№ 14896
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231110114887 по
описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „****“ ЕАД сумите, както следва:
В. С. Б.: сумата от 27.43 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 06.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 232,
находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 602, вх. К, ет. 9, ведно със законната лихва върху
главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.03.2023г., до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 10.23 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 15.03.2023г.;
Е. В. Б.: сумата от 6.86 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 06.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 232,
находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 602, вх. К, ет. 9, ведно със законната лихва върху
главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.03.2023г., до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 2.56 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 15.03.2023г.;
К. В. Б.: сумата от 6.86 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 06.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 232,
находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 602, вх. К, ет. 9, ведно със законната лихва върху
главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.03.2023г., до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 2.56 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 15.03.2023г.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците като собственици на гореописания недвижим имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
1
съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването
е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато
е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения
на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след
изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-
дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят
изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответниците, с който предявените искове се оспорват поради липса на
облигационнo отношение между тях и ищеца по повод доставката на топлинна енергия до
процесния имот, като се оспорва в тази връзка ответниците да са били собственици на
жилището през исковия период. Поддържа се, наред с това, че недоказано е и реалното
изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави соченото от него
количество топлинна енергия на претендираната с исковата молба стойност, като се оспорва
в тази връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба документи.
Наведени са доводи за недоказаност и на надлежното извършване на услугата дялово
разпределение от страна на дружеството, за което се твърди да е предоставяло услугата. В
условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на задълженията по
давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, респ.
техни праводатели, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;
3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на общите условия от абоната става по силата на закона,
след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на
2
индивидуални условия.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на надлежно приобщения и
неоспорен от името на ответниците Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот № 71, том II, рег. № 6586, дело № 192/2019г. се установява, че през исковия период,
непосредствено предхождащ датата на продажбата, ответниците- продавачи по сделката, са
били собственици на процесния имот, представляващ апартамент № 232, находящ се в гр.
София, ж.к. „***“, бл. 602, вх. К, ет. 9, с оглед на което и при липсата на други данни следва
да се приеме, че съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ именно те са били
потребители на доставяната до имота топлинна енергия, материално легитимирани да
отговарят за заплащане на цената й.
Установява се от надлежно приобщените писмени доказателства- договор с предмет
извършване на дяловото разпределение в сградата, в която се намира имотът, протокол от
проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, списък на етажните
собственици към него, представените от третото лице- помагач документи, касаещи
дяловото разпределение в имота, че обектът, във връзка с който ищецът претендира
спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия
период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от подпомагащата ищеца страна „****“
ООД.
Реалното изпълнение на задължението на ищеца да достави съответно количество
топлинна енергия до жилището се установява въз основа на представените от третото лице-
негов помагач документ за главен отчет, носещ подпис за потребител, което по своята правна
същност представлява извънсъдебно признание на неизгодни факти с правно значение- че
имотът е топлоснабден, както и че соченото в отчета количество топлинна енергия е реално
потребено, както и от индивидуалната справка за използвана топлинна енергия.
Ето защо и при липсата на конкретни доводи, касаещи начина на формиране и
стойността на предоставената през исковия период топлинна енергия, следва да се приеме,
че същата възлиза именно на сочената от ищеца сума от общо 41.15 лева. С оглед на това на
обсъждане подлежи своевременно релевираното в отговора на исковата молба възражение за
погасяване на това вземане по давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла на
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с
едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно
изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
3
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „****“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цена на топлинна енергия,
предоставена в период, през който отношенията между страните по продажбеното
правоотношение са били регламентирани съобразно общите условия за продажба на
топлинна енергия от „****“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се
извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия или върху
сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален
отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периода, за който се претендира заплащане стойността на
предоставената топлинна енергия, на приложимите в случая общи условия, както и на
цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето, предвиждащи специална хипотеза
на спиране течението на давностните срокове за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.,
съдът намира, че вземанията на ищеца за целия исков период са погасени по давност, по
отношение на тях е погасено правото на иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца.
Така, за последното включено в посочения интервал от време месечно задължение- това за
м. 06.2019г., погасителната давност е изтекла на 21.10.2022г.- три години два месеца и седем
дни (през които два месеца и седем дни е спряло течението на давността съобразно
цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното
4
положение и на ЗИД на Закона за здравето) след настъпване на изискуемостта му съобразно
правилата на приложимите в случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. пет месеца преди
подаване на исковата молба в съда.
С оглед на това предявените главни искове, както и акцесорните такива с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени, като по отношение на
претенциите за обезщетение за забава това е така с оглед нормата на чл. 119 ЗЗД, съгласно
която с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, каквато имено е настоящата
хипотеза.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват
единствено на ответниците, в чиято полза в случая такива не следва да бъдат присъждани,
доколкото не е заявявана претенция за реалното им извършване.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „****“ ЕАД, ЕИК ****,
сумите, както следва:
В. С. Б., ЕГН **********: сумата от 27.43 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2019г. до м. 06.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 232, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 602, вх. К, ет. 9, ведно със законната лихва
върху главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
22.03.2023г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 10.23 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 15.03.2023г.;
Е. В. Б., ЕГН **********: сумата от 6.86 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2019г. до м. 06.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 232, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 602, вх. К, ет. 9, ведно със законната лихва
върху главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
22.03.2023г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 2.56 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 15.03.2023г.;
К. В. Б., ЕГН **********: сумата от 6.86 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2019г. до м. 06.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 232, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 602, вх. К, ет. 9, ведно със законната лихва
върху главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
22.03.2023г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 2.56 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 15.03.2023г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„****“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6