Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
05.11.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
На |
14.10.2020 |
година |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ АЙГЮЛ
ШЕФКИ |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка
Василева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
94 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||||
|
|
||||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от „ЦЕНТРАЛ” ООД, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***, представлявано от управителя му С.А.А., против Решение
№149 от 15.06.2020 год., постановено по АНД
№274/2020
год.
по описа на Районен
съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №09-002354 от 14.02.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата, че след като се е запознал
с посочения съдебен акт, моли Решение №149 от
15.06.2020 год. на Районен съд -
Кърджали да бъде отменено,
на основание чл.348, ал.1, т.1, 2, 3 от НПК, като неправилно,
поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и явно несправедливо. Развива съображения
за това, като в касационната жалба излага най-напред фактите по
делото, а от правна страна развива
доводи, че административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен/без да е посочено в сравнение с какво/ и че предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. Сочи, че от тази гледна
точка съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбодателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление/арг. чл.84
от ЗАНН,
във вр. чл.14, ал.2 от НПК
и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 год. на
Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
по делото закон и че в тази връзка, на контрол
подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща,
обвинителна и сезираща. На следващо място сочи, че съдът
служебно следи за спазване на императивните процесуални правила при издаването
на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на
чл.40, чл.42, чл.43,
ал.5, чл.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН, като счита, че
решаващият състав на Районен съд - Кърджали не е
извършил обстойно служебна проверка по спазване на процесуалните правила и на
материалния закон при издаването на процесното НП и съставянето на АУАН, със следните аргументи:
Касаторът твърди най-напред, че АУАН е
незаконосъобразен и необоснован и че административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН, срещу „ЦЕНТРАЛ”
ЕООД, с който се повдига обвинение за твърдяното нарушение, като в
тази връзка, при постановяване на решението,
решаващият състав на районния съд не е направил служебно проверка за спазване
на императивните правила на чл.42 от ЗАНН при издаването
на АУАН и не били установени следните
съществени пороци на АУАН: На първо място сочи, че актът
за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата на
извършване на твърдяното нарушение и че в АУАН
контролният орган не посочил къде е извършено нарушението, т.е. къде
санкционираното лице е следвало да изпълни задължението, за неизълнение на
което е санкциониран, но
АУАН не съдържал
данни и за мястото на извършване на твърдяното нарушение, което било
недопустимо, тъй като самото нарушение се индивидуализира с дата, място и начин
на извършване, от които обстоятелства следва да е установено по безспорен начин
извършването на описаното в АУАН нарушение, а тези
обстоятелства не били посочени в съставения АУАН. На
следващо място касаторът твърди, че АУАН не съдържа описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е било
извършено деяние с индивидуализиращите го белези и това било нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН. Твърди, че в
АУАН се сочели
ирелеватни към нарушението обстоятелства - всички касаели
извършената на 07.01.2020 год.,
в 10:50 часа, проверка - а именно:
декларарираните от работничката данни към 07.01.2020 год.
и че всички посочени в АУАН обстоятелства били
неотносими към релевираното нарушение на чл.61, ал.1 от КТ към дата 06.01.2020 год.
- определена като дата
на извършване на нарушението, поради което нарушението оставало
недоказано. Касаторът сочи, че за да постанови решението си,
решаващия съд приел,
че процесното административно нарушение е извършено, тъй като работодателят не
е сключил трудов договор на 06.01.2020 год.
с Р. К. преди
постъпването й
на работа и че доказателствата, възприети от съда,
били гласни доказателства - свидетелските показания на
инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали А. С.
и Л. И.; декларацията,
попълнена от Р. К.; извадка от Книгата за начален инструктаж, както и че съставът
на решаващия съд не кредитирал представения по делото
Граждански договор № **/*** год., в който страните
обективирали волята си влизане в гражданскоправно отношение, напълно легално и
признато от закона и с подписите си са удостоверили
датата на постигнатата между тях договореност.
Касаторът анализира извода на съда, че инспекторите от Дирекция
„Инспекция по труда” - Кърджали А. С.
и Л. И. са очевидци на твърдяното в АУАН
и НП нарушение, като намира този извод на съда за
неправилен, тъй като посочените служители извършили проверката по работни места
в стопанисвания от „ЦЕНТРАЛ”
ЕООД обект само
на дата 07.01.2020 год.,
когато са установили лицето, а на 06.01.2020 год.
не са установили Р. К. в обект на „ЦЕНТРАЛ”
ЕООД, а от друга страна, не било ясно,
защо съдът, а и проверяващите, приемат, че за на „ЦЕНТРАЛ”
ЕООД е възникнало
задлъжение да сключи трудов договор с Р.
К.
именно на дата 06.01.2020 год.,
а не например на датата 05.01.2020 год.
04.01.2020 год.
или 03.01.2020 год.,
които дати са все преди постъпването й на работа. Касаторът смчита за безспорно,
че за
да се докаже тезата, че на 06.01.2020 год. е трябвало
да се сключи трудов договор между страните, то
проверяващите трябвало
да докажат именно моментът на началото на изпълнение по договора, постъпването
на работа и трудовата функция от работника, а по делото не били
събрани данни, доказващи, че между страните към 06.01.2020 год.
е съществувало трудово правоотошение, което е трябвало
да бъде обективирано в трудов договор, а напротив,
според касатора такова не е съществувало и към 07.01.2020 год.,
а още по-малко към 06.01.2020 год. Излага довод, че установяването
на датата на постъпване на работа на работничката тежи върху проверяващите,
доколкото тази дата се явява дата на извършване на
нарушението, а в случая, контролният
орган не установил кога работничката е постъпила на работа, респ. кога работодателят е извършил нарушението, като счита, че ако
проверяващите са приели, че лицето на 07.01.2020 год. работи без
трудов договор, то следвало
да квалифицират нарушението като нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса
на труда - липса
на сключен между страните трудов договор в писмена форма.
На следващо място, касаторът твърди, че нарушението не е извършено от
санкционираното лице и не било доказано от
контролния орган. Сочи, че според съда, доказателство
за извършеното на датата
06.01.2020 год.,
нарушение се явява попълнената от Р. К. декларация с
правно основание чл.402, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, в която същата,
„сама под страх от наказателна отговорност” вписала,
че работи от 06.01.2020 год.
Касаторът намира този извод на съда за
неправилен, като сочи, че „Под страх от наказателна отговорност”,
разпоредбата на чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс криминализира
потвърждаването на неистина или затаяването на истина
в писмена декларация/или съобщение изпратено ло електронен път/, когато по силата
на закон, указ или постановление на Министерски съвет,
те се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства и че престъплението по чл.313, ал.1 от НК е формално, но нормата
била бланкетна и било необходимо да е
указано в закон, указ или ПМС, че декларацията се дава пред орган на властта. Сочи, че в
случая тя не е предвидена в чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на
труда, съгласно която разпоредба, контролните
органи в рамките на своята компетентност имат право да се осведомяват пряко от
работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на
контрола, вкл. да изискват от тях да декларират
писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност. Сочи също, че от
друга страна, декларацията била едностранен акт
и ангажирала
с истинността на данните единствено лицето Р. К., от
което изхожда и че въз основа само на съдържащите се
в нея данни и независимо какви обстоятелства са заявени в нея, контролните
органи не могат да повдигнат обвинение срещу дружеството. Твърди, не
на последно място, че нарушението
не се доказвало
и от извадката от Книгата за начален инструктаж, видно
от която,
Р. К. била инструктирана на 06.01.2020 год., като сочи, че законодателят
предвидил задължение за работодателя, по ред и при условия, определени от работодателя,
да осигури провеждането иа инструктажи по безопасност и здраве при работа на
всеки работещ,
независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на всички други лица, които ще посещават производствени
звена на предприятието/чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември
2009 год.
за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд/ и че спазването на
това законово изискване не може да си вмени във вина на
работодателя. Твърди също, че не са относими посочените в АУАН и НП
като доказателство за твърдяното нарушение, „справка по ЕГН
на лицето в ИС на ИА „ГИТ”
и по ЕИК на дружеството, от която е установено, че между Р. К. и дружеството
няма регистриран в ТД на НАП трудов договор.”, като излага
довод, че с
тази справка не се доказва съществуване на трудово правоотношение между
страните, което е следвало да се обективира в писмен трудов договор и следователно,
контролният орган повдигнал обвинение за „нарушение”,
което не е извършено и е реализирал административнонаказателната отговорност по
предположение, по презумпция на проверяващите и на наказващия орган, а това
било недопустимо и незаконно, доколкото
административнонаказателната отговорност се установява в закона и се реализира
при стриктно спазване на законовите процедури и правила.
На следващо място, касаторът твърди в жалбата, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, като хсочи, че видно от
изложеното дотук, актът за установяване на административна нарушение, въз
основа на който е образувано административно-наказателното
производство и е издадено
процесното наказателно постановление, е незаконосъобразен,
поради противоречие с материалния закон и процесуалния закон и поради това имал
за пряка и непосредствена последица незаконосъобразност и на
самото наказателно постановление. Въпреки това касаторът
счита, че са налице пороци и
на самото наказателно постановление, като сочи, че законодателят
императивно и изчерпателно посочвал необходимите
реквизити на едно наказателно постановление в чл.57,
ал.1 от ЗАНН и твърди, че в процесното наказателно постановление
наказващият орган не е изследвал
обстоятелствата по реда на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН – същото не
съдържало
мястото на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както
и доказателствата, които го потвърждават. Твърди, че в наказателното
постановление наказващият орган механично пренесъл посоченото
„нарушение”
от съставения АУАН, заедно с всеки един порок, посочен в изложеното
по-горе, както наказващият орган не посочвал
нито едно валидно доказателство, което потвърждава извършеното нарушение, а отново
единствените позовавания били на документа, наречен декларация по чл.402 от
Кодекса на труда. Касаторът сочи, че преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган бил
длъжен да провери АУАН с оглед на неговата законосъобразност и да анализира
всички събрани доказателства и че съгласно
Постановление №10 от 28.09.1973 год. по НД
№9/1973 год. на Пленума на ВС,
„Във всички случаи, когато административнонаказващият орган обсъжда събраните
доказателства и възраженията на нарушителя, е задължен да
прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните обстоятелства и ако
е необходимо - да извърши такова, за да се установи обективната истина още в
тази фаза на производството.”. Предвид
изложеното, касаторът счита, че АУАН и НП са съставени при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят
отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Не на последно
място, според касатора с издаденото НП не се постигали
целите, визирани в чл.12 от ЗАНН и доколкото не бил
осъществен фактическият състав на административното нарушение на чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда (!? – нарушението е квалифицирано като такова на чл.61,
ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, а не на чл.63, ал.2 от с.к.), то и неправилно и незаконосъобразно била
ангажирана административнонаказателната отговорност на „ЦЕНТРАЛ”
ЕООД и била наложена санкция в размер,
явно несправедлив. Касаторът твърди, че с наложената санкция, макар и в минимално
посочения в закона размер от 1500 лева, за деяние, което не е извършено, при
неизяснена фактическа обстановка, не се постигали целите,
визирани в чл.12 от ЗАНН - да превъзпита и предупреди евентуалния нарушител.
По отношение на доказателствата касаторът счита, че следвало съставът
на Районен съд -
Кърджали да съобрази обстоятелството, че съдебната фаза е централна в административнонаказателното
производство, в която се осъществява реално състезателно начало и неправилно
съдебният състав на Районен съд - Кърджали ценил
събраните по делото доказателства - писмени и гласни. Сочи, че съдебният
състав кредитирал изцяло показанията на разпитаните служители на Дирекция „Инспекция
по труда” -
град Кърджали, без да отчете обстоятелството, че същите са служебно подчинени
на административнонаказващия орган и се намират в служебна и икономическа
зависимост от него. Твърди, че по делото били събрани
безспорни писмени и гласни доказателства, че „ЦЕНТРАЛ”
ЕООД не е извършил визираното в наказателното постановление и в АУАН
нарушение, а представените документи, обаче, не били
разгледани в АУАН и НП в съвкупност, хронологически и смислово, а така също и
не били ценени от състава на Районен съд -
Кърджали. Според касатора, съдебният състав неправилно приел за
установено нарушението единствено и само въз основа на свидетелските показания
на служителите на Дирекция „Инспекция по труда” -
град Кърджали, както и от приобщените по делото писмени доказателства -
наказателното постановление, АУАН и справка на основание чл.402 от КТ, като счита, че
този
краен правен извод на съда не следва да бъде споделен. Твърди, че съдът
неправилно и в нарушение на процесуалните правила е ценил и събраните в хода на
административнонаказателното производство писмени обяснения,
дадени от свидетелите, както и останалите писмени доказателства, съдържащи се в административно-наказателната
преписка и че съдът надценил част от доказателствата - саморъчно
попълнената декларация от Р. К., от съдържанието на която е направил неправилен
извод, че същата е допусната до работа в „ЦЕНТРАЛ”
ЕООД, считано от датата
06.01.2020 год., като счита, че този
извод не можел
да бъде споделен, най-малко поради факта, че липсвали
каквито и да е доказателства
в подкрепа на твърдението, както и счита, че се доказало
по
категоричен и безспорен начин, че „ЦЕНТРАЛ”
ЕООД не е извършил
инкриминираното нарушение, поради което НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, предвид липсата на осъществен състав на административното
нарушение,
вменено на „ЦЕНТРАЛ”
ЕООД с процесното НП.
С касационната жалба касаторът моли да бъде призован на
съд
и след като се установи истинността на твърдяните от него
обстоятелства,
да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение№149/15.06.2020 год.
на Районен съд -
Кърджали, постановено по АНД №274/2020 год.
по описа на същия съд и настоящата
инстанция да се произнесе по същество, като отмени изцяло
наказателно постановление №09-002354 от 14.02.2020 год.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
- град Кърджали, ведно с всички законови последици от това, вкл. и в частта за разноските.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – „ЦЕНТРАЛ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, не изпраща процесуален
представител.
Преди съдебното заседание, от касатора е депозирана
писмена защита, в която заявява, че поддържа изцяло касационната жалба, с
всички изложени в нея доводи и съображения против процесното наказателно постановление,
като развива и допълнителни подробни аргументи в тази насока, като основно
същите са в смисъл, че на посочената в АУАН и в процесното НП дата, лицето Р.
К. не е била установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда”
– Кърджали да полага труд в проверявания обект. Развити са доводи в насока, че
от
анализа на съвкупния доказателствен анализ се налага изводът, че не са събрани
категорични доказателства, с които по несъмнен начин да се приеме, че от страна
на „ЦЕНТРАЛ” ЕООД е реализиран от обективна и
субективна страна състава на нарушението по правната квалификация на чл.61
ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, като според касатора,
в случая липсвали
безспорни доказателства за това Р. К. да е престирала работна сила, при наличие
на характерните за трудовото правоотношение елементи в тяхната цялост. Счита, че поради това и след като не е било налице трудово правоотношение,
то и не е съществувало за „ЦЕНТРАЛ” ЕООД задължение
да сключва писмен трудов договор с Р. К. и
че след
като не е осъществен фактическия състав на административното нарушение на
чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, то и неправилно и
незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „ЦЕНТРАЛ”
ЕООД, поради необоснованост и незаконосъобразност на АУАН. С писмената защита отново моли настоящата инстанция да отмени Решение №149 от 15.06.2020 год. на
Районен съд -
Кърджали и да реши делото, като
отмени наказателно
постановление №09-002354 от 14.02.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали в
неговата цялост, с всички законови последици от това, вкл. и в частта за
разноските.
Ответникът
по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град
Кърджали, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален
представител – ст.юрк.Л. А., която завява, че счита касационната жалба за
неоснователна и моли съда
да постанови решение, с което да остави в сила атакуваното съдебно решените. Счита
същото за правилно и обосновано, като намира, че решаващият съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото и това му е позволило да направи правилни и
обосновани, като краен резултат изводи. Счита, че е правилен
е изводът на съда, че е налице трудово-правно отношение, което не е било
уредено, съгласно императивната норма на чл.1, ал.2 от КТ, както и че правилен
се явява и изводът на съда, че допуснатото административно нарушение е
доказано, като не са допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон,
които да обосноват неговата отмяна. В тази връзка, отново моли
за решение, с което да бъде оставен в сила атакувания
съдебен акт.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали
дава заключение, че подадената касационна жалба е
неоснователна, като счита, че не са налице посочените в нея основания
за отмяна на обжалвания съдебен акт и че същият е правилен
и обоснован. Намира, че е категорично установено, че е възникнало
трудово-правно отношение и че фактите по възникналото отношение не могат да бъдат
възприети като възникнали облигационни отношения. Счита също, че нарушението на трудовото
законодателство по смисъла на чл.61, ал.1 от КТ е категорично доказано от
събраните доказателства по делото и въз основа на същите, съдът е направил
законосъобразен извод, за необходимостта касаторът да носи
административнонаказателна отговорност по КТ. По тези съображения предлага да
бъде оставено в сила обжалваното решение.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното
в нея
касационно
основание,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание
е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е
свързано с неправилно прилагане, т.е. с нарушение на материалния
закон.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№149 от 15.06.2020 год., постановено по АНД
№274/2020
год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №09-002354 от 14.02.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на
„ЦЕНТРАЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, в качеството
му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция”,
в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.61,
ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, скато със същото решение е
осъдено „ЦЕНТРАЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, да запрати
на Изпълнителна агенция „Главна инспекия по труда” – град София, сумата в
размер на 100.00/сто/ лева, представляваща направани разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил, че на 07.01.2020 год., в 10:50 часа, свидетелите А. С. и Л. И. – инспектори
в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство по работни места, в обект на контрол – баничарница
„***”, намираща се в ***, срещу ***, стопанисван от „ЦЕНТРАЛ” ЕООД **.
Свидетелите установили в обекта да работи без трудов договор лицето Р. М. К.,
като по време на проверката тя била в обекта зад плота и посрещала клиенти,
облечена с бяла престилка, заедно с друга жена, която била облечена по същия начин.
Двете, установени да работят, лица, попълнили декларации, които контролните
органи им предоставили, в които декларирали факти и обстоятелства относно
трудовата си дейност в проверявания обект. Лицето Р. М. К.
декларирала писмено, че работи като ***, с трудов договор от 06.01.2020 год., с
работно време от 07:00 часа до 15:00 часа, че няма сключен граждански договор, че
е получила уведомление за регистриран трудов договор и че получава месечно
възнаграждение, в размер на *** лева, с почивен ден в неделя и почивки в
работния ден - 30 минути. Проверката продължила и по документи в Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали на 09.01.2020 год., когато от
счетоводителя на дружеството-жалбодател, бил представен Граждански договор №**
от *** год., сключен между същото лице - Р. М. К., като изпълнител и „ЦЕНТРАЛ” ЕООД
** като възложител. Според този договор, изпълнителят приемал в срок до
24.01.2020 год. да извърши почистване на производствено помещение в ***, при
възнаграждение в размер на минимална брутна работна заплата за страната, след
приспадане на присъщите осигуровки и данъци, съгласно констативен протокол след
приемане на извършената работа. Освен това, проверяващите инпектори направили
справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” по ЕГН и за лице, при която било установено, че лицето Р. М. К. няма регистриран в ТД на НАП трудов договор. Контролните органи приели,
че установените при проверката обстоятелства характеризирали съществуващото
между страните правоотношение като трудово и за това, на 16.01.2020 год., срещу
„ЦЕНТРАЛ” ЕООД ** бил съставен акт за установяване на административно нарушение
по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като това станало в присъствие на
упълномощено от нарушителя лице, който го подписал без възражения. Въз основа
на този АУАН, на 14.02.2020 год. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ,
наложил на жалбодателя – касатор в настоящото производство, административно
наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за извършено нарушение
по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Тази фактическа обстановка
районният съд е установил и възприел от показанията на свидетелите А. С. и Л.
И., на които е дал вяра изцяло и от писмените доказателства - Акт за
установяване на административно нарушение от 16.01.2020 год., ползващ се с
доказателствена сила, съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена
проверка Изх.№ПР 2000255 от 16.01.2020 год.; Граждански договор №** от *** год.;
Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ от 07.01.2020 год.; Извлечение
от регистъра на уведомления за трудови договори - 2 бр.; Справка от ТР за
актуално състояние на „ЦЕНТРАЛ” ЕООД; извлечение от Книга за начален инструктаж
по безопасност и здраве при работа, както и от другите приети по делото писмени
доказателства.
При анализа на гласните
доказателства, районният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите А.
С. и Л. И., като е посочил, че същите са последователни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се и че двамата са
свидетели очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето Р.
М. К. да извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от жалбодателя. Посочил
е също, че те не само са възприели непосредствено лицето да полага труд, но и
са събрали данни в тази насока на място от работника. Първоинстанционният съд не
е кредитирал представения по делото Граждански договор №** от *** год., тъй
като противоречи на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
установяващи, че отношенията между Р. М. К. и дружеството не са гражданскоправни,
а трудовоправни.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд
е приел най-напред,
че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена от надлежна
страна и в законоустановения 7/седем/- дневен срок срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е посочил, че разпоредбата
на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание
са приложими нормите на КТ, а според другата, посочена в атакуваното
постановление, правна норма – на чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа. Съдът е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява,
че Р. М. К. е предоставяла работна сила за жалбодателя, като е осъществявала
трудова дейност в обект, стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно
отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка, решаващият
състав на съда е счел, че следва да се приеме, че процесното административно
нарушение е извършено, тъй като работодателят не е сключил трудов договор в
писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с което и не са били
спазени правилата на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Приел е, че с оглед
на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора „ЦЕНТРАЛ” ЕООД ** на
основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или
„глоба”, в размер от 1500 до 15000 лева, за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Съдът
е посочил, че доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице,
чиято отговорност, по аргумент от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна,
деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва, знаел
ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма и че жалбодателят е бил длъжен при осъществяване на
дейността си като юридическо лице, да изпълни задълженията, които му вменява
законът и като не е сторил това, следва да понесе имуществена санкция, както
повелява посочената разпоредба. Съдът е отбелязъл също, че наложената санкция е
минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на
чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Районният съд, при извършената
служебна проверка, не е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните
правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление. Посочил е, че АУАН и атакуваното постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е описано пълно,
с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата,
които го подкрепят и че е индивидуализиран и нарушителят. Посочил е, освен
това, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно,
какво деяние е осъществено от жалбоателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като е приел, че не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му, както и че словесното
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61, ал.1,
във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, съответно и на санкционната такава - чл.414, ал.3
от КТ. Съдът е отбелязъл, че именно това са разпоредбите, относими към
осъщественото от жалбодателя деяние, както и че не се споделя довода в жалбата,
че било допуснато нарушение на материалния закон, тъй като такова не е било
констатирано. Съдът е посочил, че в писмената защита се твърди, че не било ясно,
защо контролният орган приема, че между страните е съществувало трудово
правоотношение от 06.01.2020 год., поради което е изложил и изводи в тази
насока, като е посочил най-напред, че безспорно, това е датата на нарушението,
който извод следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени
доказателства, а именно - попълнената от лицето К. декларация, в която същата сама,
под страх от наказателна отговорност, е вписала, че работи от 06.01.2020 год.,
както и от извадка от Книгата за начален инструктаж, от която е било вдино, че тя
е инструктирана за първи път именно на тази дата. Съдът е посочил, че друго не
следва и от представения Граждански договор №** от *** год., сключен между Р.
М. К., като изпълнител и „ЦЕНТРАЛ” ЕООД ** като възложител и че по силата на
същия договор, изпълнителят се е задължил в срок до 24.01.2020 год. да извърши
почистване на производствено помещение, намиращо се в ***, при възнаграждение
от *** лева на ден, тъй като в хода на
проверката Р. М. К. не е извършвала дейност по почистване на помещение, а е
посрещала клиенти зад плота с бяла престилка,
заедно с друга жена, която била облечена по същия начин, каквато дейност не е
описана в този граждански договор. Районният съд е посочил, че при това
положение, наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в
писмена форма трудов договор между работодателя „ЦЕНТРАЛ” ЕООД ** и работника,
който е стоял зад плота при проверката на 07.01.2020 год. и е посрещал клиенти
с бяла престилка, заедно с друга жена, която била облечена по същия начин, след
като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение
на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, подлежащо на административно
наказание. По тези съображения районният съд е извел и окончантелния си извод, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
направената претенция за разноски, съдът е приел, че на основание чл.63, ал.5, във
вр. с ал.3 от ЗАНН, следва на административнонаказващият орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната
помощ, съгласно който, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Посочил е, че по силата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80 до 120 лева и че в случая, по делото е проведено едно съдебно
заседание с разпит на двама свидетели, в което е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита,
поради което е приел, че следва да се присъди възнаграждение, в размер от 100 лева,
като е посочил, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира
в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище
***, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218,
ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно
цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният
съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в
рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция споделя,
предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, така
установената от районния съд фактическа обстановка, като намира, че въз основа
на нея, съдът е направил и правилни и законосъобразни изводи. Настоящият състав на касационната инстанция
намира, че
преценката и анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства са
логични, обосновани и правилни и съответно, споделя в пълна степен изводите на първоинстанционния
съд, направени въз
основа на тях, като счита, че тези изводи са правилни, законосъобразни и в пълно
съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и с приложимия материален закон.
Касационната инстанция в
настоящия състав намира за несъстоятелни, противоречиви и нелогични доводите и
твърденията, изложени в касационната жалба, които са били поддържани до голяма
степен и пред районния съд. Според настоящия касационен състав, безспорно е
установено по делото, че лицето Р. М. К., при проверката в търговския обект –
баничарница, намираща се в *** – срещу ***, е била установена от проверяващите
служители от Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, на посочената дата и в
посоченето време – 07.01.2020 год., около 10:50 часа, в работното помещение на обекта,
зад плота, облечено с работно облекло, заедно с други работници в баничрницата.
Безспорно е, също така, че същата сама е попълнила декларацията, предоставена й
от проверяващите служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали и се е
подписала под същата, като в тази декларация, която контролният орган й е
предоставил, тя е декларирала писмено, че от предишния ден - 06.01.2020 год.
работи във фирма „ЦЕНТРАЛ” ЕООД ** на длъжност „***” в обект – баничарница
срещу ***, *** в ***, с работно
време от 07:00 часа до 15:00 часа, с почивен ден – неделя и почвивка в работния
ден от 30 минути, при месечно трудово възнаграждение в размер на *** лева, което още не била получила,
както и декларирала, че има сключен трудов договор и няма сключен граждански
договор и че е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключения
писмен трудов договор. Безспорно е също така, че видно от приложеното и прието
като доказателство извлечение от Книга за начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа в този обект, на същата работничка Р. М. К. е бил проведен
начален инструктаж на датата 06.01.2020 год., т.е. на датата, на която, според
попълнената от нея декларация, същата е започнала работа в този обект –
баничарница, като за проведения начален инструктаж й е била издадена служебна
бележка №9 и е положен подпис на инструктирания
и на лицето, провело инструктажа. Безспорно е на следващо място, че от
страна на касатора „ЦЕНТРАЛ” ЕООД ** с тази работничка не е бил сключен трудов
договор, като при проверката в Информационната система на ГИТ е било
установено, че за нея въобще няма регистриран трудов договор.
При това положение са абсолютно
несъстоятелни пространните доводи и твърдения в жалбата, касателно датата на
извършване на посоченото нарушение и доводите, че не било ясно, защо от АНО е
приета датата 06.01.2020 год., като такава на извършване на нарушението, а не
някоя предходна дата и че в случая контролните органи не установили датата на
постъпване на работа на работничка Р. М. К. Сочената като нарушена разпоредба
на чл.61, ал.1 от КТ повелява, че „Трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа.”, като елементарният анализ на
тази норма сочи, че преди да постъпи на работа, със съответния работник или
служител следва да е сключен трудов договор, т.е. сключването на трудовия
договор, при всички случаи, следва да предхожда постъпването на работа. Ясно е,
при това положение, че нарушение на тази норма ще бъде осъществено на датата,
на която работник или служител постъпи на работа, т.е. когато започне да
осъществява трудовите си функции при съответния работодател, без с него да е
сключен трудов договор, както и е пределно ясно, че едно такова нарушение на
трудовото законодателство може да бъде установено в един по-късен момент, а не
непременно на датата, на която нарушението е осъществено, както именно е
станало и в настоящия случай – нарушението, извършено на датата 06.01.2020
год., е било установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда”
– Кърджали, на следващия ден – 07.01.2020 год., при извършената проверка по
работни места в обекта на контрол.Тази дата на извършване на нарушението,
според настоящия касационен състав, както правилно е приел и районния съд, е
установена и доказана от събраните по делото писмени доказателства, които са
еднопосочни и непротиворечиви и при всички случай сочат, че конкретната
работничка е започнала работа в този обект, т.е. е постъпила е работа при този
работодател – касатора „ЦЕНТРАЛ” ЕООД ** именно на датата 06.01.2020 год., а не
някаква друга дата, към която дата - 06.01.2020 год., обаче, с нея не е бил
сключен трудов договор, съгласно изискването на цитираната по-горе норма от КТ.
В тази връзка следва да се посочи, че това нарушение е осъществено не
чрез действие, а чрез бездействие, т.е. чрез неизвършване на определено
действие от страна на работодателя – несключване на трудов договор с конкретния
работник преди постъпването му на работа, като това неправомерно състояние е продължило и впоследствие, тъй
като същата работничка е продължила да полага труд в същия обект, без с нея да
е бил сключен трудов договор.
На следващо място следва да се
посочи, че както в съставения АУАН №09-002354 от 16.01.2020 год., така и в
издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, на съвсем
ясен български език, детайлно са описани всички факти и обстоятелства по
установеното нарушение, като освен това, и в АУАН, и в НП, са описани декларираните
от този работник факти и обстоятелства, свързани с изпълняваните от нея трудови
функции в проверения обект - баничарница. От това словесно описание на
нарушението стават пределно ясни фактическите основания, т.е. фактите и
обстоятелствата, при които е извършено конкретното нарушение, а така също,
става и ясно, че това нарушение правилно е квалифицирано като такова на
разпоредбата на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, т.к. първата от тези
норми, както бе посочено и по-горе, изрично повелява, че трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а втората от тях регламентира,
че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
От събраните пред първоинстанционния
съд писмени и гласни доказателства, според настоящия касационен състав, безспорно
е установено, че по време на извършената проверка от служителите на Дирекция
„Инспекция по труда” – Кърджали, на датата 07.01.2020 год., в посочения търговски
обект - баничарница, намираща се в *** – срещу ***, който обект е бил в работен
режим, лицето Р. М. К. се е намирала в зад плота в обекта, в работно облекло,
заедно с други работници в същия обект, т.е. еднозначно се налага извода, че
същата е осъществявала трудови функции в този обект, присъщи за работник в такъв
търгомвскщи облект - баничарница. Съдът намира за безспорно, при това положение, че извършваната от установеното при
проверката лице Р. М. К. дейност, е трудова дейност, т.е. правоотношението
между нея и касатора по този повод се характеризира като трудово такова, с
присъщите му елементи, а именно: същата работи на определено работно място –
посочения търговски обект - баничарница, намираща се в ***, с определено
работно време, почвики в работно време и седмична почивка, договорено месечно
трудово възнаграждение, като е била установена зад плота на този търговски
обект, през работното му време, в работно облекло, да извършва трудова дейност
в обекта. Казано по друг начин, в конкретния случай, лицето Р. М. К. е
предоставяло работната си сила, а от това следва, че отношенията между него и касатора „ЦЕНТРАЛ” ЕООД ** при предоставянето на работната й сила, е следвало задължително да
се уредят като трудови правоотношения, съгласно императивното правило,
разписано в цитираната норма на чл.1, ал.2 от КТ. Това от своя страна означава,
че между това лице и касатора в настоящото производство, е следвало да бъде
сключен трудов договор, със съответното съдържание, регламентирано в нормата на
чл.66, ал.1 от КТ, като нормата на чл.61, ал.1 от КТ, изрично повелява, че този
трудов договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а тази на чл.62, ал.1 от КТ
изрично регламентира, че този трудов договор следва да се сключи в писмена
форма. Тези норми – на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, в случая, са
били нарушени от работодателя „ЦЕНТРАЛ” ЕООД ** т.к. при проверката, извършена
от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали на 07.01.2020
год. по работни места и впоследствие – на 09.01.2020 год., по документи, представени
в Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, е установено, че такъв трудов
договор в писмена форма не е бил сключен с това лице преди постъпването му на
работа. Това е установено от анализа и преценката, по отделно и в тяхната
съвкупност, на събраните от районния съд писмени и гласни доказателства, като
въз основа на тези досказателства съдът е стигнал до правилен и законосъборазен
извод за осъществен състав на нарушението по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2
от КТ.
В тази връзка настоящата инстанция
намира за голословни твърденията в касационната жалба, че решаващият съдебен
състав на районния
съд неправилно приел за
установено нарушението единствено и само въз основа на свидетелските показания
на служителите на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, както и от приобщените по делото
писмени доказателства - наказателното постановление, АУАН и справка на
основание чл.402 от КТ и че поради това, този краен правен извод на съда не следвало да бъде споделен, както и твърденията, че е съдът неправилно и в нарушение на процесуалните правила
е ценил и събраните в хода на административнонаказателното производство писмени
обяснения, дадени от свидетелите, както и останалите
писмени доказателства, съдържащи се в
административнонаказателната преписка и че съдът надценил част от доказателствата - саморъчно попълнената декларация от Р. К.. Тези твърдения, меко казано, будят
недоумение, като следва да се посочи, че съдът е обсъдил всички доказателства,
събрани в хода на първоинстанционното производство – и писмени, и гласни, и въз
основа на тях е извел правните си изводи, а от друга страна, ако горните твърдения
на касатора се приемат за логични и основателни, то тогава възниква въпросът -
ако съдът не обсъди и анализира писмените доказателства, събрани по делото,
както и гласните такива – свидетелските показания, то какви други доказателства
следва да обсъжда и анализира и въз основа на какви други доказателства следва
да изгради правните си изводи. Тук следва да се посочи, че е неясно, какви писмени обяснения, дадени от свидетелите и
съдържащи се в административно-наказателната преписка, има предвид касаторът, тъй като такива писмени
обяснения не се съдържат в тази преписка и не са налични по делото, както и е
неясно, защо касаторът счита, че съдът е надценил едно от писмените доказателства - саморъчно попълнената декларация от Р. М. К.. Съдът намира това твърдение за неоснователно, като
намира, че това писмено доказателство е преценено в съвкупност с останалите
доказателства, приобщени по делото и изводите на районния съд не са изградени
преимуществено върху него, а при преценка на целия доказателствен материал,
събран в хода на първоинстанционното производство.
Във връзка с изложеното по-горе,
съдът намира за нужно да отбележи и следното: Съгласно разпоредбата на чл.416,
ал.1 от КТ, нарушенията на
трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните
контролни органи,
като редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че в случая, редовно съставеният АУАН от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, за описанато в
него нарушение на трудовото законодателство, се ползва с т.нар. презумптивна
доказателствена сила, а от това следва, че в тежест на касатора е било да
опровергае или поне да разколебае констатациите в него с годни доказателства
или доказателствени средства, което по никакъв начин не е сторено в случая.
Единственото доказателство, което е било представено на контролните органи на
Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали още преди съставянето на АУАН, е бил
гражданският договоар №** от *** год., подписан с лицето Р. М. К., приложен по
административно-наказателната преписка, изпратена в съда и нищо повече. В хода
на съдебното производство пред районния съд, от страна на касатора не са били
представени никакви други писмени доказателства, а не е било направено искане
за събиране и на гласни такива, с които евентуално да бъдат разколебани
констатациите в редовно съставения АУАН, като предвид това и при липса на други
доказателства, представени от жалбодателя, то предвид твърденията в касационната
жалба, посочени по-горе, остава неясно, какви други доказателства е следвало да
обсъди районния съд и въз основа на какви други доказателства е следвало да
изгради изводите си решаващият състав на съда. Това единствено писмено
доказателство - гражданският договоар №** от *** год., не е бил кредитиран от
районния съд и правилно, тъй като предвид разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ,
отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Във връзка с това следва да се посочи, че събраните по делото
доказателства и техния анализ, а и съдържанието на този граждански договор,
сочат безспорно, че лицето е задължено ежедневно да осъществява една и съща
трудова функция – „Почистване на
производствено помещение/баничарница/ в ***”, според чл.1 от този договор,
от което следва, че лицето Р. К., всъщност, предоставя работната си сила за
изпълнение на определен вид работа, при определен работен режим, уговорено
месечно възнаграждение, за определено време – от 06.01.2020 год. до 24.01.2020
год., според договора и на определено работно място, т.е. възникналото между
страните правоотношение има всички елементи и характеристики на трудово
правоотношение, а не на облигационно, както правилно е прието от контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали и от АНО. Разпоредбата на
чл.1, ал.2 от КТ действително установява, че отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като това разбира се,
не изключва възможността за работодателя да сключва и граждански/облигационни/
договори за изпълнение на конкретно определена задача, съгласно ЗЗД, стига това
да не представлява не само формално юридически, но и по същество предоставяне
на работна сила, а не на конкретен трудов резултат, като в тези случаи, обаче,
при тези граждански договори, постигането на този конкретен трудов резултат,
също е свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност от страна на
изпълнителя, до получаването на крайния овеществен продукт - предмет на
облигационния договор. От друга страна, при гражданския договор за изработка,
възнаграждението е функция единствено на постигнатия трудов резултат, уговорен
с договора и изпълнителят може да иска заплащане на уговореното възнаграждение
само ако е престирал този уговорен резултат и ако усилията му да постигне този
резултат останат напразни, за него не възниква и право на възнаграждение. В
настоящия случай явно не се касае за такъв граждански /облигационен/ договор,
като видно от съдържанието на представения граждански договор №** от *** год.,
изпълнителят по него следва да престира ежедневно своята работна сила, с цел да
се осигури изпълнението на определен вид работа и за да може нормално да
функционира дейността на обекта, стопанисван от касатора - възложител по този
договор. Необходимостта от изпълнението на дейността – предмет на този т.нар.
„граждански договор” – „Почистване на
производствено помещение /баничарница/ в ***”, не е възникнала инцидентно,
тя не е нито някаква случайност, нито е еднократен процес, а поначало се
извършва ежедневно, като в самия договор е отразено, че ще се извършва до
24.01.2020 год., когато ще се изготви констативен протокол за приемане на
извършената работа и ще се изплати възнаграждение, в размер на минималната
брутна заплата за страната, като работата се извършва и на определено работно
място - баничарница в ***. Изхождайки от всички тези клаузи на самия договор и
като се вземат предвид естеството и характера на осъществяваните трудови
функции от т.нар. „изпълнител” по договора, всички те дават основание да се
приеме, че действителната воля на страните в случая е престирането на работна
сила, а не получаването/предоставянето/ на конкретен трудов резултат/овеществен
краен продукт/, като е пределно ясно, че прибягването до граждански договор е
недопустимо, когато той се използва за
да се прикрие по същество предоставяне на работна сила, т.е. съществуването на
трудово правоотношение. Предвид това, правилно районният съд не е кредитирал
приложения по административно-наказателната преписка, т.нар „граждански договор
№** от *** год.
Предвид горното, настоящият
касационен състав приема, както правилно е приел и решаващият състав на Кърджалийския
районен съд, че описаното в АУАН и в процесното наказателно постановление нарушение
от фактическа и правна страна правилно е квалифицирано като такова по чл.61,
ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, съгласно които, преди постъпване на работа,
т.е. преди престиране на работна сила, задължително следва да е сключен трудов
договор с работника или служителя, тъй като отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. Съдът в настоящия касационен състав намира, освен
това, противно на твърденията в касационната жалба, че както АУАН, така и
издаденото въз основа на него НП, съдържат всички задължителни реквизити,
изискуеми се съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Така, с оглед всичко изложеното
по-горе, настоящият състав на касационната
инстанция, извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, намира, че оплакванията,
изложени в касационната жалба на „ЦЕНТРАЛ” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му С.А.А., са неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са
правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото писмени и гласни доказателства, като районният съд е обсъдил и
анализирал всички събрани по делото доказателства и на основата на
свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е
приел, че административното нарушение на трудовото законодателство, вменено на
търговското дружество – касатор в настоящото
производство, е извършено. Ето защо и на основание чл.218, ал.1 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението на Районен съд - Кърджали, не са налице и съответно, не са налице
твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е
валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в съответствие с
материалния закон, без
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в
сила.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217,
ал.3, предл.ІV от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№149 от 15.06.2020 год., постановено по АНД №274/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.