Присъда по дело №95/2018 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 6
Дата: 16 май 2018 г. (в сила от 1 юни 2018 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20185520200095
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 март 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

                                    

                                              № 6

 

гр. Раднево, 16.05.2018год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Радневският районен съд, на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                      

при секретаря Иванка Стоянова и в присъствието на прокурор Даниела Славкова разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧАНОВА НОХ дело № 95 по описа за 2018 година, и въз основа данните по делото и закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

         ПРИЗНАВА подсъдимият А.Н.П. – роден на *** ***, българин, бълг.гражданин, начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 28.11.2017г. в  с. Любеново общ. Раднево отнел чужди движими вещи –  15 броя преградни решетки, от които 6 броя с дължина 4м. и ширина 1м., 6 броя с дължина 3м. и ширина 1м. и 3 броя с дължина 1м. и ширина 1м.,  на обща стойност 768,74 лева, собственост на И.К.И.,  от владението на П.И.П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, за което и на основание чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 300/триста/ лева.

 

ОСЪЖДА подсъдимия А.Н.П. със снета самоличност, да заплати  на Държавата по сметка на ОД на МВР - гр.Стара Загора разноските по досъдебното производство в размер на 58.65 /петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ лв.

 

           Присъдата може да се обжалва или протестира пред Старозагорски окръжен съд в 15 дневен срок от днес.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдържание на мотивите

         МОТИВИ към присъда по НОХД№ 95/2018г. по описа на РРС

 

 

 

Районна Прокуратура - Раднево е повдигнала обвинение против подсъдимия А.Н.П. за това, че: на 28.11.2017г. в  с. Любеново общ. Раднево отнел чужди движими вещи –  15 броя преградни решетки, от които 6 броя с дължина 4м. и ширина 1м., 6 броя с дължина 3м. и ширина 1м. и 3 броя с дължина 1м. и ширина 1м., на обща стойност 768,74 лева, собственост на И.К.И., от владението на П.И.П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК

По делото не участва частен обвинител и граждански ищец.

Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено наказание пробация, което да бъде ориентирано около минималния предвиден в закона размер. Конкретно предлага размера на наказанието пробация да бъде за срок от осем месеца.

От своя страна подсъдимият, А.Н.П. признава, че е извършил кражба на процесните вещи и неоспорвайки обвинителната теза, моли наложеното му наказание да бъде глоба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Н.П. – роден на ***г***, българин, бълг.гражданин, начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

         Свидетелят И.К.И. е собственик на недвижим имот – поземлен имот с площ 22,145 дка, находящ се в с.Любеново общ.Раднево с предназначение животновъдна ферма, представляващ имот №000135 по картата на възстановена собственост на землището заедно с построените в него масивна сграда – свинарник със застроена площ от 414 кв.м., масивна сграда – свинарник със застроена площ от 402 кв.м. и битова сграда със застроена площ от 117 кв.м. С договор за наем от 01.03.2016г. той отдал гореописания имот под наем на М.П.П., която тогава имала намерение да се занимава с отглеждане на животни по програма „Млад фермер“. Впоследствие обаче П.И.П. – баща на М.П.започнал да ползва имота, като отглеждал прасета в едната сграда свинарник. В другата сграда свинарник св.П. демонтирал металните решетки, преграждащи боксовете, за да ги разшири, защото имал намерение там да отглежда крави. След демонтирането им той оставил решетките подредени накуп в двора на имота между двете сгради свинарници. След като през есента на 2017г. преустановил отглеждането на прасета, свидетелят П. рядко посещавал имота. На 28.11.207г. надвечер подсъдимият П. минал покрай посочения имот и решил да влезе и провери, какво има  в него. Обстановката му била позната, тъй като преди време работил там. Той видял оставените на земята метални решетки и решил да ги вземе и продаде като метален отпадък. Отишъл в дома си и взел коня си, който впрегнал в каруцата на своя чичо. След това се върнал до свинарниците и натоварил в каруцата общо 15 броя решетки, от които 6 броя с дължина 4м. и ширина 1м., 6 броя с дължина 3м. и ширина 1м. и 3 броя с дължина 1м. и ширина 1м. Всички решетки били изработени с рамка от Г-образен винкел с ширина 5х5см. и със заварени между рамката метални пръчки с диаметър 1см., разположени на разстояние 10 см. и боядисани с червена боя. Откарал решетките в дома си, а на свидетелката М.Д.М., с която живее на съпружески начала, заявил, че на другия ден ще ги продаде в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, без да обяснява откъде се е сдобил с тях. На другия ден сутринта подсъдимият П. откарал натоварената с решетки каруца до ПИОЧЦМ собственост на ЕТ „****“ в гр.Раднево. Свидетелката М. го придружавала. В посочения ПИОЧЦМ решетките били приети от закупчика свидетелката С.И.К.. Същата разпознала, че носените от подсъдимия П. вещи представляват преградни решетки от свинарник и го запитала как се е сдобил с тях. Подсъдимият отговорил, че е помагал при развалянето на свинарник и вместо парично възнаграждение му били дадени тези решетки. Свидетелката К. отразила предаването им в съответната книга, а в декларацията за произход на отпадъците като физическо лице, което ги предава, била посочена свидетелката М., която представила своята лична карта, тъй като личната карта на подсъдимия П. била повредена. Общото тегло на решетките било 527 кг., за което свидетелката К. заплатила на подсъдимия П. сумата 131,71 лева. Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на гореописаните 15 броя преградни решетки е 768,74 лева.          

         Ниската стойност на вещите – предмет на престъплението, която е под стойността на две минимални работни заплати за страната, обуславя по-ниската степен на обществена опасност на извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид и в този смисъл деянието на подсъдимия П. представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК.

В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели са били разпитани П.И.П., М.Д.М., С.И.К. и Я.С.Я..

Предвид самопризнанието на подсъдимия съдът приобщи  изготвената от вещото лице Ц.П.К. съдебно оценителна експертиза чрез прочитането й по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 НПК.

Показанията на посочените свидетели пресъздават по един еднопосочен начин хронологията от процесните събития - всеки на съответната част, която е възприел.

          В своите показания свидетелят П. е посочил, че е наемател на имота в с. Любеново, като същият е собственост на И.И.. Решетките са били монтирани на свинарника и са собственост на И.К., но просто ги е демонтирал, за да премести боксовете, за отглеждане на свине. Решетките били оставени на свинарника отстрани и изчезнали. Подал жалба в полицията, след което отишъл в пункта за изкупуване на метали и там на камерите видял, че решетките ги разтоварват подсъдимият и жена му.

Съдът кредитира показанията на този свидетел, доколкото същите се явяват изключително логични, последователни и съответни на останалите доказателства – както на показанията на свидетелите М., К. и Я. дадени в съдебно заседание, така и от самите обяснения на подсъдимия, който не отрича, че на процесната дата и място се е намирал на мястото, от където е отнета процесната вещ, признавайки, че той я е отнел.

Предвид горното съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели, доколкото същите се явяват логични, последователни, кореспондиращи помежду си и съответни на писмените и веществените доказателства.

Съдът кредитира и заключенията на изготвената и приета по делото стоково-оценъчна експертиза, доколкото същата е изготвена от компетентно лице в кръга на съответната област и е дала пълни, ясни и обосновани отговори на поставените й въпроси.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите не създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност и доколкото като допустими и относими доказателствени източници, допринасят съществено за изясняване на обективната истина по делото.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият А.Н.П. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, а именно: на 28.11.2017г. в с. Любеново общ. Раднево, отнел чужди движими вещи – 15 броя преградни решетки, от които 6 броя с дължина 4м. и ширина 1м., 6 броя с дължина 3м. и ширина 1м. и 3 броя с дължина 1м. и ширина 1м.,  на обща стойност 768,74 лева, собственост на И.К.И., от владението на П.И.П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна:

Безспорно е установено от материалите по делото, чрез разпита на свидетелите, че на посочените в обвинителния акт дата и място, подсъдимият П. отнел чужди движими вещи – 15 броя преградни решетки, от които 6 броя с дължина 4м. и ширина 1м., 6 броя с дължина 3м. и ширина 1м. и 3 броя с дължина 1м. и ширина 1м.,  на обща стойност 768,74 лева, собственост на И.К.И..  Горното се установява по един несъмнен начин, както от наличните по делото показания, така и от обясненията на подсъдимия П., който не отрича причастността си към процесното деяние.

По несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, а и от обясненията на подсъдимия, се установява и авторството на процесното деяние.

Безспорно, от показанията на свидетелите П., М., К. и Я., както и от заключението на извършената СОЕ, е установен и вида и стойността на процесните вещи – „решетки” на стойност 768.74 лв.

По категоричен и несъмнен начин е установен и механизмът на отнемането на процената вещ, с кон и каруца.

По несъмнен начин се установява и деянието, касаещо пострадалия И.. Всъщност по отношение на това деяние е налице пълно самопризнание от страна на подсъдимия, който признава както авторството, така и механизма на извършване на кражбата.

Безспорно е установено от материалите по делото, чрез разпита на свидетелите и приобщените по делото писмени и веществени доказателства, че на посочените в обвинителния акт дата и място, подсъдимият П. *** от където отнел 15 броя преградни решетки.

По несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, а и от обясненията на подсъдимия се установява и авторството на процесното деяние. В тази връзка както свидителката М. и свидетелят Я. са посочили че подсъдимият е отнел процесната вещ. И не се оспорва и от самия подсъдим.

Безспорно установен е и вида и стойността на процесната вещ -  „решетки” на стойност 768.74 лв.

По категоричен и несъмнен начин е установен и механизмът на отнемането на процената вещ, с кон и каруца.

Деянието е извършено при проява на форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната действителност. Независимо от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.

По изложените съображения съдът прие за доказано, че подсъдимия П.. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по 194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, поради което го призна за виновен в извършването на така повдигнатото му обвинение.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

Разпоредбата на чл. 194, ал. 3 НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева. С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия П. престъпление, като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът наложи наказание „глоба” в размер на 300 лева. Имайки предвид чистото съдебно минало на подсъдимият, неговите самопризнания и невисоката стойност на инкриминираните вещи, съдът прие, че съответно на обществената опасност на деянието и дееца е наказание глоба в предвидения в закона максимален размер от 300 лева. Съдът счете, че именно наказание от този вид и в този размер се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца е достатъчно за постигане на целите на наказанието.

По въпроса за разноските:

         По делото са направени и разноски в размер на 58.65 лева за назначената в хода на досъдебното производство експертиза, които на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия, като го осъди да заплати посочената сума по сметка на ОД на МВР-Стара Загора. 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: