№ 140
гр. Русе, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря Светлана Н. Енчева
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520200007 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Ю. И. П. против Наказателно постановление № 18-
2400357/18.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, с
което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на
труда /КТ/ на земеделският производител-жалбоподател е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1
във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се
отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. Г. В.
от АК – Русе. Поддържа се жалбата и се моли за нейното уважаване, в условията на
евентуалност се навеждат доводи за маловажност.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ст.
юрисконсулт П. Й., която заема становище за неоснователност на депозираната жалба и
моли наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. В
подкрепа на тезата си, застъпва доводи за доказаност на приетите за осъществили се факти,
изложени в наказателното постановление, а именно, че И.Б. е полагал труд, без да има
сключен трудов договор. Излага съображения, че при съставянето на АУАН-а и издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и
правилно е приложен материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок
– постановлението е получено от жалбоподателя на 17.12.2024 г., а жалбата е подадена на
27.12.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се
явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 31.08.2024 г. при извършване на съвместна проверка с представителите на НАП
Варна за спазване на трудовото законодателство на ЗП Ю. И. П. в обект на контрол – тараба
в гр. Русе, Стоково тържище „Плодекс“, място № 7 свидетелят Р. Р. - главен инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, приел, че И. Ю. И. полага труд като „работник“ в
обекта на контрол без да има сключен писмен трудов договор с работодателя ЗП Ю. И. П..
По време на проверката И. И. помагал в подреждането на произведената стока. В тази
връзка на И. била предоставена декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която последния
попълнил, че няма сключен трудов или граждански договор, че не желае да сключи трудов
договор и че не получава трудово възнаграждение.
Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка №
ПР2434272/31.10.2024 г., в който било констатирано допуснато нарушение на трудовото
законодателство от страна на ЗП Ю. И. П. - чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
Съобразявайки отбелязаните под т. 3 констатации, свидетелят Р. Р. приел, че с тези си
действия жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса за труда, като в тази връзка съставил АУАН № 18-
2400357/31.10.2024 г., който бил подписан от земеделския производител без възражения.
Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал
оспореното наказателно постановление, като в същото били възприети фактическо описание
и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
жалбоподателят на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от
Кодекса на труда било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева
за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – Наказателно постановление № 18-2400357/18.11.2024 г., Удостоверение за
раждане, Писмо изх.№ 24102377/09.12.2024 г., Писмо рег.№ 188200-6959/20.12.2024 г., АУАН
№ 18-2400357/31.10.2024 г., Протокол за извършена проверка № ПР 2434272/31.10.2024 г.,
Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, Декларации – 3 бр., Писмо изх.№
24100228/28.11.2024 г., Писмо изх.№ 24101262/03.12.2024 г., копие на плик – 2 бр., копие на
известие за доставяне – 2 бр., справка за настоящ адрес, идентификационна карта, копия на
сигнали – 3 бр., Протокол за извършена проверка на обект от 28.09.2024 г., Протокол за
извършена проверка на обект от 09.11.2024 г., Протокол за извършена проверка на обект от
16.11.2024 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Р. Д. Р.
(актосъставител), А. М. М. и И. Ю. И..
Като цяло доказателствената съвкупност по делото е безпротиворечива. Отчитайки
наличието на частични противоречия в така събраната доказателствена съвкупност, съдът
съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК подложи последната на задълбочен анализ,
2
като стигна до следните изводи:
По отношение на писмените доказателства и доказателствени средства:
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, като особено цени представената по делото декларация по чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ. Декларираната в същата информация, касаеща съществените елементи
на трудово правоотношение, въз основа, на които може да се сключи писмен трудов договор,
намира потвърждение в приобщените по делото гласни доказателства - показанията на
свидетеля И. И. (с изключението на реквизит: „длъжност“ – „работник“, по отношение на
който свидетелят дава подробни и обстоятелствени показания за неговото попълване) .
По отношение кредитиране на гласните доказателства:
Св. Р. Р. (актосъставител) потвърждава, че на въпросната дата при проверка на обекта
установили, че полагат труд три лица, едно от които И. И., син на жалбоподателя. Уточнява,
че св. И. подреждал стока, извършвал товаро-разтоварна дейност, като същият бил
наблюдаван от него няколко минути преди да се легитимира. Потвърждава, че проверката
била инициирана след подаване на сигнали от страна на св. М..
Показанията на св. А. М. сочат, че на 31.08.2024 г. е видял проверяващите на СТ
„Плодекс“ и че двете дъщери на Ю. П. ги обслужили. Друго не бил видял в процесния ден.
Съдът кредитира неговите показания в посочената част, както и в частта относно подадените
от него сигнали. Съдът отчита факта, че свидетеля и жалбоподателя били във влошени
отношения, чието обостряне съвпада с подаваните от него сигнали, както и че същите са
конкуренти при извършваната от тях търговска дейност. Поради това същите цени критично
и в съответствие с останалата доказателствена съвкупност.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля И. И., като отчита евентуалната
му заинтересованост с оглед обстоятелството, че същият е син на жалбоподателя.
Свидетелят изнася данни, че баща му не е в добро физическо състояние, има проблем с
очите и не трябва да вдига тежко. С оглед на това, заявява, че в процесния ден е разтоварвал,
рано сутринта произведената стока от автомобила и е прибирал празния амбалаж за
следващия ден. Не очаквал и не е получавал възнаграждение за помощта, която оказвал на
родителите си. Не бил работил на 31.08.2024 г., а е помогнал на родителите си и не бил
получавал трудово възнаграждение. Заявява, че е ученик и че в делничните дни от 8 ч.
участва в учебните занятия и че помощ на родителите си е указвал и друг път. Посочените
обстоятелства се потвърждават от св. Р. (частично – по отношение на извършената товаро-
разтоварна дейност от И. И. на 31.08.2024 г. около 8,20 ч. до тараба 7 на СТ „Плодекс“).
От правна страна:
Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не
е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за
неговата довършеност не се изисква настъпването на определени обществено опасни
последици.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната
страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва
възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение,
както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно
изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят
неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.
По друг начин казано, трудовото правоотношение се характеризира с нееднократното
3
и системно престиране на работна сила от работник или служител на определена длъжност,
с определено работно място и работно време, под контрола на работодателя при осигурени
от последния условия за изпълнение на работата и срещу уговорено трудово
възнаграждение, изплащано периодично.
Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от физическо лице
на работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и
практически умения за изпълнение на определеният вид работа срещу трудово
възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че е налице престиране на труд, без да е
сключен трудов договор преди постъпване на работа, за който законът преписва писмена
форма за действителност, следва да съществува и съответно да е доказано по делото
съдържанието на трудово правоотношение, а именно, че лицето предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане и работно
време.
В конкретния случай съдът намира, че събраните доказателства, обсъдени в тяхната
съвкупност, не доказват по изискуемия несъмнен начин наличие на трудово правоотношение
между жалбоподателя и И. Ю. И., ЕГН ********** към 31.08.2024 г.
Съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал.1 КТ и възприе актът за установяване на
административно нарушение като доказателство, което на самостоятелно основание
обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство следва да бъде
отбелязано, че разпоредбата на чл. 416 от КТ предвижда отразените единствено в редовно
издадения акт констатации, фактически положения да се считат за установени до доказване
на противното. С оглед спецификата на извършваната от контролните органи дейност и
многобройността на осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е
установил презумптивната доказателствена сила на актовете за констатации, съставени при
установяване на административни нарушения.
Представената по делото декларация по чл. 402 от КТ (лист 18 от делото) е
попълнена от И. И.. Посочената декларация представлява частен документ, който не се
ползва с формална доказателствена сила обвързваща съда. Декларацията, представлява
предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието
на трудовото правоотношение. Дори и да е налице воля за добросъвестно попълване на
декларацията от лица, които желаят да сътрудничат на проверяващите, това би имало за
закономерен резултат попълване на всички графи в декларацията, вкл. тези, които носят
белезите на трудовото правоотношение - работно място, име на длъжност, работно време,
между седмични почивки и почивки в рамките на работния ден, трудово възнаграждение.
Настоящият случай не е такъв. Св. И. не е посочил трудово възнаграждение, не са посочени
почивки през работното време, изрично е заявил, че не желае да сключи трудов договор.
Във връзка с декларацията по чл. 402 от КТ следва да се подчертае, че след
предявяването и в съдебно заседание, свидетелят изрично заявява, че определен реквизит от
нея е попълнен от него под диктовката на служителите на ИТ. Свидетелят конкретизира, че
става дума именно за изписването от него на текста „работник“ след реквизит „длъжност“.
Същото еднозначно показва каква е била волята на лицето в момента на попълване на
декларацията, което в съчетание с ниската му възраст – 18 г. и неопитност, свидетелстват за
верността на изложеното от него в показанията му в тази част.
От събраните по делото доказателства не може да бъде направен еднозначен и
обоснован извод на първо място, че страните имат качествата „работник“ и „работодател“,
както и за съществуване на индивидуално трудово правоотношение с характеризиращите го
предмет и трудови задължения между И. И. и ЗП Ю. И. П., ЕИК *********, така и за воля на
св. И. да бъде назначен на работа. Липсват доказателства, че той се е явил в точно
определено време и само в такова време на работа, че приключва трудовия си ден в точно
определен час и т. н. Липсват и доказателства, че съществува йерархична подчиненост на И.
4
И. и ЗП Ю. И. П., която е необходим и съществен елемент от индивидуално трудово
правоотношение, в рамките на което се престира работна сила по смисъла на КТ.
Предоставянето на работна сила може да стане единствено, когато лицето, което я
предоставя, се постави в зависимост от лицето, което я получава, което намира израз в
съществуването на конкретни трудови задължения за работника, каквито доказателства по
делото не са ангажирани. При това не се установяват елементите на трудово
правоотношение, регламентирани в чл. 66, ал. 1, т. 1 до т. 8 от КТ включително.
В случая по делото не се събраха доказателства от които по безспорен и категоричен
начин да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работната сила в
условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от
време, на определено място на работа, при определено работно време. Няма данни, нито
доказателства за извършвана трудова дейност от И. преди датата на проверката. Не се
установи и по безспорен и категоричен начин, че е извършвал трудова дейност в деня на
проверката. От показанията на св. И. се установи, че към момента на проверката е
разтоварвал стока от колата. Безспорно е, че в деня на проверката – 31.08.2024 г. И. И. се е
намирал до проверявания обект, находящ се в СТ „Плодекс“, което обаче не е достатъчно, за
да се приеме, че същият е извършвал работа, която изисква сключването на трудов договор в
писмена форма. В доказателствена тежест на административния орган е да установи, че
волята на страните е за сключване на трудов договор. Поради изложеното съдът намира, че
безспорно и напълно се оборва презумптивната доказателствена сила на АУАН-а.
Административният орган е бил длъжен да събере и други доказателства, в подкрепа
на тезата, че И. И. действително е предоставял работната си сила при условията на чл. 1 ал.
2 от КТ, в т. ч. сведения по чл. 44 ал. 1 от АПК. В случая в административното производство
не са изследвани всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са събрани,
проверени и оценени всички необходими, относими и допустими доказателства за разкрИ.е
на обективната истина. С процесуалното си бездействие по отношение на фактите, които е
следвало да бъдат установени, и за установяването на които е следвало да бъдат взети
всички мерки и средства в съответствие със служебното начало в административното
производство, контролният орган е допуснал нарушение на материално правните
разпоредби. Административният акт е издаден без да са изяснени действително относимите
обстоятелства в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Съобразно служебното начало,
административният орган, осъществяващ контрола по трудовото законодателство, е
следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и
обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде
административен акт.
Не се установи между жалбоподателя и И. И. да е уговорено престиране на работна
сила, не е налице предоставяне на работна сила в условията на продължителност,
непрекъснатост и повторяемост на трудовите функции и задължения за определен период от
време, в условията на йерархична подчиненост, при установен трудов ред и трудова
дисциплина, при определено работно време, на определено работно място, с материали и
средства на дружеството - работодател и при реално уговорено трудовото възнаграждение.
Не се сочи/представя и нито едно доказателство за изплащането/получаването на трудово
възнаграждение на св. И.. Доказателства, установяващи посочени по-горе задължителни
елементите на трудовото правоотношение не се събраха по делото.
Следва да се посочи и че трудов договор може да се сключи, когато са налице две
насрещни взаимносъвпадащи изявления на двете страни от правоотношението, които трябва
да се обективират в писмена форма. В случая не само, че липсва писменото изявление на
която и да било от страните по правоотношението, не само, че жалбоподателят и св. И.
изрично заявяват, че не са в трудово правоотношение, но и не се представиха каквито и да
било документи за уреждане на правоотношението като трудово. Не са събрани и
5
доказателства от административнонаказващия орган за наличието на такова
правоотношение. Само за пълнота следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 405а
от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2,
съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от
контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото
правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.
От събраните доказателства се установява също така, че отношенията между
жалбоподателя и И. И. са роднински – баща и син, без характерната за трудовото
правоотношение субординация при упражняване на дисциплинарната власт. Същото
обстоятелство, наред с факта, че св. И. е ученик потвърждава житейски логичното обяснение
на свидетелят, че същият е помагал на баща си и не е извършвал трудова дейност по
смисъла на КТ.
Настоящият съдебен състав счита, че при анализ на събраните в настоящото
производство доказателства не може да се обоснове категоричен извод, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, приложима в настоящата производство
съгласно чл. 84 от ЗАНН, представляваща продължение на един от основните принципи в
наказателния процес, а именно принципа за невиновност, залегнат в чл. 16 от НПК, изисква
наказателното обвинение да бъде доказано по несъмнен начин.
Изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК означава, че колкото и висока да е степента на
вероятност едно лице да е осъществило състав на престъпление, в случая - на
административно нарушение, това си остава вероятност и не може да създаде твърдо и
окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда относно главния
факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито и да било противни
изводи, освен единственият възможен, а именно, че привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице е осъществило състава на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му.
За пълнота въззивният съд намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 9, ал. 1 от
ЗАНН приготовлението към извършване на административно нарушение не се наказва. Въз
основа на установените факти, от показанията на актосъставителя и св. И. - „разтоварването
на стока от колата“, „прибирането в колата на празния амбалаж за следващия ден“,
„помагането“ в подреждането на произведената стока не могат да обосноват полагането на
труд на ревизираното място – СТ „Плодекс“, място № 7 (тараба) не може да бъде направен
извод, че св. И. е извършвал действия, представляващи престация на работна сила, на
основание трудово правоотношение.
С оглед на всичко изложено по-горе и като счете, че по делото липсват безспорни и
категорични доказателства, които да установят че жалбоподателят е имал качеството на
работодател, лицето И. Ю. И., ЕГН ********** - работник към 31.08.2024 г., както и че са
налице елементите на трудово правоотношение, съдът прецени, че атакуваното наказателно
постановление се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да
бъде отменено.
По разноските:
Представен е договор за правна защита и съдействие от адвокат Г. В., в който е
посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 450 лева. Не е посочен начин и срок
на плащане. Няма и отправено от жалбоподателя искане за присъждане на разноски по
делото. Съдът счита, че не следва да не присъжда каквито и да е разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1, вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2400357/18.11.2024 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, с което на основание чл. 416, ал. 5, във
вр. с чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ на ЗП Ю. И. П., ЕИК
********* е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7