Р
Е Ш Е Н И Е
№
1541
гр.
Перник, 30.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IV-ти
състав в публично съдебно заседание по гр. д. № 03764 по описа на съда за 2019
г., проведено на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на
секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03764 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 и чл. 124 от ГПК от Б.В.Б.
с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника си адв. Р.П. *** със съдебен
адрес *** срещу С.В.С. с ЕГН ********** и адрес *** с искане да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че ищеца Б.В.Б. с ЕГН ********** не
дължи на С.В.С. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 2500,00 лева / две
хиляди и петстотин лева/, която представлява сбор от следните суми, както
следва: сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева / за контузия на главата, сумата от
1000,00 лв. /хиляда лева/ за мозъчно сътресение и 500,00 лева/петстотин лева/
за наранявяне на дясното рамо ведно с законната лихва, считано от датата на
увреждането – 26.09.2004г. до окончателното му изплащане, за което е издаден
изпълнителен лист от 21.01.2008г. по гр.д. №5858 от 2006г. по описа на РС
Перник, както и сумите представляващи направените по делото разноски в размер
на 650,00лв. /шестотин и петдесет лева/- от които 300,00лв. адвокатски хонорар,
50,00лв. за вещо лице и 200,00лв. за внесена първоначална държавна такса, както
и сумата от 100,00лв.- представляваща 4% държавна такса върху уважената част от
иска, за които също е издаден изпълнителен лист от 21.01.2008г. по гр.д. №5858
от 2006г. по описа на РС Перник. Както и разноските по изпълнително дело №
20087530400047/2008г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие ПРС, тъй като
вземането на С.В.С. с ЕГН ********** за което са издадени два броя изпълнителни
листа от 21.01.2008г. по гр.д. №5858 от 2006г. по описа на РС Перник и за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 20087530400047/2008г. по
описа на ЧСИ С.Б. е изцяло погасено по давност.
В исковата молба се посочва, че за горепосочените
вземания са издадени на 21.0.2008г. два броя изпълнителен лист по гр.дело № 5858/2006г.
по описа на Пернишки районен съд. Ответникът е образувал изпълнително дело № 47/2008 г. по описа на ЧСИ С.Б. въз основа на издадените изпълнителени листа. Излага
аргументи за погасяване по давност на процесните вземания. С исковата молба са
представени писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Моли
да се изиска и приложи заверен препис от изпълнително дело № 47/2008 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Ищецът сочи, че не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като е
изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност. Твърди, че от
м.06.2011г. до м.07.2017г./ последното изпълнително действие по образуваното
срещу него изпълнително производство/, не са били извършени изпълнителни
действия, водещи до прекъсване или спиране на давността. Предвид изложеното
моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Т.М.
е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Твърди, че материалното право на кредитора продължава да
съществува след изтичането на давностния срок, като правото на длъжника да се
позове на изтеклата погасителна давност се реализира чрез възражение. Сочи се,
че за периода от 31.08.2017г. до 14.06.2018г. по банкова сметка *** – удръжки
от наложен запор върху трудово възнаграждение, като липсата на възражение или
оспорване касателно преведените суми по същество представляват признание на
вземането на кредитора, както и отказ от изтекла погасителна давност към
момента на налагане на запора – 16.06.2017г.
С оглед изложените аргументи твърди, че към
момента вземането не е погасено по давност и моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В
съдебните заседания, ищецът, представляван от пълномощника си, поддържа
предявеният иск и моли същият да бъде уважен като основателен.
Ответникът,
представляван от пълномощника си,моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
влязло в сила решение по гр д. № 5858 по описа на ПРС за 2006г. Б.В.Б. с ЕГН ********** е осъден да
заплати на С.В.С. с ЕГН ********** и
адрес ***, сумата от 2500,00 лева / две хиляди и петстотин лева/, която
представлява сбор от следните суми, както следва: сумата от 1000,00 лв. /хиляда
лева / за контузия на главата, сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/ за мозъчно
сътресение и 500,00 лева/петстотин лева/ за наранявяне на дясното рамо ведно с
законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.09.2004г. до
окончателното му изплащане, както и направените разноски по делото: сумата от 300.00
лева – адвокатски хонорар, 50,00лв. – депозит за вещо лице, и сумата от 300,00
лева – държавна такса.
Установява
се, че въз основа на горното решение са издадени два броя изпълнителни листове
от 21.01.2008г. в полза на С.В.С.,
който с молба от 25.01.2008г. е поискал
образуване на изпълнително дело пред ЧСИ С.Б.. В следствие от подадената молба
е образувано изпълнително дело № 20087530400047/2018г. по описа на ЧСИ С. Б. с рег. № 753, като по него са извършени следните
действия:
На
13.02.2008г.
е изпратено уведомление по чл. 458 ГПК от ЧСИ до ТД на НАП – Перник, с искане
за издаване на удостоверение, което да съдържа информация за размера на
публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за
обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е
започнато принудително изпълнение. С
писмо от същата дата – 13.02.2008г.
е изпратено уведомление по чл. 191ДОПК от ЧСИ до
АДВ гр.София, с искане за издаване на удостоверение, което да съдържа
информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху
имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива.
На
02.06.2008г. е изискана справка от МДТ– Перник за имуществото на длъжника – движимо и недвижимо, с искане
от същата дата 02.06.2008г. е изискана справка от НОИ за наличие или липса на
трудови договори на лицето.
На
10.10.2008г. е изпратено запорно съобщение до КАТ, въз основа на постъпила
молба от взискателя на 13.08.2008г., на същата дата е изпратена призовка за
принудително изпълнение / опис на дв.вещи/, получена на 20.10.2008г. от
родственик на длъжника.
На
16.03.2009г. е изискана информация за постоянен и настоящ адрес на длъжника и
регистрирани трудови договори.
На
05.06.2009г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника за запор
върху трудовото възнаграждение,.
На
28.12.2010г. е изпратена призовка за
принудително изпълнение / опис на дв.вещи/, получена на 01.02.2011г. от
родственик на длъжника.
На
22.06.2011г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника за запор
върху трудовото възнаграждение по постъпила молба на 20.06.2011г. при ЧСИ от
взискателя.
На
13.07.2017г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника за запор
върху трудовото възнаграждение по постъпила молба на 16.06.2017г. при ЧСИ от
взискателя.
На
19.07.2019г. е изискана информация за регистрирани трудови договори и осигурени
лица от НОИ, като на същата дата е изпратена и призовка за принудително
изпълнение /извършване на опис на дв.вещи/, на същата дата е изпратено и
запорно съобщение до Централна кооперативна банка, ДСК и Юробанк за запор по посочени банкови сметки.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По възражението на ответника за
недопустимост на предявения иск, съдът намира следното:
Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не
дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след
осъществено исково производство/, а именно погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
С оглед горното предявеният иск се явява
допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се позовава на новонастъпили, след
влизане в сила на решението факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
На следващо място, с отрицателния
установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели
установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му,
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на
воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с
отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време на
висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да
установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо,
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният иск е допустим и в тази
връзка възраженията на ответника са неоснователни и защото наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по
чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице –
срещу ищеца е образувано изп. д. № 47/2008г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № 753,
с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, като производството по това
изпълнително производство продължава да е висящо, тъй като не са събрани
вземанията на взискателя, съобразно приложения изпълнителен лист, както и тези,
досежно лихви и направени разноски. Само когато принудителното изпълнение е
приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за
длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай,
ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на
негово разположение е друг вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
Относно
основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът намира
следното:
От
фактическа страна е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че
в полза на С.В.С. с ЕГН ********** и адрес *** са издадени два броя
изпълнителни листове с които Б.В.Б. с ЕГН ********** осъден да заплати сумата от 2500,00 лева / две хиляди и
петстотин лева/, която представлява сбор от следните суми, както следва: сумата
от 1000,00 лв. /хиляда лева / за контузия на главата, сумата от 1000,00 лв.
/хиляда лева/ за мозъчно сътресение и 500,00 лева/петстотин лева/ за наранявяне
на дясното рамо ведно с законната лихва, считано от датата на увреждането –
26.09.2004г. до окончателното му изплащане, както и направените разноски по
делото: сумата от 300.00 лева – адвокатски хонорар, 50,00лв. – депозит за вещо
лице, и сумата от 300,00 лева – държавна такса.
Въз
основа на така издадените изпълнителни листове и по молба на С.В.С. на 06.02.2018г. е било образувано изп. дело № 47/2008г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № 753.
По него са извършени справки за имуществото на длъжника, наличие на трудови
договори, банкови сметки като искането за тях и самото им осъществяване, не
представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не
са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен
способ (съобразно ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС).
По силата на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната
давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на
правната сфера на длъжника.
Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка ***, в който постъпи обратна
положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този
смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения
следва да се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото
състояние на длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС,
Решение № 7188 от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната
практика се поддържа и изолираното становище, че с изпращането на запорни
съобщения от съдебния изпълнител до всички банки се налага запор на евентуално
съществуващите вземания на длъжника по сметки в тези банки и в този смисъл
действията по изпращане на запорни съобщения нямат характера на проучване на
имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане на запор по
смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/. По
противоречиво разрешавания въпрос е образувано тъклувателно дело, до
произнасянето по което настоящата инстанция следва да съобрази преобладаващата
съдебна практика, възприемаща първото становище.
С
молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят не е посочил начина
на изпълнението, като на 13.08.2008г. е депозирана молба при ЧСИ за налагане на
запор и опис на движими вещи на длъжника. На 20.06.2011г. взискателят е поискал
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, изпратените
запорни съобщения са получени от работодателя на длъжника на 01.07.2011г.
Следващите същински изпълнителни действия са на 16.06.2017г. когато е постъпила
молба от взискателя за справка за трудови договори и при наличие на такъв да се
наложи запор върху трудовото възнаграждение.
Тъй като след 20.06.2011г. в продължение на
две години от взискателя и от съдебния изпълнител не са предприети действия по
изпълнението, то, считано от 20.06.2013г., изпълнителното производство е
прекратено ex lege, като постановлението за прекратяване, издадено от ЧСИ
има само декларативен характер. Подаването на молба от взискателя след този
момент, както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, не
могат да породят правни последици, тъй като същите не почиват на съществуващо и
валидно изпълнително производство. Именно поради това, всички действия,
извършени от страна на взискателя и ЧСИ по изп. дело № 47/2008г. след
20.06.2013г. се явяват ирелевантни, досежно прекъсването на давността.
Тук следва да се посочи, че с оглед
разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен
елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото
с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“
По силата на т. 10
от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че новата давност е
започнала да тече на 20.06.2011г., когато
е извършено последното релевантно изпълнително действие. Предвид
обстоятелството, че към този момент, обаче, горепосоченото изпълнително дело
все още е било висящо, то давността от същата дата е и спряна, до
прекратяването на изпълнителното дело. Следователно, предвид липсата на
релевантни изпълниелни действия, давността за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право е започнала да тече от датата на прекратяване на
изпълнителното дело, а именно: 20.06.2013г.
На следващо място
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за
вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай и е изтекла. Тази пет годишна давност е изтекла
на 20.06.2018г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
предявените отрицателени установителени искове са основателени и доказани,
поради което и следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, основателно се явява и искането на ищеца за
присъждане на разноски в размер на 600.00 лв. – адв.хонорар, 24,00лв. - деловодни разноски, и 100,00лв. държавна такса съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете предявени от Б.В.Б. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника си
адв. Р.П. *** със съдебен адрес *** срещу С.В.С. с ЕГН ********** и адрес *** с
искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца Б.В.Б.
с ЕГН ********** не дължи на С.В.С. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от
2500,00 лева / две хиляди и петстотин лева/, която представлява сбор от
следните суми, както следва: сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева / за контузия
на главата, сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/ за мозъчно сътресение и 500,00
лева/петстотин лева/ за наранявяне на дясното рамо ведно с законната лихва,
считано от датата на увреждането – 26.09.2004г. до окончателното му изплащане,
за което е издаден изпълнителен лист от 21.01.2008г. по гр.д. №5858 от 2006г.
по описа на РС Перник, както и сумите представляващи направените по делото
разноски в размер на 650,00лв. /шестотин и петдесет лева/- от които 300,00лв.
адвокатски хонорар, 50,00лв. за вещо лице и 200,00лв. за внесена първоначална
държавна такса, както и сумата от 100,00лв.- представляваща 4% държавна такса
върху уважената част от иска, за които също е издаден изпълнителен лист от
21.01.2008г. по гр.д. №5858 от 2006г. по описа на РС Перник. Както и разноските
по изпълнително дело № 20087530400047/2008г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на
действие ПРС, тъй като вземането на С.В.С. с ЕГН ********** за което са
издадени два броя изпълнителни листа от 21.01.2008г. по гр.д. №5858 от 2006г.
по описа на РС Перник и за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20087530400047/2008г. по описа на ЧСИ С.Б. е изцяло погасено по давност.
ОСЪЖДА С.В.С. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати Б.В.Б. с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 600.00 лв., представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.В.С.
с ЕГН ********** и адрес *** да заплати Б.В.Б. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 124.00 лв., представляваща направени
по делото деловодни разноски и държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.