Р Е Ш
Е Н И Е
№………………………….. 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав,
в публичното заседание на тринадесети февруари 2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
при секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 2661/2018г.
по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано
по жалба на „Завод
за строителни конструкции /ЗСК/ - Девня“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Уста Кольо Фичето“ № 62, представлявано от
Изп.Директор К.Г.Г., чрез пълномощник – адв.Х.Х., против Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 22.08.2018г. на
Гл.Инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна.
Жалбоподателят
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен поради неправилно приложение на
материалния закон. Оспорва изводите на ответника, че е налице трудово
правоотношение с лицето Н.К.. Сочи, че последния е бил турист, който само си е
говорил с готвачката в кухнята, а не работник в обекта на ЗСК – Девня.
Управителката на базата – А., е заявила на проверяващите, че лицето е на
почивка в базата и няма трудова ангажираност към дружеството. Счита, че при
тази хипотеза служителят на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна неоснователно
и некоректно е съставил Постановление за обявяване на трудово правоотношение
/Постановлението/. На изложените основания моли за отмяна на Постановлението. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание и по съществото
на спора, не се явява представител и не изразява становище по съществото на
спора.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, в писмено становище придружаващо жалбата и в съдебно заседание,
чрез процесуален представител – ст.ю.к. Д.О., оспорва жалбата. Твърди, че
фактическата обстановка е правилно установена. Към момента на проверката лицето
Н.Г.К. е изпълнявал трудови функции на длъжност „готвач“, без сключен трудов
договор между страните, което безспорно се установява от събраните писмени
доказателства и свидетелски показания. В този смисъл счита, че Постановлението
е правилно издадено. Жалбата против него се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Заинтересованата
страна - Н.Г.К., редовно призован – не се явява, не се представлява и не
изразява становище по съществото на спора.
Съдът след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено от фактическа и правна следното:
По допустимостта: Жалбата е депозирана пред компетентия съд, от активно процесулно легитимирано лице,
чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт.
Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения
14-дневен преклузивен срок по чл.405а ал.7 от КТ, с оглед на което съдът
приема, че жалбата инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По
основателността:
Представените
по делото писмени доказателства, обуславят следната фактическа обстановка:
На 22.08.2018г. гл.инспектор при Д “ИТ“-Варна - Н З. е извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство от „ЗСК - Девня“ АД в стопанисван от дружеството обект -
снек-бар „Захарчето“ в комплекс „Захарчето“, находящ се в КК „Камчия“,
общ.Аврен. При проверката установила в обекта лицето Н.Г.К., изпълняващо
трудови функции. На лицето била предоставена за попълване декларация, в която
същото посочило, че за първи път работи в посочения обект, като
готвач/технолог, с работно време от 12.10ч до 14.30ч; приело е ангажимент към К.Г.,
като му помогне в кухнята чрез провеждане ревизия /броене в кухнята/ и обучение
на персонала – как да приготвят видовете ястия от менюто.
В хода
на проверката, на основание чл.402 ал.1 т.2 от КТ били събрани обяснения от упълномощено
от управителя да представлява фирмата в отношенията й с физически и юридически
лица, в т.ч. и Инспекцията по труда лице – П.А. /нот.заверено на 13.08.2010г.
пълномощно – л.14/. Съгласно същите, Н.К. идва от три дни в обекта за да помага
в кухнята на базата – снек-бар „Захарчето“ и да обучава персонала, като показва
технологията и начина на приготвяне на супи и местни продукти – „кебапче,
кюфте, кайма, борш“. Влиза в кухнята в периодите 9.00ч.-14.00ч. и 19.00-
23.00ч. За заплащане – има уговорка с изп.директор – г-н К.Г..
Чрез
упълномощеното лице, на дружеството-работодател била връчена призовка, негов
представител да се яви на 12.09.2018г. в Д „ИТ“ Варна и да представи описаните
в призовката документи. По делото няма данни това да е сторено, в частност – да
са представени документи касаещи правоотношенията с лицето Н.К..
При така
установеното при проверката, длъжностното лице при Д “ИТ“-Варна, като е
изложило мотиви, че дружеството е приело на работа лицето Н.Г.К. да изпълнява
трудови функции на длъжност „готвач“, при определено работно място /снек-бара/
и определено работно време /от 12.10ч до 14.30ч./ и при договорено трудово
възнаграждение, без сключен трудов договор в писмена форма между страните,
преди постъпването му на работа, издало оспореното Постановление, с което на
основание чл.405а ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение
между Н.Г.К. /служител/ и „ЗСК-Девня“ АД /работодател/, като на основание
чл.405а ал.4 от КТ е предписано работодателят да предложи на работника
сключване на трудов договор.
В хода на
съдебното производство, в изпълнение на дадени от съда указания, от
жалбоподателя са представени трудови договори на Т.К. и Я.Г., заемащи
длъжностите готвач и помощник готвач, с които иска да установи, че в
заведението не е бил нужен друг готвач, каквито твърдения се съдържат в
постановлението. Направил е и искане да се допуснат до разпит двама свидетели при условие на водене, с които да се докажат
твърденията в жалбата. Въпреки, че с протоколно определение му е предоставена
такава възможност, същият не се е възползвал от нея.
До разпит са
допуснати водените от ответната страна свидетели – служители на Д „ИТ“-Варна -издателят
на Постановлението – гл.инсп.Н.Й.З. и колежката й М.К.Д.. От показанията на
същите се установява, че при извършване
на проверката на 22.08.2018г. в процесния обект, след легитимация на един от
служителите, се е явила П.А. – упълномощен представител на дружеството
стопанисващо обекта. По това време в двора на заведението е имало един
сервитьор, а в кухнята са работили две лица. В тази насока са били и дадените
от А. обяснения. На служителите поетапно са били предоставяни декларации, които
да попълнят, като последен е сторило това лицето Н.К.. Същият е бил облечен с
бели дрехи като кухненски работник и с черна престилка, като свидетелките са го
видели да приготвя салати и да ги подава през прозорче на сервитьора. При
разговор с него споделил, че познава управителя, който го поканил на работа на
мястото на напуснал работник. Правел ревизия в кухнята и доколкото е готвач -
технолог, учел останалите по технологията. Проверяващите се убедили в това и от
факта, че докато разговаряли с К., лице от персонала го питало какво да сложи
за супа борш, при което той отишъл да показва. Също така, при уведомяване на
управителя за проверката по телефона, същият споделил, че има нов готвач, чиито
умения похвалил.
И двете свидетелки
заявяват, че за тях не е имало никакво съмнение, че К. е полагал труд в
заведението /работно облекло, постоянен престой в кухнята, далеч от бунгалата
за туристите/, а и същият не е твърдял обратното.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По
валидността на акта:
Обжалваният
административен акт е издаден от старши инспектор от Д „ИТ“ – Варна - компетентен
орган, съгласно разпоредбите на чл.21 ал.1 и ал.4 т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ във вр. с чл.399 и чл.405а от КТ, съгласно които инспекторът
от инспекция по труда е контролен орган и има правомощия при установяване
нарушение на законодателството да издаде постановление по чл. 405а от КТ за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение. Актът е издаден и в изискуемата от
закона писмена форма.
По
процесуалната и материално-правната законосъобразност на акта:
Жалбоподателят
не твърди и при извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административното производство съществени процесуални нарушения.
Постановлението е издадено след изясняване на релевантните за спора факти,
съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. фактически и правни основания
за постановяването му.
Съдът
намира, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.405а ал.1 от КТ, когато се установи,
че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2, съществуването на
трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните
органи на инспекцията по труда. В постановлението се определя началната дата на
възникването на трудовото правоотношение. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ императивно
постановява, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения.
Съдът
намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по безспорен начин, че Н.Г.К. е предоставял работна сила на дружеството
жалбоподател, без обаче възникналото между страните правоотношение да е уредено
като трудово със сключване на трудов договор
по надлежния ред и в предвидената в закона форма. По несъмнен начин е
установено наличието на характерните елементи на трудово правоотношение -
наличие на работно място и работно време, трудово възнаграждение, извършване на
трудовата дейност под надзора и контрола на длъжностно лице от дружеството
работодател. Извършваната от К. работа /удостоверена както от него в
попълнената декларация, така и в писмените обяснения на упълномощеното да
представлява дружеството и ръководещото обекта лице/ е част от дейността
осъществявана в стопанисвания от „ЗСК Девня“ в обекта – снек-бар „Захарчето“
дейност.
Съдът
възприема твърдението на жалбоподателя, че Н.К. е бил почиващ в базата турист и
е влязъл в кухнята за да говори с готвачката, която познавал от преди това,
само за защитна теза. Същото не само не се подкрепя от нито едно доказателство,
но и противоречи напълно на събраните в хода на производството такива. Въпреки
изрично дадените с определение от 02.10.2018г. указания, както и предоставената
с протоколно определение от с.з. на 16.01.2019г. възможност за разпит на
свидетели, същият не се е възползвал и не е ангажирал доказателства.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че фактическия състав на хипотезата на чл.405а ал.1 от КТ е изпълнен и за
контролните органи е възникнало правото и задължението чрез постановление да
обявят съществуването на трудово правоотношение, произтичащо от предоставянето
на работна сила. Издаденото на основание чл.405а ал.4 от КТ предписание е в
неразривна връзка с Постановлението. Административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, тъй като императивно самата норма
задължава органа да издаде подобно предписание, в случаите в които е издал постановление.
Оспореният
акт е в съответствие и с целта на закона, посочена в чл.1 ал.3 от КТ, а именно
осигуряване свободата и закрилата на труда и справедливи и достойни условия на
труд.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и
материалноправни норми, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Завод за строителни конструкции /ЗСК/ - Девня“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Уста Кольо Фичето“
№ 62, представлявано от Изп.Директор К.Г.Г., чрез пълномощник – адв.Хр.Х.,
против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
22.08.2018г. на Гл.Инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: