№ 1095
гр. Варна, 17.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500484 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение КЛПДП „Одесос”, чрез
адв.Бл.Г., срещу разпореждане № 5342/09.02.2023 год., постановено по ч.гр.д.
№ 449/2023 год. на ВРС – 25 състав, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение вх. № 3337/16.01.2023 год.
Твърди се от частния жалбоподател неправилност и
незаконосъобразност на постановеното разпореждане и се моли за неговата
отмяна.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление на
Сдружение КЛПДП „Одесос”, чрез адв.Бл.Г. вх.№ 3337/16.01.2023 год. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. Н. Б. за предаване
на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да върне,
1
посочена в т.11 като цялата счетоводна документация за 2019, 2020, 2021 и
2022 години, свързана със събиране, разходване, отчитане и съхраняване на
парични средства на Сдружението – заявител – всички счетоводни и касови
книги, годишни отчети, доклади, квитанции, касови бележки, банкови
бордера, ПКО, вкл.други приходни документи, включително за платен
годишен членски внос от членовете на Заявителя, както и РКО, вкл.други
разходнооправдателни документи на Сдружението, актуален списъчен
членски състав за всяка отчетна година, отчети за годишната касова
инвентаризация за всяка отчетна година, посочена по-горе. В т.12 на
заявлението е посочено, че длъжникът е бил избран на 20.01.2019 год. на
посочената длъжност като в тази връзка е следвало да изготвя ГФО, събира и
отчита в касата платените годишни вноски и прави ежегодни отчисления,
както и други, но същият не е водил редовна отчетност за горепосочения
период от 01.01.2019-31.12.2022 год., не е представял изготвени ГФО, както и
държи и отказва предаване на цялата счетоводна документация, както и
касовата парична наличност на сдружението.
В изпълнение на дадени от съда указания, заявителят е уточнил, че
длъжникът е освободен от длъжността на 01.05.2022 год., от който факт
произтича задължението му да предаде исканата документация, като на
15.12.2022 год. му е връчена покана за това, но поради непредставяне от него
на документите, които е водил, не е в състояние да уточни държаните от него
документи по вид и с техните индивидуализиращи белези. С последваща
молба уточняват, че длъжникът следва да предаде на дружеството всички
касови книги за 2019, 2020, 2021 и 2022 год., всички актуални поименни
списъчни състави на членовете на Сдружението за 2019, 2020, 2021 и 2022
години, ГФО за 2019, 2020, 2021 и 2022 год., всички квитанции за 2019, 2020,
2021 и 2022 години, всички платежни нареждания за 2019, 2020, 2021 и 2022
години, всички ПКО за 2019, 2020, 2021 и 2022 години, всички РКО за 2019,
2020, 2021 и 2022 години, всички получени и издадени фактури за 2019, 2020,
2021 и 2022 години.
Приемайки, че заявлението не отговаря на предвидените в чл.410, ал.1
т.1 и т.2 ГПК хипотези, от една страна и от друга, предвид неуточнената
индивидуализация на поисканите за предаване документи в степен, в която
претендираното право да може да бъде изпълнено реално, заповедният съд е
отхвърлил заявлението.
2
Този извод на първоинстанционния съд се споделя изцяло и от
настоящия въззивен състав.
Съгласно императивната норма на чл.425 ГПК заповедното
производство е строго формално и образуването му предпоставя надлежно
попълнен образец на заявление /съобразно поддържаното основание – чл.410
или чл.417 ГПК/. Неговата редовност от външна страна, съгласно чл.411, ал.2
т.1 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изричното препращане в
чл.410, ал.2 ГПК към чл.127, ал.1 ГПК, редовността на заявлението включва
конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл.127,
ал.1 т.4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването,
съществуването и изискуемостта на вземането. Изложението на
обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника
да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. Или,
претенцията в заповедното производство следва да бъдат конкретизирана по
начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане
и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника
срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково
производство, ако такова бъде образувано въз основа на предявен от
кредитора установителен иск.
Упражненото от заявителят правото да поиска издаване на заповед за
изпълнение за предаване на движими вещи е основано на разпоредбите на
чл.410 ал.1 т.2 ГПК. Посоченият текст от закона визира случаите, при които
длъжникът е получил движима вещ въз основа на договорно правоотношение
по договори за заем, лизинг, наем, влог, залог, със задължение да я върне, или
случаите, при които длъжникът се явява продавач по договор за продажба на
движима вещ и не е изпълнил задължението си за предаване владението на
вещта на купувача. Хипотезите за изчерпателно изброени в закона, а
разширителното тълкуване на процесуална норма е недопустимо. Без
твърдения за обстоятелства, които да съставляват основание за възникване на
задължението за заплащане на парична сума или за предаване на движима
вещ, претендираното притезание не може да бъде счетено за
индивидуализирано в съответствие с изискванията на чл.127, ал.1 т.4 ГПК,
така че да съставлява годен предмет на съдебна защита, независимо от нейния
3
вид – в рамките на исково или заповедно производство.
В конкретния случай, липсва твърдение в заявлението, че е налице
предаване на вещите от заявителя на лицето, посочено като длъжник, за да се
съди за неизпълнение на задължение за връщане на процесните движими
вещи. Обратното, налице е твърдение за съществуващо, с оглед длъжността
на ответника, задължение за съставяне на документи и противостоящото
такова, че същият не е водил редовна отчетност за горепосочения период от
01.01.2019-31.12.2022 год. и не е представял изготвени ГФО, които се
изискват от него. Последното твърдение не само не обосновава извод за
основанието, на което исканите движими вещи са предадени на длъжника, но
и влизат в противовес с наличието на такова. Поради липсата на предаване на
вещите, заявителят да не е в състояние да индивидуализира по съответен
начин вещите, които желае да му бъдат предадени. Твърденията за наличие на
учреден мандат, прекратен последващо, не е основание за противния извод,
доколкото за неизпълнението на задължението за отчет и/или непредаване на
собствени на заявителя документи е налице друг път за защита, а не
облекченият такъв по реда на чл.410 ГПК.
Налага се извод за правилност на първоинстанционния съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5342/09.02.2023 год., постановено
по ч.гр.д. № 449/2023 год. на ВРС – 25 състав, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение вх. № 3337/16.01.2023 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4