Присъда по дело №776/2024 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ
към присъда № 47/ 28.10.2024г. по НОХД № 776 по описа на
Районен съд град Монтана за 2024 година, трети наказателен състав.

Подсъдимият К.Г.П. се обвинява от Районна прокуратура град Монтана,
в това на 26.11.2022г. около 18.14 часа в град Монтана, в района на Северна-
промишлена зона се заканил с убийство на А.Н.П. от град М. с думите „Ще те
убия, ще те хвърля в язовира да те изядат рибите“ и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл.144 ал.3, пр.1 във връзка с ал.1, пр.1 от НК;
както и в това, че на 26.11.2022г. около 21.00 часа в гр.Монтана в
ж.к.“М.“ бл.ХХ вх.Х, ет.Х, ап.Х се е заканил с убийство на Б.К.Б. от град
Монтана с думите „Ще те убия, ще те хвърля в язовира да те изядат рибите“ и
това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 във връзка с ал.1, пр.1 от НК.
В хода на съдебното следствие при условията на чл.287 от НПК е
допуснато от съда изменение на обвинението по отношение на първото
престъпление касаещо св.А. П., като е променен часът и мястото на
престъплението, за което е обвинен подсъдимият.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото на подсъдимия П. обвинение по отношение на пострадалата
А.Н.П. и изразява становище, че същото е доказано по безспорен и
категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като
предлага на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца, което на основание ч.66 ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от три години. Не поддържа обвинението за второто
престъпление с пострадала Б. К. Г.. Разлива доводи, че не е доказано по
несъмнен начин да е извършил престъплението, за което е обвинен
Подсъдимият К.Г.П. дава обяснения по обвиненията, като твърди, че не е
извършвал деянията, за които е обвинен. Твърди, че тези заплашителни думи е
отправял към трето лице преди години и св.А. П. от там ги е запомнила. Моли
съда да бъде признат за невиновен и оправдан по обвиненията. Твърди, че
никога не е отправял такива думи към дъщеря си – свидетелката Б. Г..
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Приобщени са и
заключения на вещо лице С.А. по изпълнените в хода на досъдебното
производство съдебно – психологични експертизи на пострадалите А.Н.П. и
Б.К.Г..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:
Подсъдимият К.Г.П. и свидетелката А.Н.П. имали граждански брак в
1

периода от 1998г. до 09.11.2016г, когато бил прекратен с решение на РС-
Монтана, постановено по гр.дело № 428/ 2015г. По време на брака им били
родени децата – свидетелката Б.К. Г. и П.К.Г. - роден на ХХХХХХ год. По
време на брака семейството живеело в град М. на, ж.к.Мл. бл.ХХ, вх.Х, ет.Х,
ап.Х. След развода жилището било предоставено за ползване на свидетелката
А.П., както и упражняването на родителските права по отглеждането и
възпитанието на детето П.. Причина за развода били обстоятелствата - честа
злоупотреба с алкохол, прояви на агресия и липсата на родителска
загриженост.
След прекратяване на брака до 2018г. подсъдимият К. П. живял заедно с
друга жена. След време обаче възстановил връзката си със свидетелката А. П.
и се върнал да живее в апартамента на адрес гр.М., ж.к.М. бл.ХХ, вх.Х, ет.ХП,
ап.Х.
Подсъдимият К.П. извършвал ремонти на автомобили, като ползвал
хале, намиращо се в Северна промишлена зона на гр.Монтана.
Подсъдимият ПТ през цялото време не преставал да злоупотребявал с
алкохол и проявявал агресия спрямо семейството си.
Свидетелката А.П. работила като мияч на рибни продукти в ТД „Ф.“
ООД-Монтана.
На 26.11.2022г. свидетелката А.П. се прибрала у дома след края на
работния ден. Подсъдимият П. й се обадил по телефона й и казал да дойде в
халето, което работел, за да откара до дома негов приятел, който му помагал
през деня в работата. През деня подсъдимият бил поканил свои приятели да
му помогнат и в края на деня ги поканил на вечеря.
СвидетелкатаА.П. отишла до халето в Северна промишлена зона на
Монтана в близост до рибарниците на Р. и видяла там подсъдимия и двама
работници, един от които свидетеля А. А. от гр.Монтана. Те слушали музика и
употребявали алкохол.
Свидетелката А.П. закарала един от работилите и се върнала обратно,
като видяла, че останалите продължавали да пият и да слушат музика. Казала
на подсъдимия, че била уморена и искала да се прибере в жилището си, което
го ядосало и той я ударил по ръката с тръба, душил я и отправил закани в
негов стил. Тя му направила забележка, а той се обърнал към нея с думите
„Ще те убия, ще те хвърля в язовира да те изядат рибите“. Свидетелката се
притеснила да не осъществи заканата си и в 18.14 часа подала сигнал до РУ-
Монтана, чрез телефонно обаждане от абонатния и номер ХХХХХХ на
тел.112. На мястото пристигнали полицейски служители – свидетелите В. С. и
И.Г.. Те посъветвали свидетелката П. да се прибере у дома. На място останали
да си допият подсъдимия К. П. и св.А. А.. Свидетелката А.П. разказала на
дъщеря си – свидетелката Б. Г. за случилото се и и показала следите от
ударите.
Около 21.00 часа подсъдимият П. се прибрал в апартамента, където се
2

намирали свидетелките А. П., Б. Г. и детето П. Г..
При влизане в жилището започнал да обижда свидетелката А. П.. Тогава
се намесила и свидетелката Б. Г., като му направила забележка за поведението
спрямо майка й. Подсъдимият П. започнал да обижда и дъщеря си, като
накрая й казал, че е било по – добре да не се е раждала. Свидетелката Б. Г.
чула, че брат й П. се разплакал в стаята си и отишла при него.
Затворила вратата на стаята, но подсъдимият П. тръгвайки след нея бил
ударен в областта на лицето от затварящата се врата. Свидетелката А.П.за
втори път тази вечер подава сигнал на тел. 112 притеснена за себе си и децата
си.
До пристигане на полицейските служители подсъдимият К. П. напуснал
апартамента, като взел алкохол. Свидетелите М. П. и А.Е.И. - служители на
РУ-Монтана отишли на адреса и установил подсъдимият К. П. да седи на
пейка пред входа. Провели разговор с него, със свидетелката А. П. и им
разпоредили повече да нямат пререкания. Подсъдимият си легнал в стаята.
На 06.01.2023г. съдия от РС-Монтана издал Заповед за незабавна защита
по гр.дело № 32/ 2023г, като наложил отстраняване от жилището на адрес
гр.М., ж.к.“М.“ бл.ХХ, вх.Х, ет.Х, ап.Х и забрана за доближаване на А. П. и
П.Г..
На досъдебното производство са назначени и изпълнени две съдебно -
психологични експертизи на двете пострадали лица А.Н.П. и Б.К. П.. Вещо
лице С.А. дава заключенията по отношение на А. П., че след деянието на
26.11.2022г. е изпитала основателен страх, че подсъдимия П. може да я
нарани. Крайният резултат е, че св.П. е с осакатена, непълноценна вътрешна
сигурност. За нея светът е едно враждебно място. Чувства се ощетена и
неразбрана. Преживяната болка и унижение продължават да живеят в
съзнанието й - арг.л.122-125 от ДП. Вещо лице С. А. дава заключение по
отношение на Б. П., че същата изпитва страх от баща си – подсъдимия К. П..
Страхът, е оставил траен отпечатък в живота на изследваната. Спомените за
преживените ситуации на насилие от страна на бащата – подсъдим към
майката и нея в годините ще избледнеят но чувството на несигурност,
неувереност и безпомощност може да бъде повикано при всеки подобен
случай и това да се отрази на себеоценката й.
Съдът изцяло възприема експертните заключения, като обективни и
компетентно дадени, а още по – повече и не оспорени от страните по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното производство, а
именно: свидетелските показания на А.Н.П., Б.К.Г. В.П.С., И.Г.Г., А.Б.А.
А.Е.И., Д.Й.И., Х.А.И., Ж.И.М. И.П.К., И.В.Л. и М.В.П.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.И., Х.И. Ж.М. и И.К..
Тези свидетели са съседи на подсъдимия К.П. и свидетелката А.П.. Същите не
дават показания за датата на инцидента, но дават показания в насока, че
3

разбирателство в отношенията между двамата не е имало от години.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А.И. и М.П., както и на
свидетелите В.С. и И.Г., всички служители на РУ- Монтана. От показанията
им се установява, че повода за подаване сигнал на тел.112 е именно скарването
между подсъдимия К.П. и свидетелката А.П.. Всички свидетели дават
показания в насока, че свидетелката П. е била притеснена и изплашена и при
двата конфликта на 26.11.2022г.- в халето и в апартамента. Показанията на
свидетелите В.С. и И.Г. от досъдебното производство бяха прочетени на
основание чл.281 ал.7 във връзка с ал.5 във връзка с ал.1 т.1 от НПК /л.133 и
л.134 от ДП/. След това същите потвърдиха показанията си дадени в хода на
ДП.
Съдът кредитира показанията на свидетелката А.Н.П. и Б.К.Г.. Същите
не веднъж са били пострадали от лошото поведение на подсъдимия П. в
следствие на употреба на алкохол. Това е и причината да бъде прекратен брака
между св.П. и подсъдимия П.. Показанията на свидетелката Б.Г. от
досъдебното производство бяха прочетени на основание чл.281 ал.7 във
връзка с ал.5 във връзка с ал.1 т.1 от НПК /л.136 от ДП/, тъй като бе
констатирано противоречие. След прочитане на показанията се установи, че
свидетелката поддържа тези дадени в хода на съдебното следствие. Проведена
бе и очна ставка между подсъдимия П. и свидетелките А.П. и Б.Г., като
противоречията не бяха отстранени. Съдът даде вяра на показанията на
свидетелите, тъй като те се покриват с показанията на свидетелите И. и П.-
двамата полицейски служители посетили сигнала за скандал в апартамента на
подсъдимия.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката И.В.Л., която живее на
семейни начала с подсъдимия. Същата не дава показания за случилото се на
датата на обвинението. Дава показания за това, че е във влошени отношения
със св.А.П. във връзка с публикация в социалните мрежи под снимка на
дъщеря й-свидетелката Б.Г..
Съдът кредитира и показанията на свидетеля А.Б.А.. Показанията му
бяха прочетени от ДП на основание чл.281 ал.7 във връзка с ал.5 във връзка с
ал.1 т.1 от НПК, тъй като бе установено противоречие. Свидетелят обясни
това противоречие със влошени отношения с подсъдимия към онзи период.
Същият дава показания за това как е протекла вечерта на 26.11.2022г, как
св.П. е закарала до дома един от работниците, както и че е направила
забележка за силната музика. Свидетелят обаче твърди, че в последствие е
проведен разговор между подсъдимия и свидетелката извън мястото, на което
е бил той и не знае дали е имало заплахи от страна на подсъдимият съм
свидетелката П..
Подсъдимият К.П. твърди, че никога не е изричал думите „Ще те убия,
ще те хвърля в язовира да те изядат рибите“ нито по отношение на
свидетелката А.П., нито по отношение на свидетелката Б.Г.. Съдът установи
по несъмнен начин в хода на производството, че действително подсъдимият
4

инкриминираната вечер не е заплашвал св.Б.Г., но я е обиждал и наричал с
унизителни думи. Установи се по несъмнен начин в хода на производството
обаче, че подсъдимият е заплашил св.П. с думите „Ще те убия, ще те хвърля
в язовира да те изядат рибите“. Ето защо съдът намира обясненията на
подсъдимия в тази част за негова естествена защитна позиция, тъй като са
изолирани от всички останали доказателства събрани в хода на
производството.
Съдът напълно кредитира заключенията на приетите по делото
експертизи, доколкото същите са пълни, задълбочени и обективни, дали
отговор ясно и категорично на поставените въпроси. За съда не съществува
съмнение в предубедеността на вещото лице или в неговата обективност.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Те са изготвени
съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими
към предмета на доказване и неоспорени от страните.
С оглед гореизложеното настоящият съд намира, че липсват каквито и
да е обстоятелства, поради които да се оспорят извършените процесуално-
следствени действия от разследващите органи в рамките на досъдебното
производство.
По отношение на събраните гласни доказателства съдът намира, че
напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, доколкото
всеки един от тях е имал преки впечатления за фактите, за които свидетелства,
показанията им са относими към предмета на делото и допринасящи за
изясняването на фактите и обстоятелствата включени в предмета на
доказване, същите са последователни, непредубедени и кореспондират, както
помежду си, така също и с останалия, събран по делото доказателствен
материал – приобщен по реда на чл. 283 от НПК. В този смисъл съдът дава
вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели.
От всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства по
безспорен и категоричен начин е установено в процеса, че подсъдимият К.Г.П.
съзнателно е осъществил противоправното деяние.
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние
подсъдимият К.Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.144 ал.3, пр.1 във връзка с ал.1, пр.1 от НК, като на
26.11.2022г. около 18.14 часа в град Монтана, в района на Северна-
промишлена зона се заканил с убийство на А.Н.П. от град Монтана с думите
„Ще те убия, ще те хвърля в язовира да те изядат рибите“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че
подсъдимият К.Г.П. не е осъществил от обективна и субективна страна
5

състава на престъпление по чл.144 ал.3, пр.1 във връзка с ал.1, пр.1 от НК,
като на 26.11.2022г. около 21.00 часа в гр.Монтана в ж.к.“Младост“ бл.11 вх.З,
ет.5, ап.13 да се е заканил с убийство на Б.К.Г. от град Монтана с думите „Ще
те убия, ще те хвърля в язовира да те изядат рибите“ и това заканване да е
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Предвид това съдът счете, че подсъдимият К.П. следва да бъде признат
за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН по това обвинение.
От показанията на свидетелката Б.Г., А.П. и обясненията на подсъдимия
П. се установява, че на инкриминираната датата подсъдимият не е заплашвал
дъщеря си с убийство. Имало е пререкания помежду им, включително и обиди
завършили със затваряне на вратата на стаята удряйки подсъдимия по лицето,
но заплахи съставомерни по чл.144 ал.3 от НК не е имало.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Обект на престъплението е конкретно физическо лице, доколкото с
разпоредбата на чл.144, ал.3 от НК се защитава личната свобода на
гражданите и се засягат обществените отношения, осигуряващи правото на
всеки човек свободно и самостоятелно да формира решения и да изразява
собствена воля. Изпълнителното деяние се изразява в обективиране чрез думи
или действия на закана за убийство спрямо определено лице. Същата следва
да бъде възприета от това лице и да възбуди у него основателен страх за
осъществяването й. От субективна страна следва да е налице пряк умисъл,
като деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна.
Съдът счита, че деянието на подсъдимия осъществява признаците на
визираното престъпление.
Обект на престъплението е свидетелката А.Н.П., спрямо която
подсъдимият е извършил действия – отправяне на думите: „Ще те убия, ще те
хвърля в язовира да те изядат рибите“.
За да бъдат обаче отправените думи възприети като закана за убийство
по смисъла на чл. 144 ал. 3 от НК, е необходимо те да са могли да възбудят
основателен страх у заплашения за осъществяването й, тоест да е
съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана. С оглед събраните
гласни доказателства, които съдът кредитира, в тази връзка и експертното
заключение по назначената съдебно - психологична експертиза, съдът приема,
че процесните думи на подсъдимия са били в състояние да възбудят
основателен страх у заплашената, че ще реализира заканата за убийство. В
съдебно заседание вещото лице С.А. взема становище, че в следствие на
случилото се пострадалата е приела обикалящата я среда за враждебна и е
изпитала основателен страх след заканата с убийство от страна на подсъдимия
К.П..
Съдът приема, че отправените изрази от подсъдимия не могат да бъдат
6

възприети, като естествено избухване на нерви, а сочи на една действителна
заплаха за убийство по чл.144 ал.3 от НК. Изводът се базира и на
обстоятелствата, свързани с мястото, където са изречени думите, в работното
хале, което е в непосредствена близост до рибарника, в който е работела
заплашената.
По тези мотиви съдът приема, че е доказан особения елемент от
обективна страна – възбуден основателен страх у заплашения за
осъществяване на заканата за убийство, деянието по чл.144, ал.3 от НК е
съставомерно.
От субективна страна деянието осъществява признаците на визираното
престъпление. Деянието е извършено при условията на пряк умисъл –
подсъдимият К.П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият е отправил думи, като е придал на
същите съдържанието на закана за убийство и е целял действително
сплашването на свидетелката.
По горните мотиви за съставомерност на деянието от обективна и
субективна страна съдът признава подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК по отношение на свидетелката
А.П..
Подсъдимият е годен субект на престъплението, в което е обвинен,
защото към момента на деянието е пълнолетен и е бил в състояние на
вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият К.Г.П. за така
извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства – влошените отношения между
свидетелката и подсъдимия, чисто съдебно минало /реабилитиран по право/,
видно от справка за съдимост издадена на името на подсъдимия.
Отегчаващи вината обстоятелства – висока степен на обществена
опасност на деянието.
Непризнанието на вината съдът не приема като отегчаващо вината
обстоятелство.
При определяне на наказанието съдът го наложи при условията на чл.54
от НК и при наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието, посочени в чл. 36 от НК, могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия К.П., като наказанието бъде определено при
отчитане, както на смекчаващите, така също и на отчетените по-горе
отегчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл съдът намира, че в
настоящия случай на подсъдимия следва да бъде определено наказание за
7

извършеното от него престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 във връзка с ал.1 от НК,
а именно – шест месеца лишаване от свобода.
По отношение на така определеното наказание лишаване от свобода,
съдът като взе предвид, че подсъдимият не е осъждан за извършени
престъпления от общ характер /реабилитиран по право/ прие, че са налице
условията на чл.66 ал.1 от НК и отложи наказанието за срок от три години,
считано от влизане в законна сила на присъдата.
Предвид изхода на делото подсъдимият К.Г.П. със снета по делото
самоличност и ЕГН да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка
ОД на МВР-Монтана сумата от 748.80 лева разноски от ДП, а по сметка на РС-
Монтана сумата 40.00 лева разноски за изслушване на експертно заключение,
както и 5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8

Номер на акта:	47
Дата:	30 октомври 2024 г. (в сила от 13 ноември 2024 г.)
Съдия:	Десислава Цветкова

Дело:	20241630200776
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 юни 2024 г.

Присъда по дело №776/2024 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите