни,
задължения към доставчици, задължения към персонала и към свързани лица по
получени заеми.
От изложеното е видно, че са налице
задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, които са изискуеми
и към настоящия момент не са погасени.
Презумпцията за неплатежоспособност, свързана
с установеното спиране на плащанията (чл. 608, ал. 3 ТЗ), не беше оборена от служебно
събраните писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установи се,
че дружеството не притежава право на собственост върху недвижими имоти и МПС, както
и че наличните парични средства по банкови сметки са в минимален размер (182,57
лв.). Наред с това молителят е преустановил осъществяването на търговската си дейност.
В резултат от това дружеството се е декапитализирало, а коефициентите му за ликвидност за
целия изследван от СИЕ период са значително под референтните стойности.
При тези факти може да се заключи, че по отношение
на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие,
до какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и юридическият
критерий за трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска дейност,
която да е източник на доходи, нито има активи, с които да възстанови осъществяването
й. Тези факти дават основание на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност
не
е временно, а необратимо.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме,
че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил
в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно
са налице елементите на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение
по чл. 608, ал. 1 ТЗ, трайна финансова невъзможност за погасяването му и причинна
връзка между тях.
Финансовата невъзможност за погасяване на
изискуемите задължения намира счетоводен израз в коефициентите за ликвидност и
най-вече – в коефициента за обща ликвидност, доколкото той е съотношение между
стойността на краткотрайните активи и краткосрочните задължения и дава отговор
на въпроса способен ли е търговецът веднага да погаси всички свои изискуеми
задължения. Както беше посочено, според заключението на СИЕ молителят има
трайно влошени коефициенти на ликвидност за целия изследван период 2017 г. - 2020 г.
и до настоящия момент. За този период са налице и падежирали, но непогасени
задължения – както публичноправни, така и частноправни (таблица 16, 17 и 18 от
СИЕ). Част от непогасените задължения обаче са към свързани лица и поради това
техният падеж не следва да бъде критерий за определяне на началната дата на
неплатежоспособността – забавянето на погашението им може да се дължи на
причини, различни от влошеното финансово състояние и да произтича именно от свързаността
между длъжника и кредитора. Като начална дата не следва да се определя и падежът
на задължението на молителя към „Б.П.“ АД, посочено в таблица 16 от СИЕ - от
събраните доказателства е видно, че наемните отношения между молителя и
кредитора са продължили много след падежа на това задължение без да има данни
да е претендирано неговото погасяване, което означава, че липсата на погасяване
може да е и резултат от договорено разсрочване.
Поради изложеното най-сигурният момент, към
който може да се приеме, че е налице настъпила неплатежоспособност, е моментът
на спиране на плащанията по публичноправните задължения, който се отнася към
най-старото падежирало от тях – 27.01.2020 г. според заключението на СИЕ.
Извършването на отделни плащания към други кредитори след тази дата не е
достатъчно да обоснове друга, по-късна дата на неплатежоспособността, щом не е
налице погасяване на значителна част от задълженията към всички кредитори (арг.
чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ).
Ето защо т за начална дата на неплатежоспособността
следва да се определи датата 27.01.2020 г.
Относно
наличието на средства за покриване на началните разноски:
С определение от 24.08.2021 г. съдът е дал указания за
привнасяне на разноски съгласно чл. 629б ТЗ и такива са привнесени с платежно
нареждане от 27.08.2021 г. Поради това не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 630 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А.В.“ ЕООД, ЕИК ********
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 27.01.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „А.В.“ ЕООД, ЕИК ********
ОБЯВЯВА на основание чл. 272а, ал. 1, изр. 3 ТЗ „А.В.“ ЕООД, ЕИК ********, в
несъстоятелност.
НАЗНАЧАВА за временен синдик А.Г.К.,
гр. София, ул. "********, при месечно възнаграждение в размер на 500 лв.,
като му ДАВА възможност в едноседмичен
срок да встъпи в длъжност.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 27.09.2020 г. от 9.00
часа в Съдебната палата, бул********в залата, определена за 20 състав, ТО, с
дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ: изслушване доклада на временния синдик, избор
на постоянен синдик, избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „А.В.“ ЕООД,
ЕИК ********, да заплати по сметка на СГС сумата от 250 лв. държавна такса,
която на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ следва да бъде събрана при разпределение
на имуществото от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен
съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в търговския регистър.
СЪДИЯ: