№ 9487
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110111291 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 58337/02.03.2023 г.,
с която от името на Т, ЕИК ********* против Ц. Г. Д., ЕГН ********** са
предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 210,80 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.11.2020 г. /съгласно заявеното от ищеца в петитума на
исковата молба и при спазване на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес/ - 30.04.2021 г., в имот, представляващ магазин за хранителни
стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул. Янко Сакъзов № 84, с която сума Ц. Г.
Д. се е обогатила за сметка на Т, спестявайки си разходи за заплащане стойността
на доставената и потребена в горепосочения имот топлинна енергия през периода
01.11.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 37,32 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.12.2020 г. - 07.12.2022 г., върху
главницата от 210,80 лева; 3/ сумата от 7,54 лева, представляваща цена на
1
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. - 31.10.2020 г., за имот, представляващ магазин за хранителни стоки
и фурна, находящ се в гр. София, ул. Янко Сакъзов № 84, с която сума Ц. Г. Д. се е
обогатила за сметка на Т, спестявайки си разходи за заплащане стойността на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия в горепосочения
имот през периода 01.05.2020 г. - 31.10.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/
сумата от 1,59 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2020 г. -
07.12.2022 г., върху главницата от 7,54 лева, за които суми на 22.12.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 69307/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Въпреки това през процесния период ответницата е потребявала енергия в имот,
представляващ магазин за хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул.
Янко Сакъзов № 84, поради което се е обогатило неоснователно, а ищецът се е
обеднил със стойността й. Навеждат се съображения, че услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот, е извършвана от „Техем Сървисис“ ЕООД, като в тази
връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71
от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли се за уважаване в цялост на
предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответницата, чрез
адвокат Р. А. е депозиран отговор на исковата молба, с който се излагат
съображения за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищеца. С отговора на исковата молба се
излагат съображения, че не ответното дружество е използвало топлинна енергия
през заявения в исковата молба период, респективно не то се е обогатило
неоснователно за сметка на ищцовото дружество. В тази връзка се представя
договор за наем на недвижим имот, като се твърди, че топлинна енергия през
2
процесния период е ползвана от наемателя, респективно разместването на благата
е между него и ищеца, а не между ответниците и ищеца. Оспорват се и
акцесорните претенции за лихва за забава. Моли, за отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която
ответницата се е обогатила, тъй като се явява потребител на топлинна енергия за
стопански нужди в процесния имот и за процесния период.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил задължението си към ищеца.
По предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото в заповедното
производство е претендирана сума в размер на 210,80 лева, представляваща цена
на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2021
г., в имот, представляващ магазин за хранителни стоки и фурна, находящ се в гр.
София, ул. Янко Сакъзов № 84, с която сума Ц. Г. Д. се е обогатила за сметка на Т,
спестявайки си разходи за заплащане стойността на доставената и потребена в
горепосочения имот топлинна енергия през периода 01.07.2020 г. - 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.12.2022 г. до
3
окончателното изплащане на вземането, а в исковото производство е предявен иск
за сума в размер на 210,80 лева, представляваща цена на доставена и потребена
топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ
магазин за хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул. Янко Сакъзов
№ 84, с която сума Ц. Г. Д. се е обогатила за сметка на Т, спестявайки си разходи
за заплащане стойността на доставената и потребена в горепосочения имот
топлинна енергия през периода 01.11.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, то доколкото за периода 01.07.2020 г. – 31.10.2020 г. иск не е предявен,
то издадената на 22.12.2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 69307/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, следва да бъде обезсилена в частта за горепосочения период, за който
не е предявен иск за разглеждане в настоящото исково производство.
От представените договор за доставка и монтаж на уреди за дялово
разпределение и протокол от проведено общо събраните на етажните собственици
се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа, като между страните не се спори, че в имот,
представляващ магазин за хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул.
Янко Сакъзов № 84 е потребявана топлинна енергия за стопански нужди.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за
процесния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз
основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В настоящия случай
ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника,
поради което въпросът за постигането на писмено съглашение за продажба е
неотносим към изхода на спора – доказването на подобно съглашение не би
обосновало уважаване на исковете, тъй като те са предявени на извъндоговорно
основание.
По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, в това
число нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 117, том I, рег.
4
№ 6205, дело № 101 от 2015 г. на нотариус Румен Димитров, рег. № 274 в НК с
район на действие – СРД, че на 04.03.2015 г. ответницата Ц. Г. Д. е придобила
собствеността върху процесния имот, представляващ представляващ магазин за
хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул. Янко Сакъзов № 84.
Следователно от събраните по делото доказателства се установява, че
собственик на процесния имот през посочения в исковата молба период е била
ответницата. Същевременно, за да се установи, че същата се е обогатила със
стойността на доставената от ищеца стока (с оглед основателността на
предявените претенции), следва да се докаже, че действително е ползвала
процесния имот през заявения в исковата молба период, респективно, че е
консумирала претендираното количество топлинна енергия.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
Допълнително споразумение към договор за наем от 12.02.2008 г., се установява в
производството, че процесният недвижим имот, представляващ магазин за
хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул. Янко Сакъзов № 84, е
отдаден за временно и възмездно ползване на дружеството Теодор Маринов
ЕООД, като по силата на уговорките, съдържащи се в представеното и приобщено
към доказателствения материал допълнително споразумение от 13.08.2014 г.,
страните по наемното правоотношение са уговорили, че наемния договор се
сключва за срок до 08.04.2021 г. Въпреки смяната в собствеността на имота,
настъпила през 2015 г. по делото не е проведено доказване, че наемното
правоотношение с предмет процесния недвижим имот е преустановил своето
действие, респективно, че ползването на имот е осъществено от лице различно от
дружеството Теодор Маринов ЕООД.
Същевременно от представеното по делото, приобщено към
доказателствения материал и неоспорено от страните в производството
Допълнително споразумение към договор за наем от 12.02.2008 г., сключено на
13.08.2014 г., се установява, че наемното правоотношение, възникнало по силата
на сключения на 12.02.2008 г. договор за наем, с предмет процесния имот, е срок
до 08.04.2021 г., като по делото не са наведени твърдения, ангажирани
доказателства, респективно направени доказателствени искания, от които да се
установява, че наемното правоотношение е продължило своето действие и след
датата 08.04.2021 г. Следователно се налага извод, че същото е прекратено с
изтичане срока на договора, определен с Допълнително споразумение към
договор за наем от 12.02.2008 г., сключено на 13.08.2014 г., а именно 08.04.2021 г.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема извод, че от
5
събраните в производството доказателства се установява, че за периода
01.11.2020 г. – 08.04.2021 г. наемателят Теодор Маринов ЕООД е ползвал
процесния недвижим имот, представляващ магазин за хранителни стоки и фурна,
находящ се в гр. София, ул. Янко Сакъзов № 84 и е консумирал доставената в
същия имот, през този период, топлинна енергия, респективно, именно това
дружество следва да отговаря за заплащането на така доставената и потребена в
имота топлинна енергия през периода 01.11.2020 г. – 08.04.2021 г.
Същевременно по делото не е спорно /доколкото единствените възражения,
изложени в отговора на исковата молба касаят обстоятелството, че за процесния
имот е налице сключен договор за наем, респективно, че трето за производството
лице е ползвало имота, през време течението на срока на наемното
правоотношение/, че след датата на прекратяване на сключения на 12.02.2008 г.
договор за наем, с предмет процесния имот /т.е. считано от 09.04.2021 г./ до
30.04.2021 г. /, процесният имот, магазин за хранителни стоки и фурна, находящ
се в гр. София, ул. Янко Сакъзов № 84, е ползван от ответницата, в качеството й
на собственик на същия.
Както се посочи по горе, по делото е установено, при условията на пълно и
главно, че собственик на процесния имот през процесния период е бил
ответникът. Същевременно, за да се установи, че същият се е обогатил със
стойността на доставената от ищеца стока (с оглед основателността на
предявените претенции), следва да се докаже, че той действително е ползвал
имота и е консумирал претендираното количество топлинна енергия. От събрания
и обсъден по-горе доказателствен материал се установи в производството, че
ответницата е ползвала процесния имот само през част от заявения в исковата
молба период, а именно 09.04.2021 г. – 30.04.2021 г., т.е. след прекратяване на
сключения на 12.02.2008 г. договор за наем, с предмет процесния имот /т.е.
считано от 09.04.2021 г./ до 30.04.2021 г. Това обстоятелство не е оспорено от
ответника и се установява при съвкупния анализ на обсъдения по-горе
доказателствен материал.
Същевременно от заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява в производството,
че количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и
отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ
топломер. Посочва се, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната
станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното
предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
6
топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се още, че през процесния период до процесния имот не е доставяна,
респективно потребявана топлинна енергия за отопление на имот и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. Установява се, че е доставяна,
потребявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 256 кубически метра.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, по делото е
установено, че през процесния период за имота е потребена топлинна енергия,
като ответникът се е обогатил със стойността на така потребената в имота
енергия, през периода 09.04.2021 г. – 30.04.2021 г., за сметка на ищцовото
дружеството, доколкото по делото се установи, че през същият период ответникът
е бил собственик на процесния недвижим имот, представляващ магазин за
хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул. Янко Сакъзов № 84, както
и че действително е ползвал имота и е консумирал количество топлинна енергия,
доставяно от ищеца.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза изрично се установи, че през
процесния период до процесния имот не е доставяна, респективно потребявана
топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, респективно, че е доставяна и потребявана топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия
обем по проект е 256 кубически метра.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че стойността на доставената
и потребена в процесния имот, през периода 09.04.2021 г. – 30.04.2021 г.,
топлинна енергия, е от общо 22,95 лева, като са взети предвид и сумите по
изравнителни сметки за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., в размер на
2,06 лева, които за процесния период са за „доплащане“ и частта припадаща се за
периода 09.04.2021 г. – 30.04.2021 г. е прибавена към общата стойност на
потребената в имота топлинна енергия за същия период.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за главница,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
7
01.11.2020 г. /съгласно заявеното от ищеца в петитума на исковата молба и при
спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес/ -
30.04.2021 г., в имот, представляващ магазин за хранителни стоки и фурна,
находящ се в гр. София, ул. Янко Сакъзов № 84, с която сума Ц. Г. Д. се е
обогатила за сметка на Т, спестявайки си разходи за заплащане стойността на
доставената и потребена в горепосочения имот топлинна енергия през периода
01.11.2020 г. - 30.04.2021 г., се явява доказан до размера от 22,95 лева и за периода
09.04.2021 г. – 30.04.2021 г., като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 210,80 лева и за периода 01.11.2020 г. – 08.04.2021 г. – искът
следва да се отхвърли.
Предвид частичната основателност на иска за главница, представляваща
цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.11.2020 г.
/съгласно заявеното от ищеца в петитума на исковата молба и при спазване на
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес/ - 30.04.2021 г., в имот,
представляващ магазин за хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул.
Янко Сакъзов № 84, с която сума Ц. Г. Д. се е обогатила за сметка на Т,
спестявайки си разходи за заплащане стойността на доставената и потребена в
горепосочения имот топлинна енергия през периода 01.11.2020 г. - 30.04.2021 г.,
съдът намира, че следва да разгледа направеното с отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.
Съгласно разрешенията дадени в т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979
г. на Пленума на ВС относно някои въпроси на неоснователното обогатяване,
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното
обогатяване се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, като
в случая по чл. 59 ЗЗД този срок започва да тече от момента на разместване на
благата, доколкото неоснователността на преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго съществува при самото преминаване, а не в
някой последващ момент.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
депозирано в съда на 20.12.2022 г., следователно възражението за погасяване по
давност на претенцията на ищеца за сумата, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. /съгласно заявеното от
ищеца в петитума на исковата молба и при спазване на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес/ - 30.04.2021 г., в имот,
представляващ магазин за хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул.
Янко Сакъзов № 84, с която сума Ц. Г. Д. се е обогатила за сметка на Т,
8
спестявайки си разходи за заплащане стойността на доставената и потребена в
горепосочения имот топлинна енергия през периода 01.11.2020 г. - 30.04.2021 г.,
се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
37,32 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.12.2020 г. - 07.12.2022
г., върху главницата от 210,80 лева, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане
на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са
неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на
ответника в забава е необходима покана.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват
обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответното дружество е
изпратена покана за плащане на сумата, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. /съгласно заявеното от
ищеца в петитума на исковата молба и при спазване на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес/ - 30.04.2021 г., в имот,
представляващ магазин за хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул.
Янко Сакъзов № 84, с която сума Ц. Г. Д. се е обогатила за сметка на Т,
спестявайки си разходи за заплащане стойността на доставената и потребена в
горепосочения имот топлинна енергия през периода 01.11.2020 г. - 30.04.2021 г.,
поради което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 37,32 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.12.2020 г. - 07.12.2022 г., върху
главницата от 210,80 лева, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от
7,54 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 31.10.2020 г., за имот, представляващ
магазин за хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул. Янко Сакъзов
№ 84, с която сума Ц. Г. Д. се е обогатила за сметка на Т, спестявайки си разходи
за заплащане стойността на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в горепосочения имот през периода 01.05.2020 г. - 31.10.2020 г.,
съдът намира следното:
С оглед липсата на установени договорни отношения, цитираните от ищеца
9
ОУ са неприложими, следователно в тежест на ищеца е било да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ответното дружество се е обогатило за
негова сметка, спестявайки си разходи за цена на услуга дялово разпределение. В
исковата молба са изложени твърдения, че услугата дялово разпределение е
извършена от дружеството Техем Сървисис ЕООД, респективно, че ответникът е
спестил разходи за цена на услуга дялово разпределение, която е била дължима в
полза на ищцовото дружество.
Неоснователна се явява претенцията на ищеца за заплащане на
начислените суми за дялово разпределение. Както се посочи по-горе, между
страните няма сключен писмен договор, Общите условия на ищеца,
предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената
за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение не обвързват
ответника. От друга страна – няма доказателства по делото ищецът да е заплатил
тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се
приеме нито, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че
ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му. Поради това искът за сумата
от 7,54 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 31.10.2020 г., за имот,
представляващ магазин за хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул.
Янко Сакъзов № 84, с която сума Ц. Г. Д. се е обогатила за сметка на Т,
спестявайки си разходи за заплащане стойността на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в горепосочения имот през периода
01.05.2020 г. - 31.10.2020 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1,59 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2020 г. - 07.12.2022 г.,
върху главницата от 7,54 лева, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
Предвид неоснователността на предявения главен иск за сумата от 7,54
лева, неоснователен се явява и акцесорният такъв за мораторна лихва в размер на
1,59 лева, който следва да бъде отхвърлен.
Като допълнение следва да се посочи, че с оглед липсата на установени
договорни отношения и на срок за плащане на сумата за цена на услуга дялово
10
разпределение, цитираните от ищеца ОУ са неприложими и предвид разпоредбата
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на ответника в забава е необходима покана.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват
обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответника е изпратена
покана за плащане на сумата, представляваща стойността на цена на услугата
дялово разпределение, което е допълнително основание за приемане на извод за
неоснователност на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1,59
лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2020 г. - 07.12.2022 г.,
върху главницата от 7,54 лева.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
производството пред Софийски районен съд:
При този изход на спора право на разноски в производството имат и двете
страни в производството.
От името на страните своевременно са направени искания за присъждане на
разноски.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 75,00 лева;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 69307/2022
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева; 3/ за заплатен
депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството
съдебно-техническа експертизa в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 69307/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав в размер на 100,00 лева. От ищеца се претендират и
разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Ц. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *********, следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *********, сумата от 11,15 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
ч.гр.д. № 69307/202 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
11
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищецът се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в общ размер на 100 лева /при съобразяване и
на искането на ищеца, обективирано в представения по делото списък с разноски
по чл. 80 ГПК/.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Ц. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: *********, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, сумата
от 42,38 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
11291/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски, а именно
за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство пред СРС в
размер на 400 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, доколкото
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е в минималния
предвиден размер за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното, с оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********
,следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника Ц. Г. Д., ЕГН **********,
с адрес: *********, сумата от 364,32 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 11291/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът е претендирал разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 69307/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и е представил доказателства
за извършени разноски, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 150,00 лева.
Предвид горното, с оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********
,следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника Ц. Г. Д., ЕГН **********,
с адрес: *********, сумата от 136,62 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по гр.д. № 69307/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
12
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК на конституираното на
страната на ищеца трето лице помагач не следва да се присъждат разноски,
каквито не се и претендират от последното.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, от името на Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Ц. Г. Д., ЕГН **********, с
адрес: *********, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 59, ал. 1
ЗЗД, че Ц. Г. Д., ЕГН ********** дължи в полза на Т, ЕИК ********* сумата от
22,95 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 09.04.2021 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ магазин за
хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул. Янко Сакъзов № 84, с
която сума Ц. Г. Д. се е обогатила за сметка на Т, спестявайки си разходи за
заплащане стойността на доставената и потребена в горепосочения имот топлинна
енергия през периода 09.04.2021 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
22.12.2022 г. по ч.гр.д. № 69307/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 59,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 22,95 лева до пълния предявен
размер от 210,80 лева и за периода 01.11.2020 г. – 08.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, от името на Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София,ул. Ястребец № 23Б против Ц. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *********,
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено, че Ц. Г. Д., ЕГН ********** дължи в полза на Т, ЕИК *********
сумата от 7,54 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 31.10.2020 г., за
имот, представляващ магазин за хранителни стоки и фурна, находящ се в гр.
София, ул. Янко Сакъзов № 84, с която сума Ц. Г. Д. се е обогатила за сметка на Т,
спестявайки си разходи за заплащане стойността на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в горепосочения имот през периода
13
01.05.2020 г. - 31.10.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 22.12.2022 г. по ч.гр.д. № 69307/2022 г. по описа на СРС,
160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, от името на Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София,ул. Ястребец № 23Б против Ц. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *********,
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено, че Ц. Г. Д., ЕГН ********** дължи в полза на Т, ЕИК *********
сумата от 37,32 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.12.2020 г. -
07.12.2022 г., върху главницата от 210,80 лева, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 22.12.2022 г. по ч.гр.д. № 69307/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, от името на Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София,ул. Ястребец № 23Б против Ц. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *********,
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено, че Ц. Г. Д., ЕГН ********** дължи в полза на Т, ЕИК *********
сумата от 1,59 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2020 г. -
07.12.2022 г., върху главницата от 7,54 лева, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 22.12.2022 г. по ч.гр.д. № 69307/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Ц. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ********* да заплати в полза
на Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 11,15 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
ч.гр.д. № 69307/202 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ********* да заплати в полза
на Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 42,38 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 11291/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
********* да заплати в полза на Ц. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 136,62 лева, представляваща разноски в
14
заповедното производство по гр.д. № 69307/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
********* да заплати в полза на Ц. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 364,32 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 11291/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение от 22.12.2022
г., издадена в производството по ч.гр.д. № 69307/2022 г. по описа на СРС, 160
състав, относно сумата от 210,80 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода в имот, представляващ магазин за
хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул. Янко Сакъзов № 84, с
която сума Ц. Г. Д. се е обогатила за сметка на Т, спестявайки си разходи за
заплащане стойността на доставената и потребена в горепосочения имот топлинна
енергия, в частта за периода 01.07.2020 г. – 31.10.2020 г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач -„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Решението, в частта, с която частично се обезсилава заповед за изпълнение
на парично задължение от 22.12.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д. №
69307/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчване препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15