№ 396
гр. Разград, 01.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100035 по описа за 2025 година
и съобрази следното:
Предявен е установителен иск срещу първия ответник с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20,
чл. 11, ал. 2 от ЗПК, включително в чл. 19, ал. 4 ЗПК за обявяване на
недействителен на сключения договор за кредит.
Предявен е установителен иск срещу втория ответник с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 и
пр. 4 и чл. 55, ал. 1, предложение първо, с които се иска прогласяване на
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с
"Файненшъл България" ЕООД към договора за паричен заем.
Предявен е осъдителен иск срещу първия ответник с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 40,60 лв., представляваща платена без основание от ищеца
договорна лихва в полза на дружеството.
Предявен е осъдителен иск срещу втория ответник с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 239,40 лв., представляваща платено без основание от ищеца
възнаграждение за предоставяне на гаранция в полза на дружеството.
Производството е образувано е по искова молба Й. И. Д. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. ***, съдебен адрес: гр. Хасково, ул.
"Македония" № 1, против „Изи Асет Мениджмънт" АД с ЕИК: *********,
със седалище гр. София, ж. к. „Люлин" 7, бул. "Джавахарлал Неру" Na 28,
„Силвър център", ет. 2, офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров
и Ангел Василев Маджиров, И „Файненшъл България" ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище гр. София, ж. к. „Люлин" 7, бул. "Джавахарлал Неру"
№ 28, „Силвър център", ет. 2, офис 40-46, представлявано от Петър
Благовестов Дамянов. Моли се за прогласяване нищожността на Договор за
паричен заем № 3699347 от 02.12.2019 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
1
АД. Моли се за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
гаранция № 3699347 сключен с „Файненшъл България" ЕООД. Моли се за
осъждане първия ответник да заплати на ищеца получената от него без правно
основание сума в размер на 40,60 лв., представляваща недължимо платена
договорна лихва при начална липса на основание. Моли се за осъждане втория
ответник да заплати на ищеца получената от него без правно основание сума в
размер на 239,40 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за
предоставяне на гаранция при начална липса на основание. Моли на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адв. П. съобразно посоченото Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
В ИМ се твърди, че на 02.12.2019 г. ищецът е сключил с „Изи Асет
Мениджмънт" АД Договор за паричен заем № 3699347, по силата на който е
получил в собственост сумата от 800 лв., при годишен лихвен процент от 40%
и ГПР в размер на 45,48%. Страните уговорили, че заемателят ще погаси
кредита на 12 седмични вноски от по 70,05 лв. с включена договорна лихва и
главница и в размер на общо дължима сума по погасителния план в размер на
840,60 лв.
Съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят се задължава в срок от
три дни, считано от датата на сключване на договора да представи на
заемодателя едно от трите обезпечения подробно описани в три точки.
Твърди се, че на същата дата бил сключен Договор за предоставяне на
гаранция № 3699347 между ищеца и вторият ответник „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 20251369. Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от
нарочно създадения договор за предоставяне на гаранция потребителят дължи
възнаграждение за гарант в размер на 239,40 лв., платимо разсрочено на
вноски, всяка в размер на 19,95 лв. Вноските били дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по процесния Договор за паричен заем №
3699347. Общо дължимата сума била в размер на 1 080 лв.
Изтъква се, че ищецът по сключения договор за кредит е потребител по
смисъла на ЗЗП.
Излагат се доводи за нищожност на процесния договор за кредит поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20, както и чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
включително заобикаляне на изискванията, посочени в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което се сочи, че е приложим чл. 23 от ЗПК, при който ищецът дължи
връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и
други разходи по заема. Твърди се нищожност на клаузата на чл. 4 от договора
за заем във връзка с чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция, с довод че
представлява неустойка. Твърди се, че умишлено с договора са създадени
препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на
обезпечение, за да възникнат условия кредиторът да начисли допълнително
оскъпяване под скритата форма на „възнаграждение на гаранта", която
всъщност представлява допълнително и гарантирано вземане, една сигурна
икономическа облага, която следва да бъде обявена на потребителя като
елемент на договорната лихва, особено щом е елемент от погасителния му
план. В този смисъл се сочи, че при действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР (652.7119 %), той е различен от посочения в договора, а
действителния нарушава чл. 19, ал. 1 ЗПК. Отделно се твърди, че липсва обаче
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита, а именно кои компоненти се включват в него.
2
Ищецът твърди също, че при изпълнение на задълженията си по
Договор за паричен заем № 3699347 от 02.12.2019 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД, неразделна част от който е Договор за предоставяне на
гаранция № 3699347 от 02.12.2019 г., сключен с „Файненшъл България ЕООД,
е заплатил на ответниците сумата от 1 080,00 лв. съставляваща 800 лв.
главница, 40,60 лв. договорна лихва и 239,40 лв. възнаграждение за
предоставяне на гаранция. Сочи, че поради недействителността на договора за
заем е възникнало задължение за връщане само на чистата стойност по
кредита, която е получил по него в размер на 800,00 лв., а не на лихва и други
разходи, поради което претендира разликата между заплатената сума от
1080,00 лв. до дължимата от 800,00 лв. (в размер на 280,00 лв.) като платена
при начална липса на основание и като недължима, подлежаща на връщане на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а именно: от първия ответник „Изи
Асет Мениджмънт" АД в размер на 40,60 лв., а от втория ответник
„Файненшъл България" ЕООД в размер на 239,40 лв.
В срока за отговор първият ответник излага становище за
неоснователност на предявените искове. Излага становище за действителност
на процесния договор като сключен при неспазване на изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от закона. Оспорва
се твърдението на ищеца, че уговорения лихвен процент не отговаря на
действителния. Изтъква се като невярно твърдението, че възнаграждението
по договора за предоставяне на гаранция представлява скрита лихва,
ненадлежно посочена в договора като лихва. Сочи се, че посочения ГПР е
определен към момента на сключването му, когато се известни включените
възможни и условни разходи. Твърди се, че ГПР в процесния договор е
изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит по
определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин,
като са използвани договорените условия – размер на усвоена сума, размер и
брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима
сума и пр. Твърди се, че в процесния договор са посочени основните данни,
които са послужили за изчисляване на ГПР: размер на усвоената сума (800
лв.), броя на усвояванията (1), размер (70,05 лв.) и брой на погасителни вноски
(12), дата на плащане на всяка вноска (чл. 2, т. 5 от договора), обща дължима
сума (840,60 лв.), а в този смисъл коректно изчислен съобразно изискванията
на закона. Пространно се сочи на какво може да се дължи разликата в
определянето и изчисляването на ГЛП и ГПР. Изразява се мнение, че размерът
на ГПР с оглед дадената формула би се равнявал на лихвения процент
единствено при хипотеза, в която е уговорено, че цялата дължима сума,
включваща главница и начислена върху нея лихва, се плащат еднократно и
след едногодишен период. Изразява се също мнение, че не следва да се
включва като разход при изчисляването на ГПР възнаграждението по договора
за предоставяне на гаранция/поръчителство, тъй като този разход не е бил
известен на кредитора. Твърди се, че сключването на договора за
поръчителство не е условия за сключването на договора за кредит. Оспорва се
твърдението за неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 и т. 23 и ал. 2,
както и чл. 29 от ЗПК, с посочване на конкретни разпоредби от договора.
Твърди се действителност на клаузата, предвиждаща предоставяне на
обезпечение, както и уговарянето и индивидуално. Сочи се, че с
предоставения СЕФ потребителят е информиран за изискванията към
обезпечението, включително срока, в който следва да го предостави.
Вторият ответник изразява становище за нередовност на ИМ, поради
3
неприложено пълномощно на процесуалния представител на ищеца,
непредставен документ за платена ДТ, както и непосочване на обстоятелства,
на които се основава иска срещу тях. Твърди се недопустимост на предявения
установителен иск поради липса на правен интерес, както и недопустимост на
съединяване на установителен с осъдителни искове. Твърди се, че това
представлява злоупотреба с право и опит за обогатяване с излишно
натоварване с разноски.
Вторият ответник излага становище за неоснователност на предявения
иск. Сочи, че сключения договор отговаря на изискванията на закона за
валидност и за форма, в съответствие с принципите на добросъвестност и
справедливост. Сочи, че твърденията за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК не се
отнасят до втория ответник, доколкото договора за гаранция е сключен по
инициатива на ищеца. Твърди се, че договора е сключен само и единствено
поради възлагането от ищцовата страна.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 02.12.2019 г. ищецът е сключил с „Изи Асет
Мениджмънт" АД Договор за паричен заем № 3699347, по силата на който е
получил в собственост сумата от 800 лв., при годишен лихвен процент от 40%
и ГПР в размер на 45,48%. Страните уговорили, че заемателят ще погаси
кредита на 12 седмични вноски от по 70,05 лв. с включена договорна лихва и
главница и в размер на общо дължима сума по погасителния план в размер на
840,60 лв. С чл. 4 от Договора за заем е уговорена клауза за предоставяне на
обезпечение в тридневен срок от сключването му-алтернативно: 1 две
физически лица - поръчители, отговарящи на определени условия; 2 банкова
гаранция с бенефициер заемодателя или 3 одобрено от заемодателя
дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Не е спорно, че на 02.12.2019 г. е сключен Договор за предоставяне на
гаранция № 3699347, по силата на който "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
е поело задълженията да обезпечи пред "Изи Асет Мениджмънт" АД
задълженията му по договора за заем. С договора потребителят е възложил, а
гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане за изпълнение на
парични задължения в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД с наредител
потребителя с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем, включващо задължение за връщане на заемната сума от 800 лв.,
задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на
законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране
на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. С чл. 3 от договора за
предоставяне на гаранция страните са уговорили възнаграждение за гаранта в
размер на 239,40 лева, платимо разсрочено на месечни вноски в размер на
19,95 лв., дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен
заем с кредитора, по начина, установен с договора за паричен заем, а
кредиторът „Изи Асет Мениджмънт" АД е овластен да приема вместо гаранта
задължението за плащане на възнаграждение. По този начин цялата сума,
подлежаща на плащане от ищеца общо по двата договора възлиза на 1080
лева.
С оглед твърденията в ИМ, съдът при проверка в Търговския регистър
4
съдът установи, че към датата на сключване на описаните по-горе договори, а
и сега, ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на
капитала на втория ответник "Файненшъл България" ЕООД.
Първият ответник признава, че ищецът е заплатил всичко дължимо по
договора за заем, общо сумата от 840,60 лева.
Вторият ответник признава, че ищецът е заплатил всичко дължимо по
договора за предоставяне на гаранция, а именно сумата от 239,40 лева.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Съдът вече е разгледал възраженията на ответниците за допустимост и
ги е отхвърлил. Исковете са допустими, тъй като са налице положителните и
липсват отрицателни процесуални предпоставки. Неоснователно е
възражението на ответника, че ищецът е следвало да предяви само
осъдителни искове. Кредитополучателят винаги разполага с интерес да
предяви иск за прогласяване на нищожността на договор, страна по който е
същият, доколкото уважаването на предявените искове ще внесе правна
сигурност в отношенията между страните и/или ще бъде предпоставка за
връщане на платеното по нищожните договори. За наличието на правен
интерес, респективно за да е допустим предявен иск за прогласяване
нищожността на определен договор, е достатъчно ищецът да е страна по
договора, или по друг начин да е засегнат от договора, какъвто несъмнено е
настоящият случай.
По предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за кредит,
съдът намира следното:
Процесният договор за заем е потребителски, доколкото страни по него
са потребител по смисъла на §13, т. 1 от ЗЗП и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на §13, т. 2 от ЗЗП. Според чл. 9 ЗПК въз
основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем са използвани за цели извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по
делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на ЗПК и чл. 143 - 147б ЗЗП. За наличието на
неравноправни клаузи съдът следи служебно. С определението, с което е
изготвен проекта за доклад, съдът е обявил на страните, че ще следи за
неравноправни клаузи.
Ищецът навежда доводи за нищожност на процесния договор за кредит
именно с оглед задължението му да предостави гаранция, в случая
посредством сключения договор за предоставяне на гаранция с ответника
"Файненшъл България" ЕООД. Сочи се, че при изчисляване на размера на
ГПР следва да намери отражение дължимото възнаграждение по
гаранционната сделка, доколкото същото представлява разход, свързан с
договора за кредит, а включването му в ГПР ще доведе до разход по-голям от
5
максимално предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер (при неговото евентуално
включване ГПР става над 652 %). Доводите на ищеца са, че непосочването на
действителния размер на ГПР е равносилно на липса на посочен ГПР. ЗПК
въвежда изискване за форма по отношение на договора за потребителски
кредит, както и задължително минимално съдържание на същия. Липсата на
някои от задължителните реквизити в договора влече неговата
недействителност според чл. 22 ЗПК. Според чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. С Решение по
дело С-686/19 СЕС разяснява, че "общи разходи по кредита за потребителя"
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия, а "обща сума, дължима от потребителя" означава сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед
разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя
по смисъла на чл. 3, б. "ж" от Директивата и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР
представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в чл. 19, параграф 2. Поради това
процесното възнаграждение по гаранционна сделка представлява разход за
допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като предвид
съдържанието на договора за предоставяне на гаранция, същият в максимална
степен се доближава по съдържание и последици на застрахователния
договор. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а
именно сключването на този договор за допълнителна услуга е задължително
условие за получаване на кредита и същевременно е бил известен на
кредитора. От съдържанието на договора за кредит може да се обоснове
извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по
кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на
договора за заем и то със свързано с кредитора дружество, видно от данните в
ТРРЮЛНЦ. Съдът е съгласен с ищеца, че осигуряването на поръчителството
на две физически лица, които допълнително да отговарят на изключително
завишените условия или банкова гаранция в рамките на три дни от датата на
подписване на договора, е изначално непосилно за кредитополучателя. Чрез
сключването на договора предоставяне на гаранция е нарушено задължението
на кредитора по чл. 16 ЗПК. Сключването на договора именно с втория
ответник, който е и свързано лице, е индиция за осъществявана върху
потребителя скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с
посочен от кредитора поръчител, представляващ свързано с него юридическо
лице, чийто основен предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е
неравноправна, не е уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за
6
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на
потребителя и търговеца-поръчител. Отделно от горното следва да се посочи,
че договора за предоставяне на гаранция изначално е лишен от основание, тъй
като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се
предоставя никаква услуга. Обстоятелството, че договорите са сключени в
един и същи ден, а възнаграждение по договора за гаранция се събира текущо,
заедно с възнаграждението за ползване на кредита (на падежите на
седмичните погасителни вноски), сочи че целта за която е уговорено не е
типична и според съда представлява скрито оскъпяване на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит, свързано с условията на основния
договор. Следователно сключването на гаранционния договор е условие за
сключването на договора за заем и усвояването му. Въз основа на всичко
изложено, съдът намира, че дължимото възнаграждение по гаранционната
сделка следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляването на
ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от
потребителя. В случая това не е сторено, като видно от информацията,
посочена в чл. 7 от договора общата сума, дължима от заемателя като се
вземат предвид допусканията в т. 8 е 840,60 лв. и се състои от размера на
заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на
договора и е изчислена към момента на неговото сключване, следователно в
нея не е включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не
е взет предвид и при посочване размера на годишния процент на разходите,
видно от чл. 8 от договора, а при допълнително въвеждане на дължимото
възнаграждение по гаранционния договор при изчисляване на ГПР, наред с
уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия срок, размерът
на ГПР надвишава размера, посочен в договора. Непосочването на
действителния размер на ГПР въвежда в заблуждение потребителя и същият
не е бил наясно за риска, който поема, респ. цената, която трябва да плати
преди да бъде обвързан от договора. Следователно не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за задължително посочване на ГПР в договора за
кредит. Същото се отнася и до изискването за задължително посочване на
общата сума, която кредитополучателят следва да върне, въведено със същата
разпоредба. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно договорът за заем е нищожен поради противоречието му с
императивните норми на ЗПК.
По предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за
предоставяне на гаранция:
Сключеният договор за предоставяне на гаранция с юридическо лице,
което е свързано с кредитодателя и се намира в облигационни отношения с
него, обуславя извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, респективно че сключването на
въпросния договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. При
горните обстоятелства възниква обосновано съмнение за типично
неравноправно договаряне чрез използване на предварително фиксирани
клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Предварителното одобряване от кредитодателя на евентуалния поръчител и
отправянето на предложение към него за сключване на договор за
поръчителство, обвързването на падежа на възнаграждението по този договор
с падежа на задълженията по договора за заем, плащането на това
7
възнаграждение съгласно погасителния план в полза на кредитодателя и
свързаността между двете дружества, поражда съмнения относно
добросъвестността при сключване на договорите за заем и за предоставяне на
поръчителство, които очевидно се намират във взаимна връзка. Това
обосновава извод, че целта на сключването на договора за предоставяне на
поръчителство е единствено оскъпяване на договора за кредит и заобикаляне
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поставянето като условие за отпускането на заема
предоставяне на поръчителство от предварително одобрено дружество
представлява нарушаване на добрите нрави. Чрез поставяне на практически
неизпълними условия за обезпечаване чрез поръчителство, доколкото е
житейски лишено от логика някой да се нуждае от заем в размер от 800 лева, а
да предостави в посочения кратък срок да осигури две физически лица с
безсрочни трудови договори и доход от поне 1000 лв. или банкова гаранция в
размер на 840,60 лева. В този смисъл съдът приема договорът за нищожен.
По осъдителните искове:
При недействителност на договора за кредит съгласно чл. 23 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производството по предявен на договорно основание иск, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД. Следователно ищецът дължи заплащане само на чистата
стойност на кредита, а именно – сумата от 800,00 лева. Предвид
недействителността на договора за потребителски кредит, основателен се
явява и предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД. Фактическият
състав на посочената норма изисква предаване, съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване,
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Ищецът е заплатил на първия ответник сумата от
840,60 лева. При това положение претендираната сума в размер на 40,60 лв. се
явява недължимо платена. С оглед нищожността на сключения договор за
заем, ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 40,60 лева,
представляващо платени при начална липса на основание, ведно със законната
лихва от деня на подаване на исковата молба на 07.01.2025 г. до окончателното
плащане, поради което предявеният осъдителен иск също следва да се уважи
като основателен.
По осъдителния иск срещу втория ответник: Не е спорно, че ищецът е
заплатил по договора за предоставяне на гаранция сумата от 239,40 лева. С
оглед нищожността на сключения договор за предоставяне на гаранция,
ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 239,40 лева,
представляващо платени при начална липса на основание, ведно със законната
лихва от деня на подаване на исковата молба на 07.01.2025 г. до окончателното
плащане, поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
доказан по основание и до пълния предявен размер и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Сторените от
него разноски са общо 1370 лева, от които 1170 лева за адвокатско
възнаграждение. Направено е възражение, че с оглед практиката на СЕС,
съдът решавайки въпроса за справедливия размер на АВ не е обвързан от
8
посоченото в наредбата. На първо място, договорени са размери под
минимумите, посочени в наредбата. Съобразявайки практиката на СЕС,
обективирана в решения по С-427/16 и С-428/16, фактическата и правна
сложност на делото, материалния интерес, провеждането само на едно с.з.,
както и процесуалната активност на процесуалния представител на ищеца,
преценката на съда е, че договореното възнаграждение е справедливо и
съответства на реално положения труд. Всеки от ответниците следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 685,00 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. И. Д. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. ***, и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1324,
общ. Столична, обл. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал
Неру" № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40 - 46, представлявано от заедно и
поотделно от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, че
сключения между тях на 02.12.2019 г. Договор за паричен заем № 3699347 е
нищожен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. И. Д. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. ***, и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1324,
общ. Столична, обл. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал
Неру" № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40 - 46, представлявано от Ангел
Василев Маджаров, че сключения между тях на 02.12.2019 г. Договор за
предоставяне на гаранция № 3699347, е нищожен като лишен от правно
основание.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, п.к. 1324, общ. Столична, обл. София, р-н Люлин,
ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис
40 - 46, представлявано от заедно и поотделно от Галин Тодоров Тодоров и
Ангел Василев Маджиров, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Д. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. ***, сумата от 40,60 лв. (четиридесет лева и 60 стотинки),
представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за паричен
заем № 3699347 от 02.12.2019 г. ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба на 07.01.2025 г. до
окончателното и плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, п.к. 1324, общ. Столична, обл. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7,
бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40 - 46,
представлявано от Ангел Василев Маджаров, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Д. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ***, сумата от 239,40 лв. (двеста
тридесет и девет лева и 40 стотинки), представляваща недължимо платена
сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 3699347 от
02.12.2019 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
подаване на исковата молба на 07.01.2025 г. до окончателното и плащане.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к.
1324, общ. Столична, обл. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40 - 46,
представлявано от заедно и поотделно от Галин Тодоров Тодоров и Ангел
Василев Маджиров, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с. ***, частта от направените от последния разноски в производството в
размер на 685,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
п.к. 1324, общ. Столична, обл. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40 - 46,
представлявано от Ангел Василев Маджаров, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Д. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ***, частта от направените от
последния разноски в производството в размер на 685,00 лева.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
10