Решение по дело №93/2021 на Административен съд - Габрово

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 114

 

гр. Габрово, 28.07.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

                                                                                         ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурор ЛЮДМИЛА РАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 93 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от „*********“ ООД – гр. *****, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 6 от 31.03.2021 година на Районен съд – Трявна, постановено по АНД № 6 по описа за 2021 година. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 46 от 16.12.2020 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Велико Търново, с което за нарушение на чл. 166, т. 3 в частта „не изпълнява предписанията, дадени в … констативните протоколи по чл. 155 …, издавани от … директорите на РИОСВ … или от упълномощени от тях длъжностни лица“ във връзка с чл. 155, ал. 2 и чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на „*******“ ООД – гр. ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000 две хиляди/ лева.

            В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Развиват се доводи за това, че налагането на наказание не може да почива на предположения и неясни формулировки, като в случая всички констатации в АУАН и НП били оборени с допустими доказателствени средства, а доводите от жалбата до въззивния съд не били оборени от наказващия орган. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение ведно със законните последици.

Касационният жалбоподател „*********“ ООД – гр. *******се представлява в открито съдебно заседание от своя надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, заявява се претенция за присъждане на разноски за производството. В хода по същество се развиват доводи за непосочване в АУАН и НП на мястото на извършване на нарушението, посочената за нарушена норма на чл. 155, ал. 2 от ЗООС не съдържа правило за поведение, процесното НП е издадено преди предписанието да е влязло в сила, изцяло от компетенциите на управителя на дружеството било да прецени как ще се организира поддържането на работната площадка в необходимия вид.

 

Ответната страна РИОСВ - Велико Търново не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

             Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението на районния съд.

             Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

             Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

             Наложената на основание чл. 166, т. 3 във връзка с чл. 165, ал. 2 от ЗООС имуществена санкция е наложена за това, че търговското дружество – касационен жалбоподател пред настоящата инстанция не е изпълнило задължително предписание, дадено му  в т. 2 от Констативен протокол № ОВ-МД-43 от 18.09.2020 година. От прегледа на посочения протокол се установява, че действително с него е дадено предписание на търговското дружество предвидената дренажна яма да бъде изградена като водоплътна изгребна яма и водите да се извозват за пречистване в ПСОВ, като е посочен срок за изпълнение 25.09.2020 година. Задължителността на предписанието следва от разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от ЗООС, посочена в процесното НП. Няма спор, че предписанието представлява индивидуален административен акт /чл. 21 и чл. 147 от АПК/, в който смисъл е налице и трайна практика на ВАС на РБ. Щом се касае за индивидуален административен акт, то той би следвало да притежава посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК в качеството му на общ закон реквизити, вкл. и разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнение /чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК/. Констативният протокол, в частта на дадените предписания, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 160, ал. 1 от ЗООС, като съгласно ал. 5 обжалването не спира действието, поради което не е налице нарушение поради издаването на процесното НП преди влизане в сила на даденото предписание, а и в случая не са налице данни, че то /предписанието/ е оспореното от страна на касационния жалбоподател. Освен това следва да се посочи, че процедурата по налагане на административно наказание се развива при различни предпоставки и процесуален ред и не е обусловена от евентуално производство по АПК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователен и другия довод, изложен едва в хода по същество пред настоящата инстанция, за непосочване на мястото на извършване на нарушението. Вярно е, че в НП е посочено, че става въпрос за територията на обект за дестилиране, собственост на „*******“ ООД, гр. *********, но в административнонаказателната преписка се съдържат данни за административния адрес, на който се намира процесният обект. Непосочването на този адрес в НП не може да бъде преценено като съществено нарушение, препятстващо правото на защита на санкционираното дружество, още повече че липсват данни дружеството да притежава повече от 1 такъв обект, за да не е ясно по отношение на кой от обектите не е изпълнено предписанието, което поведение е станало причина за налагане на процесната имуществена санкция, която е в минималния предвиден от закона размер и административният орган е изложил подробни мотиви защо нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно. 

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Трявна е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 31.03.2021 година на Районен съд – Трявна, постановено по АНД № 6 по описа за 2021 година.

 

 

             Решението е окончателно.

 

 

                                                                                       

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

                                                                                            2.