Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 14999 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 469310 от
13.08.2018 г. по
гр.д. № 36908/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, е отхвърлен
предявеният от А.Д.Т. срещу В.М.Ж. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата
от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – душевни болки и страдания, засягане на доброто име на ищеца в
обществото, честта и личното му достойнство, вследствие на публичното
разгласяване на 19.05.2017 г. от ответника от парламентарната трибуна на
невярно позорящо твърдение (клевета), а именно: „че е прочел фашистка
декларация и че изказването му не било невинно антокомунистическо изказване, а
възкръсналият български фашизъм“, както и вследствие на обида, а именно: „че е
фашист“, тъй като декларативно е причислен към „шестващи в парламента фашисти“.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца чрез адв. В., с
която първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Твърди, се че по делото
не се спори относно авторството, мястото, датата и съдържанието на процесния
израз. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че изразът не е бил
изречен по адрес на ищеца, а по адрес на политическа партия „ГЕРБ“, като е
направил превратен прочит на доказателствата. Посочва се, че по време на
изказването ответникът три пъти е споменал името на ищеца, като не е изрекъл наименованието
на политическа партия „ГЕРБ“ и персонално е критикувал именно ищеца.
Свидетелство за това, че присъстващите народни представители и журналисти също
са възприели изказването именно като направено по адрес на ищеца, са
последвалите публикации в медиите. Поддържа се, че е допуснато процесуално
нарушение, тъй като свидетелските показания на М.А.и И.М.са били интерпретирани
превратно. Според ищеца в производството не са събрани доказателства, от които
да се установява верността на твърденията на ответника или да се оборва
презумпцията в ЗЗД за неговата виновност. По изложените съображения се моли
обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск изцяло уважен.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
В.Ж. чрез адв. Й., с който се моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Поддържа се, че ищецът не е успял да докаже елементите от
фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД. Изложени са доводи, че
конституционното ограничение в изразяването на свободно мнение, а именно то да
не се използва за накърняване правата и доброто име на другиго, не означава, че
не може да се осъществява публична критика на политически фигури, държавни
служители и органи, като по отношение на политиците границите на допустимата
критика са по-широки. Посочва се, че ответникът не е отправял директни обиди и
не е изричал позорящи изрази спрямо ищеца, нито твърдения, че той изповядва
фашистка идеология, а единствено е изразил мнение от трибуната на Народното
събрание относно прочита на политическа декларация на политическа партия „ГЕРБ“
от името на А.Т.. Твърдението, че прочетената декларация е фашистка и че
изказването не е било невинно антикомунистическо изказване, а възкръсналият български
фашизъм, не е било отправено лично към ищеца и не е съдържало конкретни
позорящи твърдения, чиято истинност да подлежи на проверка. В това изказване не
са били налице и обидни квалификации спрямо ищеца, като изразът, че „фашистите
шестват не само в правителството, шестват и в парламента“ е бил отправен към
неопределен кръг от лица, не и конкретно към ищеца. Посочва се също, че
изказването на ответника е било направено в качеството му на народен
представител, като съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека
свободата на изразяване е особено важна за народните представители.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по
същество, първоинстанционното решение е и правилно по следните съображения.
Между страните не се спори, че на 19.05.2017 г. по време
на пленарно заседание на Народното събрание ответникът В.Ж. е направил следното
изказване към председателя Ц.К.: „Струва ми се, че поведението на нашия колега,
който се опита да прочете декларация от името на парламентарна група, господин Т.,
е осъдително…Вие трябваше да прекъснете г-н Т. в момента, в който той обвини
най-старата българска политическа партия в престъпление…в момента, в който
произнесе тези думи, тъй като това беше декларация на българския фашизъм…Фашистите
шестват не само в правителството, шестват и в парламента…Г-н Т. трябваше да
бъде отстранен от заседанието, да му бъде отнета думата и да му бъде наложено
наказание. Вие трябва да прекратите сами подобни изказвания. Това не са невинни
жестове, това не са невинни изказвания. Това не е примитивният антикомунизъм на
ранната десница, това е възкръсналият български фашизъм.“
По делото са приложени и публикации от интернет сайтове
във връзка с проведеното пленарно заседание.
От разпита на свидетеля М.А.се установява, че той е
разбрал за случилото се от публикации в медиите. В разговор с ищеца разбрал, че
той е травмиран, защото смята, че е бил представен като фашист, а всъщност е
бил противник на тоталитарни режими. Свидетелят за прът път чувал такава
квалификация. Ищецът му заявил, че ще предяви претенции по съдебен ред. Други
приятели и хора, които не били близки до ищеца, също реагирали отрицателно на
случката. Впоследствие ищецът коментирал на шега, че след като е фашист, трябва
да е много по-обективен в работата си.
По делото е разпитан и свидетелят И.М., който е възприел
процесното изказване от предаване по телевизията. С ищеца се видели същия ден,
той бил ядосан и афектиран. Казал, че никога не е защитавал идеите на фашизма и
бил обиден. В продължение на дни говорел за случая и трудно преживял обидата.
Разпитана е и свидетелката М.П., преподавател на
ответника, която е споделила впечатленията си за характера на страните по
делото.
При така установеното от фактическа страна въззивният
съд достигна до следните правни изводи.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между
деянието и вредоносния резултат, вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага. Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни
изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които
накърняват личните права и интереси на ищеца, като свободата на словото,
прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на Република България, се
разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности,
каквито са доброто име и правата на гражданите. Съобразно разясненията, дадени
в Решение № 7/1996
г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд и Решение № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г. на Конституционния съд свободата на
словото, прокламирана в чл. 39 – чл. 41 от КРБ, няма абсолютен характер.
Правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси,
получава и разпространява информация е прогласено и в чл. 10 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
(„Конвенцията“) и то не е абсолютно. Основания за ограничаването му
се съдържат в чл.39, чл.40 и чл.41 КРБ и не позволяват
то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и
интереси, а също и в общия за всички права чл.57, ал.2 КРБ,
който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява
права или законни интереси на другия. Такова ограничително основание се съдържа
и в текста на чл.10, т.2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на
изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или
санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично
общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Правото на лично
достойнство, чест и добро име съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е
също защитено. Конституционният съд е посочил още, че от гледна точка на
ценността на правото да се изразява мнение за свободата на политическия дебат
като част от публичната дискусия, изказванията, които засягат дейността на
държавните органи или съставляват критика на политически фигури, държавни
служители или правителството, заслужават по-високо ниво на защита, поради което
може да се
заключи, че държавната власт като цяло, както и политическите фигури и
държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво,
по-високо от това, на което са подложени частни лица.
Въпросът за баланса при упражняването на конституционно
гарантираните права се решава след конкретна преценка на всеки случай. Спорен пред
въззивния съд е въпросът дали процесното изказване има клеветнически и обиден
характер спрямо ищеца. Обида по
смисъла на чл. 146, ал. 1 НК представлява казване или извършване на нещо
унизително за честта или достойнството на другиго, а клевета по смисъла на чл.
147, ал. 1 НК представлява разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или
приписване на престъпление. В разглеждания случай, както
е посочил и районният съд, не са налице клеветнически или обидни квалификации,
които да са конкретно насочени към ищеца, т.е. не е налице един от основните
елементи за ангажиране на отговорността по чл. 45 ЗЗД – противоправно
поведение. Клевета или обида може да има само при излагане на конкретни
неверни, позорни или унизителни факти по отношение на определена личност.
Процесното изказване съдържа общи фрази, които не са били насочени конкретно
срещу ищеца, чрез тях ответникът е изразил своето възмущение от начина на
водене на пленарното заседание от страна на председателя г-жа Ц.К.. Не е
адресирал конкретни обидни или клеветнически изрази по отношение на ищеца,
споменал е името му единствено, за да отбележи, че поведението му е осъдително
и е следвало да бъде прекъснат от председателя. Изреченията: „Фашистите шестват
не само в правителството, шестват и в парламента.“ и „Вие трябва да прекратите
сами подобни изказвания. Това не са невинни жестове, това не са невинни
изказвания. Това не е примитивният антикомунизъм на ранната десница, това е
възкръсналият български фашизъм.“ не са насочени лично срещу ищеца, а както е
отбелязал и районният съд, срещу неопределен кръг лица, поради което следва да
се приеме, че липсват обективна обидна оценка или клеветническо твърдение,
отнесени конкретно към ищеца. В този смисъл са Решение № 468 от 26.05.2009
г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV г. о. и Решение № 54 от 4.05.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 357/2009 г., III г. о.
Следва да бъде отбелязано и че
използваните от ответника изразни средства са били употребени в рамките на
разгорещен политически дебат и са в рамките на реториката, характерна за
политическото говорене, включително и по време на процесното пленарно заседание
от 19.05.2017 г. В същия смисъл и дух са били и изказванията на самия ищец
по-рано по време на същото заседание, например: „небългарска социалистическа
партия, която е наследник на небългарската комунистическа партия“, „Клахте
българите, както и турчин не ги е клал!“, „Това е партия, която е съставена от
особена порода нагли хора, хора, които се опиват от своята безнаказаност.“
Именно в контекста на така проведения дебат въззивният съд извърши преценка за
наличието на противоправност в поведението на ответника и достигна до извода,
че процесното изказване е в рамките на правото на свободно
изразяване на мнение. Използваните изразни средства не са били насочени
лично срещу ищеца, допустими са в рамките на разгорещени политически дебати и
съответстват на изразните средства, използвани от останалите участници в
дебатите, в това число и от самия ищец. В конкретния случай следва да бъде
отчетено и качеството на народни представители на страните по делото, в което
те са направили своите изявления на 19.05.2017 г., с оглед на което ограничителните
рамки по чл. 10, ал. 2 ЕКЗПЧОС са по-широки. В тази връзка настоящият
съдебен състав взе предвид и мотивите, изложени от Върховния касационен съд в Определение № 474 от 30.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1545/2019 г., IV г.
о. и Определение № 140 от 27.02.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 2411/2018 г., III г. о.
По изложените съображения, поради липсата на основен
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, а именно
противоправно деяние, предявеният иск се явява неоснователен и не е необходимо
обсъждане на останалите елементи от посочения фактически състав. Следователно
първоинстанционният съд правилно е отхвърлил иска и обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски за въззивното
производство има въззиваемата страна – ответник. В негова полза на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв., платено в брой съгласно отбелязването в приложения по делото
договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на
предявения иск настоящото решение може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 469310 от
13.08.2018 г. по
гр.д. № 36908/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА
А.Д.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** (партер), да заплати на В.М.Ж.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
за въззивното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.