Определение по дело №601/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 24.09.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 24.09.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00601 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В.Х., подписана от адв. Б. В., против решение № 1027/07.06.2019 г. по гр. д. № 09086/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, с което по предявените от „Т. П.“ АД срещу В.Х. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата от 487, 51 лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр. П., кв. "Т. л.", бл. 51, вх. А, ап. 29, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., сумата от 82, 62 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 5034/11.10.2018 г. по ч. г. д. № 06877/2018 г. на ПРС.

В жалбата се поддържа неправилност на решението, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Сочи се, че не се доказва наличието на облигационно отношение между страните, респ. качеството на потребител на ответника по см. на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ, тъй като не се доказва твърдяната от ищеца изключителна собственост на ответника или ползване върху процесния имот за процесния период, респ., че ответникът отговаря сама и единствена за неплатената доставена ТЕ в имота. Поддържа, че съдът не е обсъдил и липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като неправилно е интерпретирал доказателствата и е обсъдил доводите и възраженията на ответника за това, че от приложения по делото нот. акт е установено, че освен за ответницата е налице и запазено право на ползване върху процесния имот и в полза на друго за спора лице и след смъртта на последния, ответницата не отговаря и за не неговите задължения след това, а само до размера на правото на ползване, т.е. до половината от претендирания размер. В тази връзка изтъква, че другият ползвател има задължения да плаща своята част от ползваната ТЕ за периода, а ако е починал, то задължението е за собственика на имота в ½ ид.ч., но не и ответницата. Освен това след смъртта на другия ползвател и доколкото не е установено да е в брак с ответницата и произтичащата от това липса на солидарност между тях, алтернативно е следвало да се предположи разделност на задълженията по отношения на ответника, като последната би следвало да дължи само половината от признатите от съда суми за главница и лихви за процесния период, тъй като другите суми са дължими от наследниците на починалия прехвърлител, но не и от ответницата. По изложените съображения се иска отмяна на решението изцяло включително и в свързаната с иска част за разноските, присъдени в тежест на ответника, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство). От факта, че в пълномощното на адв. Б.В. е посочено само номера и годината на делото пред РС не може да се прави извод, че е изключено представителството пред другите инстанции, тъй като текстът на пълномощното съдържа изявление за пълна представителна пласт пред всички инстанции и тя не е ограничена с уговорка, или заличаване на текста, поради което адв. Б.В. има представителна власт да подаде въззивна жалба, както и да представлява жалбоподателя в настоящото въззивно производство.

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.10.2019 г. от 10,05 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.