П Р О
Т О
К О Л
гр. София, 28
август 2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
27 състав в открито съдебно заседание
на двадесет и осми август две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
Секретар: Пенка Цанкова
Прокурор: ЙОРДАН ПЕТРОВ
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Костадинова
НОХД №2246 по описа за 2020 г.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ С.И.М., лично, уведомен и доведен от Затвора-София, където търпи наказание „лишаване от свобода” по
друго дело.
Не се явява служебният защитник на подсъдимия С.И.М. -
адв. П.К., който е редовно уведомен, видно
от л. 25 по делото, на 03.08.2020 г., без да сочи уважителни причини.
За СГП се явява прокурор
Йордан Петров.
ПОДСТРАДИЛИТЕ, съгласно обвинителния акт:
Н.А.З.,
явява се лично.
Д.А.З. не
се явява.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпило заявление, ведно с
молба от Д.А.З. от днешна дата, 28.08.2020 г. № 87846 от 09.01
часа, в което заявява, че поради здравословни проблеми не може да се яви в
съдебното заседание.
В молбата, освен искането за конституиране като частен обвинител, видно от последното изречение, че се предявява
срещу подсъдимия граждански иск за причинените й в резултат на деянието вреди в
размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане, като моли да бъде конституирана в качеството на
граждански ищец в производството.
К.В.П.
явява се лично, уведомена.
Т. Б.Ш. явява се лично, уведомен.
М.Б.Ц. явява се лично, уведомена.
В.А.З. не се явява, редовно уведомен на
06.08.20 г. чрез М.Ц..
С оглед лист 30 от делото и уведомяването му чрез М.Ц.,
същата се явява в залата в нейно лично
качество и заяви: В. беше тук заедно с нас, но му направиха справка и го
задържаха в районното за някакво обяснение.
Съдът
констатира,че пострадалия съгласно ОА В.А.З.
не се явява по посочените от М.Ц. причини.
За последните двама се явява адв. М.Т., повереник с пълномощно на
л.139, т. ІІ от ДП.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам връзка с моя защитник. Нямам друг защитник.
Получил съм обвинителния акт и разпореждането на съда за насрочване на делото
преди около 15 дена.
ПРОКУРОРЪТ: Няма как да се даде ход на делото, пред вид
неявяването на защитника на подсъдимия, тъй като защитата му е задължителна.Предлагам,
ако имаме телефон на защитника, да се свържем с него, за да се види дали
евентуално не се бави пред вид задръствания.
След свързването с адв. К. от прокурора на мобилен телефон
на л.121 от ДП, същият е заявил, че се намира в задръстване и до 5 – 10 минути
ще се яви.
ПОСТРАДАЛАТА
М.Ц.: Познавам Й.Н.П.. Тя ми е леля.
Не поддържам връзка с нея. Тя е сестра на В.Н.П.. Леля ми живее или в кв.
Дружба или в кв. Казичене.
В 09.40 часа
СЪДЪТ обяви почивка 10 минути, с оглед изчакване на служебния защитник на
подсъдимия.
След обявената почивка СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПРОДЪЛЖАВА в
същия съдебен състав и секретар с участието на проверените вече лица, като в
залата се явява и адв. К., който се
извинява за закъснението.
Съдът уведоми адв. К. за докладваните по-горе данни.
ПО ХОДА НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
АДВ. К.: Получил съм разпореждането на съда преди повече от 7 дни.
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че
може да бъде даден ход на делото. Двамата пострадали, посочени от
прокуратурата, единият е задържан, но
има повереник, така че той може да се погрижи за правата му, а Д.З. на
практика е изпратила молба, с която иска конституиране като страна в процеса.
Самата молба аз считам, че е в такъв стил написана, че тя не може да присъства
лично, но правата й ще бъдат защитени. Пред вид новите данни, представени от
съда, че има и сестра починалата, знам за тълкувателните решжения, както
прецени съдът.
АДВ Т., за
пострадалите М.Ц. и В.А.З.: Преди да взема становище по това, дали да се
даде ход, аз желая от името на моите клиенти, на основание чл. 77 ал.2 вр. ал.
1 и ал. 3 и във вр. чл. 76 от НПК да ни конституирате като частни обвинители,
говоря за М.Ц. и В.З..
Относно даване
ход на делото, аз считам, че поради изложеното от представителя на СГП, ход може
да бъде даден и същото да бъде проведено. От друга страна обаче, предоставям на
и съда.
Идвайки в съда, разбирам от г-жа Ц., че В.З. минути
преди това е задържан. Явно, влизайки в съда на входа е излязла някаква справка
и органите на ГД „Охрана” съвместно с МВР са го задържали. Вероятно са имали
основание, не съм запознат със случая.
С него не можах
да разговарям по въпроса, но аз мисля, че становището е единно. В това
производство ние не желаем да се конституираме като граждански ищци, а само
като частни обвинители.
ПОСТРАДАЛИТЕ,съгласно
ОА:
М.Ц.: Поддържам изложеното от адв. Т..
Н.А.З.: Желая да се констиуирам като частен обвинител. Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
К.П.: Желая да се конститурам като частен обвинител. Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
Т.Ш.: Желая да се конституирам като
частен обвинител. Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ЗАЩИТНИКЪТ: В случай, че наистина има постъпили данни за такова
лице, което е наследник на пострадалата, считам, че прокурорът е прав по отношение на тълк.
решение №1 от 2018 година за наследниците и същата трябва да бъде уведомена за
разпоредителното заседание, за да може да упражни правата си. В този смисъл, аз
считам, че не следва да се дава ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Сега разговарях с насредниците и по техни сведения,
сестрата на починалата са били в лоши отношения, скарани, което съгласно
тълкувателното решение измества малко нещата, дали следва да бъде призоваваная
и да бъде конституирана като страна.
ЗАЩИТНИКЪТ: Считам, че при това положение конституирането не
може да бъде извършено в днешното съдебно заседание. Не възразявам против
тяхното конституиране, като пострадали те си имат своите права, но това не може
да стане сега, тъй като считам, че ход на делото не следва да бъде даден поради
неуведомяването и неизразяването на становище на един от наследниците.
ПРОКУРОРЪТ: Лицата, които са направили искане да бъдат
конституирани като частни обвинители, следва да бъдат конституирани. Аз по
принцип съм против конституиране на граждански ищци в наказателния процес, защото
това затруднява делото, още повече, че лицето е трудно подвижно, трудно би
защитило претенцията си, така че моля да не се уважава искането на пострадалата
Д.З. да бъде конституирана като граждански ищец.
АДВ Т.: Нямам възражение по отношение неявяването на моя
доверител В.З., във връзка с хода на РЗ.
СЪДЪТ, след тайно съвещание
като отчете становището на страните по
хода на разпоредителното заседание, постъпилите искания за конситуиране на лица
в качеството на частни обвинители и граждански ищци, намира следното:
Пречки по хода
на разпоредителното заседание, с оглед направените изявления по-горе, както и процедурата по уведомяване на лицата за днес, не
съществуват и ход на разпоредителното заседание следва да бъде даден.
Исканията на лицата за конституиране като частни обвинители,
всички явили се лица: Н.З., К.П., Т.Б.Ш., М.Б.Ц., както и от името на неявилия
се по посочените по-горе причини В.А.З., както и пред вид докладваната молба от
Д.А.З. за конституирането като частни обвинители, а в частност З. и като
граждански ищец са направени своевременно до посочения краен срок в закона, а
именно до даване ход на разпоредителното заседание. Същевременно исканията им
за конституирането им като частни обвинители следва да бъдат уважени.
Не така стои въпросът по отношение направеното искане от
Д.А.З. за конституирането й като граждански ищец в процеса и предявения от нея
граждански иск в докладваната по-горе
молба, доколкото съдът счита, че това ще затрудни разглеждането на наказателното
производство и това не е единственият път за охраняване на тези интереси,
доколкото съществува възможност да предяви такъв иск и пред гражданския съд.
Адв. Т. по отношение
неявяването на неговия доверител В.А.З., при който е спазанена
процедурата за уведомяване, по посочените от М.Б.Ц. причини заявява, че няма
пречка на това основание да бъде даден ход на делото, тоест не се явява
неявяването му предпоставка за отлагане на разпоредителното заседание.
От друга страна, обсъждането дали са налице и някои други
лица, родственици на твърдяното да е починало вследствие на деянието лице В.Н.П.
не е въпрос по хода на разпоредителното заседание, а такъв, който предстои да
бъде разгледан, с оглед лимитираните въпроси в
закона.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА Н.А.З.
като частен обвинител по настоящото
НОХД № 2246/2020 г.
КОНСТИТУИРА Д.А.З. като частен обвинител по настоящото НОХД № 2246/2020 г.
КОНСТИТУИРА К.В.П. като частен обвинител по настоящото НОХД № 2246/2020 г.
КОНСТИТУИРА Т.Б.Ш. като частен обвинител по настоящото НОХД № 2246/2020 г.
КОНСТИТУИРА М.Б.Ц. като частен обвинител по настоящото НОХД № 2246/2020 г.
КОНСТИТУИРА В.А.З. като частен обвинител по настоящото НОХД № 2246/2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжлаване и
протестиране.
По изложените вече
мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата от Д.А.З. за конституирането
й като граждански ищец в производството по настоящото НОХД № 2246/20 г. и не приема за съвместно разглеждане
предявения с молбата граждански иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
самостоятелно обжлаване и протестиране.
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА самоличност на подсъдимия:
С.И.М. - ЕГН **********, роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работих в „Д.Г.” ООД охранител,
осъждан, понастоящем търпи наказание „лишаване
от свобода” в размер на 2 години в ЗО „Казичене” към
Затвора – София, с адрес гр. София, ж.к. **********
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в настоящото производство, вкл. и
правото му на отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ разяснява
правата на частните обвинители в процеса и правото им на отводи.
ПОВЕРЕНИКЪТ: Нямаме искания за отводи.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ/поотделно/: Разбрахме правата си. Нямаме искания за отводи.
ЗАЩИТАТА И
ПРОКУРОРЪТ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ за становище по въпросите по чл.248,ал.1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на СГС. Няма основание за прекратяване или спиране
на производството. Делото със споразумение не може да приключи, евентуално със
съкратено съдебно следствие. Няма основание за разглеждане на делото при
закрити врати, мерки за процесуална принуда не са взети. Нямам искане за
събиране на нови доказателства.
Дали е допуснато
съществено отстранимо процесуално нарушение, аз считам, че има данни, че
сестрата на починалата не е в добри отношения с нея, скарани са, поради което
незапознаването й с производството и неконституирането
й като
пострадал, не може да бъде прието като съществено процесуално нарушение.
АДВ Т. за частните обвинители М.Ц. и В.А.З.: Делото е подсъдно на
СГС.
Считаме, че няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считаме, че няма
съществено отстранимо допуснато нарушение на процесуалните правила в хода на делото
в досъдебната фаза, което да ограничава процесуалните права на обвиняемия или
на пострадалия или неговите наследници.
Доколкото няма изявления
от страните и по-специално от обвиняемия или неговия процесуален представител,
считаме, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, като се съгласявам с прокурора, че на основание чл. 381 ал.2
, последно изречение, споразумение е недопустимо.
Няма основание за
привличане на резервен съдия. По смисъла на закона, не участват съдебни
заседатели в това производство, то би било недопустимо привличането на съдебни
заседатели, камо ли пък на резревни.
Относно защита,
обвиняемият има защитник, както и двама от сочените за пострадали в мое лице.
Не се налагат следствени действия по
делегация. Взетите мерки за процесуална принуда, не се налага да бъдат взети
такива, пред вид обстоятелството, че подсъдимият изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр. София. На този етап нямам
искания за събиране на нови доказателства. Ще се ползваме от тези, които са по
делото.
Считаме, че делото следва да се с насрочи за
разглеждане по общия ред в открито заседание, като се призоват всички посочени
в приложението към обвинителния акт лица.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.Ц.: Поддържам казаното от повереника ми.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Н.З.: Поддържам казаното от адв. Т., макар да не е
мой повереник по въпросите, предмет на обсъждане днес.
ЧАСТНИЯТ ОВИНИТЕЛ К.П.: Поддържам
казаното от адв. Т., макар да не е мой повереник по въпросите, предмет на обсъждане
днес.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т.Ш.: Поддържам казаното от адв. Т., макар да не е
мой повереник по въпросите, предмет на обсъждане днес.
АДВ К.: Делото е подсъдно на съда.
По отношение на т. 2,
дали има основание за прекратяване или спиране на наказателното производство,
считам, че и такива основания има, доколкото още на ДП сме изразили становище,
макар и частично касаещи въпроси по същество на хода на делото, че относно
изясняване причините за смъртта и квалификацията
на деянието, пред вид това сме направили и доказателствени искания във връзка с
допълнителна СМЕ, които не бяха уважени.
В тази насока считаме, че има такива процесуални нарушения и квалификацията на
деянието е неправилна.
По отношение,
допустими и отстраними процесуални
нарушения, поддържам казаното от прокуратурата по отношение на наследничката, която не е призовавана на ДП и не уведомявана, а дали
отношенията им са били влошени или не, считам, че това е ирелевантно и няма
данни по делото това да е установено по някакъв начин и тя изрично да е заявила
някакво становище, че не желае да участва. Тълкувателното решение не говори за
подобни отношения, за които нямаме данни изобщо.
В този смисъл считам,
че делото следва да бъде върнато на СГП, за да се извършат действия по
уведомяване на пострадалата. По отношение на останалите точки, нямам възражения,
доколкото очевидно е, че делото ще продължи по общия ред. Нямаме желаие за
особена процедура, коментирали сме това с моя подзащитен. По отношение на
останалите въпроси, нямам възражение.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам становището на адвоката.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание намира за установено следното:
На първо място, що се
касае за това, делото дали е подсъдно на съда, то с оглед внесения в съда обвинителен
акт по отношение на М. за деяние по чл. 124, ал. 1 предл. 3, вр.
чл. 130, ал. 1 от НК и съобразно разпоредбите в чл. 35, ал. 2 от НПК, то делото
е подсъдно на СГС като първа инстанция.
На следващо място съдът
намира за необходимо да закрепи в протокола становището си по въпроса, че
съставът на съда, който следва да разгледа така внесеното обвинение и цитирано
по-горе по отношение на М. е един съдия по смисъла на разпоредбата чл.28, ал.1
т.1 от НПК, където е отразено, че съдът разглежда наказателните дела като първа
инстанция в състав от един съдия, когато за престъплението се предвижда
наказание до 5 години „лишаване от
свобода” или
друго по-леко наказание.
Санкционната норма на визирания от СГП текст в
обвинителния акт по отношение на М., а именно чл. 124 от НК, при лека телесна
повреда, какъвто е конкретният случай е
до 5 години „лишаване от свобода”, поради което и за съдебното заседание,
не са подсигурявани съдебни заседатели, тъй като това би бил незаконен състав
по смисъла на разпоредбите на НПК.
На следващо място, по отношение на това, има
ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, съдът
счита, че такива основания не са налице, независимо от маркираното от адв. К.,
което не може да се определи, дали се отнася за т. 2 или т. 3 от въпросите,
предмет на обсъждане днес, тъй като маркираното от него като довод е въпрос по
съществото на делото, поради което съдът счита, че не са налице основания за
прекратяване на наказателното производство или спирането му.
По отношение на т. 3, дали
е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което
да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на
пострадалия или на неговите наследници, съдът намира за установено следното:
По смисъла на разпоредбите
в закона, вкл. и чл.249 от НПК, който гласи в ал. 4 т. 2 , че допуснато на ДП
нарушение на процесуалните правила е съществено и отстаримо именно на тази фаза
на процеса, когато са нарушени правата
на пострадалия или на неговите наследници да бъде уведомен за
образуването на досъдебното производство, да бъде уведомен за правата си и да
участва в производството, като в конкретния случай, с оглед изисканата от съда справка
за родственици по отношение на жертвата
на престъплението, с оглед установяване пострадали лица, които са претърпели
вреди вследствие на твърдяното деяние -смъртта на жертвата В.Н.П., се
установява, че /л. 11 от делото/ освен призованите за днес лица и посочени в
обвинителния акт и на които матералите по делото са им предявени и правата са
им били разяснени, това са: К.П., Н.А.З., Д.А.З., В.А.З., М.Б.Ц. и Т.Б.Ш., то В.Н.Попов има жива сестра
- Й.Н.П. с ЕГН **********, както и други починали лица от кръга, посочен в
тълкувателните решения – баща, майка, както и друга сестра, та по отношение на
живата сестра Й.Н.П. съдът констатира, че в ДП липсва разпит, уведомяване за
правата й, и възможността да участва в производството,
респективро липса за предявяване на материалите по разследването и възможността
да направи своите искания, бележки и възражения. Такова лице не е било издирено.
Липсват каквито и да е данни да е призовавано, намирано, установявано и да е
било взето становището му по горепосочените въпроси.
Съдът счита, че задължението за това е на
органите на ДП, а липсват данни лицето да се намира извън страната, да е било търсено, да не е намерено, да няма
адрес, на който да бъде установен. Тогава би била мислима друга хипотеза, а
именно, че лицето няма установено местонахождение на територията на страната,
за да бъде призовано, уведомено за горепосочените права. Този случай не е такъв.
При това е ирелеванто
за охраняване правата на лицето, дали се е намирало в лоши или не отношения с
жертвата, доколкото това е въпрос по съществото, с оглед евентуално приемане на
граждански иск и неговото уважаване и в какъв размер, а не по отношение
възникване или не на тези права, още повече данните, които черпи прокурорът са
от други заинтересовани от процеса лица, поради което няма как да бъдат
споделени съображенията му. Освен това, отново ще наблегне съдът, че задължение
за призоваването й за съда не съществува за съдебното заседание при
установяването, че има такова лице и да възникнат тези му права направо в съдебното производство при условие,
че в ДП на същото правата не са били
гарантирани.
При това положение се
констатира допуснато процесуално нарушение, отстранимо именно на досъдебната
фаза на процеса по отношение на това лице Й.Н.П. и делото следва да се върне на
прокурора за отстраняването му по
надлежния и предвиден в закона ред.
Само че това не е единственото допуснато процесуално
нарушение, което води до връщане на делото в предходната му фаза.
Допуснато е и такова, което засяга правата на
обвиняемия в процеса от кръга визирани в
посочения по-горе текст на чл. 249 ал. 4 т.1 от НПК, а именно: обвиняемият да научи за какво престъпление е
привлечен в това качество и при съобразяване наличните и все още действащи
разпоредби в закона за съдържанието на обвинителния акт и необходимост от
излагане в него на последователна, непротиворечива теза, факти и при диспозитив
и обстоятелствена част, които се намират във връзка едно с друго и то така, че да
стане ясно в какво престъпление се обвинява М., какви факти се твърдят по
отношение на него и какви действия същият е извършил. Така както е описано в обстоятелствената
част на обвинителния акт, в частност л. 3 по номерацията на делото по отношение
на неговите действия, същите се съдържат в два абзаца, а следващите такива касаят
действия на пострадалото лице, за които не са описани обстоятелства М. да има
отношение към тях или пък са описани други обстоятелства, които сочат, че други
лица имат отношение към тях, а не и
подсъдимият. Тоест, съдът счита, че не са описани в конкретика действията на М.,
които да са довели до твърдяния престъпен резултат и то именно по подбраната
квалификация от прокуратурата за подвеждане на неговата деятелност.
С оглед и тази
неяснота, непълнота и неотговаряне на изискванията на обвинителния акт на
закона, съдът счита,че препятства възможността да бъдат обсъдени и решени
останалите въпроси днес, а именно по какъв ред да се разгледа делото, кои лица
да бъдат призовани, каква да бъде мярката за неотклонение на този подсъдим и
другите визирани в закона, тъй като по смисъла на цитираните разпоредби и реда,
по който се обсъждат въпросите, въпросът за допуснатите процесуални нарушения и
връщане на делото в предходната му фаза е преди останалите такива.
За да продължи
разглеждането на делото, то трябва да има годно обвинение, така че да постави
началото на процес, който да не бъде опорочен от непълнотата, неяснотата на
обвинителния акт и за да може и подсъдимият да реализира правата си, тъй като
законът му е дал възможност да се брани, включително и срещу фактите, описани в
обвинителния акт, а в случая може да се посочи, че такива почти липсват.
При това положение
съдът счита, че е допуснато и такова процесуално съществено нарушение, което е
довело до ограничаване правата и на обвиняемия и то от тези, визирани изрично
чл. 249, ал. 4 т. 1 от НПК, както и че обвинителният акт не отговаря на
изискванията на закона по отношеиие съдържание.
При това положение, с оглед горепосочените
мотиви, съдът счита, че съдебното производство следва да бъде прекратено и
делото да бъде върнато на СГП за отстраняване на посочените нарушения на
досъдебната фаза на процеса чрез извършване на съответните действия, визирани в
закона.
По горе посочените
мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА,
че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия, както и на пострадалата Й.Н.П. от кръга
на посочените по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен
съд София по реда на гл. ХХІІ от НПК.
По горепосочените мотиви, съдът счита, че съдебното
производство следва да бъде прекратено, за да бъдат отстранени констатираните
по-горе процесуални нарушения на досъдебната фаза на процеса.
Воден от изложеното,СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2246/2020 г. по описа на СГС, НО, 27
състав.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на горепосочените процесуални
нарушения, съществени такива, отстраними на досъдебната фаза на процеса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред
Апелативен съд София, по реда на гл.ХХІІ от НПК.
Препис от протокола да се издаде на адв.К., за
да му послужи пред НБПП.
АДВ Т.: Ще уведомя В.А.З. за определението на
съда.
Протоколът се изготви
в съдебно заседание, което приключи в 10.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: