№ 122
гр. Монтана, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630102807 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от Кодекса за
застраховането, във връзка с чл.49 ЗЗД – регресен иск и по чл.86 ЗЗД.
В условията на евентуалност е направено възражение за
съпричиняване.
Ищецът, „.....” АД, вписано в Търговския регистър към .........., ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление: ....., представлявано съвместно от
изпълнителния директор ......... и изпълнителния директор ......, чрез
процесуалния представител юрисконсулт ...., е предявило иск против .......,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление г......, с правно основание чл.
410 КЗ, във връзка с 49 ЗЗД, във връзка с чл. 86 ЗЗД и цена на иска: ..... лв.
В исковата си молба твърди, че с комбинирана застрахователна полица №
********** от 27.03.2020г., ЗАД “.....” е сключил Договор за застраховки
„Каско и злополуки“ на автомобил марка ,,0пел“, модел „Астра“, с ......, със
срок на действие от 19.04.2020 г. до 18.04.2021 г.
На 25.09.2020 г., по пътя от гр. Монтана към с. Замфирово, е настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка ,,0пел“, модел
„Астра“ с ......, в не обезопасено, необозначено и несигнализирано препятствие
- дупка. Попадайки в пътното препятствие се счупва масления картер.
В резултат на описаното ПТП, водачът на лекия автомобил С. О.
Шипкова депозира Уведомление - декларация по щета пред ЗАД “.....“ АД по
застраховка „Каско на МПС и Злополука“, с искане за обезщетяване на
нанесените вреди на застрахования автомобил марка ,,Опел“, модел „Астра“ с
....... В дружеството е заведена преписка по щета под № 88020030100101.
Причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил са
1
описани от експерти на ЗАД „.....” в хода на извършване на ликвидационната
дейност по преписката.
С оглед на представена фактура № 966/22.10.2020 г., издадена от
автосервиз „....., вложените части и материали, както и калкулирания труд е . в
размер от ...... лв. и включват: подмяна на части, ремонт на автомобила, заедно
с калкулирана цена на труд.
С платежно нареждане № 22093963/03.11.2020 г., ....... изплаща в полза
на автосервиза, застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения
автомобил, сума в размер на ...... лв. , като са извършени и ликвидационни
разноски, в размер на 10.00 лв. – общо ..... лв. С плащането на дължимите
суми ЗАД „.....“ е изпълнило задължението си в качеството му на
застраховател по застраховка „Каско и „Злополука“ на МПС да покрие
щетите, причинени на пострадалото МПС. На основание чл. 410, ал. .1 КЗ, във
връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД, има право да получи
обезщетение до размера на изплатената сума.
По силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8,2 .от Закона за
пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост.
Съгласно 30, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП изграждането, ремонтът
и поддържането на републиканските пътища се осъществяват лицето, което
управлява процесният пътен участък, т.е. Агенция “.....” е длъжна да вземе
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да
запълни процесната дупка и положи асфалт върху нея, както и до
извършването на ремонтните дейности -да постави предупредителни знаци,
указания за отбиване на движението и други. Но дори и да лисваха конкретни
нормативни правила, поради общественото предназначение на
републиканските пътища, Агенцията следва да осъществява тяхната
поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и придвижване на
превозните средства по тях. Съгласно &1, т. 14 от Допълнителните
разпоредби на цитирания закон “поддържането” е система от задължения,
осигуряващи безопасно движение по пътищата, тяхната охрана и защита.
Наличието на несигнализирани и необезопасени дупки на пътното платно
представлява неизпълнение на посочените задължения и носи отговорност за
причинените от бездействието й вреди на трети лица. Тъй като Агенция “.....”
като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на
определена работа на определени лица, те носят деликтна отговорност, в
случай че не са взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на
движение по републиканските пътищата. Непосредствено задължение на
служителите на Агенцията е да следят за изправността на пътната настилка,
както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на
процесния път, включително и в конкретния случай за обезопасяване и
сигнализиране на дълбоката дупка на пътното платно, която не трябва да
създава опасност за движението по улицата. Нарушението, или
неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от
Агенцията за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване
по платното за движение представлява противоправно деяние (действие или
бездействие), което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Тъй
2
като съответното лице, на което Агенция “.....” е възложила изпълнение на
задължението за поддържане изправността на пътното платно на процесната
улица, виновно не е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със
своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на лекия
автомобил марка ,,Опел“, модел „Астра“ с ......, поради което възниква
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа -
Агенция “.....”.
.....”, в качеството си на застраховател, встъпва в правата на увредения
по силата на факта, че е изплатило застрахователно обезщетение за
причинените от деликта вреди и за него възниква регресно право срещу
възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на
своите задължения) са причинили имуществени вреди на собственика на
автомобил марка ,,Опел“, модел „Астра“ с .......
С изпратено писмо изх. № Л-7130/09.11.2020 г., получено на
12.11.2020г. и придружено с цялата ликвидационна преписка по щета, наш №
88020030100101, поканили АПИ, в седмодневен срок, доброволно да им
заплати сумата от ..... лева, от които ...... лева заплатено обезщетение за
възстановяване на увредения автомобил и 10,00 лева извършени
ликвидационни разноски по претенцията, с което длъжникът изпада в забава
на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД. Размерът на обезщетението, начислен върху на
главницата е изчислен с помощта на електронния калкулатор на НАП. Тъй
като до този момент задължението не е заплатено, се породи правната
възможност от предявяване на настоящия регресен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди Агенция „.....“ , да
заплати на ....... сумата от ..... лева /шестстотин и петдесет лева и двадесет и
осем стотинки/- главница за дължимо застрахователно обезщетение по
регресна претенция, както и мораторна лихва, в размер на ..... лв. от 12.08.2021
г. до 12.08.2024 г. -датата на депозирането на исковата молба, до датата
окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебно –
деловодни разноски, включително и възнаграждение за процесуално
представителство.
Посочена е и банкова сметка.
Ответникът Агенция „.....”, със седалище и адрес на управление:
......, представлявана от Председателя на УС на АПИ ....., чрез Д. П. -
юрисконсулт в ОПУ- Монтана, в срока, предвиден за отговор взема
становище по иска.
Оспорват изцяло предявения иск по негово основание и размер и моли
съда да го отхвърли като неоснователен, тъй като няма причинна връзка
между противоправното бездействие на служителите на Агенция „....." и
настъпилия вредоносен резултат за ищеца, както се твърди в исковата молба.
Оспорват настъпването на пътнотранспортно произшествие, което да
ангажира отговорността на АПИ. Оспорват също така настъпване на
пътнотранспортно произшествие, което да е покрит застрахователен риск
по застрахователния договор съгласно Общите условия по застраховката.
Оспорва приложените към исковата молба писмени доказателства,
3
които представляват частни документи.
Оспорва изплащането на застрахователното обезщетение и твърдят, че
не са представени убедителни доказателства за изплащане на обезщетението.
Съгласно Общите условия, застрахователният договор влиза в сила, при
условие, че е платена цялата застрахователна премия или първата
вноска от нея, когато е договорено разсрочено плащане.
Оспорват механизма на ПТП и твърдените в исковата молба щети
по автомобила, като щетите не са описани и за същите не се установява да са
настъпили в резултат на процесното ПТП.
Оспорват изложените в исковата молба твърдения за необозначено
и несигнализирано предпяствие-дупка, което да е причина за процесното
ПТП, като оспорват и наличие на причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба имуществени вреди и механизма на процесното
ПТП. Основната причина за настъпване на твърдените вреди е единствено
виновното поведение на водача на автомобила, като действията му
представляват груба небрежност и са основание за непокриване на
настъпили щети. Изключителната вина на водача е основание за
изключване на отговорността на АПИ.
Твърдят, че в посочения период е извършена поддръжка на пътищата
от републиканската пътна мрежа на територията на Област Монтана.
В исковата молба е посочено, че са нанесени имуществени щети, които
в исковата молба и приложените, оспорени от АПИ писмени
доказателства, не са определени по вид и размер. По никакъв начин не
се установяват претендираните щети. Не съставлява доказателство за
размера на настъпилите вреди, както и за наличието на причинна връзка
между процесното ПТП и настъпилите вреди, представените по делото
опис- на щети на Застрахователното дружество и калкулация-ремонт.
Тези документи са частни, съставени от служители на застрахователното
дружество, удостоверяващи факти и обстоятелства в тяхна полза и по
същество представляват една декларация, които сами по себе си
подлежат на доказване. Същите не са подписани от представител на
АПИ и не могат да се разглеждат сами по себе си като достатъчно
доказателство за отразените в тях обстоятелства поради, това че
изхождат от едната страна по делото, която е заинтересована от неговия
изход.
Отделно, що се отнася до основателността на исковите претенции,
оспорват и това, че ищецът е изплатил исковата сума на застрахованото лице
– от данните в представеното с исковата молба преводно нареждане не
става категорично ясно, че ищецът е изплатил именно обезщетение, а не
нещо друго.
При липсата на официални документи и независими свидетелства,
ищецът се опитва да обоснове претенцията си единствено с документи
изхождащи от самия него. Такива са както документите, така също и повечето
от останали писмени доказателства, които са представени с исковата
молба, с изключение на застрахователната полица. Други доказателства
4
не са ангажирани за установяването на тези факти, които са
правопораждащи по отношение на правото ищецът да получи
претендираните суми. Уврежданията по автомобила, за които ищецът
претендира, може да се дължат на сочената от него причина, но може да се
дължат и на друг фактор, което съмнение не е елиминирано с посочено
доказване.
Липсват документи, съдържащи данни за изясняване механизма на
настъпване на произшествието. Никъде не е описана скоростта, с която се е
движил автомобила в момента на настъпване на ПТП, което от своя страна
е от значение за коректното описване на механизъм на настъпване на
ПТП, каква е била метрологичната обстановка, натовареност на пътното
платно, наличие на насрещни МПС, или такива движещи се непосредствено
пред пострадалия автомобил, разположението на дупката върху пътното
платно, нейната големина, снимки на дупката.
Мястото не е посетено от органите на КАТ-Пътна полиция и не
съставен протокол за ПТП от служители на КАТ-Пътна полиция за
реализирано пътнотранспортно произшествие. Липсата на протокол за ПТП,
съставен, от органите на Пътна полиция към МВР води до
невъзможността да се установи точното местонахождение на евентуално
настъпило ПТП. Всички пътища от републиканската пътна мрежа са
номерирани и километрирани, и обективирането на пътното
произшествие от органите на пътна полиция със съставянето на протокол за
ПТП биха установили съществуването и точното местонахождение на
камъните на пътното платно. В протоколът за ПТП компетентните органи, в
качеството им на длъжностни лица биха описали вредите на автомобила,
както и наличие на дупки на пътното платно. Считат, че липсата на
протокол за ПТП, имайки в предвид неговата материална
доказателствена сила, представлява сериозна пречка за възприемане на
изложените в исковата молба фактически обстоятелства, като смятат
същите за ненастъпили.
По този повод оспорват изложения в исковата молба факт за
настъпването на ПТП, който не е подкрепен с писмено доказателство,
каквото е съставения от надлежните органи протокол за ПТП. В тази
връзка не е установено по безспорен начин първото условие за
предявяването на исковата претенция от ищеца, а именно наличие на
пътнотранспортно произшествие.
Всички обстоятелства около възникването на ПТП в иска на
ищеца се основават единствено на твърденията на водача на увредения
автомобил, който е заинтересовано лице съгласно чл. 172 от ГПК и в случая
е нормално да се твърдят обстоятелства, които изключват неговото виновно
поведение.
По този повод оспорват посочения в исковата молба механизъм
на реализиране на процесното ПТП.
По безспорен начин не се установява наличие на причинно-
следствена връзка между настъпилото транспортно произшествие и
5
вредите, нанесени върху автомобила. Дори и да е налице реално такава
връзка не може да се изключи вероятността вредата да е в резултат от
съпричиняване от страна на водача на моторното превозно средство,
поради несъобразяване с конкретната пътна обстановка. Ноторно известен
е факта, че когато се шофира със съобразена скорост пътната обстановка се
възприема по-добре и може да се реагира адекватно и навреме, като се
вземе най-правилното решение, поради наличие на достатъчно време за
реакция. Несъобразяването с нормативно регламентираните правила за
движение представляват неправомерни действия от страна на водача на
МПС, което обуславя намаляване размера на търсеното обезщетение за
претърпени щети вследствие от настъпило по негова вина ПТП.
При условията на евентуалност правят възражение за
съпричиняване на вредата от страна на водача с оглед на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Според нас съществува наличие на пряка причинна връзка между
вредите и поведението на водача на автомобила, което е в противоречие на
нормативните разпоредби на ЗДвП.
Оспорват и претенцията за лихви и разноски, поради
неоснователността на главния иск.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е и назначена съдебно-автотехническа експертиза,
изпълнена от вещото лице инж.Е. К., приета от съда и не оспорена от
страните.
Съдът като взе предвид чл. 12 и чл. 235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на
страните, като взе предвид правните норми уреждащи спорните отношения,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Направено е искане да бъде осъден ответника – ......., в чието
задължение е изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските
пътища, и е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност повереното и
имущество и носи отговорност за причинените вреди на трети лица.
С определение № 1683 от 12.12.2024 г., постановено по реда на чл.140
ГПК е разпределена доказателствената тежест по повод предявения регресен
осъдителен иск и е отделено спорното от безспорното, а именно: Признава за
безспорно, че към 25.09.2020 г. съществува валидна имуществена застраховка
„Каско на МПС и злополука, с полица № **********/27.03.2020, за автомобил
Ауди, модел А 7, с рег.№ ......
Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 Кодекс за застраховане/К3/ след
изплащане на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата
на увредения до размера на платеното и разходите, които е сторил за това,
6
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
Предвид характера на предявения иск и предвид разпределението на
доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в
процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на
предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на
такова задължение за ответника.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на приетата САТЕ, съдът прави извод, че ищеца не доказа
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника по реда на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Във връзка с настъпването на процесното ПТП не е извършено
посещение от органите на МВР и не е съставен Протокол за ПТП от
последните, въпреки че съставянето на такъв е задължително, доколкото
процесното ПТП не попада в изрично посочените хипотези изключения,
изброени в чл. 6 на Наредбата за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране. В представения
Доклад по щета №********** по преписка по щета на МПС №
88020030100101 от 28.09.2020 г. е посочено, че застрахователното
обезщетение се изплаща по фактура от доверен сервиз, какъвто е приложен
като доказателство по делото. Съгласно опис на щетите по претенция №
88020030100101 от 28.09.2020 г., е посочено, че е направена подмяна на
маслен картер на автомобила.
Между фактите, изложени в исковата молба, фактите, изложени в
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, както и
установеното от разпита свидетеля, а също и компетентната преценка на
вещото лице, съобразил изявленията на свидетеля, съществува съществено
противоречие, доколкото в исковата молба/ИМ/ се твърди, че щетите са
нанесени при попадане на автомобила в дупка на пътя, а в събраните по делото
7
писмени и гласни доказателства се посочва преминаване на автомобила през
наклон на пътя, което не представлява нарушение на самата пътна настилка.
Вещото лице инж.К. сочи, че „при изкачване, тъй като геометрията на пътя от
разклона за Боровци към село Замфирово е с доста стръмен наклон за
изкачване, стига се до определена височина и започва да се спуска към село
Замфирово. Още при изкачването някъде се е получило святкане на лампата.
Това е било на пътен участък, на който не е имало дупки, равно пътно платно.
Това нещо може да се случи при следните условия: ако в автомобила по
някаква причина в двигателя количеството на маслото е намаляло, при
спадане на количеството на маслото при критичен наклон, който по този
маршрут е доста стръмен, маслото отива в задната част на картера, а
смукателя на маслената помпа се намира в предната част и остава без
количество масло и в едни момент спадайки налягането на маслото, светва
крушката. Аз от това, което прочетох и от това, което пише в делото - няма
припокриване. Застрахователя е описал, че е счупен картера, тук се оказва, че
й е светнала лампата за маслото и тя спряла и станала аварията, т.е. няма удар.
Никъде няма в делото лице, което да каже - има ли удар в картера или няма.
Т.е., след прочитане на тези показания, аз не съм сигурен, че имаме механично
въздействие върху геометрията на картера, върху обема на картера. Както
казах, след като се запознах със свидетелските показания, не се установява
механично въздействие, а светването на контролната светлина за налягането
на маслото у двигателя е по повод стръмнината на терена и в недостатъчното
количество масла в двигателя, което е довело до настъпилото увреждане.“.
В тази връзка, при липсата на Протокол за ПТП и снимков материал,
след като не е установено, наличието на дупка на пътното платно към
момента на настъпване на повредите върху процесен автомобил застрахован
при ищеца, не може да се обоснове извод, че повредата по автомобила е
настъпила от пропадане в необозначено, необезопасено и несигнализирано
препятствие – дупка на потното платно. Освен това, от разпита на
свидетелката С. О. Ш. се установява, че пътя в този участък не е бил в ремонт.
С оглед на това съдът приема, че не е доказана причинно-следствената
връзка между настъпилите щети по МПС и поведението на ответника или
негови служители, което да доведе до повредите, доколкото последният
ангажира доказателства за надлежно изпълнение на своето задължение по чл.
31 Закона за пътищата/ЗП/ и чл. 13 ЗДвП.
8
С оглед събраните по делото доказателства е видно, че възраженията
на ответната страна са основателни и доказани по отношение на това, че
механизма на ПТП не е този, който е посочен в ИМ, поради което искът
подлежи на отхвърляне, поради недоказване от страна на ищеца на
предпоставките, визирани в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 49 ЗЗД, за да се стигне
до ангажиране на отговорността на ответника. В тази връзка съдът може да не
възприеме заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ,
доколкото това заключение не кореспондира с останалия събран по делото
доказателствен материал, и доколкото същото е изготвено при липса на
снимков материал и въз основа на събраните по делото доказателства.
Следва само в допълнение да се посочи, че поради липса на
доказателства, от които да се установи по безспорен начин на механизъм на
настъпване на вредите по процесно МПС посочено в ИМ, то повредата в
масления картер на автомобила не е от механично, външно въздействие и би
могло да се е случило на съвсем различно от посоченото място в ИМ, както и
в съвсем друг момент от описан в ИМ и поради друга причина.
Предвид изложеното предявения главен иск следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Законната лихва по предявен главен иск като акцесорен иск на
главния също подлежи на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора за отхвърлените претенции на ищеца, в
негова тежест следва да бъдат възложени направените от ответника в хода на
производството разноски по реда на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, които възлизат
на ..... лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО, предявения иск от „.....” АД, вписано в
Търговския регистър към .........., ЕИК ....., със седалище и адрес на
9
управление: ....., представлявано съвместно от изпълнителния директор .........
и изпълнителния директор ......, чрез процесуалния представител юрисконсулт
...., ......., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление г...... да му заплати
следните суми: ..... лева /шестстотин и петдесет лева и двадесет и осем
стотинки/- главница за изплатено застрахователно обезщетение по регресна
претенция по Щета № 88020030100101 от 28.09.2020 г. и застрахователна
полица № ********** със срок на действие 19.04.2020 г. до 18.04.2021 г., в
следствие на ПТП от 25.09.2020 г. и попадане в необезопасено, необозначено
и несигнализирано препятствие - дупка, както и мораторна лихва, в размер на
..... лв. от 12.08.2021 г. до 12.08.2024 г. -датата на депозирането на исковата
молба, до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ и чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „.....” АД, вписано в Търговския регистър към .........., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ....., представлявано съвместно от
изпълнителния директор ......... и изпълнителния директор ......, ДА ЗАПЛАТИ
на ......., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление г......, сумата от .....
лева, представляваща сторени разноски пред Районен съд - Монтана от
ответник за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОКРЪЖЕН
СЪД - МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10