МОТИВИ
НОХД № 3869/2020г.
, СГС , Н.О. ,19 СЪСТАВ
Производството е образувано по внесен
обвинителен акт с обвинение за престъпление
по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл. 342 ал.1 пр.3 от НК спрямо Д.И.С..
Съдебното производство е по общите правила по глава ХХ НПК .
В съдебните прения прокурорът от
СГП поддържа повдигнатото обвинение Сочи
изясненост на фактическа обстановка от събраните по делото доказателства. Прави
извод, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по
предявеното му обвинение. Поддържа наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия пешеходец. Счита, че от субективна страна подсъдимият е действал
виновно при форма на вината непредпазливост. Намира за виновно нарушени
инкриминираните правила за движение по пътищата. Предлага
налагане на наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 2 години, отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок
от 4 години, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 години, на основание чл. 343г от НК.
Повереникът, адв. Б., на
конституираните в производството частни обвинители - С.В.Л. и М.В.Л.,
намира за установени – фактическите и правни обстоятелствата по обвинението; излага доводи относно:
причината за смъртта на
пострадалия и като се позовава на
СМЕ изтъква наличие на причинна връзка между
ПТП и смъртта; по възможността на подсъдимия да възприеме
пострадалия като опасност - подчертава, че мястото, на което се е намирал В.Л. – осовата линия,
в светло облекло и липсата на
препятствия на видимостта за подсъдимия обективират възможността
подсъдимия да възприеме пострадалия като опасност; изразява несъгласие с
твърдяното от държавното обвинение за съпричиненост на резултата от
пострадалия. Приема за възможна правна
квалификация, свързана с прилагане на по- леко наказуем състав на
престъплението и се потвърждава наличието на факти за това - действията на подсъдимия, препятстващи опити
за вдигане на пострадалия; обаждането му на тел.112
; обезопасяването на мястото .
Защитникът на подсъдимия, адв. В., поддържа че механизма на произшествието не е посоченият в
комплексната автотехническа и видео експертиза, поради несъответствието на
реалната видимост на водача на МПС и записващата камера, която е на по –
голяма височина и съобразно която вещото лице,
е направило извод, възпроизведен и в
ОА, за наличие на възможност
подсъдимият да забележи пешеходеца още на заставането му до стълба на
светофарната уредба. Твърди се, че доказателствено необезпечен е извода, че в лентата
за движение до тази на подсъдимия
да е имало автомобил, чийто водач да е
възприел пешеходеца като опасност и поради това не е потеглил. Настоява
се, че такъв извод е процесуално недопустим,
явно основаващ се на предположение . Твърди още, че
наличието на много пешеходци,
които пресичат в оживено време - 19
часа, топло време, а и множество лица на
спирката, са факти, които са в противовес
на приетото в заключението. Поддържа се необходимост от експертиза за
установяване на обективната видимост към пешеходеца и поради отсъствието на
такава експертиза се извежда, че обстоятелството е недоказано, а въз основа на това се прави довод, че
присъдата не може да почива на
предположения, поради което следва да се постанови оправдателна.
Настоява се, че опасната зона не е експертно установена чрез изчисляването й
от момента в който водачът
е могъл да забележи пострадалия и
е бил длъжен да реагира, при което да се установи тази скорост, с която
подсъдмият е следвало да се движи, за да може да спре. Твърди се процесуална
недопустимост на приобщването на
видеоматериала, поради неспазване на
правилата на НПК. Оспорва се обосноваността на заключението на СМЕ част от
комплексната експертиза. Акцентира се на установени по тялото на пострадалия
хематоми при аутопсията на 4 ноември,
повече от 10 дни след произшествието на 19 октомври и се
настоява за реализиране на друго
травматично събитие, настъпило след произшествието, което е довело до настъпване на смъртта. Аргументирайки се с установено счупване
в областта в срамната кост: едно - зарастващо, а другото - прясно и при наличие на хематом в тази област се прави довод, че е обективно възможно преди
ПТП пострадалият да е бил със
счупване в тазовата област, което рефлектирало
върху средните и долните участъци
от вените на пострадалия, което в последствие е довело до емболия. Оспорва се
причиняването на коремна травма и възможния летален изход от нея. Аргумент за произтекъл инцидент след изписването от Пирогов се
извежда и от описванато и в
медицинската документацията, и от дъщерята
на пострадалия – подобряващо се състояние на пострадалия. Поддържа се наличие на оказана помощ от
подсъдимия спрямо пострадалия и с оглед това се заявяват предпоставки за
приложение на по-леко наказуемо престъпление. Твърди се наличие на
съпричиняване от пострадалия чрез
предприето движение, вкл. при светване
на зеления светофар на колите и при възприемане на потеглянето им, без да
се е убедил и осигурил безопасността си , както и при
предприето пресичане на нерегламентирано място. При тези доводи, се оспорва механизма
на произшествието ; твърди се отсъствие на причинно-следствена връзка
между настъпилите травми от ПТП и причинената смърт; настоява се за недоказаност на обвинението
и оправдаване на подсъдимия по
обвинението за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК. Сочи се, че ако биха били
установени всички релеванти
обстоятелства, то отговорността на подсъдимия би могла да се ограничи в рамките
на административнонаказателната отговорност за средна телесна повреда, но не и
за летален изход. Подсъдимият в
право на защита поддържа, че не е имал
реална възможност да възприеме
пострадалия и да предотврати произшествието .
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.
Подсъдимият Д.И.С. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр. Пловдив,
българин, българско гражданство, не женен, не осъждан, средно образование, ИД
на „Х.“ АД, постоянен адрес:***, адрес за призоваване
гр.София ,бул.“********ми километър, Биц Зод,корпус
1,офис 415.
На същия било издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство (МПС) № ********* като водач на МПС от категория „В” със срок на
валидност до 19.05.2021г., на отчет в гр.Ямбол. Към момента на деянието подсъдимият
не е бил употребил алкохол и наркотични вещества.
На 19.10.2019г. около 19:00 часа в гр. София лек автомобил марка
„БМВ", модел „Х 5“ с рег.№ ********с
водач подсъдимият Д.И.С. *** в дясната
от две пътни ленти за посоката му на движение, с направление на движение от бул. "Гоце Делчев"
към бул."България".
Преди пешеходната пътека, находяща се преди кръстовището с ул.
"Нишава", подсъдимият Д.И.С.
спрял при червен забранителен сигнал на светофарната уредба. В лявата
лента спрямо неговата
лента за движение в същата посока имало спрял неустановен автомобил.
През пешеходната пътека преминавали много
пешеходци.
В същото време в района на тротоара от ляво, считано в посоката на
автомобила и след кръстовището с ул."Нишава" се е намирал пешеходеца
постр. В.Л., облечен в светло облекло и светла шапка.
Пострадалият В.Л. тръгнал да пресича от ляво на дясно спрямо посоката
на автомобила, на необозначено за целта
място, като преминал през двете пътни ленти /в обратна посока/, където имало
спрели автомобили и когато достигнал средата на платното за движение, за
посоката на движение на автомобила на подсъдимия бил подаден жълт след червен, а след това и
зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба.
След като изчакал последно
преминаващи хора пешеходната пътека пред него, подсъдимият Д.И.С., без
да е
възприел намиращия се на платното за движение пешеходец постр. В.Л.,
потеглил и последвал удар с предната лява зона на автомобила отдясно на тялото
на пешеходеца постр. В.Л.. Тялото се качило на предния капак, след което било отхвърлено
напред и вследствие на удара пострадалият
В.Л. паднал по гръб на терена, отляво на
автомобила, в лявата пътна лента. ПТП-то е станало при полумрак, при добра
видимост и мокро пътно платно.
От ПТП на пострадалия В. Д.Л.,
са причинени съчетана травма: закрита черепно мозъчна травма - кръвонасядане в
областта на клепачите на двете очи и дясната скула; масивно кръвонасядане на
левия слепоочен мускул; две пресни линейни счупвания на черепа; петнист
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, по изразен в дясно; контузии по основата на десния челен
и десния слепоочен дялове на главния мозък; гръдна травма - контузия по задната
стена на лявата сърдечна камера; коремна травма- кръвонасядане в областта над десния хълбок; кръвонасядане в
дясната слабинна област и на половия член; дълбоко подлежащо кръвонасядане на
мускулатурата; дълбоки кръвонасядания в лява поясна област и над нея срединно;
масивно кръвонсядане на предната коремна стена в долната й половина;
кръвонасядане в ложето на слезката задно външно; кръвонасядане на мастната
капсула на левия бъбрек; кръвонасядане на стената на низходящата част на
дебелото черво; масивно кръвонасядане на стената на пикочния мехур; изразен
ретроперитонеален кръвоизлив; масивно кръвонасядане на меките тъкани на малкия
таз; хематом пред лявата срамна кост; зарастващо счупване на дясната срамна
кост; счупване на горното рамо на лявата срамна кост; костни фрагменти от
лонното съчленение; травма на крайниците- кръвонасядания и охлузвания на
горните и долните крайници; дълбоки кръвонасядания по долните крайници;
счупване на дясната малкопищялна кост в областта на глезена; и последващи
усложнения-белодробна тромбемболия на левия бял дроб в средни и малки
разклонения; тромби в дълбоката венозна мрежа на дясната подбедрица;
множествени ерозии по стомаха; кръв в
стомаха, долен етаж на тънките черва и дебелото черво; белодробен и мозъчен
отток.
Съчетаната травма и настъпилите от нея усложнения са довели до остра дихателна и сърдечносъдова
недостатъчност и настъпилата смърт. Между установената съчетана травма
причинена при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка.
Доказателства и доказателствени
източници относно фактите
Съдът приема, че по
фактите за времето, място - лентата за движение, посоката на придвижване на управлявания от
подс. С. автомобил, спирането му на червен светофар и потеглянето му след включване на зелен
светлинен сигнал на светофара противоречия в източниците не съществуват, те
са еднопосочни и взаимно кореспондиращи, а към тях се отнасят съответно кредитираните изявления
от обясненията на подсъдимия, от показанията на св. Адр. К., както и
изводите на вещите лица в КВАТМЕ.
Еднопосочни са и данните, че времетото
е било на смрачаване, асфалта мокър.
Пътната маркировка в района,
наличието на светофарна уредба, регулираща движението на ППС; ширината на лентите, респ. на платната за
движение и пътните платна, както и отсъствието на светофарна уредба за
пешеходци и на пешеходна пътека, на предприетото място на пресичане на пострадалия се извеждат от Протокола за оглед на
местопроизшествие и изготвената към него скица.
Кредитират се от съда обясненията на подсъдимия, св. пок. на С. и на св. К. за наличие на пешеходци, пресичащи на
пешеходната пред управлявания от
подсъдимия автомобил „БМВ“. Тези източниците са еднопосочни и не се
нуждаят от допълнителен анализ, а в кореспонденция с тях са и показанията на
св. Ч. за наличие на много хора, преминаващи по двете пешеходни пътеки - тази
пред подсъдимия, и тази на ул. „Нишава“.
В обясненията на подсъдимия в с.з. се съдържат данни, за това че и при светване на зеления, за него, светофар е имало преминаващи пешеходци, което наложило да ги изчака – обстоятелство което не се опровергава от събраните материали.
В
показанията на св. Н. и св.С. се
съдържат кореспондиращи данни, че
началото на пресичането на пострадалия Л. е било при зелен светофар за пешеходците
на пешеходната пътека пред
автомобила на С., като зеления сигнал е бил към
неговия край /сп. св. Н./, след което сигнала се е сменил / и двамата свидетели/ и пресичането на двете ленти дясна и лява в
посока бул. България е продължило на червен светофар. Тези показания се възприемат от съда като
обективни. Факта, че пресичането на пострадалия В.Л. – е пред спрените автомобили, в лентите на
насрещно, спрямо посоката на Д.С., движение се извлича и от извършения оглед на веществено
доказателство – CD със
запис на произшествието, като освен това се констатира, че едновременно с придвижването на В.Л.
пред автомобилите се осъществява и движение на
моторни превозни средства от ул. „Нишава“ към бул. „П.Ю. Тодоров“, с траектория - ляв завой, преминавайки покрай спрелите в
лентите за движение автомобили и пресичащия
Л.. При огледа на CD се
констатира, че непосредствено след изтегляне на последния автомобил движещ
се от ул. „Нишава“ към бул.“П.Ю.Тодоров“ пешеходецът Л.
е стигнал на разделителната осова линия, обособена с пътна маркировка М
- 3 от ЗДвП и поглежда на дясно към спрелите на светофара
автомобили с направление бул. „Гоце
Делчев“ – бул. „България“, след което продължава пресичането на двете ленти .
За наличието на втори автомобил, в лявата лента спрямо МПС-то,
управлявано от подс. С., данни се
съдържат в показанията на св. С. в съдебно заседание, така и в приобщените му
показания от д.п., в които е посочил, че този неустановен автомобил потеглил
след джипа и бил след него. След прочита им, тези показания се поддържат от
свидетеля и те се кредитират от съда,
тъй като са ясни, конкретни и стоят близо до времето на произтеклите събтия.
Същите и не противостоят на изявленията на лицето в съдебно заседание по това
обстоятелство, като носят известен елемент на оценъчност и лична преценка за причините за забавянето на втория автомобил
. Показанията на св. Ч. от с.з. са със
същата насоченост, като заявява, че джипът е тръгнал първи, а другата кола изостанала на разстояние „една
кола”. Показанията им по отношение на тези обстоятелства се кредитират от съда, т.к. са обективни, пълни и взаимно кореспондиращи.
Извода, че пострадалият бил
облечен светли дрехи и светла шапка се основава
на приобщените показания на св. С. от д.п. В показанията
св. К. описва сиви към по- тъмни
дрехи, като съвкупната оценка на източниците и данните, споделени от св. С., че
помагал в по- късен етап при качването на пострадалия в линейка, обуслови извода за обективна възможност да наблюдава по
–дълго време пострадалия и от това
доверието на съда в неговите изявления.
Факта, че джипът,управляван от подсъдимия не направил
опит да спре, се изведе от кредитираните показания на св. Ч., подкрепени от тези на св.
С., св. Н., както и на св. К., който показва, че с
удара е усетил по – рязкото натискане на спирачки.
СМЕ на труп № 64/2019г. със
задачи да се установят причините за смъртта на В.Л., наличието на причинно –
следствена връзка между получените увреждания
при ПТП и настъпила смърт е
оспорена от страна на защитника и подсъдимия. Същата се намира за обоснована,
компетентно изготвена – от две вещи лица, при задълбочено и цялостно изследване
на обстоятелствата по поставените задачи;
ясна, точна и детайлна, при което
се кредитира от съда, като по-долу ще се
изложат допълнителни съображения.
Съдът кредитира и изводите по Комплексната медико и видео-автотехническа експертиза,
оспорена от защитата. Съдът я намира за пълна и обоснована, изградена въз
основа на събрания доказателствен материал, а приобщеният в съдебното
следствие не й противостои, а е в кореспонденция с проверените от вещите лица
факти и техни изводи. Същите сочат място
на удара - на 10,3 – 10, 6 метра по широчина на пътното
платно - вдясно от левия край на пътното
платно на бул."********", считано в посоката на огледа / посоката на
автомобила- в дясната пътна лента/ е настъпил удара . А по дължина на пътното платно - на 9,0-10,0 метра
след линията на ориентира – приетото при огледа на местопроизшествие –
„мисленото продъжение на първия бордюр на ул. „Нишава“ в ляво по посока на огледа, прекаран през бул. „П.Ю.
Тодоров“. Посочва се, че достигната скорост на автомобила в района на
произшествието, преди предприемане на спиране от подсъдимия Д.И.С. е била от порядъка на 38км/ч. Поддържа се ,че
при движението си подсъдимият Д.И.С. потеглил, достигнал е определена скорост,
след което е осъществил спиране. Очертава се, че за автомобила сигналът е бил
зелен разрешителен в момента на потегляне и навлизане в кръстовището и в
момента на удара.
Тази експертиза се поддържа от вещите лица в рамките на разпита им пред
съда, като състава не намира обстоятелства, които да я дискредитират, т.к. се
основава на оценка на материалите по делото и приложени специални знания. Използваните
данни от CD и
факта, че видеозаписа е от камера, намираща се на по-голяма височина от
точката на видимост на водача – не дискредитира заключението;
не навежда и на извод за различен
механизъм на настъпване на произшествието. Обективността налага да се възприеме, че
водачът е имал по – ниско ниво на
видимост и не толкова обхватна видимост, но посоченото не опровергава
възприетото от съда по фактите за
причините за настъпване на ПТП и неговия механизъм.
Поддържаното от подсъдимия, че
пешеходецът се е появил внезапно, след преминаването на лек автомобил в насрещно платно /с противоположна посока на
движение/ се съотнася от съда до момента, в който
подсъдимият е възприел пешеходецът, доколкото изводимо и от еднпосочните
свидетелски показания на С., Ч. и Н., и
от записа, е, че пострадалият е пресичал пред спрелите автомобили, а не е
минавал от задната им страна.
Относно обективната възможност да бъде възприет пострадалия / в по –
ранен от посочения от подсъдимия/ съдът възприема поддържаното от вещо лице П. в с.з.,
че в момента на подаване на зелен сигнал за
посоката на движение на „БМВ“ пешеходецът се е намирал около двойната
разделителна линия и към този момент водачът е имал възможност да го възприеме.
Този извод е валиден и при кредитиране на заявеното от подсъдимия за преминаващи, вкл. на негов зелен сигнал, пешеходци – т.к. несъмнено към момента на тръгване на подсъдимия,
коридорът му за движение следва да е чист. Кредитира се конкретизираното от вещо
лице П. в с.з., че когато пешеходецът е бил на двойната разделителна линия, МПС-то,
управлявано от подсъдимия е било на около 19-20 метра от мястото на удара, обстоятелство,
обосновано чрез съпоставка с отразените разстояния на скицата към протокола за
оглед на местопроизшествие. Съдът възприема не само като заявено от лице със
специална компетентност, но и като житейски обусловено, това че насрещно движещите се МПС не
са препятствали видимостта на подсъдимия; неустановеният автомобил, успоредно
спрял в лявата лента спрямо подс. С. също
не е препятствал видимостта му, т.к. е налице едновременно
спиране на една линия, а и при потеглянето им също не са възникнали
препятствия за видимостта на подсъдимия, т.к. този неустановен автомобил не е тръгнал
едновременно с подс. С., а след него и
по-назад, съобразно кредитираните от съда показания на св. С. от д.п. и категоричните, ясни, точни и детайлни
изявления на св.Ч. в с.з., че джипът е тръгнал първи, а другата кола е
изостанала на „една кола” разстояние. Съдът следва да отбележи, че съгл.
отговора в 6-та задача от КМВАТЕ водачът е имал възможност да възприеме
пресичащия бул. „П.Ю. Тодоров“ пешеходец още от навлизането му на платното за
движение, извод който не се полза от съда при формиране на изводите за за
фактите, а от там и отговорността на подсъдимия, т.к. в този момент нищо не е задължавало подсъдимият
да насочва и концентрира вниманието си в тази посока, още повече и при
правомерното му спиране на червен светофар, както и предвид пресичащите пред него пешеходци и колите, правещи ляв завой от ул. „Нишава“ кум бул. „П.Ю. Тодоров“.
Съдът установи и това, че макар и
сумрак е имало и улично осветление /видно и от прегледа на СD в с.з./ отделно в известен период от време, намирайки
се на осовата линия, пострадалият е бил и пред фронта на спрелия джип в
насрещната лента.
С показанията на св. Н., а и от обясненията на подсъдимия се обоснова,
че не е имало музика и разговори между подсъдимия и св. К. за времето от
спиране на „БМВ“ на червения
светофар до настъпване на ПТП.
Данните за причинените увреждания в резултат на ПТП и наличието на причинно следствена връзка
между тях и смъртта на пострадалия, съдът базира на СМЕ на труп и резултатите
от комплексната медико и видеотехническа експертиза.
Съгласно заключението № 64/19 на пострадалия са причинени: Закрита черепно мозъчна травма: кръвонасядане на-левия слепоочен мускул;
старо трилъчево счупване на лявата слепоочна кост и лявата пирамида; две пресни
линейни счупвания на черепа; петнист
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, по-изразен в дясно; контузии по основата
на десния челен и десния слепоочен дялове на главния мозък; Гръдна травма:
контузия, по задната стена на лявата сърдечна камера; Коремна травма:
кръвонасядане в областта над десния- хълбок; кръвонасядане в дясната слабинна
област и на половия член; дълбоко подлежащо кръвонасядане на мускулатурата;
дълбоки кръвонасядания в лявата поясна област и над нея, срединно; масивно
кръвонасядане на предната коремна стена в долната й половина; кръвонасядане в
ложето на слезката задно външно; кръвонасядане
на мастната капсула на левия бъбрек; кръвонасядане на стената на
възходящата част на дебелото черво; масивно кръвонасядане на стената на пикочния
мехур; изразен ретроперитонеален кръвоизлив; масивно кръвонасядане на меките
тъкани на малкия таз; хематом пред лявата, срамна кост; зарастващо счупване на
дясната срамна кост; счупване на горното рамо на лявата срамна кост; костни
фрагменти от дойното съчлененне; Травма на крайниците: кръвонасядания и
охлузвания на горните и долните крайници; дълбоки кръвонасядания по долните
крайници; счупване- на дясната малкопищялна кост в областта на
глезена:Установени са усложнения: белодробна тромбоемболия на левия бял дроб в средни малки разклонения;
тромби в дълбоката венозна мрежа на дясната подбедрица; множествени ерозии по
стомаха; -кръв в стомаха, долен етаж. на тънките черва и дебелото черво;
белодробен и мозъчен оток. В с.з.
се поддържа, че същите са в пряка връзка
с ПТП-то.
Съдът не намира за основателно възражението срещу заключението
по СМЕ № 64/19г., т.к. били описани увреждания – кръвонасядания, които не
фигурирали в медицинската документация
по повод лечението на В.Л.. В тази насока се възприема за логично обясненото от
в.л. Ш., че задачите на приемащите за
лечение пациента и съдебните медици са коренно различни, поради което
съмнения относно резултатите от
аутопсията не се поставят под съмнение.
Съдът възприема експертния извод, че причинени при ПТП-то
са фиксираните травми при външния оглед: мекотъканни травми – на 96 - 112 см от
петите, над десен хълбочен гребен; на
117-123 в поясната област, в ляво задно външно ; както и друго до над кръстната
област; както и кръвонасядане на 107 - 111
външно над ляв хълбок; такова по половия орган. Намерени са охлузвания и
кръвонасядания по двата долни крайника
външни кръвонасядания. Като съответните им вътрешни такива кръвонасядания са в съответните области – на 71 - 85 от пети –
горна трета дясно бедро; 11 см. от
петите в долна трета на малък пищиял , а
в дясната подбедрица са установени и тромби. По предна коремна стена
в лявата й половина и мускулатурата
установено кръвонасядане;
кръвонаседнала масна капсула на ляв бъбрек; на възходящата част на
дебелото черво ; на меките тъкани на малкия таз.
Горният извод се
обосновава и от установена от съда кореспонденция на част от установените
при аутопсията видими кръвонасядания /и
то в част на тяло, за която защитата оспорва причиняване на увреждания при
ПТП/ и свидетелските показания на М.Л.. Пред съда
последната сочи, че в деня, в
който пострадалият е следвало да бъде изписан от „Пирогов“ – 30.10.2019 / съгл. писмените доказателства – епикриза / и приведен в
болница „Сердика”, при
преобличането му е забелязала синини, които са я притеснили „мисля по гърба в долната, може би лява част”.
По делото отсъстват данни за друг настъпил травматичен инцидент,
който да е довел до описаните по – горе увреждания, вкл. счупвания при В.Л., в
какъвто смисъл са доводите на защитата .
От
обясненията на подсъдимия и показанията на св. М.Л. и писмените доказателства, съдът констатира, че пострадалият е бил първоначално в реанимация,
а след това преместен в отделение по спинална
НХ. Пострадалият е лежал
непрекъснато, като два преди преместването му в болница Сердика е могъл да
бъде едва по – леко изправен на
възглавницата.
При ежедневните посещения св. Л. е наблюдавала състоянието му – както в „Пирогов“,
така и в болница „Сердика“, при което
хипотезата за друг инцидент било то в „Пирогов“ и / или при преместването му в „Сердика“ и обратно в „Пирогов“ се възприема като довод, лишен от доказателствена основа. Отделно, св. С.Л., осъществил лично
преместването на пострадалия от „Сердика“ в „Пирогов“ описва, че причината
за обратно настаняване в „Пирогов“ на В.Л. – била влошаване на състоянието
му. Посоченото възражение не се възприема и предвид изложеното в
КМВАТЕ, че с оглед морфологията и
локализацията на установените увреждания от една страна и повредите по
автомобила от друга се заключава, че първоначалния контакт е осъществен между
дясната странична повърхност на тялото на пострадалия и автомобила, при което
са се получили установените счупвания на десния крак и на тазовия пръстен,
както и травматичните увреждания на меките тъкани на малкия таз и корема.
Последвалото качване на пострадалия на предния капак - косо назад и наляво, при
което са се получили установените травматични увреждания в поясната област
срединно и в ляво. Последвало е изпадането му от лявата страна на автомобила и
от контакт на тялото с терена се е получила установената черепно мозъчна
травма. Същият механизъм е
потвърден от в.л. в с.з.: морфологията и
локализацията на уврежданията спрямо
данните за инцидента и
повредите по автомобила са дали
основание за извода, че уврежданията са
от процесното ПТП .
Отделно, съдът не намира житейско
съответствие относно това оспорените травми
– гръдна, коремна и травма на крайниците да са от друг инцидент – падане / не се оспорва, че черепномозъчната травма е от ПТП/, т.к. са
налице множество различни локализации, вид и тежест на травмите.
Вписваното в епикриза от „Пирогов“, че към 30.10.2019г.
Л. е изписан „с
подобрение”, разгледано с
настъпилата смърт на 04.11.19г. не навежда към извода, правен от защитата за
ново събитие, довело до смъртта на лицето. В тази насока съдът кредитира още и показанията на св. С.Л. от с.з., че от начало до края състоянието
на баща му е било едно и също, вкл. и в болница „Сердика“ - през цялото време бил
на легло, отговарял едносрично с „да” и
„не”, при ясно разграничимо преди ПТП-то
състояние на кондиция и водене на
нормален разговор.
Обстоятелството, че при рентгенографското изследване в „Пирогов” не е открита травма на таза, а
такава е установена при аутопсията, също не разколебава извода
на съда за обоснованост и правилност на
съдебномедицинските заключения по делото, нито за приемане за установено
на други обстоятелства. А аргумент за това е и обяснено от в.л. Ш., че
установеното счупване на тазовия пръстен без разместване е възможно да не се
установи при първи рентгенографии. Различната степен на зарастване също не се възприема, като внасящо съмнение
обстоятелство.
Всичко това мотивира съда да възприеме за обоснован извода на в.л., че
установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети и такива с неравна контактуваща повърхност и могат да се получат при
ПТП, каквито данни се съдържат в медицинската документация, както и че между
установените травматични увреждалия и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно
следствена връзка, при което доводите на защитата за инцидент преди ПТП- то и
инцидент след приемането на пострадалия в медицинското заведение са изцяло неоснователни .
Приема се за обосновано заключението в СМЕ 64/19
и в КМВАТЕ, че причината за смъртта е
съчетаната травма и настъпилите усложнения от нея. Вещото лице Ш. поддържа
в с.з., че всяка от причинените травми може да доведе до смъртен изход, както и
че тези усложнения са довели до остра дихателна и сърдечно съдова
недостатъчност и настъпила смърт. А
тези усложнения са
белодробна тромбоемболия на левия бял дроб в средни и малки разклонения;
тромби в дълбоката венозна мрежа на
дясната подбедрица; множествени ерозии по стомаха; кръв в стомаха, долен етаж на тънките черва и дебелото черво; белодробен
и мозъчен оток. В съдебно заседание в.л.
Ш. подчертава и това, че е налице
счупване дясната подбедрица при ПТП и тромбите, които са се откъснали
от вените са отишли в белия дроб и не са били намерени на друго място, което
за съда еднозначно утвърждава извод за пряка причинна връзка между ПТП,
травмите от него и настъпилата в пряка причинно следствена връзка смърт от усложнението от травматичните увреждания . Не
се възприе от съда довода на защитата за
възможно настъпване на смъртта от установените хронични заболявания при В.Л..
Медицинската документация относно състоянието му през годините и хроничните му заболявания е
била на вниманието на вещото лице –
съдебен медик по комплексната експертиза. В съдебно заседание в.л. Ш. застъпва,
че , нито при аутопсията, нито по време на клиничното протичане на
съчетаната травма, нито при хистологичното
изследване са установени белези, които
да накланят към идеята,че някое от тези хронични болести е обострено или усложнено и може
да играе роля за настъпването на
смъртта. Като се признава, че теренът
при пострадалият е увреден от хронично прогресиращите заболявания, то вещото лице счита , че точно този механизъм за настъпване
на смъртта го има и при хора, които нямат такива здравословни усложнения. Поддържаното от вещото лице, че в случая няма белези по
които да се каже, за смъртта са
отговорни опосредстваните или причинените усложнения на тези хронични заболявания, се
кредитира изцяло.
Вещо лице Ш. засяга и въпроса, че проведеното лечение е било адекватно.
Клинично значимо проявилите се
наранявания са били покрити от
лечение, а тези които са нямали проява, която да застраши живота и здравето на
пациента, не са налагали специално
лечение. Като по- долу, съдът ще изложат и допълнителни съображения.
Факта на оказана помощ от страна
на подсъдимия е еднопосочно и безпротиворечиво изведен и от обясненията на подсъдимия, и от показанията на свидетелите - очевидци на
ПТП – позвънил на тел. 112; обезопасил
мястото и не позволил да се вдигне
пострадалия от мястото до идването на линейката, което според в.л. Ш. не е
влошило състоянието на пострадалия и
евентуално прогнозата. За факта на проявена загриженост и помощ към пострадалия след приема в болницата се ценят показанията на М.Л. и С.Л..
Относно приобщаването на CD – видеоматериала, съдът не констатира нарушения. Съгласно
събраните в съдебно заседание данни – писмо от МВР , изх. № 18.05.2021г. се
констатира, че съоръженията за
видеонаблюдение, обхващащи кръстовището на бул. „ П.Ю.Тодоров“ и ул.
„Нишава“ са на Столична община и СДВР и достъп до тях
се осъществява чрез „Интегрирана автоматизирана система за сигурност“. Като на
23.10.19г., след постъпило писмо от РТП сектор „Разследване“ е изготвено писмо с отговор и са приложени
видеоматериали от горепосоченото кръстовище за времето от 18:50 до 19:10 ч. на 19.10.19г., записани на
оптичен носител.
Събраните в д.п. и в с.з. писмени доказателства са приобщени по реда на
чл. 283 от НПК и същите се ценят при изясняване на релевантни обстоятелства.
Правни изводи :
При така възприетото от фактическа страна, съдът направи извод, че
подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343а, ал.1 б. „б“
във вр. чл.343, ал. 1, б.”В”, във вр. с
чл. 342 ал.1 пр. 3 от НК.
На 19.10.2019г., около 19:00ч. в гр. София, при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел “X 5”, с peг. № ********по
пътното платно на бул. “********“ с посока на движение от ул. „Гоце Делчев” към
бул.„България” и в района на кръстовището с ул.„Нишава“, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като не намалил
скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението - пресичащия от ляво
на дясно за посоката на автомобила пешеходец В. Д.Л. на 65год., в резултат на
което последвал удар между лекия автомобил и пешеходеца и по непредпазливост
причинил смъртта на пешеходеца Л., настъпила на 04.11.2019г. в болнично
заведение УМБАЛСМ "Пирогов”, която е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с получените при ПТП травматични увреждания
/съчетана травма -черепно мозъчна, гръдна, коремна, травма и травма на
крайниците/, като след деянието
подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ пострадалия.
Деянието
на подсъдимия се изразява в нарушаване
на правилата за движение при управление
на МПС, което е в конкретна,
пряка причинно – следствена връзка с настъпилите обществено опасни
последици – така съгл. т.2 от Постановление № 1 от 1983г. В случая е нарушено правилото на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП:
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”.
Подсъдимият С. не възприел възникнала опасност за движението -
пресичащия от ляво на дясно за посоката на автомобила пешеходец В. Д.Л..
Опасността за движението се е проявила с появата на пострадалия на осовата разделителна
линия на платното за движение и явната
индикация, която е дал чрез поведението си за пресичане на двете ленти в посока
към бул. „България“. Към този момент подсъдимият с МПС-то е бил на
19- 20 метра от място на удара и е имал
обективна възможност да възприеме предприетото пресичане на В.Л.: подсъдимият е бил първа кола в дясната
лента на булеварда, спрял на червен светофар; след изтеглянето на последните
пошеходци от пешеходната пътека пред него, нищо не е препятствало видимостта
към намиращят се на посоченото място Л.
и предприето от него преминаване вкл.
през лявата, съседна лента за движение спрямо тази за подс. С.. Видимост е
имало, макар и на смрачаване; уличното осветление е работило, а по времето,
когато Л. е бил на на осовата разделителна линия – той е бил и пред фаровете на
автомобила от насрещна лява лента. Пострадалият е бил със светло облекло; нито насрещния
автомобил, пред който е стоял, / пред който е и преминал преди това Л./, нито стоящият в лява лента, спрямо подсъдимия, неустановен автомобил, не са препятствали
обективната възможност на подс. С. да възприеме В.Л. на разделителната осова линия и
придвижването му през лява и навлизането в дясна – на подс. С. – лента. Предвид
изтъкнатото, приемат се за неоснователни възраженията на защитата за отсъствие
на обективна възможност на подсъдимия да възприеме пострадалия. С оглед
установения механизъм на настъпване на
произшествието и установения от правна страна въпрос, свързан с възникване на
опасността за движение, който е правен такъв, отсъствието на експертно
изчисляване на опасната зона за спиране, за да се предотврати ПТП, не се намери
за необходимо, т.к. техническата възможност
да се предотврати ПТП е свързана с
възприемането на пострадалия и избора на подсъдимия: да потегли и да
съобрази - намали скоростта на движение,
поради намиращия се пред него, в траекторията на автомобила,
пешеходец и да спре пред него или изобщо да не потегли.
Налице е нарушение на правилото
на чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП, което изисква
определено поведение, изпълнение на задължение, което не е осъществено от
страна на водача. Неизпълнението на посоченото правило за движение, в
конкретната пътна ситуация, непосредствено е довело до настъпване на
пътно-транспортно произшествие между управлявания от подсъдимия С. автомобил и
пострадалия пешеходец Л.. Обстоятелството, че пострадалият с поведението
си е създал опасност за движението не
изключва причинната връзка между допуснатите нарушения от водача и настъпилия резултат. Поведението на пешеходеца стои в причинна връзка с настъпилото ПТП, т.к. е предприел
е пресичане на необозначено място и
непредназначено за пешеходци място, в близост до което е имало пешеходна пътека;
поведение, което е в нарушение на
правилото на чл.113, ал.2 ЗДвП, което е
със задължителен характер за него като участник в движението.
Налице е и пряка връзка между причинената на 19.10.2019г. на пострадалия В.Л. съчетана травма при настъпилото ПТП и
настъпилата смърт на В.Л. на
04.11.2019г. от развилите се усложнения. Смъртта е следствие на остра дихателна и сърдечносъдова
недостатъчност в резултат на усложнение,
произтекло след счупване на дясната подбедрица при ПТП, а именно тромбите,
които са се откъснали от вените и са отишли в белия дроб и причинили белодробна
тромбоемболия на левия бял дроб. Данните по делото обективират наличието на пряка
и непрекъсната причинноследствена връзка и изключват извод за травматично събитие - преди или след
ПТП, което да е причинило
описаните травми или част от тях. Смъртта
не се явява последица от хроничните
заболявания при В.Л.. Не се възприе и
тезата, че смъртта е резултат на неадекватно медицинско лечение в болничните
заведения и това е така, т.к. по делото отсъстват факти, които да сочат прекъсване
на причинния процес, произтекъл от
причинените при ПТП увреждания на Л., и факти, които да обективират ново поведение,
довело леталния изход.
От субективна страна престъплението е извършено от подс. С.
непредпазливо по чл. 11, ал.3 от НК при форма на вината несъзнавана
непредпазливост, при която подсъдимият
не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици –
причиняването на травми при пострадалия и от там смъртта, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. И това е така с оглед приетите от
съда за налични субективните негови възможности и опита му като водач на МПС, да прецени конкретната пътна ситуация пред него и
осъществи движение само след като
се увери, че няма опасности от застрашаване/увреждане на други участници в
движението.
Съдът счете, че деецът след деянието е направил всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия – обадил се по тел. 112 ; обезопасил мястото, за да не настъпи последващо ПТП, поставил папка под
главата, за да не се зацапва; предотвратил опити за вдигане на
пострадалия.
Съдът намери, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и
оправдан за нарушение на нормата на чл. 5 , ал.2 от ЗДвП, т.к. това е общо и
относимо към всички участници в движението правило за поведение, което спрямо
водачите на МПС е намерило специално и конкретно изражение в правилото на чл.
20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП.
По наказването
За престъплението по 343а, ал.1 б. „б“ във вр. чл.343, ал. 1, б.”В”, във вр. с чл. 342 ал.1
пр. 3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до четири години. В
случая наказанието се определи в размер
на 6 месеца, което е към абсолютния минимум,
допустим от закона. При условията на чл. 54 от НК се оцени като
съществено смекчаващо вината обстоятелство –
съпричиняването от страна на пострадалия, чието поведение също е в пряка връзка с настъпилия
резултат. Подсъдимият е лице с трудова ангажираност и установено социално вграждане, данните за което произтичат от неговите обяснения и
показания на св. Адр. К.. Той е неосъждан и не е лице с висока степен на обществена
опасност. Същият освен действията предприети за оказване помощ на пострадалия
на датата на ПТП е проявил непрекъсната загриженост към неговото състояние и
помощ по закупуване на необходими консумативи. Проявява искрено съжаление и в
съдебно заседание.
Съдът констатира, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, но
без същите да се характеризират с изключителност или многобройност по смисъла
на чл. 55, ал. 1 от НК. Отделно от това прие, че наказанието определено на
основание чл. 54 от НК, не е и явно несъразмерно.
Като единствено отегчаващо обстоятелство се приеха
данните
за допуснати нарушения на
правилата на ЗДвП и санкциониране на подс. С.
с фишове и с наказателни постановления в периода 2015
– 2018г., съгл. писмените доказателства в д.п.
Съдът прецени, че за постигане на целите на наказването и поправянето на дееца наложеното наказание не следва да се изтърпява ефективно, поради
което и на основание чл. 66 от НК изпълнението
му се отложи с изпитателен срок
от 3 / три / години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК съдът лиши подс. С. от правото да управлява моторно превозно
средство за срок от 3 / три / години, считано от влизане на присъдата в сила, което е в
кореспонденция и с правилото на чл. 49,
ал.3 от НК .
Съдът, на основание чл. 189,
ал.3 НПК осъди подс. С. да заплати сторени по делото разноски в размер на
750,00 /седемстотин и петдесет/ лева по сметка на СГС, сторени на ДП разноски в
размер на 292,80 лева по сметка на СДВР, както и 5 /пет/ лева държавна такса за издаване на изпълнителен
лист.
При тези
мотиви съдът постанови акта си .
Съдия :