Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 17.05.2021 г.
гр. С.З.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
двадесети април 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Стойка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 93 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 432
от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова
молба от Н.С.А. *** против З.“Д.Ж.З.“ АД – гр. София, ЕИК ***, с цена на
предявения иск 60 240 лв.
Изложено е в исковата
молба, че на 21.03.2019 г., в гр. К., на
ПВ Петрол Запад - лента за престрояване, на ПП І-6, при км. 308 + 300 м.,
водачът Ф.С.Р. на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“,
с peг. № ***, при включване в движението на ПП І-6,
нарушава правилата за движение, като не пропуска лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Корола Версо“, с peг. № ***, управлявана от Т.З.А., който се движи по ПП І-6
в посока юг-север, в резултат на което го удря и реализира ПТП. При инцидента
сериозно е пострадал Н.С.А. - пътник в лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с peг. № ***. За произшествието е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 21.03.2019г. Образувано е и досъдебно
производство № 284 ЗМ - 462/2019 г. по описа на РУ - К..
Посочено е, че след злополуката
пострадалият Н.А. е транспортиран в МБАЛ „**“ АД - С., където е обработен и
преместен за лечение в УМБАЛ „**“ АД. Постъпва с оплаквания за силни болки в
главата, световъртеж и болки в ребрата, поясните и гръбначните прешлени и
другите контузионни места. Няма спомен за случилото се.
Назначени и извършени са му различни изследвания и прегледи, от които е
установено: в областта на главата- контузионен оток с
надлежащи екскориации и палпаторна болезненост челно; болезненост при палпация на ребрените дъги; болезненост вдясно паравертебрално на нивото на ЛЗ-Л4; болезненост върху
щитовидните израстъци на Тн 12-Л4; срединно разположена интерхемисфериална
фисура; в дясна надбъбречна жлеза - овална формация с
аксиални размери 19/14 мм.; съхранена торакална кифоза; физиологична поясна лордоза; снишен горен ръб
на Тх 12, като на аксиалните
срезове се вижда фрактурна линия в дясната част на
тялото на прешлена; аденом на дясна надбъбречна
жлеза; стабилна фрактура на тялото на ТХ 12. Поставена му е диагноза: Контузио капитис; Комоцио церебри и Фрактура Тх 12. След консултации е взето решение за провеждането на
медикаментозно лечение, включващо и обезболяващи. Посочено е, че на
23.03.2019г., ищецът е изписан, като са му дадени препоръки да приема
предписаната му терапия за дома, да носи тораколумбален
корсет за период от 6 месеца.
Изложено е, че във връзка с изживения
стрес и отрицателните емоции, преживени по време произшествието, ищецът
провежда консултации с психолог, за които е извършил разходи, като е заплатил
сума в размер на 240 лева за пакет от 4 психодиагностични
сесии и консултация. От извършеното на 12.11.219г. психологично изследване от
психолог към Център за психологически услуги и развитие „Псикомфорт“
Русе, е установено, че при ищеца са налице нарушения на психичните процеси и
затруднения в личностно-социалното функциониране, които са вследствие от
претърпения инцидент. От резултатите от проведеното изследване, се установява,
че при пострадалия са налице епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под
формата на внезапно оживяване на минали сцени (‘‘flashbacks”),
сънища, кошмари с чувство на „вцепененост “, липса на съзвучност спрямо
заобикалящата го среда, отчужденост от другите хора, анхедония,
реагиране със страх на сигнали, напомнящи за първоначалната травма, вегетативна
свръхвъзбуда при събуждане със стрес от кошмар или
шум, напомнящ за катастрофата, повишен старт рефлекс, нарушения на съня;
тревожност и депресия със суицидна идея. На Н. е поставена диагноза
Посттравматично стресово разстройство.
Сочи се, че в резултат на пътния инцидент,
ищецът е получил сериозни увреждания, както физически, така и психологически,
които са променили изцяло начина му на живот. Нараняванията в областта на
гръдния кош и поясната област значително затрудняват
всички физически активности. Изпитва дискомфорт и силна болка от счупването на
гръбначен прешлен. Не може да движи тялото си нормално. Страда от силно
главоболие. При физическа активност се оплаква от бърза уморяемост.
Оплаква се от замайване, виене на свят и прилошаване при по-продължително движение
поради травмата на главата. Трудности и дискомфорт му създавал и тораколумбалния корсет, който носи в период на близо
половин година. Изпитва болезненост при заемането на определено положение на
тялото и бързо умаляване поради фрактурата на гръбначен прешлен. Не може да спи
спокойно от болките в гърба и гърдите и сънува кошмари, свързани с преживения
инцидент. Стряска се на сън и при шумове, които асоциира с претърпяната
катастрофа. Търпи изключителни и постоянни болки.
Посочено е, че получените увреждания са
затруднили значително ежедневието на ищеца. Силните болки от фрактурите
създават особен дискомфорт у Н.А.. Нараняванията по тялото, наложили носенето
на корсет, освен че са особено болезнени, са затруднили обичайната му физическа
активност. Изпитва трудности при обличане, обуване, при задоволяване на
хигиенни нужди. Поради силния стрес, изживян в резултат, както на самия удар,
така и при възстановяването, за доверителят ми са настъпили съществени промени
в емоционален и психологичен аспект. Н. е станал напрегнат, тревожен и
раздразнителен. Затворил се е в себе си, срамува се и е неуверен, особено
когато трябва да общува с други хора, заради нараняванията, охлузванията и
синините по главата и тялото. Засегнати са трудовите му функции и в продължителен
период е бил неработоспособен, видно от представените болнични листове, което
допълнително е натоварвало психически ищеца. Чувства се изолиран и изпитва
страх от автомобили, станал е асоциален и депресивен. Психологическата травма,
тревожността, и напрегнатостта, отключени след злополуката, все още не са
отминали. Твърди се, че към настоящия момент страданията продължават, като
възстановяването му все още не е приключило.
Сочи се, че видно от справката, извършена
на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд и съставения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, към момента на събитието,
виновният водач, който е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с peг. № ***, е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” ЕАД, с
полица № BG/30/119000304131, валидна от 21.01.2019г. до 21.01.2020 г.
Изложени са аргументи съгласно чл. 380 от
новия Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016
г.) и чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Отправена е претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач - ответника З.“Д.Ж.З.“ ЕАД, с искане да бъде определено
и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от Молба с вх. №
3806/ 29.11.2019 г. Заявено е, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл
законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда
правния интерес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата
претенция по исков ред.
Посочено е, че с оглед чл. 429, ал.3 от КЗ
и обстоятелството, че е уведомен застрахователя на 29.11.2019 г., за
настъпилото произшествие, видно от Молба с вх. № 3806/29.11.2019г., то от тази
дата върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до
окончателното й изплащане.
Моли, съда да постанови решение, с което
да осъди З.“Д.Ж.З.“ ЕАД, да заплати обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на Н.С.А. в размер на:
- 60 000 /шестдесет хиляди /лева -
обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП от 21.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата
на уведомяване на застрахователя - 29.11.2019г., до датата на окончателното
изплащане.
- 240, 00 лева /двеста и четиридесет/ -
обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за провеждани консултации
с психолог, представляващи пакет от 4 психодиагностични
сесии и консултация, във връзка с преживения стрес при процесното ПТП, ведно
със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
29.11.2019г., до датата на окончателното изплащане. Претендират се съдебни и
деловодни разноски, както и разходи за адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК е
посочена банкова сметка.
***вата
молба, с който ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен и
недоказан и моли същият да бъде отхвърлен изцяло. Претендира присъждане на
разноските в настоящото производство, в това число за адвокатска защита.
Моли, да се отхвърли и акцесорния
иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на
главния иск.
В случай, че се намерят исковете за
основателни, ответникът прави искане да се намали размера на обезщетението, тъй
като счита, че търсената с исковата молба сума е прекомерно завишена и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи
за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД към датата на процесното ПТП -
21.03.2019 г., и от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното
ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените
от ищеца болки и страдания. Счита, че в исковата молба не фигурира детайлно
описание на механизма на ПТП, във връзка с което ищецът твърди, че е понесъл
болки и страдания, т.е. неимуществени вреди. Посочено е, че тъй като не е
направено достатъчно изложение на относимите към
настоящия правен спор обстоятелства, ответното дружество не може да упражни
правото си на защита в процеса. Счита,
че така предявеният иск против дружеството е процесуално допустим.
Признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по отношение
собствеността и ползването на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с peг. № *** по силата на
Застрахователна полица № BG/30/119000304131, сключена между неговия собственик Б.С.Г.
и „З.“Д.Ж.З.“” АД. Моли, този факт да бъде отделен от съда като безспорен и
ненуждаещ се от доказване. Изложени са обстоятелства, че на 21.03.2019 г.,
около 06:35 ч. ПТП в района на гр. К., ПП І-6, 308+300 км, около ПВ Петрол
Запад Ф.С.Р., в качеството си на водач на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Корса“, с peг. № **, не е
нарушила императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и
Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинила процесното ПТП, така
както ищецът заявява. От последното следвало, че липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Изложено е, че според Тълкувателно
решение № 2/6.06.2012г. по тълк. д. № 1/2010г. на
ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД. Заявява, че претенция
за обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма
право да получи обезщетение за деликт от прекия
извършител на нарушението. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба,
свързани с възникването на вземанията за главница и лихви, предмет на така
поддържаната от ищцовата страна материалноправна
претенция. Категорично твърди, че водачът на застрахования в
ответното дружество лек автомобил, марка „Опел“ няма вина за настъпването
на процесното ПТП, като счита, че неговата вина обективно не е установена с
влязъл в сила съдебен акт и може само да се презумира.
Счита, че претендираното
от ищцовата страна обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е необосновано и прекомерно завишено по своя размер. Изложени са съображения съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва настъпването на релевираните
с исковата молба телесни увреждания, както и причинно-следствената им връзка с
ПТП с участието на застраховано при ответника МПС. Оспорва твърдението, че в
резултат от настъпването на въпросното ПТП ищецът е получил описаните в
исковата молба, като вид и характер травми, като се противопоставя на всички
твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията,
както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на
ищеца след настъпване на произшествието и към настоящия момент. Алтернативно,
твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или
забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските
предписания и наличието на предхождащи ПТП-то заболявания.
Намира, че представените като доказателства
за твърдените травми медицински документи са недостатъчни, като от тях не се
установява съществуването нито на конкретните увреждания, нито на вида и
интензитета на понесените болки и страдания, водещи до евентуалното причиняване
на неимуществени вреди. В тази връзка, ответникът счита, че липсват първични
медицински документи, отразяващи първоначалното състояние на пострадалия Н.С.А.
непосредствено след настъпването на ПТП между двата автомобила.
Посочено е, че не е налице фиш от ЦСМП, от
който да е видно кога е бил повикан екипът на Спешна помощ, респективно какви
са констатациите, които е направил. Според ответника, липсва и история на заболяването
от болничния престой в периода 21.03.2019 г. - 23.03.2019 г. от Клиниката по
неврохирургия към УМБАЛ „**“ АД, което е свързано с невъзможност да се узнае
как е протекло лечението на ищеца в рамките на болничния престой във визираното
лечебно заведение. Отбелязва, че следва да се отчете, че напълно бланкетно се посочва, че болките и страданията на ищеца
продължават и към настоящия момент, защото същият не се е възстановил все още
от понесените телесни увреждания. Намира, че в подкрепа на това твърдение не са
приложени каквито и да било доказателства, а както е видно от депозираните към
исковата молба 2 бр. амбулаторни листове от направени прегледи при неврохирург,
съответно от дата 24.04.2019 г. и от дата 08.05.2019 г., извършилият
консултациите д-р Огнян Игнатов не е предписал никаква терапия на г-н А.. Освен
това, се сочи, че впоследствие ищецът не е посещавал лекар за наблюдение на
здравословното си състояние, което води до извода, че не е изпитвал такава
необходимост. Същевременно, визираната липса на медицински документи за периода
след дата 08.05.2019 г. препятства възможността за установяване на хода на
оздравителния процес. Ответникът сочи, че предвид това, че е в процесуална
тежест на иницииралата настоящото производство страна да проведе пълно и главно
доказване на твърденията си относно вида, характера и степента на причинените й
вреди, моли съдът да приеме за основателно възражението му за необоснованост на
така предявената материалноправна претенция.
Оспорва твърденията за причинено мозъчно
сътресение в резултат от настъпването на процесното ПТП, като сочи, че видно от
издадената Епикриза от Клиниката по неврохирургия към
УМБАЛ „**“ АД, в която г-н А. е бил приет по спешност, непосредствено след инцидента
същият се е оплаквал единствено от главоболие, което обаче не е било
съпътствано с гадене или повръщане. Посочено е, че съгласно трайно възприетото
в медицинската практика становище, единствените обективни признаци, съгласно
които диагнозата commotio cerebri
би могла да бъде поставена точно, са именно наличието на гадене и повръщане.
Поддържа тезата, че в процесния случай ищецът не е губил съзнание след ПТП,
като в действителност не се е реализирал контакт между главата му и части от
купето на лек автомобил, марка „Тойота“, в който е пътувал, или поне същият не
е бил с такъв интензитет, че да обуслови причиняването на този вид травма.
Моли, да бъде взето предвид, че както се установява от представената Епикриза, лечението в УМБАЛ „**“ АД, по време на краткия
тридневен болничен престой, е довело до благоприятен резултат. Посочено е, че
данните за хода на заболяването са фиксирани по следния начин: „След
проведената медикаментозна терапия състоянието се подобри и оплакванията отшумяха.“
Следователно, според ответника, всички твърдения от ищцовата
страна, касаещи продължителност на оздравителния процес, надхвърлящ времевите
предели на болничния престой, не отговарят на обективната истина. Счита, че
следва да се отчете, че г-н А. е бил изписан от болничното заведение без да му
бъде предписана каквато и да била задължителна терапия или последващо
лечение, а в Епикризата се посочва единствено правото
му като пациент да посети два контролни прегледа в рамките на един месец след дехоспитализацията.
Твърди, че пътното поведение на ищеца се
намира в пряка причинно - следствена връзка с евентуално претърпените от него
травми, респективно с понесените неимуществени вреди от процесното ПТП.
Категорично заявява, че той е пътувал без поставен предпазен колан при
настъпването на ПТП от 21.03.2019 г. Сочи, че неизползването на предпазен колан
е вид и форма на причиняването като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което се свързва и с последиците, предвидени в
чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в размера на дължимото
обезщетение.
Оспорва в цялост механизма на ПТП, по начина
по който се твърди от ищеца, че то се е реализирало. Оспорва изобщо да е
настъпило ПТП съгласно описаните в исковата молба механизъм и участници.
Изложено е, че в противоречие с останалите напълно необосновани твърдения на ищцовата страна за извършено нарушение на ЗДвП от водача на
лек автомобил, марка „Опел“, в действителност водачът Фатме Рамаданова е
управлявала застрахованото при ответника МПС при пълно спазване на всички
приложими норми за движение. Поддържа, че тя, за разлика от водача на лек
автомобил, марка „Тойота“ се е съобразила изцяло с пътната обстановка и
видимостта към момента на настъпване на процесното ПТП. Наведени са твърдения,
че във връзка с неистинното описание в исковата молба на релевантните факти за
въпросното ПТП, е явна липсата на данни в кой автомобил в действителност е
пътувал г-н А..
Възразява категорично срещу констатациите на
контролните органи, отразени в съставения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 21.03.2019 г. в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“,
като на основание чл. 179. ал.1 от ГПК, посоченият протокол, притежаващ
характера на официален документ, има удостоверителна доказателствена сила само
по отношение на фактите и обстоятелствата, които са се осъществили от или пред
длъжностното лице, което го е изготвило. Изложени са съображения съгласно
трайно установената съдебна практика.
Изложено е, че предвид това, че Фатме
Рамаданова е починала веднага след сблъсъка между двете МПС, нейното становище,
касаещо релевантните обстоятелства обективно не е
могло да достигне до органите на МВР, посетили местопроизшествието. Твърди, че
изключителната вина за настъпване на ПТП носи водачът на лек автомобил марка
„Тойота“ - Т.З.А..
Твърди, че посредством грубото нарушение на
императивните правила на ЗДвП водачът на лек автомобил, марка „Тойота“ е
причинил сблъсъка между двете МПС - същият е управлявал автомобила със скорост
многократно надвишаваща максимално разрешената за съответния пътен участък, с
което не е съобразил пътното си поведение с нормата от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложени са аргументи и е посочена съдебна практика.
В условията на евентуалност, ответникът
поддържа, че водачът на лек автомобил марка „Тойота“ е съпричинил
в значителна степен вредоносния резултат.
Твърди, че ищецът е съпричинил
вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в неизползване на
обезопасителен колан като пътник в лек автомобил.
Счита, че следва да бъде взето предвид, че
видът на травмата, която г-н А. сочи, че е претърпял вследствие на процесното
ПТП, е именно в областта на главата, което потвърждава, че същата не би била
причинена, в случай, че е пътувал с поставен предпазен колан, тъй като не би
било реализирано съприкосновение с твърди и тъпи предмети от купето на
автомобила. Посочено е, че като доказателство в тази насока служи направеното
от самия ищец признание при снемане на анамнезата в УМБАЛ „**“ АД
непосредствено след настъпването на ПТП, като той е заявил, че е пътувал на
задната седалка и е бил заспал, без предпазен колан, видно от издадената му Епикриза от болничното заведение.
Оспорва твърденията за възникнали имуществени
вреди, обосноваващи търсената с предявения иск сума от 240,00 лв. като стойност
на консултации с психолог, като твърди, че сумите, посочени в представените към
исковата молба документи не са заплатени от ищеца. В условията на евентуалност,
поддържа, че заплатените от него суми не са във връзка с причинените
увреждания. Според ответника, ако бъде установено, че същият се е нуждаел от
психологическа помощ, тази необходимост не е предизвикана от участието му в ПТП
от 21.03.2019 г., като счита, че тя остава недоказана, предвид данните от
представените от ищеца амбулаторни листове, където не са дадени предписания за
прием на медикаменти от типа на транквилантите, нито
пострадалият е насочен към експерт за консултация и лечение на налични
психологически травми.
Категорично се противопоставя на обективираните в приложеното към исковата молба
Психологично изследване № *********, изготвено от д-р П.Ч., психолог,
констатации, като счита, че същите не кореспондират на действителното
психическо и емоционално състояние на Н.С.А.. Моли, да бъде взето предвид, че в
изследването изрично е указано, че валидността на психологическото заключение е
за период от 6 месеца, който е изтекъл към датата на подаване на исковата
молба. Поради тази причина, ответникът намира за напълно необосновано релевираното в твърдение, че „психологическата травма,
тревожността и напрегнатостта на ищеца все още не били отминали. Твърди, че
липсват доказателства, удостоверяващи професионалните квалификация и
правоспособност на изготвилото визираното психологическо заключение лице,
поради което въпросът за неговата компетентност остава неизяснен и моли съдът
да не кредитира съдържащите се в същото констатации дори само на това формално
основание. Освен това, ответникът счита, че не следва да се дава вяра на
формулираните изводи, които в голямата си част са напълно неотносими
към касаещите настоящия правен спор факти. В
допълнение твърди, че именно прекомерната и честа употреба на алкохол е
причината за поведението на ищеца след пътния инцидент, като в подкрепа на
твърденията на г-н А. няма доказателства за количествата алкохол, които е
употребявал преди пътния инцидент, както и неговото отношение към околните.
Възразява срещу размера на ищцовата претенция за неимуществени вреди. Счита, че
визираните наранявания в исковата молба не обосновават обезщетение в размер на
60 000,00 лева. Същото се явява неоправдано завишено и дори прекомерно по
съображенията в настоящия отговор.
Възразява, на отделно основание, срещу
предявения акцесорен иск за лихва — по отношение на
неговия размер и начален момент, от който се търси, по аргумент за
неоснователност на главния иск. Алтернативно, счита, че най-ранният момент, от
който следва да се начислява законна лихва за забава върху главницата в
процесния случай е датата на депозиране на исковата молба. В случай, че се
намери така предявения иск за основателен, моли да се приложи специалната норма
от чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, съгласно която вземането за лихва не се поражда,
когато увреденото лице не е представило всички необходими доказателства,
установяващи претенцията му в рамките на извънсъдебната фаза пред
застрахователя. Отбелязано е, че в конкретния случай ответникът е бил сезиран с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение с писмена застрахователна
претенция с вх. № 3806/29.11.2019 г. Тъй като същата не е била придружена от
необходимите документи, имащи значение за установяване на основателността на
претенцията и нейния размер, с писмо, с изх. 4909/20.12.2019 г., ответникът е
изискал представянето им, като следва тази дата да бъде най-ранна за началния
период на изчисляване на законната лихва. Сочи се, че въпреки изричното
указание, дадено от застрахователя на пострадалото лице, от негова страна до
02.03.2020 г., в законоустановения тримесечен срок за произнасяне на
застрахователя, не е постъпил никакъв отговор, респективно не е представен нито
един от необходимите документи.
Прави възражение срещу твърдяната вина на
водача на застрахованото при ответника МПС, като счита, че единствената причина
за настъпването на процесното ПТП е противоправното
поведение на водача на лек автомобил, марка „Тойота“.
Възразява срещу предявения размер на ищцовата претенция, който се явява прекомерен предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца - приносът на
пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователните обезщетения
на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Моли, да се
отхвърли предявения иск, алтернативно да се намали размера на иска.
По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която
ищецът моли да се отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото
обстоятелството за наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента
към момента на процесното ПТП.
Противопоставя се на изложените в отговора
твърдения за нередовност на исковата молба, като излага съображения.
Взето е становище относно оспорването на
механизма на ПТП, противоправното деяние на водача,
застрахован в ответното дружество, настъпилите вреди, причинната- връзка,
вината на водача на лек автомобил „Опел Корса“, с peг. № ***, като подробно е описан механизма на ПТП. Посочено
е, че за настъпилата злополука е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, който е представен с исковата молба и са изложени аргументи,
че същият представлява официален свидетелстващ документ.
Ищецът счита, че в настоящия случай е налице
и пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на водача Фатме Рамаданова.
Твърди, че всички увреждания, описани в исковата молба и за които са
представени медицински документи са причинени изцяло поради произшествието,
реализирано от застрахован в ответното дружество водач.
Относно виновността на извършеното деяние е
посочено, че то съгласно презумпцията, регламентирана в чл.45, ал.2 от ЗЗД,
вината при непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното.
Посочено е, че в тежест на застрахователното дружество е да обори законовата
презумпция за виновността на застрахования у него водач, предизвикал с неправомерното
си поведение ПТП поради нарушение на разпоредбите на ЗДвП.
Намира за неправилно направеното възражение
от страна на представителя на ответника, че доколкото липсва наказателно
производство, което да е приключило с влязъл в сила съдебен акт или с влязло в
сила наказателно постановление, то не е налице виновно поведение от страна на
водача Фатме Рамаданова, като е посочена съдебна практика.
Противопоставя се на оспорването на ответника
въобще да е настъпило ПТП съгласно описаните в ИМ механизъм и участници. Счита,
че това възражение, съдържащо се в отговора на исковата молба противоречи на
предходните твърдения на процесуалния представител на ответното дружество, с
които признава, че е настъпило ПТП, но се противопоставя на механизма на
реализирането му, както и на наличието на виновно и противоправно
поведение у застрахования в ответното дружество водач.
Намира за неправилни и голословни всички
твърдения в отговора на исковата молба, за това, че водачът на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“, с peг.
№ *** няма вина за настъпилото ПТП и не е извършвал законови нарушения, а
отговорен следва да бъде водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с peг. № *** - Т.З.А., който според представителя на ответника
е извършил нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и виновно е станал причина за
инцидента. За неоснователни намира и твърденията за конкретно извършени
нарушения на правилата за движение от различен от застрахования в ответното
дружество водач. Отбелязано е, че не са ангажирани и представени каквито и да
било доказателства за подобни твърдения.
По отношение на твърдяното съпричиняване в
условията на евентуалност от страна на Т.З.А., ищецът намира, че ако
застрахователят претендира, че и друг освен застрахования при него водач на МПС
е виновен за настъпилия деликт, то отговорността на съпричинителите е солидарна, като увреденият може да търси
пълно обезщетение от всеки един от тях, а после съизвършителите
следва помежду си да уредят вътрешните си отношения. Изложено е, че поради тази
причина следва да се има предвид, че дори ответникът да докаже наличието на
вина и у друг водач, освен у този, за когото той носи риска от настъпване на
застрахователно събитие, то няма как това да намали размера на обезщетението,
което би получило пострадалото лице или да изключи задължението му в цялост да
обезщети пострадалия.
Намира за неправилно и абсолютно невярно
всичко онова, което без да почива на някакви доказателства се вменява като
действия, поведение и извършени нарушения на водача на лек автомобил марка
„Тойота“.
За доказването на обстоятелствата, отнасящи се до
действителния механизъм на произшествието, описан в исковата молба и елементите
от фактическия състав на деликта е посочено, че с
исковата молба са направени доказателствени искания.
Противопоставя се на оспорването на
настъпилите телесни увреждания за ищеца Н.А., причинната връзка на същите с преживаното ПТП и търпените неимуществени вреди — болки и
страдания. Твърди, че всички описани в исковата молба телесни повреди са
резултат от инцидента, настъпил на 21.03.2019 г., причинен от застрахован в
ответното дружество водач, както и че проведеното лечение на увредите е
своевременно, квалифицирано и адекватно.
Противопоставя се на възраженията на ответника,
че напълно бланкетно се посочва, че болките и
страданията на ищеца продължават и към настоящия момент, тъй като бил напълно
възстановен, като навежда твърдения, че оплакванията за болки и дискомфорт в
травмираните области от тялото продължават.
Твърди, че всички увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.03.2019 г., като излага
съображения в тази връзка.
Оспорва всички релевирани
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че Н.С.А. не е
извършвал действия в нарушение на законовите изисквания, регламентирани в ЗДвП,
както и че е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан в съответствие с
нормите на ЗДвП.
Намира за абсолютно безпочвени възраженията
на застрахователя, че Н.А. като пътник в лек автомобил марка „Тойота“ е
допринесъл за стъпването на вредите с
поведението си. Ищецът твърди, че не е извършвал каквито и да било
нарушения, а процесният деликт
е настъпил единствено поради виновното и противоправно
поведение на водач, чиято отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ е
застрахована в ответното дружество.
Счита, че за да е налице съпричиняване,
следва приносът на пострадалото лице да е доказан по несъмнен и категоричен
начин, а доказателствената тежест за това следва да бъде разпределена сред
обстоятелствата, които ответникът следва да докаже в процеса. Сочи се, че към
настоящия момент тези съждения на ответника остават недоказани.
За оборване възражението на ответника, че
ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредите, включително като
е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан, е направено искане да
бъде допуснат един свидетел при режим на призоваване. Моли свидетелят - Т.З.А.,
който желае да бъде разпитан относно механизма на деянието, да се предостави
възможност да се разпита и с цел оборване възражението на ответника за
съпричиняване.
Възразява срещу оспорванията
в отговора на исковата молба на констатациите обективирани
в приложеното Психологическо изследване № ********* от д-р Ч..
Моли, да се приеме представеното като писмено
доказателство Психологично изследване № ********* на Н.С.А.. Сочи, че същото е
изготвено от експерт - психолог, който има необходимото образование и опит, за
да консултира лица с психологически трудности, както в настоящия случай. Яркото
отражение върху емоционалното и психологическо състояние на преживяната
катастрофа и невъзможността да отработи сам преживяното е наложило провеждането
на консултация с психолог. Направените констатации почиват не на еднократно
посещение при д-р Ч., а на 4 психодиагностични сесии
и 1 консултация за обратна връзка по резултатите, като оказаната психологическа
помощ е била необходима и е своевременно дадена.
Противопоставя се на възраженията относно
възникналите имуществени вреди и обстоятелството, че според ответника сумата от
240 лева не са заплатени от Н.А.. Намира за напълно необоснована твърдяната
липса на необходимост от психологическа помощ предвид отражението на инцидента
върху съзнанието на ищеца. Сочи, че видно от представената фактура №
**********/29.10.2019 г., ведно с касов бон, същата е издадена на името на Н.С.А.
и именно той е заплатил сумата от 240 лева за 4 психодиагностични
сесии и 1 консултация за обратна връзка по резултатите. Посочено е, че в тази
връзка са направени доказателствени искания.
Противопоставя се на изложените аргументи и оспорванията в отговора на исковата молба относно
неимуществените вреди, които Н.А. е претърпял и продължава да търпи в резултат
на получените увреждания при процесното ПТП. Твърди се, че всички причинени и
описани негативни последици, имуществени и неимуществени вреди са в пряка
причинна връзка с настъпилото произшествие.
Поддържа исковата молба в предявения й размер
и се противопоставя на оспорването на неимуществените и имуществените вреди,
които ищецът е претърпял и търпи, като са изложени подробни аргументи в тази
връзка.
Поддържа искането за допускането до разпит на
трима свидетели за установяване на претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания и психически стрес и счита, че същото е пряко свързано с
предмета на доказване по настоящото дело. Намира, че няма процесуална пречка за
установяването на едни и същи обстоятелства да бъдат събирани и ангажирани
различни доказателства.
Поддържа иска за присъждане на законна лихва
върху претендираната главница. Сочи, че за акцесорния
иск за присъждане на законна лихва, следва да намерят приложение законовите
положения, намерили отражение в съдебната практика, която е категорична, че
двата иска са обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да
уважи и акцесорния. Поддържа основателността, както
на главния, така и на акцесорния предявен иск.
Относно началния момент, от който следва да
бъде присъдена законната лихва върху претендиралата главница, намира, че
съгласно чл. 429, ал.3 от КЗ и обстоятелството, че е уведомен застрахователя на
29.11.2019 г. за настъпилото произшествие, видно от Молба с вх. № 3806/
29.11.2019 г., то счита, че от тази дата върху претендираната сума следва да
бъде начислена и законна лихва до окончателното й изплащане.
Твърденията на представителя на ответника, че
междувременно дружеството е изискало представянето на документи и това
обосновавало по-късен момент, от който се дължи законната лихва, счита за неотносими. Изложени са аргументи, че съгласно чл. 106, ал.
5 от КЗ - Не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни
пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на
такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят
необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
В срок е постъпил допълнителен отговор, в който ответникът заявява, че поддържа
твърдението си за неустановеност на вината за настъпване на процесното ПТП по
отношение на водача на застрахования в дружеството лек автомобил. Намира за
несъстоятелен обстоятелствения анализ на механизма на ПТП от страна на
процесуалния представител на ищеца. Твърди, че констативният протокол за ПТП с
пострадали лица, на който се позовава страната, няма доказателствена сила по
отношение на извършителя на процесното ПТП и механизма му на настъпване.
Посочва, че същият е съставен от длъжностно лице, което не е било пряк свидетел
на настъпването му, а следва да се вземе предвид и че единият от участниците в
ПТП е починал и данните, които са предоставени на полицая, са единствено по
субективните сведения на другия участник. Изложено е, че механизмът и
виновността не са установени с влязъл в законна сила краен акт по образуваното
наказателно производство, поради което е в доказателствена тежест на ищцовата страна да ги докаже в настоящия процес. Според
ответника, това следва да се случи в настоящия процес с ангажиране на
свидетелски показания и изготвяне на експертно заключение от автоексперт.
Счита, че доказателствената тежест предстои да бъде разпределена от съда, като
принципът е, че всяка страна следва да докаже фактите, от които черпи права и
са изгодни за нея. В тази връзка, намира за невярно съждението на ищеца, че се презумира вината на водача на застрахования в дружеството
водач и че в доказателствена тежест на ответника е да обори този факт. За
несъстоятелни намира твърденията на ищеца, че твърдението за съвина от страна на водача на л.а. „Тойота“ са голословни.
Посочва, че за същото са изложени подробни съображения с първоначалния отговор
на искова молба и са ангажирани доказателствени искания - поставени въпроси към
САТЕ.
Поддържа възражението си и за прекомерност на
претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца
болки и страдания, от една страна, и, от друга страна, като несъответстващо на
съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи за процесния
период, а, от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на
пострадалата. Счита, че исковата сума е несъразмерно висока спрямо вредите,
чието обезщетяване се иска, както и че същите предстои да бъдат доказани в
настоящия процес.
Поддържа всички направени възражения по
отношение на твърдените претърпени телесни увреждания, както и възражението за
съпричиняване по подробно изложените с отговора на искова молба доводи. Счита,
че твърденията на ищеца за продължаващи страдания продължават да бъдат
голословни, тъй като и към настоящия момент не са представени обективни
медицински документи за търсена лекарска помощ или проведено лечение. Същото
навеждало на заключението, че ищецът или е напълно възстановен, или
интензитетът на болките му е незначителен. Сочи, че е подчертано предписването
на тораколумбален корсет при нужда, но очевидно такъв
не е закупуван и използван, тъй като не са представени разходни документи за
това.
Поддържа първоначално наведените възражения
срещу психологичното изследване на ищеца. Посочва, че същото е направено около
9 месеца след процесния инцидент, което е необяснимо предвид факта, че
физическото състояние на ищеца не го е възпрепятствало да потърси помощ в
по-ранен момент. В тази връзка, ответникът твърди, че дори и да се установи, че
ищецът има някакви емоционални и психически травми, то същите не са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, а с друго събитие от живота на ищеца,
настъпило в по-късен момент.
Поддържа всички останали възражения,
направени с първоначалния отговор на искова молба.
Третото
лица помагач страна на ответника: „З.А.Б.“ АД, взема становище, че вина за ПТП има водача на лек автомобил „Опел
Корса“, с peг. № ***. Прави
възражение за прекомерност и необоснованост на обезщетението за неимуществени и
имуществени вреди, предявени от ищеца.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
За процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 284 ЗМ - 462/2019 г. по описа
на РУ - К.. Същото е висящо, не е приключило.
Налице е застрахователна
полица № BG/3 0/119000304131, валидна от
21.01.2019 г. до 21.01.2020 г. за процесното МПС, сключена с ответника.
От заключението на съдебно автотехническа експертиза се установява, че
Местопроизшествието е настъпило на републикански
път I - 6 при км 308 + 300 на пътен възел „Петрол .Запад“ , който е в състава
на околвръстен път на гр.К. , като пътното движение е
еднопосочно с по две ленти за движение в двете пътни платна разделени с
разделителен остров и двойна еластична метална ограда/мантинела
. Същите са с ширина по 3,70 м всяка. Лентите са разделени с прекъсната
разделителна линия. Източно от източното пътно /източната лента за движение в
посока с.Копринка / на ППI- 6 има допълнителна пътна лента с ширина около 3.0 м
за включване в движението по ПП 1-6 от МПС, като първоначално тя е отделена с
двойна непрекъсната линия от ПП I - 6 . Пътя е равнинен и прав. Южно от
местопроизшествието на пътя който се включва в ПП 1-6 има пътен знак Б1 -
„Пропусни движещите се по пътя с ппредимство“ Пътното
платно е било сухо при извършения оглед на местопроизшествието. Посоката на
движение на лек автомобил марка Опел Корса с рег.№ ***
е била в посока север по допълнителната лента за движение /източна на източната
лента на източното пътно платно на ПП1-6 , като непосредствено преди удара
надлъжната и ос е сключвала с надлъожната ос на пътя
ъгъл около 10 градуса. Лек автомобил марка Тойота Корола
Версо с рег.№ *** непосредствено преди удара се е
движил по път ПП-1-6 в източната пътна лента в посока север като надлъжната му
ос е била успоредна на оста на пътя. МПС-тата движещи
се по ПП 1-6 са с предимство спрямо допълнителната източна лента за включване в
движението на ПП1-6 по който се е движил лек автомобил Опел Корса.
Скоростите на двата автомобила към момента на удара и
непосредствено преди него са едни и същи тъй като няма доказателства за
употреба на спирачните системи на автомобилите от двамата водачи преди
настъпването на ПТП и не са налични спирачни следи преди мястото на удара МУ и
МУ1 които да са фиксирани в протокола за оглед на местопроизшествието. Мястото на удара между лек автомобил марка Опел Корса с рег.№ *** и лек автомобил марка Тойота Корола Версо с рег.№ ***,
настъпва в лентата за движение на Тойота Корола Версо, която е източната от двете ленти на източното платно
за движение. Съгласно находките описани в протокола за оглед на
местопроизшествието оставените прохлузни следи, фиксираните отломки в резултат на този
удар, както и крайното положение в покой на двата автомобила участници в
процесното ПТП най-вероятното място на настъпване на удара между лек автомобил
марка Опел Корса AH с рег.№ З.А.Б.и лек автомобил марка Тойота Корола Версо с рег.№ *** се
намира на около 22,97 м южно и на 1,31 м западно от ориентир 01. При настъпилия
удар между лек автомобил марка Опел Корса с рег.№ З.А.Б.и
лек автомобил марка Тойота Корола Версо
с рег.№ ***, лек автомобил Опел Корса е контактувал
със задните си леви състави с предните десни състави на Тойота Корола Версо. След удара между
процесиите два автомобила същите са променили направлението си на движение като
лек автомобил Опел Корса се е насочил на северо изток -ротирал е по посока
на часовата стрелка поглед отгоре) като е сключил ъгъл с надлъжната ос на пътя
от около 6 градуса на дясно спрямо посоката си на движение, достигайки до
началото на елестичната метална ограда се е ударил
челно и се е преобърнал по таван в канавката и на част от банкета с предни
състави сочещи на юг. Лек автомобил Тойота Версо също
се е насочил на североизток- ротирал е по посока на
часовата стрелка поглед отгоре) като е сключил ъгъл с надлъжната ос на пътя от
около 13 градуса на дясно спрямо посоката си на движение и достигайки до южната
колона от надлеза се е ударил челно в нея и е спрял крайпътната канавка с
предна част насочена на север. Видимостта е била нормална за датата и часа на
настъпване на процесното ПТП - видимост при дневна светлина. Няма данни за
ограничена или намалена видимост в материалите по ДП и по настоящото търговско
дело. Тъй като тази величина е строго индивидуална за всеки водач средно може да
се приеме не по-малко от 150 - 200 метра или средно около 175 метра. Водачът на
лек автомобил Опел Корса е могъл да възприеме
движещия се в съседната му лява лента по пътя с предимство лек автомобил Тойота
Корола Версо и да го
пропусне да премине , като едва тогава е следвало да навлезе в лентата за
движение на Тойотата/да се включи в движението по
пътя с предимство. От техническа гледна точка причината за настъпването на
удара е отнемането на предимството на движещия се по 11Г1 -I- 6 лека автомобил Тойота Корола
Версо с рег.№ *** от страна на водача на лек
автомобил Опел Корса с per № ***. На 21.03.2019 г в гр.К. около 7,30 ч на път 1-6 ,при
км 308+300, обл.С.З. настъпва ПТП при което лек
автомобил марка Опел Корса с рег.№ *** с водач Ф.С.Р.
при включване в движението на ПП1-6 се движи със скорост на движение около
31,76 км/ч. Тя не пропуска лек автомобил марка Тойота Корола
Версо с рег.№ *** с водач Т.З.А., който се движи по
ПП 1-6 в посока от юг на север със скорост на движение около 76,44 км/ч., в
резултат на което настъпва процесното ПТП. След настъпилия удар между двата
автомобила същите променят посоката си на движение отклонявайки се на дясно в
посока североизток, като лек автомобил Опел Корса се
удря в началото на еластичната метална ограда мантинела
и се преобръща по таван с предна част насочена на юг. Лек автомобил Тойота Корола Версо се отклонява на
дясно в посока североизток и се удря в колоната на надлеза установявайки се в
покой с предни състави насочени на север. В резултат на удара е пострадал ищеца
Н.С.А., пътник в лек автомобил Тойота Корола Версо, Двата автомобила са претърпели тотални материални
щети. Местопроизшествието е настъпило на републикански път 1-6 при км 308 + 300
на пътен възел „Петрол .Запад“ , който е в състава на околвръстен
път на гр.К. , като пътното движение е еднопосочно с по две ленти за движение в
двете пътни платна разделени с разделителен остров и двойна еластична метална
ограда мантинела. Същите са с ширина по 3,70 м всяка.
Лентите са разделени с прекъсната разделителна линия Източно от източното пътно
/източната лента за движение в посока с.Копринка / на ПП1-6 има допълнителна
пътна лента с ширина около 3.0 м за включване в движението по ПП 1-6 от МПС,
като първоначално тя е отделена с двойна непрекъсната линия от ПП I - 6 . Пътя
е равнинен и прав. Южно от местопроизшествието на пътя който се включва в ПП
1-6 има пътен знак Б1 - „Пропусни движещите се по пътя с ппредимство“.
Максимално разрешената скорост на движение в процесния пътен участък на ПП 1-6
е 90 км/ч.Няма данни за технически повреди на някой от двата автомобила, които
да са предизвикали настъпването на процесното ПТП? Лек автомобил Тойота Корола Версо и лек автомобил Опел
Корса са оборудвани фабрично с предпазни колани. Те
са по 5 на брой за всички седалки. В случай на сблъсък те не позволяват на
тялото на седящия пътник/водач да се придвижва напред. Траекторията на движение
на тялото на Н.С.А. в купето на автомобила при настъпването на ПТП без поставен
изправен предпазен колан и / или несработили предпазни средства, установени в отговорана въпрос №4 би била напред при удара с Опел Корса и втори път напред при удара в колоната на съоражението. Тялото на ищецът е осъществило контакт с
части от купето на автомобила или с други предмети както следва: с облегалките
с предните седалки, пода на автомобила и евентуално в тавана и задните врати,
според положението което е заемал ищецът по време на удара. В момента в който
водачката на лек автомобил Опел Корса обективно е
могла най - рано да възприеме на пътното платно приближаващото се МПС,
управлявано от Тунджай Заир, реално е момента в който е достигнала кръстовището
между път ПП 1-6 и пътя по който се е движила достигайки пътя с предимство,
както и по всяко време при движението и по допълнителната лента преди навлезе в
лентата за движение на Тойота Корола Версо чрез огледалата за задно виждане ляво странично
огледало и огледалото в купето на автомобила. Двамата водачи непосредствено
преди настъпването на ПТП не са предприели никакви действия с оглед
предотвратяване на удара между тях. Сравнявайки опасната за спиране зона на лек
автомобил Тойота Корола Версо
- 62 ,56 м с отстоянието на което се е намирал от
мястото на удара - 56 ,21 м при възникване на опасността за него /навлизането
на лек автомобил Опел Корса в лентата му за движение/
е видно, че лек автомобил Опел Корса е попаднал в
опасната за спиране зона на лек автомобил Тойота Корола
Версо и ударът е бил неизбежен. Водачът на лек
автомобил Тойота евентуално би имал възможност да реагира с волана на
автомобила отклонявайки го на ляво спрямо посоката си на движение -в съседната
лента - при условие, че към този момент по нея не се движи друг автомобил в
непосредствена за него близост, за което няма данни.
От
заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза се
установява, че Н.С.А., с ЕГН: **********, с адрес *** е получил следните
увреждания:
Контузия
на главата- Кръвонасядане в областта на челото с екскориации Контузия на гръдния кош; Контузия на гръбнака в
кръсцозият/лумбален/ отдел
Мозъчно сътресение без коматозно състояние Счупване
на тялото на Thl2 -стабилна фрактура.Тези травми са причинили трайно затруднение на
движението на снагата и болка в контузените области за срок по-дълъг от 30 дни.
Счупването на гръдният 12 прешлен е придружено със силна и постоянна болка през
първите 2-3 месеца, като болките отслабват по сила и интензитет през следващите
месеци до затихването им след /5-6месец/. Болката е с флуктоиращ
характер, поради постоянното движение и натоварване от тежестта на торса върху прешленното тяло и до 10-12 месец. Травматичното увреждане
на меките тъкани на главата и гръдния кош са също съпроводени от интензивна
болка в първите няколко дни, след което болките постепенно затихват до 3
седмица. Получените от ищеца увреждания представляват разстройство на здравето
водещо до временна инвалидизация за срок от няколко
месеца/ 6 /, без опасност за живота. В случая на ищеца счупването на 12 гръден
прешлен следва да бъдат напълно възстановено след този срок,но е продължило до
12 месец по негови данни /80 дни официално временна нетрудоспособност/ след
което работел. Съобщава,че е носил корсета -постоянно 11 месеца и след това 1
месец сваляне при сън ./без документи за това от проследяващ медик/ Декември
месец посетил курортен комплекс Павел баня. До третият месец болките са били
сериозни и са обездвижили пострадалия. Постепенно с
корсет и чужда помощ е успял да се предвижва из дома и до тоалетната.В края на
третия месец е започнал работа без физически натоварвания.След 6 месец болките
са търпими и са били епизодични и флуктоиращи каквито
са и до момента Покривани са с аналгетични медикаменти- Аулин.Нимезил.течен Аналгин и носене на тораколумбален
корсет до11-12 месец.Н. С. А., с ЕГН: **********, с адрес гр. Русе е
работоспособен. Неврологичният му статус е без огнищна
неврологична симптоматика. Има остатъчни епизодични болки в кръста повече в ляво
влияещи се от температура,влага,позиция на тялото, пътуване. Пострадалият
анатомично и функционално е възтановен. Не се налага
оперативни корекции. Уместно е балнио и физиолечение минимум еднократно в рамките на календарна
година до пълното им утихване. В първите 3 месеца се е налагало да ползва
помощни средства като тораколумбален корсет и чужда
помощ,след което е на самообслужване. Претърпените от ищеца увреждания
отговарят на механизма на травми причинени от твърди тъпи предмети от купето на
автомобила при съприкосновение с тялото на ищеца. Проведеното лечение е
стандартно и отговарящо напълно на вида и тежестта на травматичните увреждания
получени при процесното ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
претърпените от ищеца увреждания, проведеното лечение и процесното ПТП на
21.03.2019 г. Обичайната продължителност на възстановяване е в рамките на: Контузия
на главата- Кръвонасядане в областта на челото с екскориации - възстановаване 7-14
дни; Контузия на гръдния кош възстановяване-15-20 дни; Контузия на гръбнака в кръсцовият/лумбален/ отдел с
ефекта на мускулно дисторзио - възстановяване две до
три седмици. Мозъчно сътресение без коматозно
състояние възстановяване от 3 до 4 седмици; Счупване на тялото на ТИ12
-стабилна фрактура. Възстановяване от б до 8 месеца. От анамнезата е видно,че
лицето е спяло на задната седалка и е било без обезопасителен колан. Рискът за
получаване на тази увреда е щял да бъде значително по
малък и увредата по лека.
От
назначената ДСМЕ се установява, че Анамнезата получена от лицето при
хоспитализацията и тази при прегледа на пострадалия в НХА на МЦ С.А. 2 е ,че
лицето е сляло на задната седалка.От CATE се установяват,че ударите са
най малко 2 на Тойотата, в която е пътувал
пострадалият. Първият в дясно на Тойотата челно с
удар в другата кола и вторият в бетонен стълб срединно
челно на колата. Скорост на Тойотата 76.44 км на
Опела 31.76 км. Ротацията на Тойотата е на ляво
спрямо посоката си на движение след първият удар, след което е последвал
вторият удар в бетонният стълб . Глава - контузионен оток с надлежащи ескориации и палпаторна
болезненост челно, Гръден кош - палпаторна болезненост при палпация
на ребрените дъги -Палпаторна болезненост вдясно паравертебрално на нивото на ЛЗ-Л4, -Палпаторна
болезненост върху шиповидните израстъци на Тн 12-Л4, КАТ- на торакален и лумбален
отдел на гръбначен стьлб-нативен: Снишен горен ръб на
тялото на Thl2.Ha аксиалните
срезове се вижда фрактурна линия в дясната част на
тялото на прешлена. Стабилна фрактура на тялото на Thl2. В
случая имаме лека травма по челото с подкожен оток и екскориации-
тези поражения се получават върху твърда ,но не грапава или режеща повърхност,
каквато се явява предната седалка, постел ката на пода,вратата на
автомобила.Същите не са в състояние да бъдат достигнати, ако е поставен
предпазният колан. Отхвърля се и версията за поражение от вгъната част от
тавана/видно от снимката на авариралият автомобил. Палпаторна
болезненост в дясно паравертебрално на ниво Л3 -4 и
снишен горен ръб на тялото на Thl2.Ha аксиалните
срезове се вижда фрактурна линия в дясната част на
тялото на прешлена .Тези увреди се получават от рязко сгъване на тялото напред
и на дясно. Уврежда се по- подвижната част/горната /на легналият на седалката
пасажер/липсва съпротивлението на седалката. В случая дясната половина на
тялото. Тя е по мобилната и с по сериозен отговор на предадената на тялото
кинетична енергия от удара. При поставен колан, зоната е напълно съхранена от
него. Тялото е притиснато към седалката и не може да се осъществи движението
напред със сгъване. Предпазните колани са поставени в автомобилите с основната
цел да се избягват черепно-мозъчните травми, гръбначно мозъчните и гръдните
травми най-вече на шофьора. Ако коланът е бил поставен /травмите биха били
избегнати или биха били незначителни.
От
назначената по делото СПЕ се установява, че инцидентът от 21.03.2019 г. се е
отразил негативно върху психичното състояние на ищеца. Установяват се високи
нива на тревожност, депресия, емоционална лабилност и невротизация
на личността.Психотерапевтичните сесии не са завършени, поради което лечебният
процес не е приключил и не се установяват данни за възстановяване психиката на
ищеца.Налице е симптоматика за посттравматично стресово разстройство, вследствие
на ПТП, поради което е наложителна консултация с психиатър. Към настоящия
момент осв. Н.А. не се е върнал към нормалния си
начин на живот . Инцидента, свързан с ПТП от 21.03.2019 г. е довел до негативни
емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията, които
продължават и до момента, макар и с намален интензитет. Извършените от ищеца
разходи в размер на 240.00 лева/двеста и четиридесет лева/ са в причинно
следствена връзка с преживения от ищеца емоционален стрес, вследствие на
процесното ПТП. Видно от фактура М 263/2.09.2019 г. и по данни от осв. Н.А. разходите са сторени във връзка с лечението от
процесното ПТП.
По делото са приети като доказателства Фактура № 263/2.09.2019 г. във връзка предявения от ищцата иск за
имуществени вреди.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява следното: свидетелят Х.А.Х. установява, че познава Н. повече от 7-8
години, тъй като са приятели и се виждат почти всеки ден. Спомня си
произшествието. В деня на катастрофата видял Н. в С.З. в болницата - не знаел
какво е станало, бил в шок. Закарал му храна, дрехи, телефон и зарядно. Сочи, че лежал на легло, имал счупено ребро, едва
говорил. Имал сложен колан, катетър и не можел да става. Имал дълбока рана на
главата и големи болки. Обяснил му, какво се е случило – че е претърпял ПТП и
той е бил задната седалка. Твърди, че след изписването му от болницата, баща му
и брат му го придружавали до тоалетна, тъй като сам не можел да става. Месеци
наред имал нужда от грижите на брат си и баща си. Колана го носил 7-8 месеца. Свидетелства,
че преди инцидента бил много весел човек, приказлив, инициативен, помагал на приятели. Сега започнал да става
усамотен, стоял в къщи и пиел. От обяд почвал да пие. Затворил магазина, и не
поправя автомобили вече.
Свидетелят И. С.А., брат на
ищеца установява, че катастрофата с брат му станала в края на март 2019 г. Имал
травми на гръбначния стълб, някакво спукване на прешлен. Бил в болница няколко
дена в С.З., след като го изписали. Не можел да се движи сам и се налагало да
му помагат. В къщи свидетелят се грижел за него – готвел, чистел, помагал му да
става от леглото. Не можел да ходи сам до тоалетна, не можел сам да се облича.
Помагал му и да се къпе или мие. След като го изписали бил около два месеца на
легло. Самостоятелно започнал да се предвижва след 3-4 месеца. След инцидента
носел колан около 8 месеца. Към настоящия момент има болки в кръста. И прав и
седнал има болки. Имал оплаквания при промяна на времето. Инцидента му се
отразил, променил го, станал друг човек, не можел да си върши и работата. Преди
се занимавал със земеделие, но вече не можел. Налагало се някой друг да го
прави. Преди правел ремонти на автомобили и на собствената си техника. След
инцидента не може са спи добре.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 21.03.2019 г., по силата на което ответникът по делото е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения
срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.
432, вр. с чл. 380 КЗ ищеца
е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция с Молба с вх. № 3806/29.11.2019 г.за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, по която претенция в законоустановения срок няма произнасяне. Поради
това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Тъй като образуваното наказателното
производство за инцидента не е приключило и доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От назначената по делото
съдебно автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП: местопроизшествието е настъпило на републикански път I
- 6 при км 308 + 300 на пътен възел „Петрол. Запад“, като пътното движение е
еднопосочно с по две ленти за движение в двете пътни платна разделени с разделителен
остров и двойна еластична метална ограда/мантинела. Посоката
на движение на лек автомобил марка Опел Корса с рег.№
*** е била в посока север по допълнителната лента за движение. Лек автомобил
марка Тойота Корола Версо с
рег.№ *** непосредствено преди удара се е движил по път ПП-1-6 в източната
пътна лента в посока север. МПС-тата движещи се по ПП
1-6 са с предимство спрямо допълнителната източна лента за включване в
движението на ПП1-6 по който се е движил лек автомобил Опел Корса.
Мястото на удара между лек автомобил марка Опел Корса
с рег.№ *** и лек автомобил марка Тойота Корола Версо с рег.№ ***, настъпва в лентата за движение на Тойота
Корола Версо, която е
източната от двете ленти на източното платно за движение.
Причината
за настъпването на удара е отнемането на предимството на движещия се по ПП1 I- 6 лека автомобил Тойота Корола Версо с рег.№ *** от
страна на водача на лек автомобил Опел Корса с per
№ ***, застрахован при ответника.
Налице е и последният признак за уважаване
на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищцата вреди, тъй като видно от заключението на СМЕ е установено,
че е налице пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца
увреждания, проведеното лечение и процесното ПТП на 21.03.2019 г..
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се
явяват доказани по основание.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП.
От изслушаната по
делото съдебно –
медицинската експертиза се установява, че ищеца е получил: Контузия
на главата- Кръвонасядане в областта на челото с екскориации Контузия на гръдния кош; Контузия на гръбнака в
кръсцозият/лумбален/ отдел
Мозъчно сътресение без коматозно състояние Счупване
на тялото на Thl2 -стабилна фрактура.Тези травми са причинили трайно затруднение на
движението на снагата и болка в контузените области за срок по-дълъг от 30 дни.
Счупването на гръдният 12 прешлен е придружено със силна и постоянна болка през
първите 2-3 месеца, като болките отслабват по сила и интензитет през следващите
месеци до затихването им след /5-6месец/. Болката е с флуктоиращ
характер, поради постоянното движение и натоварване от тежестта на торса върху прешленното тяло и до 10-12 месец. Травматичното увреждане
на меките тъкани на главата и гръдния кош са също съпроводени от интензивна
болка в първите няколко дни, след което болките постепенно затихват до 3
седмица. Получените от ищеца увреждания представляват разстройство на здравето
водещо до временна инвалидизация за срок от няколко
месеца/ 6 /, без опасност за живота.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав съобрази, че на ищеца е причинена многостепенна
средна телесна повреда. Това се установява както от СМЕ, така и от
свидетелските показания, съгласно които периодът на възстановяване приблизително
съвпада. Към настоящия момент съгласно показанията на свидетелите, ищеца все
още изпитва болки и страда от ограничения от физиологично естество и в личния и
социален си живот.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция,
която е довела до негативна промяна в психо –
емоционалното му състояние. Видно от заключението на СПЕ, процесното ПТП се е отразило
негативно върху психичното състояние, негативни емоционални преживявания
вследствие на описаният в делото инцидент.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета
на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта
на пострадалия, заключението на СМЕ която сочи, че към настоящия момент
пострадалият е анатомично и физиологично възстановен намира, че предявения иск
за неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 30 000 лв., като
за останалия претендиран размер от 60 000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Вещото лице по СМЕ сочи, че към
датата на подаване на ИМ за ищеца няма данни, които да показват, че продължава
да търпи болки и страдания вследствие ПТП.
По иска за имуществени вреди, съдът намира същия за
основателен доказан, тъй като представените медицински документи са именно във
връзка с лечението на ищеца вследствие претръпнете от него вреди от процесното
ПТП. Вещото лице по назначената СПЕ установи, че извършените от
ищеца разходи в размер на 240.00 лева са в причинно следствена връзка с
преживения от ищеца емоционален стрес, вследствие на процесното ПТП.
При
проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване с
оглед непоставен предпазен колан. Вещото лице по СМЕ е обосновало извод, че лицето
е спяло на задната седалка. Тъй като в случая е налице лека травма по челото,
тези поражения се получават от контакт с предната седалка, постелката на пода
или вратата на автомобила. Същите не са в състояние да бъдат достигнати, ако е
поставен предпазният колан. Отхвърля се и версията за поражение от вгъната част
от тавана. Получените от ищеца увреди се получават от рязко сгъване на тялото
напред и на дясно. Уврежда се по- подвижната част /горната/ на легналият на
седалката пасажер/липсва съпротивлението на седалката. При поставен колан,
зоната е напълно съхранена от него. Тялото е притиснато към седалката и не може
да се осъществи движението напред със сгъване. Ако коланът е бил поставен,
травмите биха били избегнати или биха били незначителни. С оглед тези
ангажирани доказателства, настоящият съдебен състав възприема като основателно
наведеното възражение и намира, че с поведението си ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат като определя процент на съпричиняване от 50%.
Това е така защото вещото лице категорично установи, че ако коланът е бил
поставен, травмите биха били избегнати или биха били незначителни. Предвид
горното с приетия процент съпричиняване следва да бъдат редуцирани определените
обезщетения т.е. на ищеца се следва сумата от 15 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 120 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за
забава, считано от датата на предявената пред застрахователя претенция - 29.11.2019
г.. Съгласно КЗ отговорността
на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е
ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя
е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от
действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. В конкретния на 29.11.2019 г., ищеца е отправил застрахователна
претенция до ответника, поради което при липса на други данни и оспорване на
това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е
датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищеца и от
тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429,
ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва
за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 29.11.2019
г. до датата на окончателното
плащане.
По разноските:
Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК на адв. Р.М., същата претендира разноски на
основание чл. 38 от ЗА и следва да й се заплатят такива съразмерно на уважената
част от исковете или сумата от 701,40 лв. с ДДС.
Ищеца, с Определение по ч.т.д.№ 341/2020
г. на ПАС е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СтОС
държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 604,80 лева и
възнаграждение за вещи лица в размер на 274,50 лв..
При
този изход на спора ищеца следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в размер
на 700 лв. като на ответника в случая се дължат разноски в размер на 525 лв..
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З. „Д.Ж.З.“” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.***, да заплати на Н.С.А., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни
болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното
от ищеца ПТП на 21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 29.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
предявения иск за останалия претендиран размер до 60 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
„З. „Д.Ж.З.“” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.***, да заплати на Н.С.А., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева), представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направените от ищеца разходи за лечение, които са в
пряка причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания в резултат
на претърпяното ПТП на 21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 29.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
предявения иск за останалия претендиран размер до 240 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „З. „Д.Ж.З.“” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***, да заплати на адв. Р.М. - САК, сумата 701,40 лв./седемстотин
и един лева и 40 ст./ с ДДС, адв. възнаграждение по
чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********, с адрес ***,,
чрез адв. Р.М. да заплати на „З. „Д.Ж.З.“” АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.***,, сумата 525 лв./петстотин двадесет и пет
лева/, разноски по делото.
ОСЪЖДА „З. „Д.Ж.З.“” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***, да заплати сумата
от 879,30 лв./осемстотин седемдесет и девет лева
и 30 ст./, представляваща държавна такса и възнаграждение за вещи лица, по
сметка на ОС С.З..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач
на страната на ответника - „З.А.Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………