Решение по дело №16167/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1088
Дата: 9 февруари 2018 г.
Съдия: Валентин Димитров Бойкинов
Дело: 20171100516167
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

       Р Е Ш Е Н И Е

          гр.София, 9.02.2018год.

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Софийски градски съд ,Търговско отделение,VІ-7с-в в закрито съдебно заседание на девети февруари 2018год. в състав  :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валентин Бойкинов

                        ЧЛЕНОВЕ :           Венета Цветкова

                     Атанас Маджев

 

като разгледа докладваното от съдия Бойкинов ч.гр.д.№ 16167 по описа за  2017год., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на Чл.435,ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на З.“А.“АД срещу Постановление за разноските  по изп.дело № 20178510406025/ 2017на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие-района на Софийски градски съд.

В обясненията си частният съдебен изпълнител М.П. излага съображения за неоснователност на жалбата.

 Съгласно разпоредбата на Чл.435,ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, но разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения :

Производството пред съдебния изпълнител е образувано по молба на взискателя А.А.И.въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.11.2017год. по гр.дело № 1500/2017год. на Софийски градски съд за сумата от 9 000 лева- главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.01.2015год. до окончателното изплащане на сумата.

Установява се, че покана за доброволно изпълнение до длъжника З.“А.“АД е била връчена на 08.11.2017год. Няма спор, а и се установява, че длъжникът по изпълнителното дело не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение и вземането е събрано чрез действия по принудително изпълнение, поискани от взискателя в молбата за образуване на изпълнителното дело.

Не се спори, а и се установява, че на 15.11.2017год. длъжникът е депозирал молба с вх.№ 594031/15.11.2017год. е направил искане за претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до сумата от 200 лева за образуване на делото, твърдейки, че действията, които е предприел процесуалният представител по което искане е постановен и обжалваният отказ.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради следните съображения :

Съгласно чл.10 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е  200 лева за образуване на изпълнителното, а минималният размер на процесуалното представителство, защита и съдействие от 06.11.2017год. е ½ от съответното възнаграждение, посочено в чл.7, ал.2 от Наредбата. В конкретния случай общо заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е до минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА,  поради което и с оглед на предявеното от длъжника възражение за прекомерност, определеният от съдебния изпълнител размер не може да бъде по-нисък от претендирания, доколкото той съответства на минималния размер.

Неоснователно е и искането да намалени приетите по делото разноски на взискателите, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, до 200 лева тъй като длъжникът по изпълнителното дело не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение и вземането е събрано чрез действия по принудително изпълнение, поискани от взискателя  в молбата за образуване на изпълнителното дело- чрез насочване на изпълнението на изпълнението върху вземанията на длъжника по банкови сметки.

Същевременно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 06.11.2017год., претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е заплатено в брой от взискателя, като договорът служи за разписка за изплатената сума. Тази сума представлява разноски по изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК и отговорността за нея е за длъжника.

Ето защо и жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на жалба на З.“А.“АД срещу Постановление за разноските  по изп.дело № 20178510406025/ 2017на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие-района на Софийски градски съд, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1/.

 

 

 

 

 

2/.