РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Смолян, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно
наказателно дело ***20245440200246 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Постъпила е жалба Т. Х. К., роден на *** г. с постоянен адрес ***, гр. ***, ул.
„***“ *** против Заповед за задържане на лице с рег. № 345зз-6/08.05.2024 г., издадена от Х.
С. И., мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД МВР – Смолян.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с
целта на закона и моли да бъде отменена.
Твърди се, че на 08.05.2024 г. около 13:48 ч. в гр. Смолян спрямо жалбоподателя
К. била извършена полицейска проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Смолян. Без да са налице външни признаци, реакции или поведение на водача за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, водачът бил уведомен, че следва да
бъде изпробван за такава употреба. Тъй като Т. К. никога не е употребявал наркотични
вещества, а още по - малко е управлявал МПС след употреба на такива вещества, дал
съгласие да бъде изпробван. Тестът, обаче, отчел положителен резултат за употреба на
„бензодиазепини“. Т. К. не бил съгласен с резултата от теста, поради което настоял да даде
биологични проби - кръв и урина. Полицейски служители го придружили до лечебно
заведение, където дал такива проби. Към момента на подаване на жалбата резултат не е
налице.
На първо място се оспорва компетентността на мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Смолян да издава заповеди за задържане на лица по реда
1
на чл. 72 и сл. от ЗМВР. Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР заповедта следва да съдържа
фактическите и правни основания за задържането. Задържането е на правно основание чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която норма полицейските органи задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление. Счита, че не са събрани доказателства за
съпричастност на задържаното лице към престъпна дейност. Това е така, доколкото, както се
посочва в оспорената заповед за задържане, К. управлявал МПС - мотоциклет, като след
извършена спрямо него проверка с DrugTest 5000, уредът отчел положителен резултат за
„бензодиазепини“.
Съгласно 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс престъпление е налице, в случаите в
които едно лице управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Кои вещества се определят като наркотични е въпрос, уреден в законодателството, а именно
в Наредбата за класифициране на веществата и растенията като наркотични. Видно от
списъците към нея, наркотично вещество „бензодиазепин/и“ не се посочва. Предвид
посоченото, задържането е осъществено без фактическо и правно основание.
На следващо място, при прилагане на принудителните административни мерки по
чл. 72, ал. 1 ЗМВР полицейските органи следва да съобразят и необходимостта от тяхното
налагане за всеки конкретен случай. В теорията и в практиката няма спор, че целта на
принудителната административна мярка е преустановителна и предотвратяваща. Издалият
заповедта орган не е посочил съответствието й със споменатите цели, т.е. приложената
принудителна административна мярка, освен фактически необоснована, се явява и
несъответна на целта на закона, което е основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от
АПК.
Нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, съобразно който прилагането
на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1 ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане
на законовата цел. Целта на задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е да се прекрати
започнало престъпление или да се пресече възможността на лицето да извърши
престъпление, като за всеки конкретен случай на задържане данните, установяващи тази
възможност, трябва да бъдат категорични, а доказателствената тежест е именно за
административния орган, издал акта. В конкретния случай нито е обосновано, нито е
доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо задържането за срок до 24
часа. До този извод се стига предвид обстоятелството, че не са били налице данни, които да
обосновават с достатъчна сигурност, че К. ще извърши престъпление. Що се отнася до
пресичането на започнало престъпление, това е станало с кумулативното приложение на две
по-леки по тежест принудителни административни мерки, а именно тези по чл. 171, т. 1., б.
„б" и чл. 172 ЗДвП, като спрямо Т. К. са издадени заповед за прилагане на принудителна
административна мярка ***4-1058-000086 и заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с ***4-1058-000087 за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС и временно прекратяване на регистрацията на управляваното от
жалбоподателя МПС към момента на проверката. Приложението на тези мерки се явява
2
достатъчно от гледка точка на постигане на целта на закона, поради което задържането се
явява противоречащо на принципите за необходимост и пропорционалност, залегнали в чл. 5
от Европейската конвенция за защита правата на човека.
Жалбоподателят моли съда да бъде отменена Заповед за задържане на лице с №
345зз-6 от 08.05.2024 г., с която Т. Х. К. е задържан за срок до 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1,
т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Претендира да бъдат заплатени направените разноски по делото.
Въззиваемият в писмено становище, изразено в придружаващото преписката
писмо счита жалбата за неоснователна, като твърди, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган в рамките на правомощията му и при наличие на данни за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. За него адв. П. поддържа
жалбата и моли да бъде уважена, като бъде отменена издадената заповед за задържане,
претендира за разноски.
Въззиваемият не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна,
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията
на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед
по реда чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за задържане на лице с рег. № 345зз-6, издадена на 08.05.2024 г. от Х.
И. - мл. автоконтрольор в сектор ПП Смолян при ОДМВР - Смолян, на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя Т. Х. К. за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ на МВР Смолян, затова че на 08.05.2024 г. в 13,10
ч. управлява МПС – мотоциклет с рег.номер /немски/ *** след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Уреда отчита положителна проба за бензодиазепини,
установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен №
ARJF 0062.- престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Заповедта е съставена в присъствието на
преводача В. К..
Задържаният Т. Х. К. е освободен на 08.05.2024 г. в 19:30 ч., за което същият
собственоръчно се подписал на гърба на заповедта за задържане.
Видно от книгата за задържаните лица в РУ – Смолян жалбоподателят е бил
задържан по издадената заповед за времето от 13,48 часа до 19,30 часа или малко по-малко
от 6 часа.
На 08.05.2024 г. в 16:50 ч. гр. Смолян е извършен личен обиск на лицето Т. Х. К.
3
от мл. инспектор *** в присъствие на свидетеля Х. И., като в него е открит паспорт от
Германия ****, за който жалбоподателя е дал обяснение, че това е неговият документ за
самоличност. За посоченото обстоятелство е изготвен протокол за личен обиск на лице от
08.05.2024 г. Изготвена е и разписка за предаване на документа за самоличност на полицията
от същата дата.
Представен е лист за преглед на пациент в КДБ/СО ОТ 08.05.2024 г. с час на
прегледа 17:10 ч., видно от който са му извършени изследвания АН 120/80 и ЕКГ син ритъм
и са взети 2 броя моновети в 17:10 ч. със стикери № 102437.3 и № 102437.4, 102437.5 –
урина и попълнен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на наркотици без противопоказания за задържане.
Със заповед за прилагане на ПАМ ***4-1058-000086/08.05.2024 г. временно е
отнето СУМПС на водача Т. Х. *** до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца на осн. чл. 172, ал. 6 от ЗдВП.
С друга заповед за прилагане на ПАМ ***4-1058-000087/08.05.2024 г. е прекратена
регистрацията на ППС, мотоциклет с рег. № *** за срок от 6 месеца на осн. чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗдВП.
На 08.05.2024 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение
серия GA, № 1165590/08.05.2024 г. на Т. Х. К., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗдВП,
затова, че на 08.05.2024 г.в 13:48 часа в гр. Смолян, ул. „***“, до бившия ресторант „***“, с
посока на движение към магазин „***“, като водач на собствения си мотоциклет *** с
немски регистрационен номер *** и притежаващ немско свидетелство за управление на
МПС с № ***, е управлявал мотоциклена след употреба на наркотични вещества,
установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, с фабричен № *** и тестова
касета с фабричен № *** със срок на валидност до 04.2025 г., като уредът е отчел на дисплея
положителна проба за употреба на бензодиазепини. Поредния номер на пробата е 300.
Пробата е извършена в 13.48 ч. чрез слюнката на водача в сградата на Пътна полиция
Смолян. Водачът не е бил съгласен с показанията на уреда. Заявил, че е приемал
парацетамол и ибупрофен. Издаден му е талон за медицинско изследване с № 102437 от
08.05.2024 г.
Нарушителят Т. Х. К. е отказал да получи препис от акта, който отказ е
удостоверен от свидетеля ***.
С мотивирана резолюция на ***, на длъжност началник група в ОДМВР Смолян
***4-1058-М000034 на ОДМВР – Смолян, с-р Пътна полиция Смолян от 09.05.2024 г.
административно наказателното производство по акт за установяване на административно
нарушение GA,1165580/08.05.2024 г. против Т. Х. К. е прекратено на основание чл. 54, ал. 1,
т. 9 ЗАНН поради започнато БП № ЗМ-196/2024 г. на РУ-Смолян.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят И. установява, че на 08.05.2024 г. бил
назначен наряд пътен контрол заедно с колегата му ***, когато около 13:10 ч. инспектор
Владимир *** ги повикал на ул. „***“ до бившия ресторант „***“, за да извършат проверка
4
на двама мотоциклетисти. На място установили лицата Т. Х. К. и ****, които са управлявали
два мотоциклета, тяхна собственост. На място двамата водачи били изпробвани за алкохол с
техническо средство, като пробите били отрицателни. Двамата чужди граждани били
помолени да ги придружат до сектор „Пътна полиция“ за проверка на техните мотоциклети,
като в сградата на Сектор „Пътна полиция“ била извършена и проверка за наркотични
вещества и техни аналози с техническо средство Дрегер драг тест 5000, като пробата е
извършена в 13:48 ч. На К. пробата била положителна за бензодиазепини. Пробата е
извършена чрез слюнка в негово присъствие. Резултатът за положителна проба бил показан
на К., който заявил, че не е съгласен с него, и че е употребявал само парацетамол и
ибупрофен. Свидетелят не си спомня дали е казал кога е употребил парацетамол и
ибупрофен. Веднага са докладвали на оперативния дежурен при РУ - Смолян за
констатацията и на място бил извършен оглед от дежурна оперативна група с разследваш
полицай *** и в последствие било образувано бързо производство по описа на РУ – Смолян.
Извършен е оглед на мотоциклета, извършени са действия от разследващия полицай на
оперативната група. За допуснатото нарушение от К. свидетелят И. му съставил АУАН по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, като му бил издаден и талон за
медицинско изследване. Актът бил съставен в негово присъствие и преведен от преводач В.
К., като К. отказал да го подпише. След това същият бил придружен до МБАЛ – Смолян,
където дал кръвна проба за изследване и бил задържан за 24 ч. в РУ – Смолян. Свидетелят
И. сочи, че К. не е бил задържан за целия срок от 24 часа. Веднага след като приключили с
техните действия бил освободен без да се налага да стои и една минута в помещение за
задържане в РУ - Смолян. Поводът за проверката бил, че неговият началник *** пожелал да
извършат проверката на мотоциклетите, защото единият бил с паднал регистрационен
номер, табелата била паднала и от там всъщност се наложило да отидат до Сектор „Пътна
полиция“, за да сравнят номера на рамата на двигателя, с тези които са в свидетелството за
регистрация на въпросните мотоциклети. След това направили проверките. Било по-скоро
рутинна проверка за наркотици. Външно К. бил с адекватно поведение, отношение и
държание. Винаги при положителна проба за някои от наркотичните вещества и техни
аналози лицето се задържа, когато е имало управление на МПС, защото все пак К. е бил
водач на мотоциклет. Свидетелят не може да каже дали кръвната проба е готова, същите се
бавили доста.
Правни изводи:
Съдът е длъжен да извърши проверка на материалната и процесуална
законосъобразност на обжалваната заповед. В резултат на проверката счита, че заповедта е
незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен полицейски орган,
съгласно чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 ЗМВР, на основание предвидената хипотеза в т. 7.
Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 ЗМВР по съществото си представлява
заповед за прилагане на принудителна административна мярка и същата следва да има
предвидената писмена форма и да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 74,
5
ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице. В случая оспорваната заповед съдържа необходимите
реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, като в нея са посочени името, длъжността и
местоработата на издалия я полицейски орган, данни, индивидуализиращи задържаното
лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР,
правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че
заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта е посочено и правното
основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили
издаването й - данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. От
посоченото в нея и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането
на жалбоподателя е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а именно управление на МПС – мотоциклет след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред. В
оспорената заповед са посочени както правните, така и фактическите основания за
задържането на жалбоподателя.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР за срок не по-дълъг
от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН,
която има за цел да се осигури възможност лицето да бъде осигурено за извършване на
допълнителни действия по разследване за установяване на съставомерността на
престъплението, за което са налични данни за извършването му, както и за да бъде
предотвратена по-нататъшна възможност за извършване на друго такова или подобно
престъпление, както и за да бъде осуетена възможността нарушителят да напусне страната,
имайки предвид, че е чужд гражданин и живее в Германия.
Жалбоподателят бил установен в момента на извършване на предполагаемото
престъпление, което е достатъчно основание на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката. От установяването на лицето на мястото на
извършване на предполагаемото престъпление до момента на тестването му с техническо
средство за употреба на наркотични вещества в сградата на сектор Пътна полиция е изминал
кратък период от време – 38 минути, през което време същият е бил лишен от възможност
да приема друг вид вещества и да повлияе на теста. Същевременно направеният тест чрез
слюнка на водача е установила употреба на бензодиазепини, което е дало основание на
полицейския орган жалбоподателят да бъде задържан с обжалваната заповед за задържане.
По същество, обаче, оплакванията на жалбоподателя са основателни.
Наркотичните вещества са регулирани в специален закон - Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и подзаконови нормативни актове. Видно от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
бензодиазепините не фигурират като самостоятелни общоприети наркотични вещества, а
участват като част в химични съединения на едно високорисково вещество, забранено за
ползване в хуманната и ветеринарната медицина, включено в списък I към чл. 3, т. 1 от
наредбата, в едно високорисково вещество, позволено за ползване в хуманната и
6
ветеринарната медицина, включено в списък II към чл. 3, т. 3 от наредбата и в няколко
рисковите вещества в списък III към чл. 3, т. 3 от наредбата. Участието на бензодиазепините
в химичните съединения на други, признати за накротични вещества по установения законов
ред не ги прави автоматично такива по смисъла на наредбата. При това положение
действително не е съществувало фактическо и правно основание за издаването на заповедта
за задържане, тъй като бензодиазепините сами по себе си не са признати за наркотични
вещества, поставени под контрола на ЗКНВП. Самото им включване в определена формула
и с определени други съставки в предвидените в списъците към наредбата наркотични
вещества, правят бензодиазепините наркотични вещества, употребата на които води до
съставомерност на престъпление по НК и в частност на чл. 343б, ал. 3. В случая, обаче, не се
установяват другите необходими съставки от химическия състав на определените за
наркотични вещества в списъците на наредбата и сами по себе си бензодиазепините не
представляват такива. От страна на жалбоподателя не се ангажират каквито и да е
доказателства за установяване на твърденията му във връзка с оспорването на показанието
на техническото средство, че е пил само ибупрофен и парацетамол. При извършена проверка
в интернет за състава на тези две лекарствени противовъзпалителни средства не се откриват
бензодиазепини. Още повече, че в листовките за пациента на тези лекарства липсва изрично
указание да не се употребяват при шофиране.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е нарушен принципът на
съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като с останалите две други принудителни
административни мерки – отнемане на СУМПС и снемането на регистрационните табели на
мотоциклета се целят други законови цели, различни от целите на заповедта за задържане,
посочени по-горе.
В този смисъл оплакванията, изложени в жалбата, съдът намира за основателни.
Издаването на заповедта за задържане без наличието на фактическо и правно основание за
това е съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на оспорваната
заповед. Предвид изложеното заповедта за задържане на жалбоподателя е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода от спора на въззиваемия не се дължат разноски.
Жалбоподателят е заявил искане за присъждане на направените разноски,
съобразно представения списък в общ размер на 1 360 лв., от които 1 200 лв. за адвокат, 10
лв. за държавна такса и 150 лв. за транспортни разходи. Въззиваемият своевременно е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът счита същото
за основателно. В случая дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощнике на
жалбоподателя следва да бъде определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 НМРАВ в размер на
750 лв.. Съдът отчита обстоятелството, че осъществената защита се изразява в изготвяне на
жалба срещу заповедта за задържане и процесуално представителство в едно съдебно
заседание, както и че кантората на адв. П. е в гр. София, а делото е разгледано в РС –
Смолян. При това положение съдът счита, че справедливото възнаграждение, съобразено с
невисоката сложност на делото и свършената работа и в съответствие с разрешенията
7
дадени в § 2 и 3 от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, следва да бъде
определено в размер на 800 лв., както и че няма обективно основание да бъде определян по
- висок размер на възнаграждението на този етап на производството. Относно пътните
разходи, съдът счита искането за основателно до размера от 120 лв., съобразно
комбинирания разход на горивото на автомобила на адв. П. и изминатите километри от
София до Смолян и обратно, умножено по 2,76 лв. - стойността на литър бензин, видно от
представената фактура. При това положение следва да бъде осъден въззиваемият да заплати
на жалбоподателя за направените деловодни разноски сумата от 930 лв., от която 10 лв. за
държавна такса, 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 120 лв. за пътни разходи.
Водим от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. № 345зз-
6/08.05.2024 г., издадена от Х. С. И. - мл.автоконтрольор в сектор Пътна полиция при
ОДМВР - Смолян, с която Т. Х. К. /****/, роден на *** г., с постоянен адрес във ***, гр. ***,
ул. „****" ***, е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ -
Смолян за времето от 13:48 часа на 08.05.2024 г. до 19:30 часа на 08.05.2024 г. .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Смолян в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Решението да се съобщи на страните, като на жалбоподателя чрез адв. П..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8