Решение по дело №801/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба от Министъра на земеделието, чрез процесуален представител, против Решение № 157 от 28.02.2023 г., постановено по АНД № 4231 по описа на Районен съд – Бургас за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № НП-254/19.09.2022 г. на Министъра на земеделието, с което на Г.Б.Б.,***, за нарушение по чл. 2, ал. 3, вр. с ал. 1 и ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл. 3, ал. 2, изр.първо от Правилника за приложение на този закон и на основание чл. 44, ал. 2, вр. с чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв.

Решението на РС – Бургас се оспорва като незаконосъобразно и неправилно. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото наказателно постановление, като се излагат подробни доводи в тази насока. Моли се същото да бъде отменено, а НП потвърдено.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касацията Г.Б.Б., се представлява от адв. Е., която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като представя списък на същите. В представено по делото писмено становище излага подробни доводи за законосъобразност и правилност на оспореното решение.

Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

С процесното наказателно постановление отговорността на Г.Б.Б. е ангажирана за това, че при извършена на 16.05.2022 г. проверка от контролни длъжностни лица към Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас в поземлен имот с идентификатор 07079.2.2843 по КККР на гр. Бургас, било установено, че Б. използва земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението , като е построен обект/започнато строителство на: масивна сграда с приблизителна площ 45 кв.м. и дървена постройка с площ около 40 кв.м. - беседка за отдих и бетонирана входна част пред масивна сграда. За извършеното нарушение му е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете по чл. 34 от ЗАНН, не са допуснати съществени процедурни нарушения, които да са опорочили производството, но НП е материално незаконосъобразно, тъй като не е установено по безспорен начин извършването на твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя. Мотивиран от гореизложеното районният съд е отменил НП.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОЗЗ, предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето, а според ал. 3 на разпоредбата, промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон. Според чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 от ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране.

При анализ на приложените правни норми се установява, че същите не вменяват каквото и да било конкретно правило за поведение, което да има адресат ползвателите или собствениците на земеделски земи, а единствено уреждат статута и правното положение на земеделските земи и следователно не могат да бъдат нарушени.

Неоснователно е възражението на касатора, че от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност в случая е фактът кой е собственик на имота. Това твърдение не съответства на нормата на чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението . Т. е., законът определя като нарушител всяко физическо лице, което използва земеделска земя по начин, който не съответства на посочената норма, а не собственикът на земята, поради което в тежест на административнонаказващия орган е да докаже кой е действителният извършител на административното нарушение. В този смисъл изводите на районния съд за липса на конкретни и недвусмислени доказателства, че ответникът по касация е извършител на процесното нарушение са напълно обосновани и правилни.

Неоснователни са и възраженията на касатора, че в конкретния случай се касае за "продължено" нарушение. Такова, ако се претендира, че е налице, следва да се ограничи с конкретен период на неговото извършване, както и да се претендира, че през целия този период, то се извършва именно от наказаното лице. С така даденото в НП описание на изпълнителното деяние от обективна страна се претендира, че към дата 16.05.2022 г. е налице използване на земеделска земя за неземеделски нужди, без да е променено нейното предназначение, чрез извършено построяване на изброените обекти. Т.е. няма определяне на някакъв период на извършване на конкретното описаното изпълнително деяние. Напротив, налице е точно и конкретно фиксирана дата в постановлението, като момент на извършване на нарушението. От данните по делото се установява, че строителството на обектите в процесния имот е било извършено преди 1980 г. т.е. към 16.05.2022 г. няма строителство, а само ползване на построени преди 1980 г. сгради в земеделска земя.

Преценявайки фактите РС-Бургас е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

При този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на разноски по делото се явява основателно, поради което и на основание, чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да му се присъдят разноски в размер на 400,00 лева, платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 157 от 28.02.2023 г., постановено по АНД № 4231 по описа на Районен съд – Бургас за 2022 г.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието да заплати на Г.Б.Б.,***, сумата от 400 /четиристотин / лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: