№ 8532
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И Д. К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110103193
по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232,
ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „*********“ ЕООД да заплати на „******“
ЕООД сумата от 4144.00 лева, представляваща неплатена част от наемна цена за ползване в
периода от 23.06.2020г. до 29.10.2020г. на съоръжение ****, сериен № **********, L,
сумата от 792.00 лева- наемно възнаграждение за ползване в периода от 09.06.2020г. до
10.09.2020г. на съоръжение Е450AJ, сериен № ***********-***********, дължими по
силата на сключен между страните рамков договор за наем на съоръжения № ccBG 2084 от
05.06.2020г. и индивидуални договори (поръчки) за наем към него съответно от 23.06.2020г.
и от 08.06.2020г. и анекси към тях, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
20.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 582.72 лева,
представляваща обезщетение за забава върху общо дължимата по рамковия договор наемна
цена за периода от 12.11.2020г. до 10.01.2022г.
Ищецът твърди, че с ответника са страни по рамков договор за наем на съоръжения №
ccBG 2084 от 05.06.2020г., по силата на който и въз основа на индивидуални договори
(поръчки) за наем съответно от 23.06.2020г. и от 08.06.2020г. и анекси към тях предоставил
на ответника за ползване на собствения му обект, находящ се в гр. София, кв. „......“,
следните движими вещи: съоръжение ****, сериен № **********, L, което ответникът
ползвал в периода от 23.06.2020г. до 29.10.2020г., както и съоръжение Е450AJ, сериен №
***********-***********, което ползвал за времето от 09.06.2020г. до 10.09.2020г. По
силата на индивидуалните договори за наем наемателят „*********“ ЕООД следвало да
заплаща дневно наемно възнаграждение в размер на 50.00 лева без ДДС на ден за
съоръжение ****, и по 60.00 лева без ДДС на ден за съоръжение Е450AJ, сериен №
***********-***********, като за дължимите възнаграждения били издадени фактури в
периода от 30.07.2020г. до 27.10.2020г., като неплатени въпреки настъпване на падежите по
фактурите останали сумите, както следва: сумата от 4144.00 лева, представляваща наемна
цена за ползване през исковия период на съоръжение ****, сериен № **********, L, и
сумата от 792.00 лева- наемно възнаграждение за ползване през процесния период на
съоръжение Е450AJ, сериен № ***********-***********. С оглед на това ищецът в
1
качеството си на наемодател по договора претендира в настоящия процес неплатените
наемни възнаграждения, обезщетение за забава, както и разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда от 01.11.2022г., препис от което е надлежно връчен на адресата. С
молба от 23.10.2023г., както и в проведеното на 14.02.2024г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с
това, от посочените в исковата молба обстоятелства, писмените доказателства и приетото по
делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза може да се направи извод за
вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
посочените по- горе суми да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1508.00 лева, представляваща
разноски за производството, в т. ч. заплатени държавна такса, депозит за възнаграждение на
вещото лице, извършило съдебно- счетоводната експертиза, както и адвокатски хонорар.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
„*********“ ЕООД, ЕИК ************, да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК *******,
сумата от 4144.00 лева, представляваща неплатена част от наемна цена за ползване в
периода от 23.06.2020г. до 29.10.2020г. на съоръжение ****, сериен № **********, L,
сумата от 792.00 лева- наемно възнаграждение за ползване в периода от 09.06.2020г. до
10.09.2020г. на съоръжение Е450AJ, сериен № ***********-***********, дължими по
силата на сключен между страните рамков договор за наем на съоръжения № ccBG 2084 от
05.06.2020г. и индивидуални договори (поръчки) за наем към него съответно от 23.06.2020г.
и от 08.06.2020г. и анекси към тях, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
20.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 582.72 лева,
представляваща обезщетение за забава върху общо дължимата по рамковия договор наемна
цена за периода от 12.11.2020г. до 10.01.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от
1508.00 лева- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2