Определение по дело №374/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба от „С” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: град Б, ул. „М” № 17, представлявано от Управителя Д М, чрез пълномощника адв. Н А И. Жалбоподателят като длъжник по ИД №1185/2013г. по описа на ЧСИ А Ц, с рег. № 701, район на действие ОС Б., обжалва Разпореждане от 03.04.2014г. на ЧСИ по изпълнителното дело, с което е отказано да бъде вдигната наложената възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника, като моли съда да го отмени.

Изложени са в жалбата оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да вдигне наложената от него възбрана, върху недвижимите имоти собственост на “. ” ООД по ИД №1185/2013г. по описа на ЧСИ А Ц. Като аргумент за искането за вдигане на възбраната се сочи, че ведно с молбата по изпълнителното дело, е приложено от длъжника и определение на ВКС по ч.т.д. № 889/2013г., с което съдът е спрял изпълнението по образуваното от ЧСИ А Ц изпълнително дело, след като на основание чл. 282 ал.2 от ГПК, че цялата дължима сума от длъжника е внесена като гаранция по сметката на ВКС на РБ, като по този начин интересите на кредитора са изцяло обезпечени. В този смисъл в жалбата са изложени съображения, че нямо опасност дори при положителен резултат от депозираната касационна жалба срещу въззивното решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, кредитора да бъде увреден, поради което е отпаднала и необходимостта от продължаване на изпълнителните действия, респективно и от наложените в рамките на изпълнителното производство възбрани върху имотите, собственост на длъжника- “. 21” ООД. Като допълнителни аргументи във връзка с оплакването за незаконосъобразност, длъжника е изтъкнал, че при отказа да вдигне наложените възбрани по ИД №1185/2013г. ЧСИ А Ц не е направил разграничение между възбрана наложена по искане на кредитора като обезпечение на бъдещ иск или висящо гражданско производство и възбрана наложена от ЧСИ за обезпечаване на изпълнителното производство. Навадено е с жалбата оплакване и за това, че ЧСИ А Ц е възбранил по образуваното пред него ИД №1185/2013г., недвижими имоти собственост на длъжника, които надвишават по стойност дълга към взискателя и така е възможно да доведе дружеството длъжник до несъстоятелност. Навадени са доводи и за недобросъвестност и нарушаването на добрите нрави от страна на ЧСИ А Ц, при отказа му да вдигне наложенито от него възбрани върху недвижимите имоти собственост на длъжника по ИД №1185/2013г. по описа на ЧСИ.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, по делото не е депозирано писмено възражение от взискателят по изпълнителното дело.

В мотивите си по реда на чл.436 ал.3 от ГПК, ЧСИ А Ц, с рег. № 701, район на действие ОС Б., изразява становище, че депозираната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а действията му да бъдат потвърдени. Излага съображения, че съобразявайки се с определението на ВКС, той е спрял производството по изпълнителното дело, но е отказал да вдигне наложените от него обезпечения, включително наложената възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника, тъй като от една страна длъжника не е посочил на какво основание иска вдигане на наложената възбрана по изпълнителното дело, а освен това в правната доктрина и съдебната практика, няма задължение за съдия изпълнителя да вдигне наложените в рамките на изпълнителното производство обезпечения, при спряно изпълнително дело.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изпълнително дело №1185/2013г. по описа на ЧСИ АЦ, с рег. № 701, район на действие ОС Б., представено в заверен препис, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално недопустима, а разгледана по същество същата е и неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя- „Г Б.” и въз основа на издаден на оснвание чл. 404 т.1 от ГПК- Изпълнителен лист от 21.11.2013г. на АС Бургас, издаден въз основа на Решение № 123 от 07.11.2013г. по т.д. № 265/2013г. по описа на апелативния съд, постановено по въззивно дело, срещу което е била подадена касационна жалба.

Със Заявление с вх. № 03004/28.03.2014г. по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист- ИД №1185/2013г. по описа на ЧСИ А Ц, длъжника - “. ” ООД чрез своя представител, е представил пред ЧСИ – Определение № 200/21.03.2014г. на ВКС по търговско дело № 889/2014г., с което на основание чл. 282 ал.2 от ГПК, е било спряно изпълнението по решението на АС Бургас- Решение № 123 от 07.11.2013г. по т.д. № 265/2013г. по описа на апелативния съд, с което е потвърдено Решение № 454/16.05.2013г. по т.д. № 9/2010г. по описа на ОС Бургас, поради внасяне по сметката на ВКС, следващото се парично обезщетение в размер на 164 116.83лв.

С Постановление от 28.03.2014г. по образуваното изпълнително дело №1185/2013г. по описа на ЧСИ А Ц, с рег. № 701, район на действие ОС Б., съдебният изпълнител се е съобразил с представеното от длъжника определението на ВКС, като е спрял изпълнитленото производство по ИД №1185/2013г. по описа на ЧСИ А Ц.

На 09.04.2014г. по изпълнителното дело е депозирано заявление с вх. № 03333, с което длъжника- “. ” ООД, чрез своя управител, моли ЧСИ А Ц да вдигне всички наложени възбрани, запори и други обезпечителни действия срещу длъжника- “.” ООД, поради преобезпечение и внесени по сметката на ВКС гаранционни суми в размер на 156 891.25лв. и обезщетение за забава, ведно със законната лихва, както и за съдебните разноски, в размер на 7 225.58лв.

С обжалваното по настоящото дело писмено Разпореждане от 03.04.2014г. на ЧСИ А Ц, същият е оставил молбата без уважение, поради това че по спряно дело не се заличават наложените от ЧСИ обезпечения, а освен това по ИД №1185/2013г., ЧСИ А Ц е изготвил постановление за неговото спиране.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Б., излага следните правни съображения:

Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл.260, 261 и 262 от ГПК, като е спазен установения срок по чл.436, ал.1 от ГПК и е подадена чрез ЧСИ пред който е образувано изпълнителното дело, до ОС Б.. Жалбоподателят- “. 21” ООД като дружество длъжник по изпълнителното дело, е процесуално легитимиран чрез своя представител да подава така изготвената жалба, като е надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване правен акт в съответствие с нормата на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Редовността на депозираната жалба и надлежната процесуална легитимация на жалбоподателя, не са достатъчни основания за да се счете, че жалбата е процесуално допустима. Налице са според съда основания поради което депозираната жалба е процесуално недопустима. С действащия ГПК законодателят значително е стеснил възможностите за обжалване на действията на съдебния изпълнител, както по отношение на легитимираните да обжалват лица, така и по отношение предмета на обжалване. Съгласно чл.435 ГПК легитимирани да обжалват са само страните в изпълнителното производство-взискател и длъжник, а трети лица -единствено в хипотезата по ал.4 и 5 на цитираната законова рапоредба. В разпоредбата на чл. 435 от ГПК, законодателят лимитивно и изчерпателно е посочил действията на съдия изпълнителя в рамките на изпълнителното производство, които могат да бъдат обжалвани от посочените в закона лица. В настоящия случай дружеството жалбоподател- “. 21” ООД е длъжник в изпълнителното производство, като не е процесуално легимитимирано да обжалва отказа на ЧСИ А Ц да вдигне наложените възбрани и запори по ИД №1185/2013г. по неговия опис. Това е така, тъй като постановеният във връзка с молбата за вдигане на възбраните и запорите отказ на ЧСИ, не е измежду действията попадащи в обхвата на разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК, които могат да бъдат обжалвани от длъжника пред съда/Определение № 434 от 08.04.2009г. по гр.д. № 587/2009г. на АС С./, в които изрично е отчетено, че отказа да се вдигне възбраната от ЧСИ в изпълнителното производство, не съставлява обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435 и сл. от ГПК.

Допълнителни аргументи в полза на извода на съда за процесуална недопустимост на депозираната жалба, е съществуващото становище сред част от съдилищата в страната, че по съществото си налагането на възбрана от съдия изпълнителя в рамките на изпълнителното производство, не е същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 435 ал.2 от ГПК, а със същото само се подготвят и обезпечават по- нататъшните действия на съдия изпълнителя. Налагането на възбраната е без самостоятелно значение и е предпоставка за законосъобразното извършване на описа. Обезпечителните мерки, налагани от съдия изплънителя, по предназначението си имат за цел да осуетят опитите на длъжника да се разпореди с имуществото си, като по този начин създаде пречка за удовлетворяване на взискателя/по аргумент на чл. 451-453 от ГПК/. В този смисъл отказа на ЧСИ възбраната да бъде вдигната от ЧСИ, не е измежду лимитивно изброените изпълнителни действия на съдия изпълнителя, които длъжника би могъл да обжалва по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Жалбата е процесуално недопустимо тогава, когато е насочена срещу неподлежащо на обжалване действие на съдия изпълнителя.

Друг е въпроса, че разгледана по същество жалбата е и неоснователна. Съдия изпълнителят е длъжен основан на нормите на закона и при спазване на процесуалните правила на ГПК, да насочи принудително изпълнение срещу вещи собственост на длъжника и да удовлетвори кредитора за дълга му от длъжника. Съобразно разпоредбите на закона, за ЧСИ не съществува задължение да възбрани и запорира недвижими имоти и имущество на длъжника, съразмерно на дълга към взискателя, като наложената възбрана не е нужно да е адекватна на размера на сумата, за принудителното събиране на която е образувано изпълнителното производство. Точно обратното- съдия изпълнителя е длъжен да издири цялото имущество на длъжника и да обезпечи принудителните си действия, така че взискателя да бъде удовлетворен за цялото си вземане, като няма законова забрана обезпеченото имущество по стойност да надхвърля размера на дълга на длъжника. Именно в тома се състои отликата между възбраната като обезпечение, наложена от ЧСИ в рамките на изпълнителното производство, и възбраната наложено от съда по искане на заинтересованата страна, като обезпечение на бъдещ иск или по висящо за разглеждане съдебно производство, където следва да се спазва принципа за адекватност на обезпечението на обезпечителната нужда.

Производството по спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение по реда на чл. 282 от ГПК се развива пред касационната инстанция и същото няма пряка връзка с вече образуваното изпълнително производство на основание чл. 404 и сл. от ГПК, по което вече са наложени възбрани или запори. Внесената по сметката на ВКС на РБ сума като обезпечение, по реда на чл. 282 ал.2 от ГПК, не може сама по себе си да е основание, съдебния изпълнител да вдигне наложените в рамките на изпълнителното производство обезпечения във връзка с принудителното изпълнение. Поради тази причина, сумата се внася по сметката на ВКС, а не по сметката на ЧСИ, като в правомощията на ВКС в зависимост от крайния изход по делото да реши как да процедира с преведената сума- да я освободи при основанията на чл. 282 ал.5 от ГПК, когато вземането е погасено или да я приведе по сметката на ЧСИ, тогава когато същата е поискана от съдебния изпълнител, за погасяване на задължението на длъжника след влизане в сила на осъдителното решение на въззивната инстанция, което е послужило като изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист. Вдигането на наложените от ЧСИ обезпечения по съответното изпълнително дело е в правомощията само на ЧСИ и то след преценка за отпадане на изпълнителната нужда. /Определение № 360 от 15.05.2013г. на ВКС по т.д. № 1921/2013г. на ІІ т.о. на ТК/. В настоящия случай посоченото от жалбоподателя основание – внасяне на обезпечение пред ВКС по реда на чл. 282 от ГПК, макар и в равностойност на дълга на длъжника, не задължава ЧСИ А Ц да вдигне наложените от него обезпечения по ИД №1185/2013г. по неговия опис. Отделно следва да се акцентира, че искането за вдигане на наложените от ЧСИ обезпечения, е направено по спряното вече с постановление ИД №1185/2013г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски. В разпоредбата на чл. 433 ал. 2 от ГПК изрично е предвидено, че вдигането на възбраната следва да се извърши от ЧСИ и служебно, ако липсва искане за това, незабавно след влизане в сила на постановлението за прекратяването на изпълнителното производство.

Поради изложените съображения жалбата от „СТИЛ 21” ООД срещу отказа на ЧСИ А Ц да вдигне наложените възбрани върху имотите, собственост на длъжника по ИД №1185/2013г. по описа на ЧСИ, се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото правно основание, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА жалбата от “. 21” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: град Б, ул. „М” № 17, представлявано от Управителя Д М, чрез пълномощника адв. Н, като длъжник по ИД №1185/2013г. по описа на ЧСИ А Ц, с рег. № 701, район на действие ОС Б., срещу Разпореждане от 03.04.2014г. на ЧСИ по изпълнителното дело, с което е отказано да бъде вдигната наложената възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 553/2014г. по описа на ОС Б..

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: