№ 522
гр. Варна , 02.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
при участието на секретаря Нина И. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско
дело № 20203100102577 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:23 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК, на именното повикване в 10:23 часа се
явиха:
Ищецът „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, редовно призован, не се явява
представител по ТЗ на дружеството, не се явява и процесуален представител.
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД , редовно призован,
представлява се от адв. Л.М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице К.Т. К.-С., редовно призована, НЕ се явява.
СЪДЪТ констатира, че ищецът е редовно призован чрез полученото съобщение на
28.01.2021г. от надлежния към онзи момент пълномощник адв. Д.. Разпореждането на съда,
с което за първи път е констатирано оттегляне на пълномощията и десезиране на този
процесуален представител, е от 03.02.2021г. С оглед на което ищецът е редовно призован.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че с оглед редовното призоваване на страните не са налице
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на
1
спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си
твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с
възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови
твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.
АДВ. М.: Поддържам първия и втория отговор.
По повод указанията на съда с доклада ще внеса някои уточнения.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид,
че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към
УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение от 20.01.2021г. по
делото, както следва:
Производството е образувано по предявен от „Напоителни системи“ ЕАД,
ЕИК831160078, със седалище гр. София, бул. „Цар Борис III“, №136, ет.3, срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ №258, Варна Тауърс, кула Е, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК (след
изменение на петитума преди насрочване за о.с.з.) за признаване за установено в
отношенията между страните по делото, че ищецът е собственик на въздушен
електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с обща дължина 11 875м., преминаващ през землищата
на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище и захранващ с
електрическа енергия тези населени места, за който със задължително за ВОС и страните
по делото Определение №260072 от 15.10.2020г. по в.ч.гр.д. №369/2020г. на ВАпС е прието,
че съставлява движима вещ, на придобивно основание за правото на собственост на
ищеца – преобразуване на притежавалото правото на собственост държавно предприятие
„Хидромелиоративни системи“ София в „Напоителни системи“ ЕАД въз основа на
Разпореждане №82/23.08.1993г. на МС и съпътстващите му актове, по реда на чл.17а от
ЗППДОбП.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищцовото дружество твърди (в исковата и последващите си уточняващи молби), че
въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с настояща обща дължина 11 875м.,
преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община
Търговище, е бил изграден преди 1976г., а през 1976г. бил заведен в активите на различни
държавни структури, като последно бил вписан в активите на ДФ „Хидромелиоративни
системи“ гр. София“. Твърди още, че ищцовото дружество било учредено с Разпореждане
№82/23.08.1993г. на МС като държавно такова. При учредяването със същия акт било
вписано, че „Напоителни системи“ ЕАД поемало изцяло активите и пасивите на ДФ
„Хидромелиоративни системи“ София“, сред които и спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“.
Последното било посочено и на страница 10 от изготвената оценка на активите на ДФ
„Хидромелиоративни системи“ София“, които формирали капитала на новото дружество
2
„Напоителни системи“ ЕАД. По тези причини и на осн. чл.17а от ЗППДОбП ищецът счита
себе си за носител на правото на собственост върху спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ от 1993г. и
до настоящия момент.
Ищецът твърди на следващо място, че с оглед на така придобитото му право на 1
собственост, през 2012г. тогавашното ЕРП, действало на територията, на която бил изграден
електропроводът, правоприемник на което е ответникът по делото „ЕРП – Север“ АД, е
поискало да изкупи собствеността на ищеца по отношение на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. По това
искане била отпочната процедура, по която през м.08.2012г. за електропровода били
издадени две удостоверения за търпимост от общ. Лозница и от общ. Търговище. А през
2018г. била изготвена, по възлагане на ищеца, и оценка на на стойността на спорния ВЕЛ,
която била в размер на 239 400.00лв. Тези документи, заедно с останалите по процедурата
по изкупуване били предоставени на ответното дружество през м.06.2019г.
В хода на преговорите обаче,с две последователни писма от 09.08.2019г. и от
21.02.2020г. на Председателя на УС на „ЕРП – Север“ АД, било заявено, че ответното
дружество не желае да предприеме действия по закупуване на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, защото
въздушният електропровод бил собствен на ответника и бил записан в инвентарната му
книга с диспечерско име ЕП „Магистрала“.
Предвид така заявения от ответника спор за притежанието на правото на собственост
върху исковия ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ ищецът предявява окончателен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
установяване на неговата собственост върху вещта, на правно основание за собствеността
чл.17а от ЗППДОбП.
Моли за уважаване на иска и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който счита иска за
неоснователен. Сочи, че счетоводното записване на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ в баланса на
ищцовото дружество, както и издадените през 2012г. разрешения за търпимост, нямат
никакво вещно значение за придобиване на собствеността от ищеца. Твърди и че ищецът
изобщо не би могъл да придобие собствеността върху електропровода, тъй като при
действието на ЗЕ (от 1948г., отменен) този обект е бил държавна собственост, която само
била предоставена за ползване на държавното електростопанско предприятие, което чрез
него е изпълнявало възложената му дейност. С разпореждане №46/07.11.1991г. на МС
държавните структури по енергетика били преобразувани в „НЕК“, което дружество било и
правоприемник на активите им, в това число спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Освен това
ищцовото дружество нямало за предмет на дейност пренос и доставка на ел. енергия, поради
което и нямало как да е собственик на съоръжение за това.
След внесените от ищеца по указания на настоящия състав уточнения по иска,с
3
допълнително становище ответникът излага аргументи за недопустимост на делото, поради
липса на правен интерес. Евентуално поддържа аргументите си за неоснователност на иска.
Оспорва ясно заявеното едва с уточняващите молби придобивно основание на ищеца по
чл.17а от ЗППДОбП. Оспорва да са налице всички предпоставки на тази разпоредба. Твърди,
че електропроводът е бил изграден през 1962г. при действието на ЗЕ (от 1948г., отменен
през 1975г.), при който всички енергийни съоръжения са били държавна собственост,
поради което и никой друг не би могъл да ги притежава. Само по изключение можела да
бъде преодставена на отделни структури експлоатацията на съоръжения за пренос и
доставка на ел. енергия, но не и собствеността върху тях. Аналогична била и
регламентацията в приетия през 1975г. ЗЕ (отм. през 1999г. със ЗЕЕЕ), като само с изрично
разрешение на Асоциация „Енергетика“ било възможно да се прехвърли собствеността
върху енергийно съоръжение на трето лице, също каквото разрешение нямало за спорния
ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Отделно ищцовото дружество нямало за предмет на дейност пренос и
доставка на ел. енергия, по която причина и на основание действалите нормативни правила
нямало как процесният въздушен електропровод да бъде собствен на ищеца. Не са били
налице и специфичните нормативни изключения от това правило. В следващия ЗЕЕЕ
(1999г., отм. 2004г.) уредбата била същата. Оспорва, както ищецът,така и ДФ
„Хидромелиоративни системи“ София“, да са притежавали собствеността по отношение на 2
спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Позовава се на съдебна практика по повод възраженията си.
Оспорва и доказателствената стойност на представни от ищеца писмени доказателства.
На основание възраженията си (и без да твърди свое противопоставимо на ищеца
право на собственост върху процесния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“) моли да бъде отхвърлен
предявения установителен иск, както и за съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
правото си на собственост върху процесната вещ, на предявеното придобивно основание по
чл.17а от ЗППДОбП, с пълния му фактически състав, а именно: че държавата е била
собственик на процесната вещ към момента на началното й възникване; че това държавно
имущество (вещта) след това било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие (в това число правоприемствата относно вещта); че същото имущество (вещта)
е било част от активите на праводателя на ищцовото дружество и не е било изрично
изключено при преобразуването му с акта на МС.
Допълнително следва да докаже още кога и как процесният ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ е бил
предоставен за стопанисване и управление, съответно е станал и част от активите на ДФ
„Хидромелиоративни системи“ София; че „Напоителни системи“ ЕАД е правоприемник на
„Хидромелиоративни системи“ София; и че в момента на преобразуването с Разпореждане
№82/23.08.1993г. на МС спорният ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ е бил притежание на праводателя.
Допълнително, с оглед твърденията си,следва да докаже търпимостта на спорния
ВЕЛ; извънсъдебният спор с ответника за собствеността върху исковия ВЕЛ; годността
4
последният да бъде придобит от ищеца; и местоположението, трасето и местата на
захранване с ел. енергия чрез въздушния електропровод.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
положителните твърдения, на които основава възраженията си – че е налице правна забрана
ищецът да притежава собственост върху спорния ВЕЛ; и че този ВЕЛ е собствен на
държавата; а също и своите противопоставими на ищеца права на собственост (ако твърди
да има такива).
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че въздушен
електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, е с обща дължина 11 875м. и преминава през
землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище, като
доставя ел. енергия до част от абонатите там; че този ВЕЛ съставлява движима вещ (с оглед
Определение №260072 от 15.10.2020г. по в.ч.гр.д. №369/2020г. на ВАпС); че през
м.08.2012г. за него са били издадени две удостоверения за търпимост от общ. Лозница и от
общ. Търговище; че между страните е била водена кореспонденция по повод на
собствеността върху исковия ВЕЛ, включваща и писмата от 09.08.2019г. и от 21.02.2020г. на
Председателя на УС на „ЕРП – Север“ АД.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада.
Нямам възражения в голяма част от него.
Представям и моля да приемете писмено становище по част от доклада, както и
представените със становището доказателства.
Във връзка с доказателствената тежест, която ни е указана, моля да иземените същата
в частта, в която ни е указано, че следва да докажем, че процесния ВЕЛ е собствен на
държавата. Такива твърдения не сме излагали нито в първоначалния отговор, нито в
допълнителното становище.Твърденията ни са, че ВЕЛ-ът е изграден от Държавата и е бил
държавна собственост, но само до 1989г., след който момент е бил преобразуван.
По отношение на указанията, че не твърдим противопоставими на ищеца права за
собственост, в становището съм изложила че “Електроразпределение Север” ЕАД е
собственик на това съоръжение, като тази собственост следва поредица от преобразувания
на бившето държано имущество. Процесният ВЕЛ е 20 Кv, ниво средно напрежение, по
същество част от разпределителна мрежа. До 1990г. е бил държавна собственост, както
всяко друго съоръжение по това време, като е бил предоставен за стопанисване и
управление на съответните структрни звена към Комитета по енергетика. Впоследствие през
1990 г. се прави преобразуването, като се учредява дружество с държавно участие “НЕК”
АД, която впоследствие придобива всички активи на енергийните звена на Комитета по
енергетика. А по-късно от “НЕК” АД, отново чрез преобразуване на териториален принцип,
се отделят други отделни юридически лица. За нашата територия на североизточна България
5
това са били: “Електроснабдяване Горна Оряховица” и “Електроснабдяване Варна”, които
придобиват част от цялата мрежа – средно ниво на напрежение. Впоследствие през 2006г.
във връзка с провеждането на държавната политика по лиценцирането на дейностите и
разпределението на същите между отделни юридически лица, с преобразуване по силата на
договор, двете дружества на тази територия си прехвърлят активи една на друга, които са
свързани с определената дейност – разпределение на мрежа и доставка на енергия.
Тогавашното “Електроснабдяване – Горна Оряховица” получава лиценза за разпределение
на електрическа енергия, а “Електроразпределение - Варна” получава лиценза за доставка.
Във връзка с тези законови промени е необходимо разпределяне на имуществото съобразно
съответната лицензионна дейност. Тогавашното “Електроснабдяване Горан Оряховица” е
преименувано на “Е-Он България Мрежи”, а впоследствие е преименувано на “Енерго-Про
Мрежи” и понастоящем “Електроразпределение Север”, представлявано от мен.
Доколкото всички съоръжения, свързани с разпределение и доставка на
електроенергия до 1990 г., са били държавна собственост и са предоставени на съответни
държавни предприятия към Комитета по енергетика за стопанисване и управление, с много
малко изключения, като например кооперации или ТКЗС-та и то само в случаите, в които
единичното съобръжение е изградено само за нуждите на съответната кооперация или
обществена организация, може да се предостави за стопанисване и управление, като това
минава през админстративна процедура, свързана със самия акт за предоставяне на
управление и стопанисване на съоражението, но и предхождащ акт - нарочно разрешение,
към тогавашната асоциация по енергетика. Доколкото твърдим, че тези административни
процедури не са осъществявани и видно от твърденията на ищеца, обективирани в
уточнителните молби, въпросното съоръжение ВЕЛ захранва над 150 абоната – физически
лица и стопански обекти, не може да се определи, като съоръжение, което е изградено и
обслужва единствено целите на ищеца или неговия праводател.
Твърдя, че процесният ВЕЛ, като имущество, е бил част от имуществото, формиращо
капитала на образуваното “НЕК” ЕАД през 1990г. И впоследствие е преминало към
имуществото на ответника, както по силата на самото отделяне от “НЕК” АД, така и на
последващия договор във връзка с лицензионните процедури относно ел. енергията.
Моля да измените доклада в частта за указаната ни доказателствена тежест, като ни
укажете да докажем, че този ВЕЛ е собствен на държавата, но само до 1990г., след което в
крайна сметка е станал наша собственост.
Моля да приемете уточненията, направени в днешно съдебно заседание, както и да
приемете като доказателства по делото приложените към становището документи, касаещи
твърденията ни. Първите документи са две разпореждания на Министерски съвет, които са
приложени към отговора, но за прегледност съм ги приложила и към настоящото становище.
Другите документи са заповеди от 2000 г., които касят отделятето от “НЕК” АД на двете
дружества, договор за преобразуване от 2006 г., с който тези две дружествата взаимно си
6
прехвърлят активи за осъществяваната дейсност по лицензия, самата лицения, издадена от
КЕВР и счетоводно извлечение от инвентарната книга на ответника, че процесния ВЕЛ е
заведен в ответното дружество, доколкото в още с исковата молба и доказателствата към нея
се установява, че процесния ВЕЛ е диспечарско наименование - Магистрала.
Документите са извадка от ТР и съм ги заверила за вярност с копието.
СЪДЪТ намира, че следва да извърши корекция в изготвения доклад, с оглед
направените уточненения в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
ответното дружество – че процесната движима вещ (ВЕЛ) е била държавна собственост до
1990г., след което била преобразувана в частна, първо на „НЕК” ЕАД, а след това чрез
уточнените в писмен вид преобразувания на “Електроразпределение Горна Оряховица” и
“Електроразпределение Варна”, а понастоящем на ответното дружество
“Електроразпределение Север” ЕАД.
С оглед на тези уточнения, следва да се коригира доклада, като се укаже на ответното
дружество, че следва да докаже, че понастоящем е собственик на електропровода, въз основа
на уточнените в днешното съдебно заседание придобивни основания – преобразуване на
държавно имущество в частно, като капитал на „НЕК” ЕАД при учредяването му, а след
това в преобразуване на държавното дружество в частно такива и преобразуване на самите
дружества, до актуална собственост на ответника.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗВЪРШВА КОРЕКЦИЯ в доклада с уточненията, направени в днешно съдебно
заседание относно твърденията на ответника относно собствеността върху процесния ВЕЛ, а
именно:
Относно собствеността върху процесната вещ (ВЕЛ) ответникът твърди, че е била
държавна собственост до 1990г., след което е била преобразувана в частна собственост,
първо на „НЕК” ЕАД, а след това чрез уточнените в писмен вид преобразувания е била
придобита от “Електроразпределение Горна Оряховица” и “Електроразпределение Варна”,
като понастоящем е на ответното дружество “Електроразпределение Север” ЕАД.
На осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже, че
понастоящем е собственик на процесния ВЕЛ въз основа на уточнените в днешно съдебно
заседание придобивни основания: държавна собственост до 1990г., след което
преобразувана в частна собственост, първо на „НЕК” ЕАД, а след това с уточнените
преобразувания придобита от “Електроразпределение Горна Оряховица” и
“Електроразпределение Варна”, а в момента на ответника.
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото, с корекцията, направена
7
от съда в днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство следва да
бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към предмета на делото
доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
представени с исковата молба, а именно копие от: удостоверение за търпимост № УТ-01-
6/20.08.2012 г.; удостоверение за търпимост изх. № 449/07.08.2012 г. – 2 броя; счетоводна
справка за стопанисване и управление на недвижими имоти държавна собственост – 2 броя;
скица ЕП Крояч – 6 броя; възлагателно писмо с изх. № Д-53-1234-317#5/29.10.2018 г.;
оценителски доклад за определяне на пазарната стойност от май месец 2019 г. – 16
страници; писмо с изх. № Д-53-1234-317#130/21.06.2019 г.; писмо с изх. № Д-53-1234-
317#131/12.08.2019 г.; писмо с изх. № K-EDN-2522#1/08.08.2018 г.; писмо с изх. № K-
EDN.1339/21.02.2020 г.; Разпореждане № 82/23.08.1993 г. на Министерски съвет;
Постановление № 110/14.11.1990 г. на Министерски съвет; Разпореждане № 16/16.11.1988 г.
на Министерски съвет; оценка на хидромелиоративния фонд и други активи, стопанисвани
от ПЕ – „Хидромелиорации“ – Търговище, съдържащо: обяснителни бележки, списък на
стопанисваните от ПЕ – „Хидромелиорации“ – Търговище обекти – 7 страници; протокол №
РД59-69/14.08.2017 г.; констативен протокол – 6 страници; искова молба с изх. № АД-53-
764-202#/06.04.2020 г.; ПМС № 48/28.02.1959 г. – 7 страници; Заповед № РД56-37/27.05.2011
г. – 4 страници; Протокол № РД59-62/27.05.2011 г. – 4 страници; Разпореждане №
82/23.08.1993 г. на Министерски съвет; оценка на хидромелиоративния фонд и други
активи, стопанисвани от ПЕ – „Хидромелиорации“ – Търговище; протокол от 10.03.1989 г.
на Централна работна група – 10 страници; Заповед № 103/30.11.1988 г. на министъра на
народната отбрана и министъра на земеделието и горите – 4 страници; Разпореждане №
16.11.1988 г. на Министерски съвет; Заповед № РД-09-513/21.02.1983 г. на Национален
аграрнопромишлен съюз – ДСО „Водно стопанство“; встъпителен баланс на разходите в КВ
и източниците за финансиране към 01.04.1993 г. – 5 страници; публикация в Държавен
вестник от 1971 г. – 2 страници; писмо с изх. № V-1-137/08.11.1962 г.; писмо с изх. №
4771/07.09.1962 г.; протокол № 2 за частично приемане на отделни напоителни системи – 7
страници;
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
представени с отговора на исковата молба, а именно копие от: Разпореждане №
46/07.11.1991 г. на Министерски съвет; списък на преобразуваните предприятия от
обединения и комбинати и други предприятия от системата на Комитета по енергетика;
устав на едноличното акционерно дружество с държавно имущество „Национална
електрическа компания“ АД – 9 страници; състав на надзорния съвет; Разпореждане №
50/13.12.1991 г. на Министерския съвет; Разпореждане № 45/07.11.1991 г. на Министерския
8
съвет; Разпореждане № 47/07.11.1991 г. на Министерския съвет; списък на преобразуваните
предприятия от обединения и комбинати и други предприятия; Определение №
342/20.07.2009 г. на ВКС; Решение № 31/14.06.2016 г., постановено по т.д. № 3170/2014 г. по
описа на ВКС; Съдебен акт № 440:23.12.2011 г., постановен по 1605/2010 г. по описа на
ВКС; Съдебен акт № 130/11.02.2011 г., постановен по т.д. № 776/2009 г. по описа на ВКС;
Решение № 1081/2008 г. по описа на ВКС; Решение № 247/22.04.2010 г., постановено по
гр.д. № 3868/2008 г. по описа на ВКС; Решение № 300/28.06.2010 г., постановено по гр.д. №
169/2009 г. по описа на ВКС.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
представени в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, а
именно копие от: Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерски съвет; списък на
преобразуваните предприятия от обединения и комбинати и други предприятия от системата
на Комитета по енергетика, устав на едноличното акционерно дружество с държавно
имущество „Национална електрическа компания“ АД; състав на надзорния съвет;
Разпореждане № 47/07.11.1991 г. на Министерски съвет; списък на преобразуваните
предприятия от обединения и комбинати и други предприятия; Заповед № ДВ-118-
А/24.04.2000 г. на председателя на ДАЕЕР; разпределителен протокол за отделяне на клон
ЕРП Г. Оряховица от НЕК – ЕАД; Заповед № ДВ-128-А/24.04.2000 г. на председателя на
ДАЕЕР; разпределителен протокол за отделяне на клон ЕРП Варна от НЕК ЕАД; договор за
преобразуване на търговски дружества – 25 страници; лиценция за разпределение на
електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004 г.; счетоводно извлечение от инвентарна книга
на „Електроразпределение Север“ АД.
Препис от тях е представен и за насрещната страна, като ПРИЛАГА същия към
корица на делото.
СЪДЪТ констатира, че ищцовото дружество не е изпълнило указанията на съда,
дадени с доклада на делото, а именно - да представи преписи от два конкретни документа,
които са представени към уточняваща молба на ищеца от 05.11.2020 г. и които документи са
ситуирани от лист 28 до лист 33 по делото.
СЪДЪТ констатира, че ищцовото дружество изобщо, нито до деня преди днешно
съдебно заседание, нито до днес, не е изпълнило задължението и за прецизиране на
въпросите по първоначално поисканата СТЕ, които обаче в началния им вид не съответстват
на последващите уточняващи молби.
СЪДЪТ намира, като взе предвид тези обстоятелства, че следва да се отхвърли
молбата на ищеца за допускане на СТЕ на поставените с исковата молба въпроси, поради
неотносимост с оглед на последващите уточняващи молби, които са от съществено значение
по делото, както и поради липсата на прецизиране на въпросите, според дадената от съда
възможност.
9
Относно непредставените преписи от писмени доказателства съдът все пак
преценява, че самите доказателства не следва да се изключват от данните и материалите по
делото, доколкото следва да се разреши вещен спор за материално право, но неизпълнението
на указанията на съда относно тях ще следва да рефлектира в глоба в размер на 50 лв., на
осн. чл. 89, т. 2 от ГПК.
По тези причини, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовото дружество за допускане на СТЕ
на въпросите,поставени в самата искова молба, находящи се на лист 4 от първоначално
образуваното дело в РС – Търговище.
НАЛАГА ГЛОБА на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Овча купел“, бул. „Цар Борис III“ №
136, ет. 3, представлявано от ИД Снежана Динева, в размер 50.00 лв. за неизпълнение на
двете разпореждания на съда, дадени с определението по чл.140 ГПК и проекта за доклад,
на осн. чл. 89, т. 2 от ГПК.
Определението относно наложената глоба не подлежи на обжалване, но срещу нея
може да се подаде молба пред настоящия състав за отмяната й в едноседмиче срок от
получаване на съобщението, при наличие на уважителни причини за неизпълнение на
указанията.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 3169/18.02.2021 г. от в.л. К.К., с която
моли предвид големият обем на задачата и краткия срок за изпълнение, да й бъде дадена
възможност да изготви заключението по допуснатата експертиза за следващо с.з.
АДВ. М.: Събрали сме документите, но заради инж. В. не беше технически възможно
да се предоставят всички документи на вещото лице. Към момента са предоставени всички
документи.
Моля да се даде възможност на вещото лице да изготви заключението.
Въпреки, че се ще отложи делото за изготвяне на СОЕ, доколкото те е служебно
назначена само за определяне на държавната такса в настоящото производство, ще направя
искане, с оглед поведението на ищеца и липсата на представител в днешно съдебно
заседание, както и с оглед липсата на искане от ищеца делото да се гледа делото в негово
отсъствие, да постановите неприсъствено решение. Считам че са налице за
неоснователността на иска и с оглед на това моля за постановяване на неприсъствено
решение.
10
Моля за за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238, ал.2, от ГПК,
въз основа на данните към настоящия момент.
СЪДЪТ за да се произнесе намира следното:
Позоваването на разпоредбата на чл.238, ал.2, предложение 2-ро от ГПК е
своевременно направено. Относно наличието или не на предпоставките на тази разпоредба
съдът ще се произнесе в следващо о.с.з., доколкото е нужно да бъде изслушана служебно
допуснатата СОцЕ за цената на електропровода и така за цената на иска. При преценката в
о.с.з. ще се вземат предвид данните и обстоятелствата към момента на искането на
ответника по чл.238, ал.2 ГПК, а именно към днешно о.с.з. Но самото произнасяне,с оглед
молбата на ответника и с оглед предстоящата за изслушване СОцЕ, следва да се отложи.
По тези причини, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответното дружество по реда на чл.238,
ал.2, предложение 2-ро от ГПК до събирането на допусната СОЕ за определяне цената на
вещта и съответно цената на иска и до постановяване на решение по спора.
АДВ. М.: Представям и моля да приемете списък с извършените съдебно-деловодни
разноски.
СЪДЪТ предвид становището на процесуалния представител на ответната страна по
делото
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представения списък от ответната страна по делото по чл. 80
ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие.
За събиране на експертни доказателства, съдът намира, че следва да отложи делото за
друга дата и час.
За процесуална икономия и с цел да се избегнат бъдещи молби за отлагане на
производството, поради служебна ангажираност на процесуалните представители, съдът
посочва като дата за следващо с.з.: 25.03.2021 г.
АДВ. М.: Удобна дата е.
За събиране на доказателствата, делото следва да бъде отложено за друга дата и час,
предвид което и
О П Р Е Д Е Л И:
11
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 25.03.2021 г. от 10:00 ч., за
която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице К.Т. К.-С..
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца съобщение само и единствено за наложената глоба и
дадената възможност за отмяната й.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание,което е приключило в 10:48ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12