№ 1960
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100501739 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 18.11.2022 г., гр.д. 56808/2020 г., СРС, 87 с-в се признава
за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 1 ЗПУ, предявен от „И.Т.“ ООД срещу „М.Г.“ ООД,
че „М.Г.“ ООД дължи на „И.Т.“ ООД сумата от 7 588,26 лв., представляваща
стойност на дължимо възнаграждение за извършени куриерски услуги, за
която са издадени фактура № **********/08.02.2018 г., фактура №
**********/08.02.2018 г., фактура № **********/08.02.2018 г., фактура №
**********/08.02.2018 г., фактура № **********/08.02.2018 г. и фактура №
**********/08.02.2018 г., ведно със законна лихва от 02.03.2020 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11666/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, като
осъжда ответника да заплати на ищеца разноски за заповедно производство
от 1 351,77 лева и разноски за исково производство от 1 601,77
лева.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „М.Г.“
1
ООД. Счита, че страните не са обвързани от облигационно правоотношение
при издаване на процесните фактури. Сключеният между тях договор от
01.06.2017 г. е прекратен с изтичане на уговорения 12-месечен срок на
действие или чрез разваляне поради неизпълнение, без да е продължен
мълчаливо или с конклудентни действия. Издадените от ищеца данъчни
фактури представляват частни свидетелстващи документи, без обвързваща
доказателствена сила, поради което отразеното в тях подлежи на доказване.
Съдът не преценява фактурите във връзка с всички доказателства по делото,
включително с несъответстващите им товарителници. От фактурите не се
установява ясно размерът на задължението по всяка една поотделно.
Неприложим е редът за рекламация по чл. 85 – чл. 87 ЗПУ. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът „И.Т.“ ООД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 69, ал. 1 от Закона за пощенските услуги.
2
По силата на Договор № 2436/01.06.2015 г., ответникът по иска „М.Г.“
ООД възлага на ищеца „И.Т.“ ООД многократно международно
транспортиране на пратки на UPS срещу възнаграждение, платимо до 5 дни
от получаване на фактура. В чл. 3.1. от договора е уреден начина за
формиране на цените според „UPS справочник за услугите и тарифите“ за
клиенти в България.
Неоснователно е оплакването в жалбата за прекратяване на договора
преди издаване на фактурите. Съобразно чл. 4.1. от договора, неговият 12-
месечен срок на действие може да се продължи с още 12 месеца, ако до един
месец преди изтичането му, никоя от страните по него не уведоми писмено
другата, че желае да го прекрати. С оглед липсата на доказателства за
отправено подобно писмено волеизявление от страна, достигнало до знанието
на насрещната, договорът се счита за мълчаливо продължен и действащ към
момента на издаване на спорните фактури. Не са представени каквито и да
било доказателства за твърдяното в жалбата разваляне на правоотношението
поради наизпълнение.
Всяка от процесните общо 5 фактури, издадени на 08.02.2018 г.,
материализира съществените елементи от съдържанието на самостоятлен
договор – страни, основание, предмет, достатъчна индивидуализация на
пратката и възнаграждение. За получател на куриерските услуги по
фактурите, от името на ответното дружество „М.Г.“ ООД е положен подпис
на лицето Д.а, чиято представителна власт не се оспорва. Фактурите са
редовно осчетоводени от ответника през данъчния период за м. 03.2018 г.,
съобразно съдебно-счетоводната експертиза. Същата е изготвена от
компетентно вещо лице, обосновано и след проверка в счетоводството на
ответника, поради което следва да се кредитира. Осчетоводяването е
извършено с цел, ответникът да извлече благоприятни за себе си последици
като получи право на данъчен кредит по ЗДДС. Същото имплицидно съдържа
извънсъдебно признание на ответника за реално получаване на услугите по
фактурите и дължимост на цената по валидно възникналото правоотношение.
В тази връзка, търговецът узнава за приемане на възложената работа по
фактурите от негово име най-късно в момента на осчетоводяване на същите
фактури. Противопоставянето срещу приемането, извършено едва с отговора
на исковата молба, е значително забавено по смисъла на чл. 301 ТЗ, изискващ
3
незабавна реакция. При липса на доказателства за плащане в съответствие с
чл. 69, ал. 1 ЗПУ, искът за признаване за установена дължимостта на
възнаграждението за куриерските услуги е основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 1 300
лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.11.2022 г., гр.д. 56808/2020 г., СРС, 87 с-в.
ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД, със седалище: гр. София, район „Надежда“,
бул. „****, бизнес сграда **** да заплати на „И.Т.“ ООД, със седалище: гр.
София, ул. **** сумата 1 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4